№ 667
гр. Горна Оряховица, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20224120101022 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357 КТ.
Ищцата А. Р. М. твърди, че работи на длъжност „Началник-влак,
пътническо движение“ при ответника „Поделение за пътнически превози –
Горна Оряховица“ към "БДЖ – Пътнически превози" съкратено "БДЖ - ПП"
ЕООД (по-долу ППП – Горна Оряховица). Излага, че със Заповед №
48/16.05.2022 г. на Директора на ППП – Горна Оряховица й е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, за това, че на 16.03.2022 г., по време
на обслужване на влак № 2610, на гара София-север е подала на
локомотивния машинист сигнал „Заповед за заминаване“ без да е получила
сигнал „Готовност“ от кондуктора. Признава, че на посочената дата е
обслужвала на влак № 2610, но твърди, че на гара София-север е подала на
локомотивния машинист „Заповед за заминаване“ след като се е уверила, че
всички врати на влака са затворени и е получила от кондуктора сигнал
„Готовност“. Моли за постановяване на решение, с което е наложено
дисциплинарното наказание.
Ответникът ППП – Горна Оряховица признава, че между страните
съществува трудово правоотношение със соченото от ищцата съдържание,
както и че й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ с цитираната
заповед. Твърди, че на 16.03.2022 г. в присъствието на трима служители с
контролни функции от отдел „Безопасност“ влак № 2610 е потеглил от гара
София-север без ищцата да е получила сигнал „Готовност“ от кондуктора,
съставляващо нарушение на чл.18 от Инструкция за началника на
1
пътническия влак и чл.398 от Наредба № 58 за правилата за техническа
експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в железопътния
транспорт. Твърди, че ищцата е дала обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ и
наказанието е наложено с мотивирана заповед при съобразяване с тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
ищцата. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени
сторените в производството разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.357 КТ за отмяна
на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“. Доколкото искът се
основава на отричане на основанието за ангажиране на дисциплинарна
отговорност, ответникът следва да установи действията или бездействията на
работника или служителя, които твърди да съставляват дисциплинарно
нарушение, както и законосъобразността на налагането на дисциплинарното
наказание с оглед въведените от ищцата доводи и служебната проверка,
дължима от съда. Така в случая ответникът следва да установи
съществуването на валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищцата изпълнява длъжността „кондуктор“, съдържанието на вменените на
ищцата трудови задължения, които твърди да са нарушени или неизпълнени,
обстоятелството, че на че на 16.03.2022 г. влак № 2610, обслужван от ищцата,
потеглил от гара София-север без подаден от кондуктора до ищцата сигнал
„Готовност“ преди ищцата да подаде на локомотивния машинист сигнал
„Заповед за заминаване“ и че дисциплинарното наказание е наложено с
писмена заповед, съдържаща посочване на нарушителя, нарушението и кога е
извършено, наказанието и правното основание (законовия текст), въз основа
на който се налага. Тъй като вмененото нарушение е за извършено действие,
когато ищцата била задължена да бездейства (да изчака сигнала на
кондуктора), то в нейна тежест е установяването, че е получила от
кондуктора сигнал „Готовност“ преди подаване на сигнал „Заповед за
заминаване“.
Първите две от посочените по-горе предпоставки не са спорни между
страните. Между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищцата е изпълнявала длъжността „Началник-влак, пътническо
движение“ при ответника, в т.ч. и към 16.03.2022 г. Съгласно чл.17 от
Инструкция за началника на пътническия влак (по-долу Инструкцията) при
тръгване на влака от гара, преди да даде сигнал „Готовност“ на дежурния
ръководител, началникът на пътническия влак стои от страната на перона или
откъм приемното здание (сградата на ж.п. гарата), когато пътниците
използват два перона за този влак и след като се увери, че изходният
светофар за неговия влак е с разрешаващ сигнал, получил е сигнал за
готовност от членовете на превозната бригада – лицето от превозния
персонал, което се намира на края на влака подава сигнал първо, а след него
2
последователно наредените напред членове на превозната бригада денем
издигат нагоре едната си ръка, а нощем – с фенерче с обикновена светлина,
подава на дежурния ръководител движение сигнал „Готово“, като държи през
деня пред себе си свит жълт флаг, а през нощта – сигнално фенерче с жълта
светлина, насочена към него и високо изговаря думата „Готово“. Чл.18 от
Инструкцията и чл.398, ал.1 от Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за
техническата експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в
железопътния транспорт (по-долу Наредбата) регламентират същите
задължения и при заминаване на влак от гари, от които е разрешено
заминаването на влакове само по разрешаващ сигнал на изходния светофар,
но на ръководителя на превозната бригада са вменени и задълженията да се
убеди, че няма пречка за тръгването на влака и е време за тръгване (които в
първия случай се изпълняват от ръководител движение на гарата), а сигналът
за готовността на влака се подава направо до локомотивния машинист.
Съгласно чл.20 от Инструкцията, във всички случаи преди подаване на сигнал
„Готовност“ началникът на пътническия влак е длъжен да получи сигнал от
влаковите кондуктори и да се убеди, че всички врати на вагоните са
затворени, освен ако не се затварят автоматично.
Между страните не е спорно, а и от придружителен лист на влак № 2610
на 16.03.2022 г. се установява, че на посочената дата превозната бригада на
този влак се състояла от ищцата – началник влак и свид.М. В. – кондуктор.
Съгласно същия придружителен лист влакът пристигнал на гара София-север
в 12,21 часа, престоял една минута и потеглил в 12,22 часа. Това
удостоверяване е съответно и на показанията на свид.С. и свид.С. –
служители на отдел „Безопасност“, намирали се на гара София-север през
целия престой на влака. Показанията на свид.В., че влакът престоял повече от
предвиденото по разписание, не е съответно на удостовереното от самата
ищца в придружителния лист, в случая съставляващо признание, важащо
срещу нея.
Всички служители с контролни функции се намирали на перона от
страната на ж.п. гарата. Между тях и влак № 2610 нямало спрял друг влак или
нещо, което да препятства видимостта им към цялата композиция от четири
вагона. Показанията на свид.В. установява, че пътниците използвали
пероните и от двете стани на влак № 2610. Съдът основа фактическите си
изводи за този факт на това свидетелство, доколкото показанията на свид.С.
не се отнасят до него, а свид.С. заявява единствено, че качващите се пътници
били само от страна на гарата, но не помни относно слизащите.
След слизане и качване на всички пътници, свид.В. подала на ищцата
сигнал „Готовност“ от страната на влака, където се намирали и двете в този
момент – от перона, който не е от страната на гарата. Ищцата подала на
машиниста сигнал „Готово“, но от другата страна на влака – откъм гарата,
където се намирали и свидетелите С. и С.. Съдът счита, че противоречията в
показанията на свидетелите относно подаването на сигнала „Готовност“ от
кондуктора са само привидни, тъй като той е подаден от страната на влака,
3
към която намиращите се на гарата С. и С. са нямали видимост, съответно не
са могли да възприемат. Увереността на тези свидетели, че влакът е потеглил
без подаване на сигнал първо от кондуктора, се основава на това, че от
страната, от която е подаден сигналът на ищцата към машиниста, не се е
появил кондуктор, а двата сигнала трябва да се подадат от една и съща страна
на влака. Това, обаче, не изключва сигналът да е подаден (в нарушение на
правилата) от другата страна на влака, каквото и съдът приема за установено
от фактическа страна. Противоречие в свидетелските показания е налице само
по отношение на факта имало ли е друг влак на гарата по време на престоя на
влак № 2610, но то няма никакво отношение към фактите, съставляващи
според работодателя допуснато нарушение на трудовата дисциплина. Дори да
се приеме, че противоречието по отношение на този факт прави изцяло
недостоверни показанията на свид.В., каквото заключение не би имало опора
в закона и логическите правила, показанията на другите двама свидетели
самостоятелно не биха могли да установят липса на подаден сигнал от
кондуктора, а само, че такъв не е бил подаван от страната на влака, която са
виждали. Същата е и доказателствената стойност на съставените от
свидетелите контролно предписание и доклад.
Така установеното от фактическа страна сочи, че е допуснато
нарушение на правилата за сигнализиране при потегляне – сигналът
„Готовност“ не е подаден откъм приемното здание, макар пътниците да са
ползвали и двата перона. Това нарушение, обаче, е извършено от кондуктора
на влака, а не от ищцата. Дори да се приеме, че чл.18 от Инструкцията
вменява задължение на началника на влака да приеме сигнала откъм
приемното здание, колкото и формално и явно незначително да е то, ищцата
не е наказана за неговото неизпълнение. При проверка на законността на
дисциплинарното наказание, съдът е изцяло обвързан от нарушението,
посочено заповедта. Той няма възможност да проверява други нарушения, за
които работникът или служителят не е дисциплинарно наказан. Това е така,
защото преценката дали и как да бъде ангажирана дисциплинарната
отговорност, принадлежи изключително на субекта на дисциплинарна власт и
тази преценка поставя границите на съдебната проверка.
Всъщност описаните в заповедта факти – подаване на машиниста на
сигнал „Заповед за заминаване“ без получен сигнал „Готовност“, сочат на
нарушение на чл.20 от Инструкцията, а не на посочения в заповедта чл.18.
Това несъответствие между фактическото и правното основание
самостоятелно не опорочава заповедта, защото от съдържанието й ищцата
има възможност да разбере причината, поради която е наказана, т.е. фактите,
съставляващи дисциплинарно нарушение, а съдът може да ги провери (така
Решение № 464/26.05.2010 г. по гр.д. № 1310/2009 г. на IV Г.О. на ВКС;
Решение № 154/17.04.2015 г. по гр.д. № 6249/2014 г. на IV Г.О. на ВКС;
Решение № 162/13.07.2016 г. по гр. д. № 67/2016 г. на IV Г.О. на ВКС;
Решение № 309/14.03.2018 г. по гр.д. № 5464/2016 г. на IV Г.О. на ВКС;
Решение № 81/12.05.2021 г. по гр.д. № 2618/2020 г. на IV Г.О. на ВКС;
4
Решение № 135/08.06.2021 г. по гр.д. № 3135/2020 г. на IV Г.О. на ВКС и
мн.др.). В случая описаните в заповедта обективни признаци на нарушението
не се установиха, тъй като кондукторът е подал сигнал „Готовност“ на
ищцата преди тя да подаде сигнал „Заповед за заминаване“. Претендираното
от ответника нарушение на трудовата дисциплина не е извършено и
дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана неоснователно. По
тези съображения наложеното наказание „Забележка“ е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
На основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК ищцата е освободена от заплащане на
такси и разноски в производството. Предвид изхода на спора и на основание
чл.78, ал.6 ГПК, ответникът е задължен да заплати дължимите разноски за
държавна такса за първоинстанционно разглеждане на делото в размер
съгласно чл.3 ТДТССГПК от 80 лв. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищцата има
право да й се присъдят направените разноски, но тя не е сезирала съда с
такова искане, нито е представила доказателства да е сторила разноски,
поради което отговорност за разноски между страните не следва да се
разпределя.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено на А. Р.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. *** от ПОДЕЛЕНИЕ ЗА
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ
1754056470213, с адрес гр.Горна Оряховица, ул.“Цар Освободител“ № 112-А
към „„БДЖ – Пътнически превози“ съкратено „БДЖ – ПП““ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Иван Вазов“ №
3, със Заповед № 48/16.05.2022 г. на Директор на Поделение за пътнически
превози – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, БУЛСТАТ 1754056470213, с адрес гр.Горна Оряховица,
ул.“Цар Освободител“ № 112-А към „„БДЖ – Пътнически превози“
съкратено „БДЖ – ПП““ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Иван Вазов“ № 3 да заплати по сметка на Районен
съд – Горна Оряховица сумата от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща
държавна такса за разглеждане на делото, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6