МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260015 от 16.02.2021 г.
по НОХД № 1243/2020 г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу Д.Е.Д. ***, за извършено
на 26.06.2020 г. в гр.Кърджали престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия. Намира за категорично установено по делото, че
същият на процесната дата е държал наркотично вещество, представляващо кокаин.
Макар количеството на веществото като грамаж да било ниско, то изключително
висок бил процентът на активния наркотичнодействащ компонент. При тази чистота
на наркотика, количеството му било за много повече от една-две дози.
Подсъдимият съдействал на органите на разследването, не бил осъждан и се
ползвал с добри характеристични данни. Затова прокурорът предлага да му бъде
определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца с отлагане на изтърпяването за
3-годишен изпитателен срок. Моли също на подсъдимия да бъде наложено и
наказание „глоба“ в минималния размер от 2 000 лева. Наркотичното вещество
– предмет на престъплението, следвало да бъде отнето.
Подсъдимият в съдебно
заседание дава обяснения, в които потвърждава, че се е намирал на процесната
дата и място, където отишъл да си купи нелегален препарат. Направил това,
защото имал душевни проблеми. Извършил деянието от глупост, като знаел, че било
забранено и незаконно. Той имал болки, душевни или психични, които вземането на
наркотик облекчавало. Моли съда за адекватно решение на случая.
Защитникът на подсъдимия моли за постановяване на
оправдателна присъда. Твърди, че Д. бил предаден на съд на основание една
полицейска проверка и незаконен обиск. Същият бил задържан при условията на
чл.72 от ЗМВР, за което нямало основание. В протокола за обиск липсвал и
безспорно установен факт, а именно, че подсъдимият доброволно предал наркотика.
Това имало значение, защото влияело върху определянето на наказанието. На
следващо място, заключението на вещото лице-психиатър било основано изцяло на
предположения. Д.Д. бил болен, като при него било засегнато ръководенето на
постъпките. Законът изисквал деянието да е извършено умишлено, деецът да е
съзнавал общественоопасния му характер, да е предвиждал настъпването на
последиците и да е искал да настъпят. Целта на подсъдимия обаче била лечебна,
той искал да успокои болката си. Освен това, имало множество смекчаващи
отговорността обстоятелства в случая. Подсъдимият бил млад човек, неосъждан, с
добри характеристични данни, съдействал на разследването и предал доброволно
веществото, имал и заболяване. Всичко това били белези на маловажност на
деянието. Затова защитата моли същото да бъде преквалифицирано по ал.5 на
чл.354а от НК.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Е.Д. е роден на *** ***, български
гражданин, неженен, със средно образование, не работи, неосъждан, с ЕГН **********.
По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.
На 26.06.2020 г. около 20.20 часа свидетелите А.Ч. и П.К. ***, заедно с други техни колеги били на обход в района на
кв.„Боровец“ в гр.Кърджали. Непосредствено до този квартал, на пътя за Царевец,
те забелязали лице, на което решили да извършат рутинна полицейска проверка.
Поискали документите му и установили неговата самоличност, а именно подсъдимият
Д.Е.Д.. Той бил видимо притеснен, полицейските служители
преценили поведението му като съмнително и пристъпили към обиск. На основание
чл.80 от ЗМВР, свидетелят П.К. извършил личен обиск по отношение на
подсъдимия. При това действие в дрехите (бельото) му било установено малко черно полиетиленово пликче,
съдържащо прахообразно вещество. Подсъдимият обяснил, че намерения у него предмет
представлявал наркотик – кокаин, който по-рано закупил. Впоследствие при
извършения наркополеви тест, веществото действително реагирало на кокаин. По
повод така установеното деяние, на 26.06.2020 г. Д.Д. бил задържан по реда на
ЗМВР за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-Кърджали.
На подсъдимия Д.Е.Д. не било издавано
разрешение за дейности с наркотични вещества от Министерство на
здравеопазването по реда на ЗКНВП.
На 30.06.2020 г. разследващият
орган, в присъствие на поемни лица, извършил оглед на вещи, иззети с протокол
за личен обиск от 26.06.2020 г. – черен найлонов плик с неправилна форма, със
съдържание бяло прахообразно вещество. Вещесвото било претеглено с аналитична
везна, която отчела количество от 0.49
грама.
От заключението на назначената и извършена на
досъдебното производство физико-химическа експертиза се установява, че изследваният
обект – бяло прахообразно вещество и под формата на малки
бучки, представлява
кокаин с активен наркотичнодействащ компонент кокаин база 83.4 % (тегловни
проценти) и нетно тегло 0.45 грама.
