РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Перник 27.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд Перник
гражданска колегия в публичното заседание на осемнадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Милена Даскалова
Членове: Кристиан
Петров
Роман
Николов
при
секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Николов гр. дело № 752 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 856 от 07.06.2019 г., постановено по гр.д. № 8039 по описа на
Районен съд Перник за 2018 г. е признато за установено по отношение на „Топлофикация – Перник” АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република”, че дължи на З.С.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по прекратено изпълнително дело № 00432 по описа за 2018 г. на
ЧСИ С.Б., с рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Перник, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
06895 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник.
С Решението Районният съд осъдил „Топлофикация – Перник” АД, да
заплати на З.С.П., сумата в размер от 500 лв. (петстотин лева), от които 300 лв., представляваща направени разноски в исковото
производство и 200 лв., представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 06895 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник.
В установения от закона срок
решението е обжалвано от „Топлофикация – Перник” АД, която моли същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемата З.С.П. е изразила становище за неоснователност на жалбата.
Окръжен съд Перник, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен иск по чл.
49 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 02.12.2009 г. по
ч.гр.д. № 6737 по описа на PC Перник за 2009 г. и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 20187530400432 по описа на ЧСИ С.В.Б.,
peг. № *** от „Топлофикация-Перник“ срещу В.Д.П., с ЕГН: **********. Поради
смъртта на длъжника, по изпълнителното дело като негов наследник в качеството
на длъжник е конституирана З.С.П., ЕГН **********.
На
23.05.2018 г. Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
02.12.2009 г. по по ч.гр.д. № 6737 по описа на PC Перник за 2009 г. и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист са обезсилени с Определение от 23.05.2018
г., което е влязло в сила на 06.06.2018 г. Въпреки това два месеца след
обезсилването, З.П., в качеството си на наследник на длъжника, е конституирана
като длъжник по изпълнително дело № 20187530400432, по молба на взискателя.
На
27.08.2018 г. конституираният длъжник по изп. дело З.С.П. е подала молба до ЧСИ
Б. за приемане на договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с които е
упълномощил адвокат В.М. *** да я представлява по изпълнителното дело и да
извършва всякакви действия от нейно име, като му е заплатила и адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
На същата
дата П. подала молба до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство,
поради обезсилване на издадения изпълнителен лист, съгласно цитираното
Определение на PC Перник, постановено по ч.гр.д. № 6737/2009г., с която е
поискала и да й бъдат присъдени сторените разноски по изп. дело, съгласно
договор за правна помощ и представен списък с разноски по чл. 80 ГПК,
представляващи заплатен от длъжника адвокатски хонорар.
С
постановление ЧСИ Б. е прекратил изпълнителното дело, но е отказал присъждането
на адвокатско възнаграждение с разпореждане, че за събиране на сторените от
длъжника разноски в изпълнителното производство, същият следва да се снабди с
изпълнителен титул, което се извършва по реда на ГПК пред съответния
компетентен съд.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
подаден отговор на исковата молба от „Топлофикация – Перник” АД.
В съдебно заседание ответницата не е
оспорила факта, че е собственик на топлоснабдения имот, като същевременно
процесуалният й представител е оспорил иска с твърдения за липса на
облигационно правоотношение между страните, както и е направил възражение за
изтекла погасителна давност.
В хода на първоинстанционното
производство са събрани писмени доказателства.
За да уважи иска районният съд е
приел, че ответницата е потребител на топлинна енергия и не е изпълнила в срок
задължението си да заплати стойността на доставената й такава за исковия
период. Съдът изцяло е кредитирал заключенията на приетите експертизи, като е
направил извод, че въз основа на същите се установяват компонентите, от които е
формирано задължението на ответницата и стойността на същото, както и че е
извършено реално отчитане на доставената топлоенергия.
Решението на районния съд е валидно и
допустимо. По отношение законосъобразността на решението, въззивният съд на
основание чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.
В жалбата са изложени съображения, че
въз основа на надлежно издаден изпълнителен лист „Топлофикация – Перник” АД е
подала молба за образуване на изпълнително дело, в която са посочени и
съответни изпълнителни способи. Твърди се, че взискателят не е длъжностно лице,
което да следи за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител.
Позовава се на разпоредбата на чл. 441 от ГПК ищцата З.П. да търси
имуществените си вреди от ЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че по делото
не са представени доказателства, че уговореното възнаграждение действително е получено в
брой. В тази връзка се твърди, че съгласно изискването на ЗСч за плащане в брой,
договора за правна защита и съдействие, който не е на утвърдени от Висшият
адвокатски съвет еднотипни варианти на бланки за ДПЗС, поставени в
прономеровани кочани с индигирани копия, със сериен и пореден номер, не би
могъл да представлява разписка за договорено между адвокат и клиент
възнаграждение по сключения между тях договор за правна помощ и защита, като
този договор има значение само за тях, като страни по този договор. Същият не би могъл да обвързва другите страни
в процеса, на които евентуално ще бъдат възлагани разноски, тъй като не е
налице действително осъществено плащане.
Горните доводи се навеждат за първи
път пред въззивната инстанция, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК,
съдът не дължи произнасяне по същите. Това е така, защото въззивният съд е
длъжен да обсъди релевираните с въззивната жалба оплаквания и доводи, доколкото
същите са част от спорното право, съобразно наведените от страните доводи и
оспорвания. Разпоредбата на чл. 131, ал. 3 ГПК, изисква в отговора на исковата
молба ответникът да изрази становище по обстоятелствата, на които се основава
искът, както и да изложи възраженията си
срещу иска и обстоятелствата, на които тези възражения се основават. Изключение
от приложението на тази преклузия, е възможността за становище и процесуална
защита по отношение на посочените от ищеца и приети като допустими от съда по
реда на чл. 147, ал. 1 ГПК нови факти и доказателства, защото последните не са
били включени в предмета на делото и ответникът не е могъл да вземе отношение
по тях, както и да ангажира доказателства. В конкретния случай ответникът не е
подал отговор на исковата молба и съответно оспорванията, направени с
въззивната жалба са извън срока по чл. 131 ГПК. Не би могло да се приеме и, че се
касае за нови обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 1 ГПК, които страната не
е могла да посочи в срок пред първата инстанция, а и липсват твърдения в
жалбата за такава обективна невъзможност. Настъпващата още с
първоинстанционното производство преклузия изключва възможността на страната да
поправи пред въззивната инстанция пропуска си да оспори своевременно
обстоятелствата, на които се основава иска.
Направеното с жалбата оспорване на
представените с исковата молба доказателства е несвоевременно с оглед
разпоредбата на чл. 133 ГПК.
Предвид горното съдът намира, че жалбата е
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата разноските във въззивното производство на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, които съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК са в
размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 856 от 07.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 8039 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” да заплати на З.С.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 300 лв. разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.