Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260101 11.12.2020 год. гр.Д.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На двадесет и пети ноември 2020 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от
председателя
въззивно гражданско дело № 819 по описа
за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК жалба рег.№ 11871/13.07.2020
год. подадена от ”***“ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Д., ***срещу решение № 510/23.06.2020 год. по гр.д.№1273 /2019
год. на Районен съд Д.,с което е осъдено
да заплати на М. М. Д. , ЕГН ********** *** сумите : 1/. 537.67 лева, представляваща направени
съдебно – деловодни разноски по гр. дело №1273/2019 год. по описа на ДРС съразмерно
на уважената част от иска и 2/. 5042.52
лева, представляваща неизплатено арендно плащане за стопанската 2017/2018 год.
за ползването на 105.250 декара земеделски земи в землището на село О., общ. Г.
Т. по договор за аренда на земеделски земи от 16.02.2010 год., рег. №509 на
нотариус С. Ж. с рег. №*** в регистъра на Нотариалната камара, вписан с акт ***
год. на Службата по вписванията – Г. Т., заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на исковата молба (05.04.2019 год.) до окончателното
плащане.
Претендира се отмяната на обжалвания съдебен
акт и отхвърляне на исковата претенция по чл. 8 от Закона за арендата в
земеделието.Въззивникът счита,че фактическите
констатации и правни изводи на първоинстанционния съд не са съответни на
събраните по делото доказателства и предвижданията на материалния закон по въпросите за действителността на договор за аренда,сключен между търговско
дружество и неговия управител;размера на арендното плащане,договорено като възлизащо на 35 % от паричната стойност
на продукцията, при липса на данни за реализацията й
и погасяване на задължението чрез прихващане с вземане на дружеството за обезщетение на причинените
му от управителя вреди.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника
решение му е връчено на дата 30.06.2020 год., жалба рег.№
11871/13.07.2020 год. е подадена в срока
по чл.259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
В съдебното
заседание пред въззивната инстанция, М. М. Д. изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и настоява да не бъде уважавана.
При служебната проверка на решението,уважаващо
отчасти предявен срещу дружеството осъдителен иск по член 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с член 8, ал. 1 от ЗАЗ за неплатено арендно възнаграждение за
стопанската 2017/2018 год.,съдът не установи порок, който да го определя като
недопустим или нищожен акт. Пред въззивната инстанция
не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства ,а всички наведени доводи за неправилност
на първоинстанционното решение са неоснователни.
На дата
16.02.2010 год. между М. М. Д.,в качеството
на арендодател и ”***“ЕООД,гр.Д.,чрез управителя си М. М. Д.,в
качеството на арендатор е сключен
договор за аренда АКТ № *** год. на
нотариус С. Ж. с рег. №*** в регистъра на Нотариалната камара, вписан с акт ***
год. на Службата по вписванията – Г. Т. с предмет земеделска земя в землището
на с.О.:ниви с площи от по 36.501 дка;36.499 дка и 32.250 дка за срок от 10
стопански години,считано от 2009/2010 год. до 2018/2019 год. включително.
В
отговора на исковата молба,дружеството е изложило твърдения за договаряне от
представляващия дружеството
управител лично със себе си,водещи до недействителност на
договора,на които се е позовало за да
отрече обвързаността си от задължение за заплащане на арендното възнаграждение.
Сключването
на сделка между дружество с ограничена отговорност, представлявано от
управителя му и самия управител, в качеството му на физическо лице, попада в
приложното поле на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД – договаряне сам със
себе си, тъй като– органният представител сключва договор между себе си като
самостоятелен правен субект и юридическото лице, което представлява. За разлика
от органния представител на търговското дружество, който е неделима част от
самото ЮЛ и поради това нему, както подробно е разяснено в т. 2 на тълкувателно
решение № 3/15.11.2013 год. по т. д. №
3/2013 год. на ВКС, ОСГТК е признато волята му на физическо лице, да бъде
счетена във външните отношения за воля на ЮЛ, изразена чрез органния
представител на търговското дружество, то вътрешните отношения между
дружеството, правно структурирано в ООД и неговият управител, като физическо
лице, са отношения между представляван и представител. Сключвайки с представляваното от него дружество
облигационна или вещно-прехвърлителна сделка като физическо лице, в тези
отношения управителят встъпва като самостоятелен гражданскоправен субект, воден
от собствен интерес. Поради това спрямо него са приложими общите граждански
разпоредби, включващи и забраната на чл. 38, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да
договаря в лично качество с представляваното от него лице-така решение № 149/10.03.2020 год. по т. д. № 260/2019 год.на ВКС , II т. о., решение № 91 / 16.04.2018 год. по гр. д. №
3513/2017 год. на IV г. о. Не намира
приложение правилото на чл. 301 ТЗ при сделка, при която е
договаряно сам със себе си, тъй като чл. 301 ТЗ регламентира
потвърждаване на действия, осъществени от лице, различно от търговеца, т.е. от
лице без представителна власт, не от органния представител на търговското
дружество. Когато е налице сключването на договор между едноличния собственик
на капитала и самото дружество, когато то се представлява от него не е налице
ограничението на чл. 38, ал.1 ЗЗД/ за да се изисква
собственикът, той и управител, да си дава сам на себе си изрично
съгласие/.Единственото изискване в тази хипотеза е това на нормата на чл. 147 ал.3 ТЗ – самият договор да е в
писмена форма, за действителност, което в случая е спазено –така решение № 23/11.09.2017 год. по
т.д. № 2413/2015 год. на ВКС, II т. о. Следователно, съществува изрично законово
разрешение да бъдат сключвани договори между физическо лице - едноличен
собственик и представляваното от него юридическо лице.Възражението на ответника
по чл.38 ал.1 от ГПК следва да се счете за неоснователно,поради изрично
предвидената законова възможност, когато управителят на
еднолично дружество с ограничена отговорност е
едноличен собственик на капитала
му, да сключва договори между себе си и дружеството, но при изисквания за
писмената им форма като условие за действителност.
По
валидно сключения аренден договор,размерът на арендното възнаграждение е уговорен като възлизащ на 35 % от паричната
стойност на продукцията-чл.3.1 от договора,дължим след изтичането на
стопанската година и след реализацията на продукцията,но не по-късно от три
месеца от края на стопанската година-чл.3.2 . Стопанската 2017/2018 година е
приключила на 1 октомври 2018 година и задължението е следвало да бъде
заплатено до 1 януари 2019 година. Относно обстоятелството, че не е заплатено,
страните не спорят.Арендното възнаграждение е определяемо на база добив и стойност
на добива,поради което не следва да бъде присъждано в размера на средното
годишно плащане,изчислен от вещото лице
в заключението с рег.№3953/18.02.2020 год. на база действащи арендни договори за землището на с.О..Въз
основа на проверка в счетоводството на
дружеството относно данните за засети
декари обработваема земя по култури;средни добиви от декар по видове
култури;общо добита продукция по видове култури-сметка 303 „Продукция”;общо
реализирана продукция по култури-сметка 701 ”Приход от продажба на продукция”
и средни реализационни цени,в
допълнително заключение рег.№ 8279/28.05.2020 год.,размерът на дължимото
арендно плащане съобразно условията на чл.3.1 от договора за
105.250 дка възлиза на сумата от 5 042 лв. Неоснователно е възражението на дружеството, че предвид
липсата на реализация на маслото от бял равнец-4.545 кг., неговата парична
равностойност не следва да се включва при изчисляването на размера на рентата.По
силата на сключения договор за аренда,арендатора ползва през съответната
стопанска година земеделските имоти на
арендодателя,като добивите от отдадените под аренда обекти стават собственост
на арендатора от момента на отделянето им-така чл.2 от Закона за арендата.Съобразно
чл.6 ал.6 от договора,дружеството е собственик на продукцията,произведена от
арендуваната земя и има право свободно да се разпорежда с нея.Нито законът,нито
сключения между страните договор предпоставят заплащането на дължимото на арендодателя
за ползването на собствените му земеделски имоти възнаграждение от
реализация на добитата от тях
продукция,като същото е дължимо и без такава .Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.5 от Закона
за арендата в земеделието,ако не е уговорено друго, арендното плащане се дължи
в първия работен ден след изтичането на стопанската година.Клаузата по чл.3.2
от договора е клауза за срок в полза на арендатора,съобразно която плащането на
възнаграждението може да бъде отложено
за след реализацията на продукцията,но не по-късно от три месеца от края
на стопанската година.
С оглед на
горното,претенцията за заплащане на арендното възнаграждение следва да бъде
уважена ,съобразно изчисленията на вещото лице
в размерите на 35 % от паричната стойност на добива в размер на
5 042 лв.
Установява се
по делото,че еднолични собственици на капитала и управители на дружеството са
били последователно ищцата М. М. Д.-до
05.10.2018 год.;*** Н. Д. Д. до 30.11.2018 год., а след това и понастоящем Д. К. М..
С
твърдения,че ищцата без наличието на правно и фактическо основание е изтеглила
от банковата сметка на дружеството всички налични парични средства, като е
установена липсата на касова наличност в размер на 100000 лева,ответникът е заявил възражение за прихващане на дължимата
сума с установената липса от касовата наличност през периода от 01.01.2016 год.
до 05.10.2018 год. до размера на по-малката от тези суми, като представя
решение по чл.137 ал.1 т.8 от Търговския закон на едноличния собственик на
капитала за предявяването на възражението за прихващане и за назначаването на
представител. Основанието на възражението е по чл.145 от ТЗ за реализиране на специална отговорност-
управленски деликт, фактическият състав на който обхваща виновното,
противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието
поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали
вреди. Правото на дружеството да търси имуществените последици от неизпълнение
на задълженията на управителя
предпоставя посочване на вредата и как е реализирана. С определение в закритото
съдебно заседание на 25.11.2019 год. поради
продължителното невнасяне на определения депозит от ответното дружество е било
отменено протоколното определение от 05.09.2019 год., с което са допуснати
задачи на вещото лице за изчисляването на размерите на евентуалните липси-
анализ на счетоводните записвания и стопанските операции относно неотчетени средства,изтеглени от банковите
сметки ,касова наличност, инвентаризация и
предаване на счетоводната документация по опис при смяна на управителите
.С оглед последиците от разпределение на доказателствената тежест в процеса,съдът
намира за недоказано възражението за прихващане,направено на основание чл. 145 ТЗ.
Тези
изводи обжалваното решение съдържа,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,въззивният съд го потвърждава.
Водим
от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 510/23.06.2020 год. по гр.д.№
1273/2019 год. на Районен съд Д.,с което „***“ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Д., ***е осъдено да
заплати на М. М. Д. , ЕГН ********** *** сумите : 1/. 537.67 лева, представляваща
направени съдебно – деловодни разноски по гр. дело №1273/2019 год. по описа на
ДРС съразмерно на уважената част от иска и
2/. 5042.52 лева, представляваща неизплатено арендно плащане за
стопанската 2017/2018 год. за ползването на 105.250 декара земеделски земи в
землището на село О., общ. Г. Т. по договор за аренда на земеделски земи от
16.02.2010 год., рег. №509 на нотариус С. Ж. с рег. №*** в регистъра на
Нотариалната камара, вписан с акт *** год. на Службата по вписванията – Г. Т.,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
(05.04.2019 год.) до окончателното плащане.
Решението
подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.