След извършване на
експертизата описаното по-горе наркотично вещество било изпратено за съхранение
в ЦМУ, отдел „НОП” с Приемателно-предавателен
протокол № 72182 от 15.07.2020 г.
Видно от
заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза, подсъдимият Д. се водел на
учет в ДПБ с диагноза Параноидна шизофрения. Той не страдал от продължително
или краткотрайно разстройство на съзнанието, което не му позволява правилно да
възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях и нямал по-тежко
заболяване, което пречи на провеждането на наказателното производство.
Подсъдимият имал ясен спомен за поведението си и за хронологията на действията
по време на извършване на деянието, т.е. липсвали белези за краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието. Към момента на освидетелстването му,
а също и към датата 26.06.2020 г., той е разбирал свойството и значението на
деянието и е можел да ръководи постъпките си. Можел да участва в наказателното
производство като обвиняем.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, а именно: дадените в хода на съдебното следствие показания на
свидетелите А.Ч. и П.К., които съдът кредитира
изцяло; обяснения на подсъдимия Д.Д., дадени в хода съдебното производство, също
кредитирани от съда; заключение по извършената физико-химическа експертиза; заключение
по назначената съдебно-психиатрична експертиза и показанията
дадени в съдебно заседание от вещото лице, което я е изготвило; Протокол
от 30.06.2020 г. за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум;
Протокол за обиск на лице от 26.06.2020 г.; Писмо на Министерството на
здравеопазването от 14.07.2020 г.; Приемателно-предавателен
протокол № 72182 от 15.07.2020 г.; Заповед
за задържане на лице Рег.№ 1947зз-188/26.06.2020 г.; Справка за съдимост на
подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите А.Ч. и П.К., тъй като са обективни, логични,
кореспондират помежду си и с другите приети по делото доказателства. Те
последователно и обстойно описват извършената по отношение на подсъдимия
полицейска проверка и обиск, при който установили той да държи наркотично
вещество. Свидетелите Ч. и К. предприели рутинна
проверка на лицето, тъй като на въпросното място, непосредствено до
кв.„Боровец“ в гр.Кърджали, често задържали лица използващи наркотични
вещества. Тъй като обаче поведението на подсъдимия ги усъмнило, полицейските
служители му извършили и личен обиск. Именно тогава установили и забранения
предмет, който описват като черно полиетиленово топче, чието съдържание
впоследствие при направения тест реагирало на кокаин. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия,
който признава, че действително на процесната дата, когато органи на МВР го спрели
за проверка, имал у себе си нелегален препарат – наркотик. Знаел, че това било
забранено и незаконно, но според него приемането на наркотик облекчавало
болката му. Съдът кредитира заключението по
съдебно-психиатричната експертиза като компетентно, изготвено от вещо лице с
необходимите професионални познания и опит в съответната област. Експертизата е
пълна и ясна, добросъвестно изготвена, и няма основание съдът да се съмнява в
правилността на заключението, както и в дадените показания от вещото лице. То е
направило категоричният извод, че подсъдимият е разбирал свойството и значението на деянието и е можел
да ръководи постъпките си, при което съдът приема вменяемостта му за
безспорно установена.
При така установената по делото фактическа обстановка
съдът приема следното от правна страна:
Подсъдимият Д.Е.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъпния състав по чл.354а, ал.3,
т.1 от НК, тъй като на 26.06.2020 г. в гр.Кърджали, без надлежно
разрешение по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал
високорисково наркотично вещество по смисъла на &1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП,
съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, включено в Списък I по чл.3, т.1 от
Наредбата – 0.45 грама кокаин, със съдържание на активен наркотичнодействащ
компонент кокаин база 83.4 % (тегловни
проценти). Според &1,
т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП „Наркотично
вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество,
включено в списъците по чл.3, ал.2,
т.1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и
синтетично вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, което може
да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно
въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или
нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението,
възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия
организъм. Кокаинът представлява наркотично вещество, няма легална употреба,
пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за
психотропните вещества, ратифицирана от Р.България, както и съгласно ЗКНВП.
Включен е в Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и
Списък I по чл.3, т.1, приложение № 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични - “Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”. С оглед на това в чл.30 от ЗКНВП е въведена изрична забрана за
придобиване и притежание на наркотичните вещества от Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от закона. Съгласно трайната
практика на ВКС, държането означава установяване на фактическа власт върху
предмета на престъпление от дееца посредством
действия, които обективират принадлежността на вещта. Без значение за
съставомерността на престъплението е времетраенето на тази фактическа власт. В случая подсъдимият е осъществил посочената форма на
изпълнителното деяние, тъй като е упражнил фактическа власт върху процесното
високорисково наркотично вещество, представляващо кокаин. За държането на
същото Д.Д. не е имал надлежно разрешително,
издадено по реда и условията на ЗКНВП. От субективна страна подсъдимият
е действал с пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване, като е съзнавал, че държи инкриминираното наркотично вещество без
надлежно разрешение за това. Липсва съмнение относно наличието на съзнание у подсъдимия
за вида и количеството на държаното високорисково наркотично вещество,
притежаването на което е забранено от закона. От
заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
към процесната дата той е могъл да разбира свойството и
значението на деянието, както и да ръководи постъпките си.
Съдът намира за неоснователно искането на защитата за
преквалифициране на процесното престъпление, тъй като същото не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Последната разпоредба обявява за маловажен този случай, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В настоящото производство тези условия не са налице. Действително по отношение на дееца съществуват смекчаващи
обстоятелства, а именно чистото му съдебно минало,
данните за заболяване и невисокото количество държано наркотично вещество. Всичко това са факти, които съдът оценя като смекчаващи вината
обстоятелства, но те не са в състояние да обосноват квалифициране на случая
като „маловажен“, а следва да се преценят при индивидуализацията на наказанието.
Същевременно по делото се установяват и обстоятелства, отегчаващи
отговорността и завишаващи конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца. Държаното от подсъдимия наркотично вещество е кокаин, при
това с високо процентно съдържание на активния наркотичнодействащ компонент
кокаин база – 83.4 % (тегловни проценти). Стойността на предмета на престъплението, изчислена
на база Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, възлиза на немалката
сума от 126 лева. Обществената опасност на подсъдимия също не може да бъде
възприета като изключително ниска, предвид негативната му характеристика. С
оглед всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
намира, че деянието на подсъдимия Д.Д. не разкрива по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените хипотези на престъпления от този вид и
поради това не представлява маловажен случай.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на Д.Д. за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието – завишена,
предвид важността на засегнатите обществени отношения, които законодателя е
защитил с въвеждането на съставите по чл.354а от НК; степента на обществена
опасност на дееца – средна, предвид наличието и на смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства; подбудите за извършване на деянието – незачитане на
установения ред за осъществяване на контрол върху наркотичните вещества; смекчаващите отговорността
обстоятелства – невисокото количество на наркотичното вещество, чистото съдебно
минало на подсъдимия, обясненията, с които допринася за разкриване на
обективната истина и недоброто му здравословно състояние, тъй като същият е с диагноза
Параноидна шизофрения; отегчаващите отговорността обстоятелства – негативните
характеристични данни на подсъдимия. Престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК се
наказва с „лишаване от свобода” от 1 до
6 години и „глоба“ от 2 000 до
10 000 лв.
В случая съдът прие, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно
тежко. Затова и на основание чл.55, ал.1, т.1 от
НК, на Д.Д. бе определено наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Налице са
формалните изисквания на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като
подсъдимият не е осъждан, а срокът на наложеното му наказание „лишаване от
свобода” е под три години. Същевременно съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и по-специално за поправянето на дееца не е наложително той да го
изтърпи реално, поради което наказанието бе отложено с изпитателен срок от 3 години.
На подсъдимия бе наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в
минималния размер от 2 000 лв., съобразно имотното му състояние. За прецизност,
съдът следва да отбележи, че наказанието „глоба“ не може да бъде определено под
минимума, доколкото разпоредбата на чл.55, ал.2 от НК е приложима само, когато
наказанието „глоба“ е предвидено като самостоятелно наказание, а не заедно с
„лишаване от свобода“, какъвто е настоящия случай (в този смисъл Решение № 115 от 5.03.2012 г. на ВКС по
н.д. № 207/2012 г., I н.о., НК). Така
наложените по вид и размер наказания се явяват справедливи, съобразени със
степента на обществена опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, и ще постигнат целите на генералната и специалната
превенция.
На основание чл.354а, ал.6 вр. ал.3 от НК съдът
постанови да бъде отнет в полза на държавата предметът на престъплението – 0.45
грама кокаин, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент кокаин база
83.4 % (тегловни проценти), предаден на съхранение в ЦМУ, отдел „НОП” с Приемателно-предавателен
протокол № 72182 от 15.07.2020 г.
Съдът постанови след влизане на присъдата в сила,
вещественото доказателство – 1 брой опаковка от изследван обект, запечатан в
бял хартиен плик, да бъде унищожено.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Д.Е.Д. да заплати по сметка
на ОД МВР-Кърджали направените на досъдебното производство разноски в размер на
274.96 лева по сметка на ОД МВР-Кърджали. На подсъдимия бяха възложени и направените
в съдебното производство разноски в размер на 50 лева, които следва да заплати по сметка на РС-Кърджали
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: