Решение по дело №1287/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Максима България“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Решение № 613/24.04.2023г., постановено по НАХД 20233110200712 по описа на Районен съд- Варна за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление №КХ-4 от 27.01.2023 г., издадено от Директор Областна дирекция по безопасност на храните Варна, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл.134, ал.2 от ЗХ, имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл.131, ал.1, т.5 от ЗХ, имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл.128, ал.1, т.1 от ЗХ. Със същото решение „Максима България“ ЕООД е осъдено да заплати на ОДБХ сумата 80.00 лв. представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

Касаторът релевира основанията на чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва, че ВРС неправилно е приел, че дружеството не следва да бъде санкционирано с имуществена санкция, предвидена за нарушение, извършено от бизнес оператор. Твърди, че дружеството притежава качеството бизнес оператор, което определение се съдържа в чл.9 от ЗХ. Излага съображения, че предметът на дейност на дружеството покрива част от характеристиките на понятието „бизнес оператор“ – транспортиране, търговия, внос и износ на храни. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил възраженията му за неправилното му санкциониране като бизнес оператор, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда доводи, че въззивният съд не може да изменя санкцията, поради което административнонаказващият орган като е приложил неправилно санкционната норма, следва НП да бъде отменено. Излагайки тези съображения в подкрепа на твърденията си, жалбоподателят настоява за отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Касационният ответник – Директор на Областна дирекция по безопасност на храните Варна, чрез гл. юрисконсулт Р. оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна приема жалбата за основателна. Пледира, че от фактите по делото се установява, че дружеството има качеството на бизнес оператор, поради което за същото нарушение би следвало да бъде наложена санкция по реда на чл.128, ал.2 от ЗХ.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211,ал.1 от АПК. Същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

С проверяваното тук решение, ВРС е потвърдил Наказателно постановление №КХ-4 от 27.01.2023 г., издадено от Директор на ОДБХ Варна, с което, за нарушение по т.1, гл. ІІ, чл.4, §3, б.“г“, във вр. с Приложение 2, глава 9, §5, от Регламент /ЕО/ №852/2004 г.; по т.2 – чл. 9 от ЗХ, вр. глава ІІ, раздел 4, чл.18, §2, предл ІІ от Регламент /ЕО/ №178/2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания за законодателството в областта на храните; по т.3 – чл.4, ал.1 от ЗХ, на касатора е наложена имуществена санкция по т. 1 в размер на 1 000 лв. на основание чл.134, ал.2 от ЗХ, по т.2 в размер на 2 000 лв. на основание чл.131, ал.1, т.5 от ЗХ, и по т.3 в размер на 2 000 лв. на основание чл.128, ал.1, т.1 от ЗХ. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ОДБХ Варна сумата 80.00 лв представляваща разноски за възнаграждение за юрисконсулт.

От фактическа страна съдът е приел, че на 11.11.2022 г., по повод на постъпил в ОДБХ-Варна сигнал, служители на ОДБХ Варна, извършили проверка на търговски обект - супермаркет с топла точка „Т-маркет" находящ се в гр. Варна, ул. „Ян Палах" №10, стопанисван от „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД. По време на проверката служителите на ОДБХ установили , че в неработеща хладилна витрина, разположена в търговска зала в зона „топла точка" на обекта се съхраняват и предлагат за продажба „салата зеле, моркови и майонеза“, „Баварска салата", салата „Снежанка", салата „Рулца от раци", „Европейска салата", „Руска салата", салата „Витамина“. Извършили контролно измерване на температурата във вътрешността на храните с калибриран термометър-сонда и установили следните стойности: за салата „Снежанка" температура +10,7 °C; за „Руска салата" температура +11,3 °C. Условията на съхранение на гореописаните салати, съгласно етикета на производителя били при температура от 0 до + 4 °C. В топла витрина установили готвени ястия, доставени от кухня-майка: „Пилешка кавърма", „пилешки дробчета" и „Лазаня". При извършено контролно измерване на температурата във вътрешността на храните, установили, че за „Пилешка кавърма" температурата е +15,4 °C; за „пилешки дробчета" температурата е +17,8 °C и за „Лазаня" температура от +21 °C. Условията на съхранение на гореописаните готови за консумация кулинарни изделия били посочени на етикета на производителя , а именно температура от 0 до + 4 °C. При проверката била изискана писмена информация относно идентификация на партида и производител на готовите кулинарни изделия предназначени за обедно хранене на персонала- „пиле с ориз“ и кюфтета на скара, както и на храните, термично обработени на място в обекта в зона „топла точка“, но такава не им била предоставена, с което не била създадена възможност за проследяване на същите. Проверяващите констатирали още, че на персонала се предлага храна с изтекъл срок на годност а имено: 30 бр. кюфтета изпечени на скара с изтекъл срок на годност, предназначени за храна на персонала, съгласно представено „Предложение за изписване" №S5910000000978/11.11.2022 г., като същите били съхранявани в съд в хладилна камера към зона „топла точка". От представените при проверката записи в чек-листи за мониторинг на критично контролна точка, термична обработка за дати 10.22.2022 г. и 11.11.2022 г. 30 броя кюфтета, предназначени за храна за персонала , били изпечени на 10.11.22022 г. Съгласно система за управление на безопасността на храните в обекта, дружеството е заложило срок на годност до 6 часа от приготвяне на храните при температура на съхранение не по-малко от 63 градуса °C. Предлаганата на персонала храна била с изтекъл срок на годност и представлявала опасност за човешкото здраве. За констатациите при проверката бил съставен Констативен протокол № 018165/11.11.2022 г. Въз основа на него е съставен АУАН, срещу който не били изложени възражения. На 27.01.2023 г. наказващият орган издал срещу въззивника процесното НП №КХ-4 от 27.01.2023 г., в което за всяко от нарушенията на основание ЗХ е наложена имуществена санкция.

При така установената фактическа обстановка, ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, същите съдържат реквизитите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че въз основа на събраните доказателства АНО правилно е установил фактическата обстановка, съответно е квалифицирал нарушенията и е определил наказанията. Възражението на жалбоподателя за липса на изписване на дата на нарушението в АУАН и НП, въззивният съд е приел за неоснователно, доколкото е посочена датата 11.11.2022 г. Пояснил е, че изрично е посочено, че на тази дата са установени нарушенията. За неоснователно е прието възражението, че на дружеството е придадено качество „бизнес оператор“, но с НП е санкционирано дружеството със санкция, за лица, които не притежават такова качество. Прието е, че с обстоятелствената част на АУАН и НП не е вменявано специално качество „бизнес оператор“, като допълнително е изложено, че определените санкции са под минималния размер, предвиден за лица, спрямо които административнонаказателната отговорност се реализира. По тази причина наложеното наказание се явява благоприятно за дружеството.

Постановеното от Варненски районен съд решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя правния извод на въззивния съд, който е обоснован и не противоречи на установените от съда факти. Безспорно изложените в касационната жалба общи разсъждения за характера и правната същност на административното нарушение в конкретната хипотеза и неговите последици са правилни и принципно се споделят от настоящия състав. В конкретния случай основно твърдение на жалбоподателя в касационната жалба, изложено и пред въззивния съд също е, че притежава качеството „бизнес оператор“ според чл.9 ЗХ. Обосновава това твърдение с предмета си на дейност, според който дружеството покривало няколко от характеристиките на понятието бизнес оператор. Уточнява, че търговския обект, в който е извършена проверката притежавал Удостоверение за регистрация на обект за търговия на дребно с храни, който произвежда предназначени за консумация от хората, храни, реализирани в същия обект. Това допълнително утвърждавало качеството на „Максима България“ЕООД на бизнес-оператор. Като не е съобразил това, въззивният съд неправилно е потвърдил НП, в което АНО е наложил наказание, относимо към различни факти, поради което и незаконосъобразно.

Изложените по-горе доводи в касационната жалба, съдът при касационната инстанция възприема за неоснователни.

Констатира се регламентация, утвърждаваща регистрационен режим за търговците, имащи качеството „бизнес – оператор“. Според чл.24 ЗХ, Българската агенция по безопасност на храните поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни.

В конкретния случай още в административнонаказателното производство е било установено, че дружеството е вписано в национален публичен регистър на БАБХ под рег.номер *********, като този факт е изрично отбелязан в АУАН и в съставеното въз основа на него наказателно постановление. Този регистър обаче е на обектите за производство и търговия с храни. Както в АУАН, така и в НП не се твърди, че това е регистърът по чл.24 ЗХ, касаещ бизнес операторите. Позоваването на това качество от касатора не е достатъчно, за да обоснове извод, че неправилно е издирена нарушената норма. Следвало е жалбоподателят да представи доказателства, сочещи на твърдението му, че е бил бизнес оператор към датата на извършване на нарушението, което не е сторил. Доводите му, че предметът на дейност сочел на този извод, е неоснователен. Действително, ако безспорно в хода на въззивното производство това обстоятелство беше установено, в този случай нарушението следва да се преквалифицира от въззивния съд, съобразно Решение по ТД №1/2020г. на ВАС на РБ, но конкретната хипотеза не предполага подобно решение. В този ред, доводите на касатора са изложени в евентуалност от обстоятелства, които той не е доказал.

Поради това, касационната инстанция приема, че в идентичен смисъл обосновано, правилно и законосъобразно се е произнесъл ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено със сочения от касатора порок. Други такива, обосноваващи отмяна или ревизия на проверявания съдебен акт, не бяха установени и в кръга на служебно дължимата проверка по чл.218 ал.2 от АПК, което налага отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Предвид крайния изход на спора и с оглед своевременно направеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност и е приключило след провеждането само на едно открито съдебно заседание, съдът намира, че в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева, които касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати.

Мотивиран от изложеното и съобразно компетенциите си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 613/24.04.2023г., постановено по НАХД 20233110200712 по описа на Районен съд- Варна за 2023г., с което е потвърдено Наказателно постановление №КХ-4 от 27.01.2023 г., издадено от Директор на ОДБХ Варна, с което на „Максима България“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл.134, ал.2 от ЗХ, имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл.131, ал.1, т.5 от ЗХ, имуществена санкция в размер на 2 000 лв. на основание чл.128, ал.1, т.1 от ЗХ.

ОСЪЖДА „Максима България“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Директор на Областна Дирекция по безопасност на храните - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер от 80,00лв./ осемдесет лева/.

Решението е окончателно.