Решение по дело №243/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Б. Д. Г. с постоянен адрес: гр.Казанлък, [улица], вх.Б, подадена чрез пълномощника му адв.В. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-**********/ 27.02.2024г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържат се оплаквания за липса на яснота относно фактическите основания за издаване на заповедта, доколкото административният орган се е позовал на АУАН от 26.02.2024г., какъвто не е бил съставян. В представена по делото писмена защита пълномощникът на жалбоподателя развива подробни съображения за недоказаност на материалноправното основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП - управление на ППС от водач, който е употребил наркотични вещества или техни аналози. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателя в настоящото производство – Б. Д. Г., е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 1197413 от 27.02.2024г., за това, че на 26.02.2024г. в 22:15 часа в гр.Стара Загора, по [улица]до № 30, посока запад-изток, Б. Г. управлява собствения си лек автомобил М. К. с рег.№ [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARLK – 0072, отчел положителен резултат за кокаин. Пробата е под номер 00236, извършена в 22:26часа. На водача е издаден Талон за медицинско изследване № 0152154 и предаден със седем броя холограмни стикери, отговарящи на номера на талона. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-**********/ 27.02.2024г., издадена от младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, на жалбоподателя Б. Д. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство – лек автомобил Мазерати с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 /шест/ месеца, считано от 26.02.2024г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 22 от ЗАНН вр. с чл.172, ал.1 от ЗДвП, като от фактическа страна се основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу Б. Г. АУАН серия GА № 1197413 от 27.02.2024г. /с грешно изписана дата на съставянето му – 26.02.2024г/, за това, че на 26.02.2024г. около 22:15ч. в гр.Стара Загора по [улица]до № 30, Б. Д. Г. управлява собствения си л.а. Мазерати с рег.№ [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с тест - дръг тест 5000 ARLK – 0072, проба № 00236 в 22:26ч., с отчетен резултат положителен – кокаин. На водача-собственик е издаден Талон за медицинско изследване № 0152154.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване на обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № 24-**********/ 27.02.2024г г., в т. ч АУАН серия GА № 1197413 от 27.02.2024г.; Резултат от извършената проверка на водача Б. Г. за употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дрегер Дръг Тест 5000 номер ARLK – 0072, проба № 236; Талон за изследване № 0152154, връчен на Габаров в 22:50ч. на 26.02.2024г., в който е отразено, че проверяваното лице желае да бъде изследвано чрез медицинско и химическо изследване. По делото е представено и писмо с характер на справка с рег.№ 122800-19152/ 20.05.2024г., подписано от началника на сектор „Пътна полиция“, с което се удостоверява, че Б. Д. Г. е дал кръвна проба след извършена проверка на 26.04.2024г., по която кръвна проба е назначена химическа експертиза и същата е изпратена за изследване в НИК гр.София, като до момента все още не е получен резултат.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП № 24-**********/ 27.02.2024г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, в рамките на предоставените му със Заповед № 394з-54/ 07.01.2022г. на Директора на ОД на МВР – Стара Загора правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. Действително в обстоятелствената част на заповедта грешно е изписана датата на издаване на АУАН серия GА № 1197413 – 26.02.2024г., вместо правилната дата – 27.02.2024г., но предвид направеното в заповедта словесно описание на установеното нарушение, съвпадащо с описаното в АУАН от 27.02.2024г., не съществува никакво съмнение, че приложената ПАМ се основава именно на съставения и връчен на жалбоподателя АУАН серия GА № 1197413 от 27.02.2024г. Поради това наведените в жалбата доводи за формална незаконосъобразност на заповедта, основани на твърдения за липса на яснота и конкретизация на обуславящото прилагането на ПАМ нарушение от фактическа страна, се явяват неоснователни.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-**********/ 27.02.2024г. на мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ № 24-**********/ 27.02.2024г., е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Несъмнено в настоящия случай административният орган е възприел наличието на втората хипотеза на законовата норма, а именно употребата на наркотични вещества.

От фактическа страна по делото не е спорно, че при извършената на 26.02.2024 г. на водача Б. Г. проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 номер ARLK – 0072, проба № 236, е отчетен положителен резултат за употреба на кокаин. Посочените обстоятелства се установяват и от представения и приет като доказателство по делото резултат от извършената с техническо средство тест № 236 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На Габаров е съставен и АУАН GА № 1197413 от 27.02.2024г., за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест с техническо средство. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, като в случая АУАН серия GА № 1197413 от 27.02.2024г. е част от административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № 24-**********/ 27.02.2024г. и съдържа фактическите обстоятелства, на които се основава административният акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК. Действително АУАН серия GА № 1197413 от 27.02.2024г. е подписан без възражения от лицето, срещу което е съставен, но съдът приема, че съдържащите се в АУАН констатации за управление на ППС след употреба на наркотични вещества, не са потвърдени с надлежни доказателства в настоящото съдебно производство, поради следното:

В действащата нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско /химико-токсикологично лабораторно изследване/ или с тест. В приложимата Наредба 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП/. Следователно употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на теста, но единствено в случаите когато лицето приеме показанията на теста; при отказ да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване /чл. 6, ал. 10 от Наредба 1 от 19.07.2017 г.1 ред. ДВ, бр.81 от 2023г./.

За прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена. В случая обаче резултатът от теста – проба № 236, извършен с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 номер ARLK – 0072, се явява оспорен, предвид направеното от Б. Г. отбелязване в талон за изследване № 0152154 от 26.02.2024 г., издаден съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства - писмо с характер на справка рег.№122800-19152/ 20.05.2024г. на началник сектор ПП при ОД на МВР Стара Загора, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено, като такова изследване е било назначено и изпратено за изпълнение в НИК гр.София. Доколкото при дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди наличието на резултат от назначеното изследване, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, се явява недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба. С оглед на което съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, се явява фактически и доказателствено необосновано. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство и в случая Б. Г. се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство при преценката досежно наличието на материалноправно основание за налагането на ПАМ. В този смисъл е и Решение № 7457 от 05.06.2018 г. по адм. дело № 6432/2017 г. по описа на ВАС.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гл. т на доказателствата и неправилно от гл. т на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на Б. Г. по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП по отношение на Б. Д. Г.. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал биологична проба /кръв/ за изследване, а именно резултатът от назначеното химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и от чл. 6, ал. 10 от Наредба 1 от 19.07.2017 г., ще е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП/, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гл. т наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на доказано противоправно поведение на Б. Г..

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-**********/ 27.02.2024г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с която на Б. Д. Г. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, като постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ по жалба на Б. Д. Г. с постоянен адрес: гр.Казанлък, [улица], вх.Б, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-**********/ 27.02.2024г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, като незаконосъобразна.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.