МОТИВИ към Присъда № 260040 от 12.10.2021 г.
на Районен съд –
Хасково, постановена по н.ч.х.д. № 277
по описа за 2021
година.
Производството по НЧХД № 277/2021 г. пред Районен
съд - Хасково е образувано по тъжба от Б.М.К. *** против К.Т.Т. ***, с която последният е привлечен към наказателна отговорност
и с Разпореждане № 288 на съдията – докладчик от 12.10.2021 г., въз основа на Определение
№ 114 от 18.10.2019 г., постановено от Върховния касационен съд на Република България
по частно наказателно дело № 981/2019 г. и съобразявайки и дадените указания с Решение
№ 260032 от 08.03.2021 г. на Окръжен съд – Хасково по ВНЧХД № 561 по описа за
2020 г., с което постановената Присъда № 260007 от 05.10.2020 г. от РС –
Хасково по НЧХД № 1173/2019 г. е отменена, а делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд -
предаден на съд за това, че на 12.03.2019 г., в град Кърджали, казал нещо унизително
за честта и достойнството на Б.М.К., ЕГН: *********** ***, в качеството му на длъжностно
лице – младши инспектор - водач на СА в ОЗО
„Охрана“ – Кърджали, при и по повод изпълнение на службата и функциите му,
като в негово присъствие му казал: „..Марш навън ти жалко подобие и пародия на полицай.
Ти си най-големият наглец и неблагодарник, който познавам
в тази служба“, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.
1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс
и за това, че на 12.03.2019 г., в град Кърджали, публично приписал на Б.М.К. ЕГН:
*********** ***, в качеството му на длъжностно лице – мл.инспектор – водач на СА
в ОЗО“Охрана“ – Кърджали при и по повод на служебните си задължения и функция, престъпление
– кражба – като казал, че Б.К. бил хванат да краде нафта от служебния автомобил
– престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т.1 и т.
3, вр. чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс.
С тъжбата е предявен, съответно при
новото разглеждане на делото, с определение на съда, постановено в съдебно
заседание, проведено на 01.06.2021 г. е приет за съвместно разглеждане предявеният
от Б.М.К. против К.Т.Т. граждански иск с правна квалификация
чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.03.2019 г. до окончателното й изплащане,
както и предявеният от Б.М.К. против К.Т.Т. граждански
иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на 3 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени от описаното в тъжбата деяние, квалифицирано в нея по чл.
чл. 148, ал. 2, предл. 1-во, вр.
чл. 147, ал. 1, предл. 2-ро от Наказателния кодекс, неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2019 г. до окончателното
й изплащане, съответно Б.М.К. е конституиран
в качеството на граждански ищец по НЧХД № 277 по описа за 2021г. на Районен съд
– Хасково.
В съдебно
заседание пред Районен
съд – Хасково, частният тъжител и граждански ищец, лично и чрез упълномощения
по делото повереник – адв. М. Р. заявява, че поддържа подадената тъжба и
повдигнатото с нея обвинение, както и предявените против подсъдимия К.Т.Т. граждански искове. В хода на съдебните прения, адв. М. Р.
заявява, че от събраните по делото доказателства се установявало, че
подсъдимият бил извършил всяко от деянията, описани в тъжбата, като предлага
анализ на достоверността на събраните по делото доказателства. Моли съда да
признае подсъдимия за виновен по всяко от повдигнатите му обвинения и да му
наложи съответно наказание за всяко от извършените престъпления, като
предоставя решаването на въпроса с индивидуализацията на наказанието изцяло на
преценката на съда. Моли предявеният граждански иск да бъде уважен с оглед
претърпените и доказани неимуществени вреди от деянието. Претендира и присъждане
на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия К.Т.Т. – адв. И. *** пледира при
произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, че по отношение на доверителя
му обвинението по чл.148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл.
146, ал. 1 от Наказателния кодекс не било доказано, като подлага на обстоен
анализ на доказателствата, събрани по делото от гледна точка отразеното в
обстоятелствената част на тъжбата. След анализ на изискванията на фактическия
състав на чл. 147, ал. 1 от НК счита, че обвинителната теза за наличие на
клеветнически твърдения в конкретната форма на изпълнителното деяние не се
потвърждавали и развива конкретни доводи в подкрепа застъпената теза за несъставомерност на поведението на неговия подзащитен. Поради тези съображения, моли съда да постанови
присъда, с която да признае подсъдимия за невинен по всяко повдигнатите му обвинения,
а предявеният от частния тъжител граждански иск срещу него – отхвърлен като
недоказан и неоснователен.
Подсъдимият К.Т.Т. *** заявява, че разбира всяко от обвиненията, но не се признава за виновен по тях. В хода на съдебното
следствие дава подробни обяснения по случая, а в своя
защита се придържа към изложеното от защитника по делото. В даденото му право на последна
дума изразява позицията
си, че разчита на справедливостта на съда.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.Т.Т. е роден на ***
***, същият е ***********, с адрес: град К., бул. „*****“ № **.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 466, издадена от
Районен съд – Момчилград на 25.10.2019 г. подсъдимият К.Т.Т.
не е осъждан и няма вписани данни, да е освобождаван от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание. За същия са
събрани характеристични данни, описващи го като тиха и скромна личност. Сочи
се, че не злоупотребява с алкохол и няма регистрирани нарушения на обществения
ред. не е криминално проявен и няма данни да поддържа връзки с лица от
криминалния контингент.
Установено в хода на съдебното
следствие е, че частният тъжител Б.М.К. към 2015 г.
заемал длъжността „Водач на специален автомобил I – II степен в ОЗ „Охрана“ – Кърджали, която длъжност заемал и
към дата 12.03.2019 г., както и към настоящия момент. Подсъдимият К.Т.Т. работи като „инспектор I степен - конвоиране“
в ОЗ „Охрана“ – Кърджали, която длъжност също е заемал и към 12.03.2019 г.
Двамата се познавали от дълги години, още от „полицейското училище“ и били в
много добри лични и колегиални отношения.
През пролетта на 2015 г., началникът на
ОЗ „Охрана“ – Кърджали – свид. С.З.Б. се обадил на свид. М.Ш.
и го попитал къде се намира и след като получил отговор, че е на работното си
място, свид. Ш. бил помолен да слезе на паркинга на съдебната
палата. Там свид. С.Б. бил застанал до служебния автомобил
и му показал от дясната страна на автомобила една прозрачна 10-литрова туба и го
помолил с неговия личен телефон да направи снимка, като снима самата туба. Свидетелят
М.Ш. снимал тубата и с началника на ОЗ „Охрана“ – Кърджали направили опит да отворят
вратите на автомобила, но те били заключени, след което се качили в стаята на началника,
извикали подс. К.Т. и споделили с него за тубата. След
това, и тъжителят Б.К. бил извикан. При появата му бил запитан от свид. С.Б. каква е тази туба, която се намирала в служебния
автомобил, тъжителят Б.К. отговорил първоначално, че в нея имало вино, а след това казал, че дори и да било
нафта той си я бил платил. Тогава свид. С.Б. му казал:
„гледаш ме в очите и ме лъжеш“, след това му казал: „Това да ти е за последен път,
да не се повтаря повече!“. След проведения разговор, свид.
С.Б. споделил пред свидетеля М.Ш. и подс. К.Т., че бил
извършил лична проверка на заредено гориво, пътна книжка и километри по автомобила,
но нямало разминаване. Посочил също, че бил отишъл да гледа видеозапис на бензиностанцията
„*****“ и споделил как лично той, след като му били предоставени от свид. М. А. В. – управител към онзи на бензиностанция „*****“,
находяща се на ул. „*****“ № ** в гр. Кърджали, видял
на записите от видеокамерите, как Б.К. пълнел резервоара и някаква туба. Шофьорът
на служебния автомобил марка „****“, модел „***“ въпросния ден бил именно, Б.К.,
като същият разполагал с карта, с опция отложено плащане. Цялото количество се заплащало
с тези карти. На самата карта бил изписан номерът на автомобила и касиерът сравнявал
номера на автомобила с номера на картата, като при този случай подсъдимият бил
поставил пистолетът за зареждане на гориво от колонката за зареждане в
пластмасовия съд и веднага след това – в резервоара на служебния автомобил, за
да няма прекъсване в зареждането и то да бъде отчетно като една трансакция.
Подобни случаи били констатирани от служители на бензиностанцията и в периода
след 2015 г. и на тъжителя Б.М.К. дори били отправяни забележки да прекрати
тази си практика.
Във връзка с поведение на тъжителя,
свързано в отклонение от съвестното изпълнение на служебни задължения, на същия
нееднократно били отправяни забележки, а така също била ангажирана и
дисциплинарната му отговорност. Бил депозиран и сигнал от Административен
ръководител – председател на Районен съд – Хасково до Началника на ОЗ „Охрана“
– Кърджали, в който се сочи констатирано присъствие на служители на ОЗ „Охрана“
– Кърджали по коридорите на 2 етаж на съдебната палата и посещения в помещения,
предоставени за ползване на представлявания орган на съдебната власт, без това
да е свързано с изпълнение на служебни задължения. Така също, посочено било в
сигнала, че имало оплакване от съдебен секретар в РС – Кърджали, че тъжителят Б.М.К.
посещавал служебни помещения без неговото присъствие да е било желано или
свързано с изпълнение на служебни задължения, а всичко това водело прекъсване и
нарушаване на работния процес. В сигнала било отправено и конкретно искане за
вземане на мерки относно забраната служители на Областно звено „охрана“ –
Кърджали, както и на други лица в работните помещения на съдебните служители и
магистрати при Районен съд – Кърджали, когато същите не изпълняват служебните
си задължения.
Със Заповед № з-5 от 04.01.2017 г.,
издадена от Началник на Областно звено „Охрана“ – Кърджали било наредено:
служителите на ОЗ „Охрана“ – Кърджали, изпълняващи служебните си задължения в
униформа да я проведат съобразно изискванията на цитираните в същата заповед
правила и да спазват следните изисквания, разписани в т. I, т. 1 до т. 13, като
при движение в съдебните сгради /коридори, зали и служебни помещения/, както и
при движение в населените места униформата да се носи закопчана, упрятна и с униформена шапка /независимо от това дали е в
работно и в извън работно време/ - т. 1 от Заповедта, а в т. 10 от същата било
посочено мъжете, носещи униформено облекло да бъдат прилично подстригани,
обръснати и с естествен цвят на косата.
На инкриминираната дата – 12.03.2019 г., свидетелят
С.З.Б., заемащ към онзи и към настоящия момент длъжността Началник ОЗ „Охрана“
– Кърджали бил на работа и малко преди обедната почивка - в около 11:40 часа
забелязал на мониторите, свързани с камерите за видеонаблюдение
напускане на сградата на Съдебна палата, град Кърджали на тъжителя Б.М.К.,
поради което и предвид честите случаи на нарушение на трудовата дисциплина, свид. Б. разпоредил на свид. М.Р.Ш.
на длъжност „инспектор“ в ОЗ „Охрана“ – Кърджали извършването на проверка на
личния състав, за да се установи, дали тъжителят или други лица са поискали
разрешение да напуснат работното си място в работно време или да уведомят
началника на звеното или някой от инспекторите. При това се забелязвало, че бил
без шапка и с разкопчана куртка. Такава била извършена и на нея, частният
тъжител и граждански ищец Б.М.К. се явил, но не в изряден вид на униформата,
като се обърнал към прекия си ръководител, казвайки му: „Този път ударихте на камък“.
Този факт бил докладван от свид. Ш. на свид. С.Б., а последният извикал Б.К. за разговор при себе
си в кабинета. Същият се намирал на 4 – ия етаж на
сградата на Съдебна палата – Кърджали, където се намирал и кабинетът с работни
места на двамата инспектори в ОЗ „Охрана“ – Кърджали – свид.
М.Р.Ш. и подсъдимия К.Т.Т., които в този момент се
намирали на обособените им работни места. Двете помещения били свързани помежду
им с врата. Тя, при провеждане на разговора между тъжителя и свид. С.Б., била отворена и намиращите се в съседното
помещение можело да възприемат съдържанието му. След като тъжителят се явил при
свид. С.Б., на упреците за неспазване на трудовата
дисциплина, отправени му от началника на ОЗ „Охрана“ – Кърджали, първият
отвърнал непривично за субординационната структура на организацията, в която
работел и на свой ред възнегодувал пред свид. С.Б.,
че само той бил обект на проверки за неспазване на трудовата дисциплина и на
издадените заповеди на началника на ОЗ „Охрана“ – Кърджали и конкретно Заповед № з-5 от 04.01.2017 г., при положение, че и други
служители на звеното я били нарушавали. Запитал тази заповед само за него ли се
отнася и потърсил сметка защо не се прилагала и спрямо други служители.
Въпреки, че му било разяснено, че в този момент разговорът с него цели да
изясни неговото собствено поведение, а не чуждо и да му бъде разяснена
необходимостта да проведе поведението си в изпълнение на служебните задължения
в съответствие с изискванията за спазване на работно време и за привеждане на
униформата в установения вид, тъжителят настоявал с повишен тон, че спрямо него
се действало тенденциозно, тъй като и други служители допускали нарушения. В
този момент подсъдимият К.Т.Т. се провикнал от
съседното помещение „Мен има предвид, началник, мен…“, при което тъжителят го репликирал, че много се надскачал и че не разговаря с него,
а подсъдимият на свой ред му отвърнал, че службата налагала да се водят
разговори помежду им и иска не иска, следвало да разговарят. В този момент
тъжителят се обърнал, пристъпил в съседното помещение и се насочил към
подсъдимия, казвайки му: „Виж се на какво приличаш! Като си боядисваш косата,
поне да си беше боядисал веждите!“, а последният му заявил да напусне стаята и „да
се разкара“, както и че бил най – големият наглец,
който познавал в тази служба, но тъжителят отвърнал демонстративно: „няма да
напусна, да видим какво ще се случи“ и продължил движението си към подсъдимия,
който също се изправил и отново го приканил с остър и императивен тон да
напусне стаята. Възприемайки случващото се и оценявайки поведението на тъжителя
като агресивно и заплашително спрямо подсъдимия, свид.
М.Р.Ш. се насочил към него и негодувайки го питал какво върши, след което го хванал
и извел извън помещението на коридора, за да не се стигне до ескалация на
напрежението в повече от вече осъществената. Оттам тъжителят Б.М.К. излязъл на
коридора и влязъл в стаята, в която било работното място на свид.
И.Л.И.. Последният още като чул тъжителят и подсъдимият да „викат“ бил казал да
престанат с разправията и всеки да се прибира по стаите, а след като тъжителят
влязъл при него го попитал: „Какво става Б., какво се случва?“ и последният му отговорил
„Какво се случва, какво се случва…? Оня там, който си боядисва косата ме изгони“,
след което излязъл от стаята и отишъл на терасата на четвърти етаж на сградата на Съдебна палата, град Кърджали
срещу служебните помещения, предоставени за ползване от ОЗ „Охрана“ – Кърджали.
Там, в присъствието на свидетелите Й.Г.Д., Г.Д.К., В.К.Х., И.М.И., В.Д. Г. – К.
всички на длъжност „сътрудник по охраната“ в ОЗ „Охрана“ - Кърджали продължил
да коментира, че бил изгонен от подсъдимия от стаята все едно му била бащиния,
какъв му бил „тоя“. В този момент там обядвал и свид.
И.С.Л., също на длъжност „сътрудник по охраната“ в ОЗ „Охрана“ - Кърджали.
Възприемайки, че тъжителят употребява името му, подсъдимият К.Т.Т. излязъл от стаята, показал се на терасата и запитал тъжителя
какъв му е проблемът и дали неговата коса му била проблемът, при което подсъдимият
му отвърнал отново: „Като си боядисваш косата, боядисай си и веждите! Виж се на
какво приличаш!“. Тогава подсъдимият се обърнал към тъжителя с думите: „Б. как
не те е срам?!“, след което го нарекъл „Наглец!“ и
„Неблагодарник!“ и се обърнал с думите: „Забрави ли когато те хванахме с
нафтата и началникът ти направи компромис?!“, при което тъжителят, гледайки към
подсъдимия му отвърнал „В тази служба има само един наглец!“.
След прекратяване на словесната
разправия, във връзка със случая била подадена Докладна записка от тъжителя Б.М.К.
до Главен директор на Главна дирекция „Охрана“, град София с вх. № 3342 от
15.03.2019 г. относно нарушение на Етичен кодекс за поведение на държавните
служители от Главна дирекция „Охрана“ и Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министъра на правосъдието, утвърден със Заповед №
ЛС-04-4/02.01.2018 г. на Министъра на правосъдието, допуснато от служител на ръководна
длъжност в „ОЗ „Охрана“ – Кърджали, в която процесният
случай бил описан. Във връзка с подадената докладна записка била назначена със
Заповед № 3-617/15.03.2019 г. на Главния директор на Главна дирекция „Охрана“, град
София проверка, в хода на която били снети обяснения от всички лица имащи
отношение по случая и били прегледани записи от камери за видеонаблюдение.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните на
досъдебната и съдебната фаза на производството
писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от
ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените в хода на съдебното
следствие разпити на подсъдимия и на свидетелите, допуснати до разпит
в това им качество.
На първо място, следва
да се има
предвид, че обяснения по делото
са дадени от подсъдимия К.Т. Т., като съдът приема за
достоверни същите в частта им относно
обстоятелствата, свързани с
личните и колегиални отношения между страните по делото и причините
за формирането и развитието им във времето в негативна насока, а именно неглижиране на
изисквания, предвидени за стриктно изпълнение на служебни задължения от страна
на тъжителя Б.М.К. и формираното негативно лично отношение на последния към
подсъдимия във връзка с правени забележки, искани обяснения и налагани
дисциплинарни наказания. Съдът
приема за достоверни обясненията на подсъдимия и отчасти относно фактите, свързани с конкретния повод за възникване на
процесния инцидент – пререкание
с тъжителя в момент, в
който същият е бил в кабинета на началника на ОЗ „Охрана“ – Кърджали, а
подсъдимият се е намесил в разговора, пояснявайки, че в твърденията си и за други
служители, неспазващи заповеди на ръководителя на звеното, тъжителят има предвид
него и пренасянето на вербалния конфликт между двамата в стаята, в която се
намирало работното място на подсъдимия и на свид. М.Р.Ш.,
разположението на участниците в него един спрямо друг и действията им, както и
отчасти относно разменените реплики. В този
смисъл, следва да се има
предвид, както неведнъж е изтъквано, че освен средство
за защита, обясненията на подсъдимия по делото
съставляват и гласно доказателство,
като следва да се обсъждат
и ценят с оглед останалия събран в хода на разследването
доказателствен материал. Нещо повече, принципите в наказателното правораздаване изискват обясненията на подсъдимия по
делото да бъдат приемани за истинни, докато
по несъмнен начин не бъдат
опровергани и оборени от други доказателствени
източници, безусловно кредитирани от своя страна с доверие
в процеса на анализа на тяхната
достоверност. Поради
тези съображения, настоящият съдебен състав възприема обясненията на подсъдимия К.Т.Т. в посочената част,
като безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства, документиращи определени нарушения на служебни
задължения
на тъжителя и еднопосочни
с показанията на част от разпитаните
по делото свидетели, които съдът възприема за истинни поне
в една съществена част - тези на
свид. С.З.Б. и М.Р.Ш.,
както
относно предшестващите процесния инцидент събития – конкретно инцидента с нафтата, визирана в изявленията
на страните и участниците в инкриминираните събития, така и на самата процесна дата – 12.03.2019 г., осъществени в тяхно
присъствие и в присъствие на страните. В тази връзка, следва да се отбележи, че
показанията на свидетелите С.З.Б. и М.Р.Ш. относно първия кръг факти, свързан
със случая от 2015 г. и конкретно за извършените от тях действия във връзка с
констатираното наличие на пълна с течност туба в един от служебните автомобили,
водач на който е бил тъжителят Б.М.К. са изцяло вътрешно безпротиворечиви
и еднопосочни, както помежду им, така и с останалите гласни доказателства, на
които съдът дава вяра, а именно тези, съдържащи се в показанията на свид. М. А. В., кредитирани от съда изцяло доверие като
непредубедено и безпристрастно дадени, съответстващи на обективната истина и
пресъздаващи както лични впечатления на свидетеля, така и нейни наблюдения на
средства за изготвяне на видеозапис в обекта, предоставени впрочем на
вниманието и на свид. С.Б. и консолидиращи неговите показанията откъм достоверност,
а преценени всички в съвкупност – и обясненията на подсъдимия в тази част.
Показанията на свидетелите С.З.Б. и най – вече на свид.
М.Р.Ш. се кредитират с доверие и относно разигралите се на инкриминираната дата
– 12.03.2019 г. събития, свързани с конкретния повод за разпоредената
от началника на ОЗ „Охрана“ – Кърджали проверка на личния състав, проведена от свид. М.Ш., конкретния повод за нея и резултата, както и за
последващите събития и водени разговори между
тъжителя Б.М.К. и свид. С.З.Б. в кабинета на
последния, повишаването на тон от тъжителя, а след това и пренасянето на
вербалния конфликт в помещението, в което са работните места на подсъдимия К.Т.Т. и свид. М.Р.Ш. и съдържанието
на отправените реплики между тъжителя и подсъдимия, поведението на първия и
реакцията на свид. М.Ш.. Техните показания се
възприемат от съда, доколкото тяхната достоверност се утвърждава и от
изложеното от свид. И.Л.И.. Същият е добил
впечатления за емоционалното състояние на тъжителя след напускане на
помещението и за пресъздадени от него реплики, отправени му от подсъдимия, а
така също правдиви са показанията на този свидетел и за възприетите от него
лично и последващи действия и словесни изявления на
тъжителя и подсъдимия един към друг. Такива са и показанията на свид. И.С.Л.
с уговорката, че последният при разпита пред настоящия
съдебен състав не разполага с ясен спомен за конкретиката
на отправените реплики и използваните изразни средства, както от страна на
тъжителя, така и от страна на подсъдимия, наложило преодоляването на липсата на
спомен и констатираното противоречие с прочитане на показанията на този
свидетел, дадени пред друг състав на съда по съответния ред. В този ред на мисли,
следва да бъде изтъкнато, че липсват преки данни, сочещи на индиция
за възможна заинтерисованост на разпитаните свидетели
или предубеденост от изхода на делото, макар да заемат длъжност, обосноваваща
съществуването на колегиални отношения със страните по делото. Близостта на
тези отношения не следва да бъде коментирана по друг начин, освен за целите на
настоящото произнасяне и в частност интерпретиране на доказателствените
източници откъм достоверност. Впрочем, изложеното за наличието на колегиални отношения
със страните по делото важи в пълна степен и за свидетелите Й.Г.Д., Г.Д.К., В.К.Х.,
И.М.И., В.Д. Г. – К., всички на длъжност „сътрудник по охраната“ в ОЗ „Охрана“ –
Кърджали, които имат качеството очевидци на разигралите се събития, но техните
показания се отличават първо с липсата на вътрешна безпротиворечивост.
Особено отчетливо това пролича при разпита на свид. И.М.И.,
като настоящият съдебен състав намира за уместно да отбележи, че при пряко
приложение на принципа на непосредственост, този свидетел в нито един отделен
момент не съумя да отговори по един и същи начин на един и същи неколкократно контролно зададен въпрос от състава на съда
за конкретиката на чутите изрази. Единствено
последователен бе, че е присъствал на място в момента на разигралите се събития
и успя да очертае кръга на участниците в разправията и кръга на присъстващите
лица, поради което само в тази част съдът дава вяра на изложеното от него. По
идентичен начин стои въпросът с показанията на свидетелите Й.Г.Д., Г.Д.К.,
В.К.Х. и В.Д. Г. – К., като общото за дадените от тези
свидетели и от всички изброени по – горе е отправянето на изразите от
подсъдимия в отговор за запитването на тъжителя какъв му е проблемът и дали неговата
коса му била проблемът, а именно: „Като си боядисваш косата, боядисай си и веждите!
Виж се на какво приличаш!“. С изключение на показанията на свид.
В. Г. – К., останалите в показанията си са относително последователни в употребата на
изразите „Наглец!“ и „Неблагодарник!“ от подсъдимия и
за съдържанието на отправения към тъжителя израз: „Забрави ли когато те хванахме
с нафтата и началникът ти направи компромис?!“. За последната група факти,
различно твърди единствено свид. Й.Д., но показанията
му в частта за употребен израз „крал“ или „крадеш“ нафта остават напълно
изолирани и неподкрепени от другите гласни доказателства, които са категорични,
че точно такъв израз не е употребяван и кредитирани от съда с доверие.
Колебанието на свид. И.М.И. дали е възприел пряко
такъв израз, изречен от подсъдимия или го е чул впоследствие или извел като
смисъл на твърденията му вече бяха коментирани и не променят горната оценка за
съдържанието на установените изрази и за доказателствата въз основа на които са
установени след анализ на тяхната правдивост. Тук самият подсъдим в обясненията си не спестява този факт. Кредитират
се показанията на свид. И.Л.И. и И.С.Л. в частта за
фактите, че тъжителят, гледайки към подсъдимия му отвърнал „В тази служба има само
един наглец!“. За
правната оценка на всяко от
тези действия, включително за умисъла, съдът ще изложи съображения
по – долу при отразяване на формираните правни изводи.
Вътрешната противоречивост в
показанията на част от изброените
свидетели с посочените изключения, обясними с изминалия период от време бе преодоляно,
чрез техния анализ и преценка на тяхната логическа
обоснованост във възприетата за достоверна част са годна доказателствена
основа, върху която да бъдат
точно и коректно очертани фактите в тяхната цялост, откъм хронология и съдържание. Всичко изложено по – горе,
преценено от гледна точка и на житейската логика
във връзка с цялостната картина на очертаните събития
има за цел
и предназначение на това място да
обоснове аргументите на съда за
възприемане на една част от
доказателствените източници
по делото като достоверни, а друга – не или
поне отчасти не като достоверни, като за юридическата интерпретация на същите от гледна
точка хронологията на развитие на събитията и процесуалните аскети относно
пределите на изследване, формирани с подадената частна тъжба, съдът ще вземе
отношение по - долу.
Настоящият съдебен състав намира, че въз
основа на възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи
относно съставомерността и правната квалификация на извършените
деяния, единственият законосъобразен извод, до който би могло да се достигне в случая
по първото повдигнато обвинение е този, че подсъдимият К.Т.Т.
на посочената в частната тъжба дата е осъществил деяние, но такова, което да бъде
субсумирано под състава на престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, а
не това, за което е привлечен към наказателна отговорност по първия пункт от
частната тъжба по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр.
чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъплението
обида в основния състав по чл. 146, ал.
1 от НК, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно
да бъдат извършени от дееца такива действия или да бъдат изречени такива думи, които
да могат да се окачествят като унизителни и това поведение да е довело до засягане
на честта и достойнството на пострадалия, явяващи се ценностите, обект на защита
с разпоредбата, по която подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност. В
случая съставомерният резултат се изразява именно в това,
което е последно от описаното и въз основа на което деянието се квалифицира като
попадащо в категорията резултатни престъпления. В конкретната хипотеза, гласните
доказателствени средства, анализирани откъм съдържание
поотделно и в съвкупност действително сочат на извод за възникнало на посочената
в тъжбата дата словесно пререкание между частния тъжител Б.М.К. и подсъдимия К.Т.Т., започнало с размяна на реплики, но с важното уточнение,
че конфронтация очевидно е потърсена от подсъдимия К.Т.Т.,
след като не друг, а той именно се е намесил в разговор, воден на висок тон
между тъжителя Б.М.К. и свид. С.З.Б., но и от самия
тъжител. Именно последният е предизвикал тази намеса, визирайки, макар и
индиректно подсъдимия и негово поведение, по начин, по който това да бъде
възприето от него, макар и в разговор, воден с трето лице. Детайлният анализ на
гласните доказателствени източници и конкретно на показанията
на разпитания пред районния съд свидетел – М.Р.Ш., очевидец на това деяние, изискват
да се приеме, че от страна на тъжителя най – напред са са изречени конкретни изрази
по адрес на подсъдимия, а именно „Виж се на какво приличаш! Като си боядисваш косата,
си боядисай и веждите!“, които макар и сами по себе си да не са например
нецензурни, в първата им част демонстрират ярко негативна оценъчна дейност на
тъжителя по отношение на външния вид на подсъдимия и без съмнение са обидни, а
във втората засилват ефекта от това вербално засягане на достойнството на
подсъдимия, като внасят и определена конкретизация на недостатъците във външния
вид на подс. К.Т.Т., което
е било и търсеният негативен ефект за честта и достойнството му. Макар и
поводът за тези реплики да е било неизпълнение на служебни задължения от страна
на тъжителя, свързани с изрядно носене на униформата и макар същият да е визирал
неизпълнение на заповедта на началника на ОЗ „Охрана“ – Кърджали, уреждаща този
кръг въпроси, Б.М.К. е отправил посочените обидни изрази, съдържащи силно отрицателно
и негативно негово отношение към личността на адресата, окачествявайки го по определен
начин чрез употребата им не при и по повод службата, а в израз на ярко
негативно отношение в личен план към самия К.Т.Т.,
пък било то да се формирало във връзка с негативно развили се служебни
отношения. Изложеното в последния абзац важи и за отправените впоследствие от
самия подсъдим, към тъжителя обидни изрази, след като продължавайки да чува
негодуванието на тъжителя на терасата на 4 – и етаж на Съдебна палата, град
Кърджали и визиране на неговата личност, сам излиза при тъжителя и събралите се
служители на органите на ОЗ „Охрана“ – Хасково и в присъствие на всички отправя
реплики към тъжителя и след демонстративно задаване на въпроса какъв му е
проблемът и в частност неговата коса ли е проблем на подсъдимия, го нарича „Наглец!“ и „Неблагодарник!“. Или, деянието, за което на подсъдимия,
с подадената тъжба, е повдигнато обвинение е доказано по отношение на тези изрази,
посочени по - горе. Същите несъмнено са обидни по своята същност – част от тях самостоятелно
и поотделно, а други - в съвкупност и логическа и смислова взаимовръзка, в
контекста на останалите употребени от страните по делото. Тези изрази са достигнали
непосредствено и в същия момент до тъжителя, който ги е чул, по този начин, и възприел,
а липсва съмнение, че той именно се явява техен адресат. Поставени в контекста на
цялостните трайно влошени и обтегнати отношения между тях и във връзката, в която
се намира, квалифицирайки го като „наглец” и
„неблагодарник“, израз добива също силно отрицателно и негативно отношение на дееца
към личността на адресата, окачествявайки го по определен начин чрез употребата
им. А че адресат на тези изрази се явява именно частният тъжител, съдът намира за
несъмнено от начина на употребата им във формата, използвана като обръщение
преди това, а така също и с комбинирането им с предходно отправения въпрос към
него от страна на подсъдимия за това какъв му е проблемът. В случая дадената квалификация
за тъжителя „наглец”, чрез използване на израза, като
епитет него и друга обида – „неблагодарник“, употребени в аспекта на личното отношение
на дееца към частния тъжител, се явяват насочени пряко към личността на последния
и въплъщават силно отрицателна, субективна оценъчна дейност за тъжителя, която е
довела до уронване на престижа. Затова са всъщност и обидни. В това отношение, изказването,
съдържащо обидата е целенасочено, тъй като подсъдимият поставя акцента в изразите
си, предмет на обвинението, като разпространените квалификации са свързани персонално
с тъжителя, към който е и насочена. Това е станало и в присъствието на други лица,
поради което квалификацията на деянието като престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК е дадена в съответствие с
материалния закон. Не и тази обаче, по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, доколкото макар
и подсъдимият да заема длъжността „Водач на специален автомобил I – II степен в
ОЗ „Охрана“ – Кърджали, или по смисъла
на чл. 93, т. 1, б. „а“ от Наказателния кодекс да има качеството „длъжностно лице“,
доколкото му е възложено да изпълнява без значение със заплата или безплатно, временно
или постоянно служба в държавно учреждение, то
квалифициращият признак за подвеждане на деянието под текста на чл. 148, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 НК изисква обидата да е
нанесена не просто на длъжностно лице или на представител на обществеността, но
това да е станало при или по повод изпълнение на службата или функцията му. В
случая обидата е нанесена във време на ползване на обедната почивка на
служителите на органите на ОЗ „Охрана“ – Кърджали и макар повод за възникване
на разправията да е бил начинът на изпълнение на службата, то ескалацията на напрежението
е изместила акцента на изцяло междуличностна основа, което ясно личи от характера
на отправените обиди не на професионална основа и засягащи не професионални качества,
а на външни физически белези на единия и морални качества, некореспондиращи с
общочовешки качества като сдържаност, благодарност и признателност – на другия
обиден. Поради това, и от обективна, и от субективна страна най - вече не би
могло да се приеме, че отправянето на обидните изрази по отношение на
пострадалия, обективно разполагащ с качеството „длъжностно лице“, е било не при
и по повод изпълнение на службата или функцията му. Отделно, сам тъжителят е
посочил в ката на частното обвинение /впрочем преди това в изходящ от него
частен документ – сигнал, озаглавен „докладна записка“/, че на инкриминираната
дата - 12.03.2019 г., в град Кърджали, подсъдимият е казал нещо унизително за честта
и достойнството му, в качеството му на длъжностно лице – младши инспектор - водач
на СА в ОЗ „Охрана“ – Кърджали, при и по
повод изпълнение на службата и функциите му, в негово присъствие изричайки: „..Марш
навън ти жалко подобие и пародия на полицай“, като обидата е нанесена публично,
но че това е станало в кабинета на подсъдимия, а не на терасата, като в тази
част обвинението е останало изцяло недоказано. Осъществяване на такова деяние по
начина, описан в обвинението е отречено с кредитирани от съда с доверие гласни доказателствени източници, а останалите свидетелски показания,
сочещи на изричането на такива изрази на терасата са изолирани и без да се ползват
с доверие от съда, като възпроизвеждат вероятно опосредено
пресъздаване от тъжителя на разговора и на реплики от момента преди да отиде на
терасата, при негодуванието му срещу подсъдимия, продължило и след излизане от
кабинета на последния до появата на терасата. Поради така предложените доводи,
за това деяние, подсъдимия бе признат за невинен и така, на основание чл. 304 НПК,
бе оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1
и т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс в тази
част.
Предложената от съда юридическа
конструкция по частното обвинение в тази му част, изградена след обосноваване
на фактическите и правни изводи, до които е достигнал относно поведението на
страните изисква, освен това на подсъдимия, да бъде интерпретирано и
предшестващото такова на тъжителя. Освен, че сам е отправил обидни изрази по
адрес на подсъдимия, които съдът прие за обидни, изразяващи ярко негативна
оценка и снизходително или направо подигравателно отношение към външния вид на
подсъдимия, то след задаване на въпроса косата ли му е проблем на тъжителя в
търсене на сметка за поведението му, Б.М.К. отново е повторил същите изрази
вече на терасата на сградата на Съдебна палата, град Кърджали в присъствие на
подсъдимия и в присъствие на всички служители на ОЗ „Охрана“ – Кърджали,
станали свидетели и на неоправданата реакция на подсъдимия, последвала с
отправяне на обидните изрази към тъжителя. И на тях обаче, Б.М.К. е отвърнал
веднага с употребата на израза: „ в тази служба има само един наглец“, като негов адресат е бил подсъдимият, за което
показателно е осъщественият визуален контакт и в контекста на размяната на
реплики. Или, налице е проявление на принципа на реторсията,
след като обиденият в лицето на тъжителят е отвърнал веднага с такава обида.
Нещо повече, налага се и уточнението, че всъщност първата отправена по време
обида е именно от тъжителя по адрес на подсъдимия, което налага и последващото уточнение от процесуален характер.
За наличието на основание за приложението
на института на реторсията по чл. 148, ал. 3, вр. ал. 1, т.
1 вр. чл. 146, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК, станало възможно след като се установи, че не е налице осъществено
деяние по чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 НК
се съди, независимо от това кой е инициирал образуването на наказателното дело от
частен характер. Както е застъпено в Решение № 22
от 9.07.2021 г. на ОС - Хасково по в. н. ч. х. д. № 224/2021 г., основаващо се
на Решение на ВС № 255/17.06.1992 г. по н. д. № 144/92 г., в основата на реторсията е идеята, че страните са изравнили позициите си
– на обидата се е отвърнало с обида, чрез причинената взаимност. А тези факти са
установени. Обидите са от един и същи вид – осъществени публично, имат идентични
обективни и субективни признаци, за всяко от тези две деяния се предвижда едно и
също наказание. Те, в рамките на тази квалификация, са еднакви по степен. Както
е посочено в горецитираното решение на ВС на РБ законът
изисква само обидения да е отвърнал веднага с обида, като е без значение каква е
поредността на нанасяне на обидите. Факт е, че конституиралият
се като частен тъжител пострадал е извършил същото деяние, което е могло да предизвика
предявяване на обвинение от частен характер против него. Обстоятелството, че подсъдимият
К.Т.Т. не е упражнил такова свое право да инициира образуване
на наказателно производство против тъжителя, не обезсмисля разпоредбата на чл.
146, ал. 2 от НК, защото тогава, би са стигнало дотам правомощието на съда да не
наложи наказание ще бъде обусловено от волята на първия по време обиден да подаде
тъжба. Законодателят, допускайки реторсия само в няколко
предвидени случая, е уредил възможността съдът, след като установи две виновно извършени
общественоопасни деяния, непосредствено осъществени едно
след друго, да освободи дееца от наказание, с което бе обоснован и подходът на
съда, на основание чл. 148, ал. 3, вр. чл. 148, ал.
1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 2, вр.
чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс да освободи и двамата – подсъдимия и
тъжителя от наказание.
Относно предявения граждански иск,
основан на деянието по чл.148, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр.
чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс приет за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство и намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл.
45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда – следва
да се отбележи следното:
Несъмнено, изводът, до който се достигна
от съда при разрешаване на въпросите, свързани с наказателната отговорност и установената
необходимост да се възприеме извършването на действия, осъществяващи признака „деяние”
по смисъла на чл. 45 ЗЗД от страна на подсъдимия, което макар и установено не в
пълния твърдян обем в акта на частното обвинение, притежава основната си характеристика
- обществена опасност и оттам противоправност, прави необходимо
изследването по – нататък на останалите въпроси, включени във фактическия състав
на нормата на чл. 45 от ЗЗД. И специално дали пострадалият е претърпял неимуществени
вреди, които принципно следва да бъдат обезщетени. Такива бяха доказани, а интерпретацията
на доказателствата, очертава и положителния извод за наличието на изискуемата се,
според фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД, причинно – следствена връзка. Така,
гражданският иск бе приет за доказан по основание. Извод, мотивиран от наличието
на материалноправните предпоставки, визирани във фактическия
състав на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за да бъде ангажирана деликтната
отговорност на подсъдимия, който в случая следва да отговаря по предявения граждански
иск. Що се касае до размера, необходимо е да се отбележи, че ако в наказателноправен аспект, поведението на пострадалия и тъжител
в процеса след като веднъж бе оценено с необходимата тежест при преценка приложението
на нормата на чл. 148, ал. 3, вр. чл. 148, ал. 1, т.
1, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл.
146, ал. 1 от Наказателния кодекс, налага да бъде интерпретирано и анализирано,
и в аспекта на евентуално съпричиняване на вредоносния
резултат. В случая, именно провокативното и предприето не по установения ред поведение
на пострадалия по отношение на личността на подсъдимия и неговата, а и на
околните оценка за личността му е довело до неговия акт на вербална агресия, неоправдан
от наказателноправна гледна точка, но предизвикан от гражданския
ищец в значителна степен. Поради това следва да се приеме, че дължимото обезщетение
е необходимо да бъде намалено с 3/4 от приетия за доказан размер от 1400 лева. Така
подсъдимия К.Т.Т. бе осъден да заплати на Б.М.К., сумата
в размер на 350.00 лева представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата
деяние, квалифицирано по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
146, ал. 1 от Наказателния кодекс, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 12.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като предявеният граждански иск с
правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за разликата от уважения размер до пълния предявен
размер от 3 000 лева, като неоснователен бе отхвърлен от съда.
По отношение на другото описано в
тъжбата деяние, следва да се посочи, че единственият
законосъобразен извод, до който би
могло да се достигне в случая
е този, че не е доказано на посочената в частната тъжба дата подсъдимият
К.Т.Т. да е осъществил деяние,
което да бъде субсумирано под състава на
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл.
147, ал, 1
от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:
От доказателствата
по делото без съмнение се установи, че на инкриминираната дата – 12.03.2019 г.,
в град Кърджали, на терасата на 4 – ия етаж на
Съдебната палата в град Кърджали подсъдимият К.Т.Т. в
присъствието на служители на ОЗ „Охрана“ – Кърджали се обърнал към тъжителя Б.М.К.
с думите: „Забрави ли когато те хванахме с нафтата и началникът ти направи компромис?!“.
Деянието, за което на подсъдимия е повдигнато, с подадената тъжба, обвинение е доказано
по отношение на част от изразите, с които се твърди, че е осъществено и е установено
откъм съдържание, но само отчасти. Стана ясно, че в нито един момент,
подсъдимият не е употребил изразите „Крал“ „Крадеш“, което има решаващо
значение, доколкото в нито един момент не е очертал конкретна престъпна
деятелност по отношение на „нафтата“, макар и да твърди, че тъжителят бил
хванат с такава. Тези изрази, с разпространяването им, в обстановката в която
са се намирали подсъдимият и тъжителят, първо са насочени към самия тъжител, което
само по себе си принципно изключва престъплението „клевета“. Същите обаче все
пак са могли да бъдат доведени до знанието на неограничен кръг лица,
присъстващи там, макар да не са техен пряк адресат. Поставя се въпросът дали същите
са позорни и обосновават отрицателни изводи за пострадалия, т. е. дали разгласяването
на тези факти е довело до засягане на честта и достойнството на пострадалия, явяващи
се ценностите, обект на защита с разпоредбата, по която подсъдимият е привлечен
към наказателна отговорност. Подлежи на преценка, макар и да не е задължително за
съставомерност на деянието, дали разгласените позорящи
обстоятелства са довели до промяна на обществената оценка за пострадалия в негативен
план. В тази връзка, следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 147, ал.
1 от Наказателния кодекс е регламентиран основният състав на престъплението „клевета”,
което както и престъплението „обида” съставлява противоправно
посегателство върху духовните ценности на личността – честта и достойнството. Изпълнителното
деяние на това престъпление има две възможни форми, като първата от тях е разгласяване
на позорно обстоятелство за другиго. Или казано по друг начин. средство на клеветата
е не както при обидата оценка – отрицателна, пренебрежителна и дори презрителна
за личността на пострадалия, а факт. Факт, който следва да бъде позорен – да обосновава
отрицателен извод за пострадалия, който да засяга неговия авторитет, обществената
оценка. Другата форма на изпълнителното деяние е приписване другиму престъпление,
което всъщност само по себе си представлява особен случай на разгласяване на позорно
обстоятелство, изрично отразено от законодателя, за да се избегне спора съставлява
ли участието в извършване на престъпление позорно обстоятелство. В случая,
както уместно бе посочено от защитата, липсва приписване на конкретно
престъпление и по – специално на престъплението „кражба“, тъй като в нито един
момент подсъдимият не е твърдял публично, че нафтата първо е чужда за дееца и
второ – че ако и да е чужда, той е имал намерение противозаконно да я присвои,
като установи свое противоправно упражняване на
фактическа власт или се е разпоредил. Извод, който не се променя от възможните
асоциации в такава насока, от логическото тълкуване на смия израз „хванахме с
нафтата“ в съчетание с „направен компромис“, асоцииран с нередност в поведението
на „хванатия“, тъй като нередност в никакъв случай не означава непременно престъпление,
при това конкретно. Поради това, категоричната преценка на съда е, че липсва
деяние, извършено от подсъдимия, което да осъществява престъплението „клевета“
в тази форма на изпълнителното деяние – приписване на престъпление.
На следващо
място, за разлика от обидата, за извършване на клеветата не е необходимо каквото
и да е присъствие на пострадалия на изявленията, с които в случая са разгласени
позорните обстоятелства. Това е така, с оглед вече изложеното, че по принцип адресат
на клеветническите действия не е самият пострадал, а трето лице, в случая широк,
неограничен кръг от лица. С узнаване на позорните неверни факти от тези лица, престъплението
следва да счита за довършено, а престъпният резултат – настъпил, независимо дали
тези лица са повярвали или не на изнесените твърдения. Изискването обаче е тези
твърдения за засягащите пострадалия позорящи факти да са неверни, тъй като в случай,
че разгласените факти отговарят на действителното положение, деянието остава съставомерно, но няма да е налице едно от петте основни свойства
на престъплението по чл. 9 от НК – наказуемостта, какъвто е подходът на законодателя
с въвеждане на разпоредбата на чл. 147, ал. 2 НК.
В обобщение,
от анализа на престъпния състав, в контекста на установените фактически положения
първият поставен въпрос за разрешаване от настоящия съдебен състав, при преценка
наличието на предпоставките за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия
по повдигнатото му обвинение, се явява този за наличието на деяние. Професионализмът
изисква от съда при даване отговор на този въпрос да се изследва дали разпространените
твърдения се отнасят въобще до факти, след като за тяхното съдържание,
както бе отбелязано вече в настоящото изложение, няма съмнение.
Т.е. до обстоятелства и то такива, които
по визираните по – горе критерии да се определят като позорящи за тъжителя, а след
това да се прецени дали същите са верни, като съответни на обективното им проявление
в действителността или не, доколкото такава проверка е допустима и възможна само
по отношение на факти. Макар категорично да е изключено престъпление клевета да
е осъществено от подсъдимия чрез приписване на престъпление на пострадалия,
каквото обвинение именно му е предявено, то за пълнота на изложението следва да
бъде посочено, че установеният израз „Забрави ли когато те хванахме с нафтата и
началникът ти направи компромис?!“ все пак е позорящ, тъй като сочи на
нередност в поведението. Но той пък не е неверен. По делото конкретно се
доказа, че визираният факт на зареждане от тъжителя на нафта в служебния
автомобил, дори и без доказано своително намерение,
по начина, по който е осъществено не кореспондира с добрите практики,
установени в съответното държавно учреждение и във
всички случи е нередно, при положение, че тъжителят в рамките на една операция
по зареждане е напълнил гориво и в туба, а не само в резервоара. Освен това не
е отчел зареждането по такъв начин като две отделни операции, а като една и на
всичко отгоре е използвал издадената от учреждението
карта за отложено плащане в бензиностанцията. Това е позорящ, но верен факт, а тъжителят
е хванат, защото е установен и разпознат, както и служители на търговския
обект, така и от ръководителя на звеното с използване на данните, съдържащи се
в записа от средства за видеонаблюдение. Компромисът
се състои в това, че ако лисват достатъчно доказателства за ангажиране на
наказателната отговорност на дееца, то са били налице предпоставките за
образуване на производство за дирене на дисциплинарна такава, но те не са били
използвани, като това е станало в полза на тъжителя. Или, липсва основание за
постановяване на осъдителна присъда и на това самостоятелно основание, поради
което и на основание чл. 304 от НПК подсъдимият бе оправдан по повдигнатото частно
обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1,
т. 1 и т. 3, вр. чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс,
като безпредметно е обсъждането наличието или на квалифициращите признаци при
достигнатия извод за несъставомерност, респ. за
ненаказуемост по основния текст на чл. 147 от НПК.
Като
законова последица от този извод, предявеният от Б.М.К. против К.Т.Т. граждански иск с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД за сумата
в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата
деяние, квалифицирано по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т.1
и т. 3, вр. чл.147, ал.1 от Наказателния кодекс, неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.03.2019 г. до окончателното
й изплащане, бе изцяло отхвърлен като неоснователен,
именно поради липсата на първия елемент от фактическия състав на цитираната
норма – деяние, което да е противоправно.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател:/п/ не се
чете.
Вярно с
оригинала!
Секретар:Г.С.