Определение по дело №14732/2017 на Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ти СЪСТАВ

Гр.д.№ 14732/2017  г.

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

София, 14.02.2019 г.

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в срока за произнасяне констатира следното:.

Настоящото производство е образувано по предявени искове от Т.Г.А., ЕГН **********, Т.А.Г., ЕГН **********, Т.А.В., ЕГН **********, Т.В.А., ЕГН ********** чрез адв. П.П. със съд.адрес:*** /Интерпред/, ет. 6, офис 616 против „Р.“ ООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът им дължи сумата 36 032, 72 лв., представляващи левовата равностойност на 18 400 евро, ведно със законна лихва за периода от 05.05.2016 г. до изплащане на вземането, за която е издадени на 26.05.2016 г. по ч.гр.д. № 24666/2016 на СРС, 52 с-в заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист

 

В исковата молба се твърди, че на 08.09.2014 г.  между ищците и ответното дружество е сключен Договор за наем на следния недвижим имот, собственост на наемодателите-ищци, а именно: МАГАЗИН, находящ се на ул. „*******, на първи етаж от жилищна сграда, състоящ се от вход за магазина, търговска зала, административен офис, клозет и склад, застроен на площ от 92,31 кв.м.

Съгласно чл. 17 от Договора, наемателят се задължава да плаща месечната наемна цена в срок, определена, според нормата на чл. 3,  на 2 300 евро, платими между 8-мо до 15-то число на текущия месец.

Ищците заявяват, че, в нарушение на поетото задължение, ответникът неправомерно прекратил плащането на наемната цена считано от м. септември 2015 г.

С оглед на това на основание чл. 26 от Договора за наем, наемодателите прекратили едностранно договора, като отправили Нотариална покана до Наемодателя, връчена лично на представителя на ответника „Р.“ ООД - И. П.П. /управител/ срещу разписка на 06.04.2016 г., с която го уведомили за прекратяването.

В тази връзка ищците твърдят, че са се снабдили със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, издадена на 26.05.2016 г. по ч.гр.д. № 24666/2016 на СРС, 52 с-в и изпълнителен лист, с който ответникът „Р.“ ООД, е осъден да им заплати сумата от 36 032, 72 лв., представляващи левовата равностойност на 18 400 евро, ведно със законна лихва за периода от 05.05.2016 г. до изплащане на вземането.

Според твърдяното по - нататък в исковата молба, в  законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника „Р.“ ООД, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, и за това ищците предявяват настоящия иск срещу него за установяване, че им дължи посочените по – горе суми. Претендират разноски в настоящото и в заповедното производство.

Представили са писмени доказателства. Ангажирали са експертиза.

Поискали са прилагане на ч.гр.д. № 24666/2016 г. на Софийски районен съд, 52-ри състав в цялост.

Ответникът „Р.“ ООД оспорва иска по основание и размер. Претендира разноски.

         На първо място счита, че настоящият иск е предявен след изтичане на законоустановения срок, а процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не следва да се вземат предвид от съда, поради което счита, че производството следва да се прекрати, а издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист да се обезсилят на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.

         Не оспорва факта, че между страните е сключен договор за наем на 08.09.2014 г., като в Раздел I, т. 1. от същия било договорено, че „Р." ООД ще ползва обекта като БИСТРО. Ответникът твърди, че не е използвало наетия от него имот за целите, за които е нает, тъй като не му е било издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта. Необходимо е било осигуряване промяна в предназначението на обекта от магазин за дрехи в заведение за обществено хранене, съобразно изискванията на закона, а това е можело да се извърши единствено от собственика от магазин за дрехи в заведение за обществено хранене, съобразно изискванията на закона.

По тази причина с Нотариална покана от 12.10.2015 г. наемателят „Р." ООД е поискал от ищците на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД в седемдневен срок от получаване на поканата да предоставят удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта „Преустройство и промяна на предназначение на магазин за дрехи в бистро". В случай, че това не стане ответникът заявил, че ще счита договорът за наем за развален, поради неизпълнение отстрана на ищците.

Нотариалната покана от „Р." ООД е връчена чрез нотариус Стилиян Тютюнджиев, с район на действие CPC, peг. № 065 на 29.10.2015 г.

Ищците не представили исканото удостоверение в определения в нотариалната покана срок, поради което договорът бил развален след изтичането на седмодневния срок, т.е. много преди нотариалната покана изпратена от ищците на 31.03.2016 г.

В цитираната нотариална покана, изпратена до ищците ответникът изрично е посочено, че до снабдяването с удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта се прекратява заплащането на наемната цена.

С оглед на това ответното дружество предявило иск срещу ищците за обезщетение на претърпените вреди от неизпълнението на Договор за наем от 08.09.2014 г. и е образувано гр. дело № 10885/2016 г. по описа на Софийски градски съд, 1-8 с-в.

Ответникът твърди, че ответното дружество не дължи претендираните суми, представляващи задължения по договор за наем за м. септември 2015 г. до м. април 2016 г. включително.

Представил е писмени доказателства.

Съдът намира, че не следва да се произнася по съществото на делото, а първо следва да бъде разгледано възражението на ответника за недопустимост на иска, пред вид факта, че същият не е предявен в законовия едномесечен срок.

По делото бе приложено в цялост ч.гр.д. № 24666/2016 на СРС, 52 с-в, по което по заявлението на ищцовата страна е образувано заповедно производство и срещу ответника са издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 36 032, 72 лв., представляващи левовата равностойност на 18 400 евро, ведно със законна лихва за периода от 05.05.2016 г. до изплащане на вземането и 720, 65 лв. разноски.

Заповедта за изпълнение е издадена на 26.05.2016 г.

На 14.07.2016 г. длъжникът по заповедното производство и настоящ ответник е подал възражение срещу заповедта.

На 29.06.2017 г. заповедният съд е постановил да се изпратят указания по реда на чл. 415 ГПК до заявителите, за което разпореждане те са уведомени на 19.07.2017 г.

На 17.08.2017 г. заявителите и настоящи ищци са поискали възстановяване на срок, свързан с оттегляне на пълномощното на техния адвокат – повереник. Срокът за предявяване на иска, обаче, към този момент не е бил изтекъл и, следователно, същият не е подлежал на възстановяване.

Заповедният съд на 22.08.2017 г., въпреки изтичане на преклузивния едномесечен срок, предоставен на кредиторите – заявители за предявяване на иск при постъпило от длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение, отново е разпоредил да им бъдат изпратени указания по чл. 415 ГПК, за което те са уведомени на 12.10.2017 г.

След проверка в заповедното производство и по настоящото дело, съдът констатира, че исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 14732/2017 г. на СГС, І – 3 с-в, по предявен от заявителите иск с правно основание чл. 422 ГПК, съобразно дадените на ищците указания в заповедното производство и подаденото от ответника възражение, е подадена на 13.11.2017 г. - след изтичане както на първия едномесечен срок, така и на повторно дадения от съда едномесечен срок от възражението за предявяване на установителен иск за вземането си.

По тези съображения съдът приема, че предявеният от ищците иск, като подаден след преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК е недопустим и, след  отмяна на дадения ход по съществото на делото, производството по него следва да се прекрати, а издадените заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист – да се обезсилят.

Ответникът не е поискал разноски и съдът не дължи произнасяне

Водим от горното съдът

                                      ОПРЕДЕЛИ :

ОТМЕНЯВА дадения ход по същество на делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14732/2017 г. на СГС, І – 3 с-в, като НЕДОПУСТИМО.

ОБЕЗСИЛВА издадените на 26.05.2016 г. по ч.гр.д. № 24666/2016 на СРС, 52 с-в заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата 36 032, 72 лв., представляващи левовата равностойност на 18 400 евро, ведно със законна лихва за периода от 05.05.2016 г. до изплащане на вземането и 720, 65 лв. разноски, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

                                                                      

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: