Р Е Ш Е Н И Е
№ / 02.10.2020г.,
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 04.09.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретар Атанаска Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 15800
по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото
е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод предявени от ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
ВАРНА" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:*** срещу ответника Н.Й.Х. ЕГН **********,
съединени в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К
услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
-сума в общ размер на 165.56лв.(сто шестдесет и пет лева и 56ст.), представляваща
главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 13.07.2018г. до 20.11.2018г. на адрес гр.Варна, жк.***бл. ***, вх.7, ап.91; сума в общ размер на 13.85лв.(тринадесет лева и 85ст.), представляваща
лихва за забава върху тази главница за периода от 13.08.2018г. до 20.06.2019г.;
както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-25.06.2019г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 4978 от 27.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД №
9939/2019г. по описа на ВРС.
Претендира се за осъждане на
ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителния иск,
навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че „В.и к." ООД, в качеството си на В
и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с
поел. изм.), предоставя В и К услуги на Н.Й.Х. ЕГН **********,***, който в качеството си на потребител ги получава и
ползва на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитат по
партида абонатен номер 1187390, чийто титуляр е ответникът.
Съгласно
чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и
К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите
условия, ответникът е длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок
той изпада в забава.
На 25.06.2019г., В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу Х., въз основа на което
било образувано ЧГД № 9939/2019г. по описа на ВРС, ГК-30
състав.
На 27.06.2019г., съдът издал заповед № 4978 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Илиев да заплати на кредитора
(сега ищец) сумата от 165.56лв., представляваща стойност на ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 13.07.2018г. до 20.11.2018г.;
сумата от 13.85лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 13.08.2018г. до 20.06.2019г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда-25.06.2019г. до
окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски,
изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25лв.
На
02.09.2019г., заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.
Претендираните от ищеца суми за главници и
лихви по фактури са подробно описани в Справка за недобора на частен абонат № 1187390 до 20.06.2019г.
Моли
се съдът да се произнесе с решението си и относно съдебно-деловодните разноски,
сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената държавна такса
от 25лв.
Всички
суми-предмет на настоящото производство, могат да бъдат платени по сметка на „В.и
к." ООД в „Централна кооперативна банка" АД, IB AN ***; BIC ***.
С оглед на изложеното, се моли за
постановяване на положително решение по предявената искова претенция.
Ответната страна Н.Й.Х. ЕГН **********, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба, чрез назначен
особен представител по чл.47 ал.6 ГПК , в който се изразява становище, че се оспорва
предявеният иск, както по основание, така и по размер и
счита, че същият е неоснователен.
1/ Излазява се с
отговора следното становище по основателността па исковата претенция:
С настоящата
искова молба, съдът е сезиран с установителен иск е
правно основание чл. 422 ГПК вр. е чл. 415. ал. 1 от ГПК. а именно с искане да бъде признато за
установено, че ответникът Н.Й.Х. дължи на "Водоснабдяване п канализация -
Варна" ООД сумата от 165.56 лева главница и сумата от 13.85 лева лихва за забава за имот на адрес гр. Варна, ж.к.„Владислав Варненчнк",
бл. ***, вх. 7, ап. 91, заведен с абонатен № 1187390. ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателно: о изплащане на задължението.
Оспорва се, че
ответника е потребител на ВиК услуги и клиент на
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД.
Съгласно чл. 2. ал.1 т.1 и т.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор на Водоснабдяване и канализация - Варна"
ООД потребители на ВиК услуги са юридически п
физически лица собственици, ползватели и
притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и собственици или ползватели на имоти в
етажна собственост.
Съгласно чл. 2. ал. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор
Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД потребители па ВиК
потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги - за времето на
наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът па вещното право па ползване па имота лично декларира пред ВиК
оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му.
това лице да бъде потребител на ВиК услуги за
определен срок.
Видно от
Справка по лице от ел. регистър на Имотен регистър на България плеюящия ответник не е собственик, нито ползвател на
имота с адрес гр. Варна, ж.к.Владислав Варнснчик, бл. ***, вх. 7, ап. 91.
В условията на
евентуалност се оспорва, чс иретендираните
ВиК услуги са реално предоставени и потребени от абоната, както и че отразените в приложената
Справка за иедобора на частен абонат количества са от
реални отчети.
На следващо
място се оспорва, че средството за измерване /водомер/, с което е измерена
твърдяната да е доставена и потресена вода за процесния
период от 08.01.2013г. година до 20.11.2018 година, е било в техническа
изправност, както и че същото е било в метрологична годност.
Прави се
възражение за давност по отношение на обективираните
във фактура
11393223078/13.07.2018 година задължения и се счита, че
сумата по нея е изцяло недължима, като аргументите за това са следните:
Съгласно чл. 7. т. 6 от Общите условия на ВиК Варна ООД операторът е длъжен да отчита показанията на
средствата за измерване при условията и сроковете, определени в Общите условия.
Съгласно чл. 23. ал.1. т. 1 във връзка с ад.2 от Общите условия показанията па индивидуалните
водомери се отчитат за период не по-дълъг от един месен. Видно от представената от ищеца Справка за Недобора па частен абонат
сумата по фактурата е формирана за отчетен период от 08.01.2013 година до 12.07.2018 година -повече от пет
години и половина. Т.е. пщецът
не е изпълнил задължението си за регулярно отчитане на средството за измерване.
С така
формираното задължение по фактурата, ищецът се домогва да черпи права от собственото си противоправно
поведение и недобросъвестност. Като формирането на задълженията но фактурата за
период по-дълъг от 5 години и половина е и явна злоупотреба с право. По този начин не може
да се установи кога какво количество вода е потресено и по отношение на кои
точно вземания, обективиранп в процесната
фактура е настъпила погасителна давност, с което се цели и ограничаване на
правата на потребителя. Именно поради това не може да се признае за дължимо
дори част от претендираното вземане но процесната фактура.
Отделно
горното, съгласно разпоредбата на чл. 83. ал.1 ЗЗД ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Счита се, ч в настоящия случай ответника следва да бъде освободен изцяло от
задължението за заплащане на сумата по процесната
фактура.
С оглед
изложеното, счита се, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и
следва да бъде отхвърлена изцяло.
Досежно допустимостта на предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. №8939/2019г. на Районен
съд-гр.Варна , се установява, че същото е образувано по подадено от
ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
25.06.2019г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №4978/27.06.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено длъжникът Н.Й.Х. ЕГН **********
с адрес *** да заплати на
кредитор В.И К. ООД ЕИК/БУЛСТАТ *** с адрес ***, сумата
165.56 лв. /сто шестдесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/ – представляваща главница за потребени ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1187390, за която има издадени фактури за периода 13.07.2018 г.
– 20.11.2018 г., за обект, находящ се на адрес: гр.
Варна, ж. к. ***, бл. ***, вх. 7, ап. 91, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата 13.85 лв. /тринадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 13.08.2018 г. до 20.06.2019 г., както и сумата 25.00 лв. /двадесет и
пет лева/ – разноски за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Посочено е
, че вземането произтича от следните
обстоятелства: дължима сума
за потребени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1187390, за която
има издадени фактури за периода 13.07.2018 г. – 20.11.2018 г., за обект, находящ се на адрес: гр. Варна, ж. к. ***, бл. ***, вх. 7,
ап. 91.
Съдът е приел, че издадената
в заповедното производство заповед за изпълнение
е връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК , поради което
е указал на заявителя да заведе иск
по реда на
чл.422 от ГПК.
Заявителят е предявил настоящия
иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването
му за дадените
от съда указания
и е представил доказателства
за заведената искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и предвид наличието на идентитет по
отношение на вземанията ,
които са предмет на заповедното
и исковото производство, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото
са представени Общите условия за предоставянето на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД.
Видно от
приобщените към доказателствения материал обяви, Общите условия за предоставянето
на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД са
публикувани в два ежедневника.
Представена
е справка за недобора на частен абонат с клиентски № 1187390 за издадени
фактури на абоната Н.Й.Х. за периода от
12.09.2019 г. до 20.06.2019г.
Представена преписка от Кмет на
р-н ***при Община Варна, с изходящ номер от 02.07.2020г. удостоверява че отв.Н.Й.Х. е настанен в процесния
имот, представляващ общинско жилище, находящо се на адрес
гр.Варна, жк.***бл.***, вх.7, ап.91, със Заповед
№46/10.04.2012г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено и неоспорено от страните , както и от изложеното от вещото лице в
проведеното по делото открито съдебно заседание, се установява че по процесните фактури няма плащания. Вещото лице потвърждава
задълженията за главница и лихви, като дължими, така, както се претендират с
исковата молба.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С оглед
характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената
тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за
възникване на вземането и неговия размер. В тежест на ответника е да докаже
фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Съгласно
пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на ВиК
услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти,
за които се предоставят ВиК услуги. С идентично
съдържание е и текстът на разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на ищцовото
дружество.
Съдът
намира, че ответникът притежава качеството „потребител на ВиК
услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД.
Видно
от приетите по делото писмени доказателства , ответникът е настанен в процесното жилище през 2012г., т.е. е бил ползвател на ВиК услуги за процесния период от
време. Вследствие на изложеното съдебният състав намира, че няма пречка ищецът
да изисква пълния размер от ответника на незаплатената и консумирана ВиК услуга, доколкото , за да бъде едно лице потребител на ВиК услуги , не се изисква непременно да бъде собственик на
имота, а може да бъде и ползвател на имота.
С оглед
на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за
питейно - битови нужди до потребител на жилище.
Съдът, съобразява представени от кметство р-н ***при
Община Варна от 05.12.2018г., от 20.12.2018г., от 09.01.2019г. и 13.03.2019г.,
съгласно които ответника е търсен на адреса на процесния
имот, като не е открит, въпреки оставени му покани за явяване пред
общ.администрация. Видно от протокол №1 от 08.02.2019г. е взето решение за
прекратяване на наемните отношения с Н.Й.Х., възникнали с настанителна заповед
№114 от 01.08.2018г. и Договор № 114/01.08.2018г. за отдаване под наем на
общинско жилище в гр.Варна, жк.“Вл.ДВаненчик“ бл.***, вх.7, ет.7, ап.91, като в протокола е
отразено, че това е поради неплащане на
наемната цена и на консумативните разноски към експлоатационните дружества.
Същевременно е установено, че жилището в този период е необитаемо, като отв.Н.Х. не живее в имота.
Представен
от ищцовото дружество е един единствено карнетен лист за отразяване консумацията на вода в жилището
в гр.Варна, жк.“Вл.ДВаненчик“ бл.***, вх.7, ет.7, ап.91, за периода от
м.01.2018г. до м.10.2019г., като видно в него са записани показания за
консумация единствено за месеците от юли до ноември 2018г. вкл. За останалите
месеци е посочено, че апартамента е необитаем. За потребител е визирано лицето
Ели Ангелова, като за отразена като консумирана вода за м.юли и август 2018г.
има положен подпис, без да е посочено лицето, което е носител на същия.
Други
доказателства за установяване на наличието на доставяне и
реално потребяване на отчетената вода, начислена за плащане с процесните фактури, ищецът не е представил. При това положение, настоящият състав намира,
че в рамките на посочения период не е
надлежно удостоверено получаване на начисленото в този период количество вода,
тъй като липсват подписи на карнетът за отчетени количества вода през месеците
септември, октомври и ноември 2018г., а за месеците юли и август 2018г. не е
доказано абоната да е подписал отчетените по карнета като консумирани
количества вода, за да се приеме, че
именно ползвателя Н.х. се е съгласил, че
именно това е показанието, и оттам да се санират и
предните отчети, които не са извършени в негово присъствие или на представител.
Нещо повече, отразяването на
отчитане на консумация на вода в процесния
апартамент, осъществено от самия ответник Н.Х., е в разрез с констатацията на
общинската администрация, видно от приложените по представена преписка от
02.07.2020г. констативни протоколи, удостоверяващи че ответника не живее на
посочения адрес. Видно от представената
от ищеца Справка за Недобора па частен абонат сумата по фактурата е формирана
за отчетен период от 08.01.2013 година до 12.07.2018 година -повече от пет години и половина, при което съдът приема, че ищеца не е изпълнил задължението си за
регулярно отчитане на средството за измерване.
В този смисъл, след като доставчикът не е ангажирал убедителни доказателства за предприетия от него
метод на изчисляване на консумираното количество вода, съответно не е доказал
редовността на извършеното отчитане по изготвената справка за недобора, то искът
подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
Ответникът е
представляван от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, като
от негова страна не са заявени разноски, поради което и не стои въпроса за
присъждане на такива.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника
Н.Й.Х. ЕГН **********, от друга
страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА
в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К
услуги, следните суми, а именно :
-сума в общ размер на 165.56лв.(сто
шестдесет и пет лева и 56ст.), представляваща главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от
13.07.2018г. до
20.11.2018г. на адрес гр.Варна, жк.***бл.***,
вх.7, ап.91;
-сума в общ размер на 13.85лв.(тринадесет
лева и 85ст.), представляваща лихва за забава върху тази главница за
периода от 13.08.2018г. до 20.06.2019г.;
-както
и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда-25.06.2019г. до окончателното й плащане, за които суми е издадена заповед № 4978 от 27.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по ЧГД №
9939/2019г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна
жалба пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по
делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: