Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 14044 по описа за 2017г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от „Б.П.Б.“ АД против К.К. и К.С.Б. субективно
съединени осъдителни искове за солидарното заплащане на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ на сумата 64 677.50 евро,
частично от 273 437.50 евро, представляваща непогасена главница за периода
30.04.2012г.-30.08.2012г. по договор за инвестиционен кредит № 1015/2008г. и
анекси към него, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
Твърденията на ищеца са за
сключен договор за инвестиционен кредит № 1015/21.08.2008г. с кредитиполучателя „Д.и Б. П.“ ООД, по силата на който му
била предоставена сумата 1 050 000 евро за финансиране изграждането
на три жилищни сгради в гр.Сандански. Впоследствие към договора били подписани
21бр. анекси, като с Анекс №А04-1015/30.05.2010г. ответниците
поели солидарна отговорност по чл.121-123 ЗЗД за задълженията на
кредитополучателя към банката и подписали в качеството на солидарни длъжници следващите Анекс № А5-1015/27.09.2010г., Анекс №
А6-1015/16.12.2010г. и Анекс № А7-1015/26.01.2011г. Поради неплащане на
дължимите по договора суми в полза на ищеца по ч.гр.д.№ 1262/2015г. по описа на
РС-Сандански била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен
лист против кредитополучателя “Д.и Б. П.“ ЕООД и друг солидарен длъжник С.С.Д.за 864 048.43 евро-главница по договора,
62 559.75 евро-възнаградителна лихва за периода
22.09.2014г.-22.10.2015г., 12 035.47 евро-наказателна лихва за периода
20.11.2015г.-13.12.2015г. и 64 883.96лв.-разноски. Твърди ответниците да са поели солидарна отговорност с кредитополучателя
за изпълнението на условията по договора съгласно погасителен план, неразделна
част от Анекс № А4-1015/30.05.2010г. и с краен срок за погасяване на главницата
до 30.08.2012г. За периода 30.04.2012г.-30.08.2012г. дължимата и непогасена
главница от общия размер на кредита възлиза на сумата 273 437.50 евро, до
която е ограничена тяхната отговорност поради обстоятелството, че със следващи
анекси размерът на кредита е увеличен и те не са страна по тях.
Ответникът К.К.Г.
оспорва иска с възражението, че продължаването на срока на договора с Анекс № 4
към договора за кредит по отношение на кредитополучателя няма действие спрямо
него съобразно чл.147, ал.2 ЗЗД. За такава промяна на договора не бил и
уведомен. Допълнително сочи, че с пълномощно от 12.10.2010г. упълномощил
кредитополучателя с права за оперативно обслужване на кредита, но до срока
уговорен между него и кредитора с посочения анекс № 4, поради което с позоваване
на чл.40 ЗЗД счита, че са увредени интересите му и спрямо него не е произвел
правно действие.
Ответникът К.С.Б. оспорва иска с
възражения за недействителност на договора за инвестиционен кредит и анексите
към него поради липса на съгласие по чл.26, ал.2 ЗЗД в частта относно клаузата
за възнаградителна лихва, евентуално унищожаемост по чл.28 ЗЗД поради грешка в предмета. Навежда,
че има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 и т.2 от ЗЗП и
противопоставя възражения за нищожност на клаузи от договора и анексите касаещи възнаградителната
лихва, наказателна лихва, начислени неустойки, такси и комисионни като
противоречащи на норми от Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит. Оспорва сумата по кредита да е била усвоена, да е
настъпила предсрочната му изискуемост и противопоставя възражение за изтекла
погасителна давност.
В допълнителната искова молба
ищецът оспорва всички наведени възражения с аргументи, че договорът и анексите
към него са подписани от кредитополучателя и солидарните длъжници
и са произвели правно действие. Счита за неотносими
към настоящия спор доводите за недействителност на клаузи относно акцесорни вземания за договорни и наказателни лихви,
неустойки, такси и комисионни, както и липса на предсрочна изискуемост, тъй
като предмет на иска е само вземане за главница по вноски с настъпил падеж.
Навежда, че договорът за кредит е инвестиционен, поради което попада извън
обхвата на правната уредба в ЗЗП и ЗПК. Оспорва вземането да е погасено по
давност.
В отговорите на допълнителната
искова молба ответниците поддържат вече наведените
възражения, като първият сочи да е станал поръчител по силата на сключен с
ищеца договор за поръчителство на 15.12.2009г. и приел да отговаря солидарно за
задълженията с уговорка с кредитополучателя, че кредитът ще бъде погасен от
него до 30.08.2012г., по която причина подписал и анексите. Вторият сочи, че
въз основа издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.417 ГПК е
било образувано изп.д.№ 20167960400131 по описа на
ЧСИ Ш.Д., с район на действие ОС-Благоевград, по което има постъпили суми в
погашение за задълженията по договора, които следва да бъдат съобразени по
настоящото дело.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Не е спорно сключването на договор за инвестиционен
кредит № 1015/21.08.2008г. между ищеца „Б.П.Б.“ АД, в качеството на кредитор от
една страна, и „Д.и Б. П.“ ООД, в качеството на кредитополучател, С.С.Д.и К.С.Б., в качеството на поръчители, от друга страна. С
договора банката се задължила да предостави кредит в размер на
1 050 000 евро за целево финансиране построяването на три жилищни
сгради в гр.Сандански, усвоими на шест транша според
условията на чл.3, ал.2, със задължение на кредитополучателя за неговото
връщане на месечни анюитетни вноски съгласно
погасителен план /стр.12/, заедно с възнаградителна
лихва формирана като сбор от базисен лихвен процент и надбавка 4%, в срок до
30.08.2011г. Уговорен е 18 месечен гратисен период,
през който ще се погасяват само начислени лихви. Като поръчители С.Д.и ответникът
К.Б. приели да отговарят солидарно с кредитополучателя за задълженията по
договора, включително за такси, лихви и разноски до окончателното им
погасяване. Договорът регламентира правата и задълженията на страните, обезпеченията на кредита и основанията за предсрочна
изискуемост.
С Анекс № А1-1015/10.10.2008г.
към договора е изменена клаузата за възнаградителна
лихва, която е определена като сбор от базисния банков лихвен процент и
надбавка от 4.5%.
С Анекс № А2-1015/21.07.2009г. е изменена клаузата на
чл.3, ал.2 относно начинът, условията и срока за предоставяне на кредитната
сума с постигнато съгласие усвояването да се осъществи на девет транша, както и
са предвидени допълнителни основания за предсрочна изискуемост при
неизпълнение.
С Анекс № А3-1015/15.12.2009г. е постигнато съгласие за
допълнително обезпечение чрез учредяване от кредитополучателя в полза на банката
на залог в размер на 45 000 евро, както и чрез поръчителството на втория
ответник К.Г., с който не се спори на същата дата ищецът да е сключил договор
за поръчителство /стр.78/.
С последващ Анекс
№А4-1015/30.05.2010г. е уговорено С.Д., К.Б. и К.Г. да отговарят за всички
задължения на кредитополучателя по договора и анексите към него в качеството им
на солидарни длъжници при условията на чл.121-123 ЗЗД. Посочено е, че отпуснатият към тази дата кредит е в размер на 984 375
евро с констатация за просрочие на сумата
45 028.93 евро, представляваща главница и начислена наказателна лихва.
Променен е срокът за окончателно погасяване до 30.08.2012г. със съставен нов
погасителен план /стр.16/, според който плащането на кредита следва да се
извърши на 18 бр. равни месечни вноски по 54 687.50 евро с падеж 30-то
число на месеца в периода 30.03.2011г.-30.08.2012г.
С Анекси №
А5-1015/27.09.2010г., № А6-01015/16.12.2010г. и № А7-1015/16.01.2011г. е
извършена промяна в обезпеченията по договора и
конкретно учредяване на ипотеки върху недвижими имоти, съответно отмяна на
предходно учредени такива върху други, които не касаят правата и задълженията
на ответниците, като солидарни длъжници.
Към деня на сключване на договора за кредит и посочените
анекси К.С.Б. е бил съдружник в дружеството-кредитополучател „Д.и Б. П.“ ООД,
който с договор от 19.12.2009г. по реда на чл.129 ТЗ продал притежаваните от
него 25 дружествени дяла от капитала на К.Г.К., а последният от своя страна ги
продал на друг съдружник С.С.Д.с договор от
14.01.2011г. /стр.49-52/.
С последващ Анекс № А8-1015/24.06.2011г.
е направена констатацията, че към тази дата кредитополучателят е в просрочие на сумата от 119 108.85 евро, от която
105 625.50 евро главница, а разликата съставлява просрочена възнаградителна лихва и начислени наказателни лихви.
Постигнато е съгласие просрочената главница от 105 625.50 евро да се
натрупа към остатъка от редовната главница, с оглед на което предоставения
кредит към този момент възлиза на 925 938 евро. Едновременно с това с т.3
от анекса е постигнато и съгласие за увеличение на кредита със сумата
162 407 евро, предназначена за довършителни работи на построената жилищна
сграда, чието усвояване ще се осъществи на четири транша. С това увеличение
общия размер на кредита става 1 088 345 евро и следва да се погаси в
срок до 20.09.2012г. на месечни вноски в периода 20.01.2012г.-20.09.2012г. всяка по
120 927.22 евро с падеж 20-то число на месеца. Със същия анекс е уговорена
солидарната отговорност на ЕТ „Д.-С.Д.“ в качеството му на солидарен длъжник на
кредитополучателя при условията на чл.121-123 ЗЗД.
По делото не е спорно, че ответниците
не са подписали и не са страна по този анекс. След него между ищеца, кредитополучателят „Д.и Б. П.“ ООД, С.Д.и
ЕТ „Д.-С.Д.“, последните като солидарни длъжници, са
сключени още 13 анекса в периода 30.01.2012г.-26.02.2015г., в които ответниците също не са участвали и не са страни. С тях са
били констатирани просрочия в задълженията, настъпили
след подписването на Анекс № А8/24.06.2011г., предоговаряни
са условията, начина и срока за плащане на отделните вземания за главница,
лихви, такси и др., както и реалните обезпечения /стр.27-53/.
От фактическа страна не се спори още, че на 23.12.2015г.
по ч.гр.д.№ 1262/2015г. по описа на РС-Сандански в полза на ищеца „Б.П.Б.“ АД е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, а въз основа на нея на
28.12.2015г. и изпълнителен лист против „Д.и Б. П.“ ЕООД /към този момент
преобразувано от ООД/ и С.С.Д.за солидарното
заплащане на сумата 864 048.43 евро-главница по договора за инвестиционен
кредит и всички анекси към него; сумата 62 559.75 евро-възнаградителна
лихва за периода 22.09.2014г.-22.10.2015г. и сумата 12 035.47
евро-наказателна лихва за периода 20.11.2015г.-13.12.2015г., ведно със
законната лихва от 14.12.2015г. до изплащането, както и разноски в заповедното
производство. Против заповедта за изпълнение не са били подадени писмени
възражения и с оглед влизането й в сила по молба на ищеца било образувано изп.д.№ 20167960400131 по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на
действие ОС-Благоевград. Изпълнението е било насочено върху ипотекирани в полза
на банката недвижими имоти в обезпечение на задълженията по договора.
Видно от приетото като доказателство удостоверение изх.№
25980/25.10.2018г. на ЧСИ по това изпълнително дело е била проведена публична
продан на ипотекирани имоти, за купувач на които е бил обявен ищецът „Б.П.Б.“
АД като предложил цена общо от 453 697лв. без ДДС. На 28.02.2017г. на
основание чл.460 ГПК вр. чл.495 ГПК съдебният
изпълнител изготвил разпределение на тази сума, против което длъжниците подали жалба. С решение от 21.07.2017г. по
гр.д.№ 427/2017г. на ОС-Благоевград разпределението било отменено с произнасяне
от съда по същество с разпределение в поредност по
следния начин: такси на ЧСИ от 904лв; разноски на взискателя
„Б.П.Б.“ АД от 1250.65лв. за обезпечаване и принудително изпълнение по чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД; задължения към община Сандански за данък сгради от 652.22лв. по
чл.136, ал.1, т.2; припадаща се част от постъпилата сума съобразно чл.136,
ал.1, т.3 ЗЗД вр. чл.153 ЗЗД за вземането на „Б.П.Б.“
АД, обезпечено с две договорни ипотеки върху имоти, от
1 554 046.87лв. и законна лихва от 195 942лв. Постановено е при
обявяване на взискателя за купувач да се прихване и
намали вземането му в поредност главница и законна
лихва, като със сумата 450 890.13лв. се намали вземането за главница с
неудовлетворен остатък от нея 1 103 156.74лв. В удостоверението ЧСИ е
вписал забележка за представени по изпълнителното дело сключени споразумения за
извънсъдебни продажби на част от имотите, обезпечаващи вземанията на банката,
според които размерът на вземанията по изпълнителния лист се редуцира.
По делото са изслушани заключения на вещо лице по основна
и допълнителна ССч.Е, видно от които усвоената от
кредитополучателя по договора за инвестиционен кредит и към сключването на
анекси № 1 до № 4 сума е 1 050 000 евро, а общия размер на усвоената
по отпуснатия по договора и всички анекси към него сума възлиза на
1 317 611.68 евро. Размерът на погасената главница към деня на подписване
на анекс № 4 от 24.06.2010г. е 65 625 евро с остатък към същия този момент
984 375 евро. Размерът на погасената главница за периода
15.07.2010г.-19.10.2016г. е общо 432 501.16 евро, а непогасената част към
10.01.2017г. възлиза на 551 873.84 евро.
Съгласно допълнителното заключение размерът на погасената
главница по договора и сключените анекси от № 1 до № 4 включително за периода
от датата на първото плащане до 07.02.2019г. е общо 819 065.35 евро, в
която са включени суми от проведеното принудително изпълнение и суми от
реализирани доброволни продажби на имоти на кредитополучателя. При съпоставка с
усвоения кредит от 1 050 000 евро към сключването на Анекс № 4 /преди
увеличението на кредита с Анекс № 8/ остава непогасена главница от
230 934.65 евро. При даденото заключение относно общия размер на кредита
/първоначалната сума от 10 500 000 евро и увеличението с Анекс № 8/ на
база договора и всички сключени анекси от 1 317 611.68 евро, размерът
на погасената главница от датата на първото плащане до 07.02.2019г. е
819 065.35 евро или непогасена част от 498 546.33 евро.
При така установеното от фактическа страна съдът намира
от правна следното:
Договорът за инвестиционен кредит и следващите го 21бр.
анекси са подписани от посочените в тях лица, поради което и при липсата на
оспорване авторството съобразно чл.180 ГПК се счита, че изявленията са
направени именно от тези лица. Те обективират
съгласието им да се обвържат с договора при условията, при които е сключен,
заедно с последващите изменения-кредитополучателят да
върне предоставения кредит, а ответниците /заедно с
други лица/ да отговарят солидарно за възникналите задължения.
Възраженията на ответника К.Б. за нищожност на договора и
анексите на основание чл.26, ал.2 ЗЗД поради липса на съгласие, съответно
неговата унищожаемост на основание чл.28 ЗЗД поради
грешка в предмета са неоснователни. И двете са свързани с клаузата отнасяща се
до възнаградителната лихва и в частност непосочване в
договора какъв е базисния банков лихвен процент, като елемент от нейното
формиране. Липса на съгласие има, когато волеизявлението на едната или и двете
страни е направено без намерение за обвързване, т.е. съзнавано несъгласие, а
грешка в предмета е налице, когато волеизявлението е направено при невярната
представа относно съдържанието на насрещните престации.
Като компонент базисния лихвен процент е определяем и непосочването му като
цифрова величина не влече нищожност на целия договор, при очевидното намерение
на страните да се обвържат с него, нито унищожаемостта
му поради грешка в предмета, доколкото клаузата ясно сочи, че главницата по
кредита подлежи на връщане заедно с възнаградителна
лихва. Отделно от това приложение намира разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД.
На следващо място, възражението за недействителност поради
неспазване чл.11 ЗПК относно задължителните му реквизити, също е неоснователно,
тъй като договорът има за предмет предоставянето на инвестиционен кредит и на
основание чл.4, ал.1, т.1 и 2 ЗПК е извън обхвата на правната регулация по този
закон.
Възраженията
касаещи неравноправност и противоречието на клаузи с норми на Закона за защита
на потребителите са наведени с поддържан от ответника К.Б. довод да има
качеството потребител. Съгласно дефиницията на §13, т.1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна
по договор по този закон
действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. С Решение № 84/20.07.2017г. по
т.д.№ 1934/2015г., ВКС, І т.о., е прието, че физическо лице-съдлъжник
по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който кредитополучателят
е търговец, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на
неравноправност на клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън
рамките на неговата търговска или професионална дейност. Обезпечението на дълг
на търговско дружество от физическо лице, включително когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има
тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото дружество, като например
неговото управление или мажоритарно участие в същото.
В случая
кредитополучател е търговско дружество „Д.и Б. П.“ ООД, в което към деня на
сключване на договора 21.08.2008г. ответникът К.Б. е бил съдружник. Впоследствие
през м.12.2009г. продал дружествените си дялове от капитала на дружеството на
втория ответник К.Г.. Той от своя страна продал дяловете си през 2011г., но към
деня на сключване анекси № 3/15.12.2009г. и № 4/30.05.2010г. също е имал
качеството на съдружник. Кредитът е бил предназначен и усвоен за финансиране изграждането
от дружеството на жилищни сгради в гр.Сандански. От тези обстоятелства следва,
че нито един от ответниците няма качеството
„потребител“ по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, защото поемането на солидарна
отговорност към кредитора е направено с оглед връзката им с
дружеството-кредитополучател, а това изключва задължаването им по договора да е
за цели извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. Този извод
не се променя от последващото преустановяване на тази
връзка, доколкото меродавен за определяне лицето като потребител е моментът на
сключване съглашението с кредитора, въз основа на което е била поета
отговорността. Следователно не се ползват от закрилата по Закона за защита на
потребителите и наведените възражения относно съответствието на клаузи от
договора с норми от този закон не следва да се обсъждат. На самостоятелно
основание те са и неотносими, тъй като предмет на
предявения иск от ищеца е единствено вземане за главница по договора, но не и
произтичащи от него акцесорни вземания за възнаградителна лихва, лихви за забава, неустойки и такси.
Ответниците се съгласили да отговарят
солидарно за произтичащите от договора задължения с кредитополучателя като
поръчители при условията на чл.138 и сл ЗЗД-първият при неговото сключване, а
вторият с Анекс № 3/15.12.2009г., към която дата не е спорно да е сключил
договор за поръчителство с кредитора. Впоследствие с Анекс № 4/30.05.2010г.
между кредитора, кредитополучателя, ответниците и С.Д./също
поръчител/ било уговорено последните трима да отговарят като солидарни длъжници на основание и при условията на чл.121-чл.123 ЗЗД.
Общото между солидарните длъжници и поръчителя е в това,
че отговарят пред кредитора и той разполага с правната възможност да изисква
изпълнение на цялото задължение от всеки един. Разликата е в основанието за
пораждане на отговорността им и следващите се от това права и задължения с
оглед различния правен режим /разграничение между двете правни фигури е
направено в Решение № 24/03.04.2013г. по т.д.№ 998/2011г., ВКС, І т.о. и
Решение № 213/06.01.2017г. по гр.д.№ 5864/2015г., ВКС, ІV г.о./. В случая
посочения анекс обективира съгласието на ответниците да
отговарят за задълженията по договора като съдлъжници
с кредитополучателя /главни длъжници/ и това води до
погасяване на възникналите правоотношения по поръчителство поради
несъвместимост, защото качеството на главен длъжник изключва възможността да е
поръчител. По правната си същност представлява договор за встъпване в дълг по
чл.101 ЗЗД, сключен след договорите за
поръчителство 21.08.2008г., съответно 15.12.2009г. и с участието на
кредитополучателя и кредитора. С него ответниците се
съгласили да встъпят във вече възникналото за кредитополучателя задължение и да
отговарят в пълен обем солидарно с него на същото правно основание-договора за
инвестиционен кредит и при същите условия. Това означава, че в отношенията им с
кредитора не намират приложение правилата за поръчителя по чл.138 и сл ЗЗД, а
тези по чл.121-127 ЗЗД. Поради това позоваването на ответника К.Г. на
разпоредбата на чл.147, ал.2 ЗЗД относно продължаването на срока за погасяване
на кредита е неоснователно. Тук следва да се посочи, че този срок неколкократно е бил продължаван от кредитора в рамките на
периода, в който са били сключени множеството анекси, като първото съглашение
за това е с Анекс № 4/30.05.2010г., в който е участвал и изразил лично воля за
това. Този ответник не е страна по посочения от него Анекс № 14/150.10.2012г. и
предвидените в него условия нямат действие спрямо него.
Възражението
да не е задължен по договора с позоваване на чл.40 ЗЗД също е неоснователно.
Видно от данните по делото К.Г. е подписал лично анекси № 4/30.05.2010г. и №
5/27.09.2010г. При сключването на следващите анекси № 6/16.12.2010г. и №
7/26.01.2011г. волеизявлението за него е било направено от С.Д.по силата на
дадено му пълномощно с нотариална заверка от 12.10.2010г. с права да го
представлява, подписва и ангажира в качеството му на солидарен длъжник във
връзка със сключването на договор за договорна ипотека между банката и
дружеството-кредитополучател при условията на договора за кредит и всички
анекси към него. Анексите, по които е бил представляван, имат за предмет
отпадане на част от дадените реални обезпечения. При тези обстоятелства не е
налице договаряне на упълномощения с кредитора във вреда на представлявания,
тъй като с тези анекси не е утежнено по никакъв начин положението на
представлявания ответник и в този смисъл няма увреждане на интересите му, а от
друга страна липсва връзка между тяхното съдържание и дадените с пълномощното
права.
От
събраните по делото доказателства се установи кредитополучателят да е усвоил
изцяло предоставената му с договора за кредит от 21.08.2008г. сума от
1 050 000 евро и в негова тежест е възникнало задължението да я върне
на кредитора. Размерът на кредита е увеличен с подписването на Анекс №
8/24.06.2011г. с допълнително предоставяне на сумата 162 407 евро и също
усвоен изцяло. Ответниците са поели солидарна
отговорност за задълженията по договора при условията, каквито са били
уговорени при неговото сключване на 21.08.2008г. и с измененията по анексите от
№ 1 до № 7. Със следващите анекси от № 8 до № 21 тези условия са били
многократно изменяни чрез преструктуриране на кредита, продължаване срока за
неговото погасяване и във връзка с това съставяне на нови погасителни планове,
отлагане на плащания на различни възникнали акцесорни
задължения-договорни лихви, наказателни лихви и такси, уговорки относно
реалните обезпечения. Не е спорно, че ответниците не
са участвали в сключването на тези анекси и макар да са солидарно задължени с кредитополучателя
съобразно чл.101 ЗЗД вр. чл.121 ЗЗД предвидените в
тях изменения на условията по договора не ги обвързват.
Претенцията на ищеца е само за
главница и ограничена до сумата 64 677.50 евро, частично от 273 437.50
евро, представляваща вноските с настъпил падеж за периода
30.04.2012г.-30.08.2012г. според анекс № 4.
Към този момент предоставения кредит е в размер на 1 050 000
евро и само спрямо него ответниците носят солидарна с
кредитополучателя отговорност към кредитора.
По делото е установено, че
банката предприела действия по събиране на възникнали от договора
задължения-главница /с увеличението/ и акцесорни
вземания за възнаградителни лихви и лихви за забава
против кредитополучателя и солидарния длъжник С.Д.с образувано изп.д.№ 20167960400131 по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на
действие ОС-Благоевград, като последица от проведено заповедно производство с
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 23.12.2015г. по ч.гр.д.№
1262/2015г. по описа на РС-Сандански. В рамките на изпълнителното дело била
извършена публична продан на ипотекирани в полза на взискателя
недвижими имоти, като част от цената била отнесена в погашение на задълженията по
договора за кредит с оглед извършено разпределение. Отделно от него са били
реализирани продажби на имоти, с получената цена от които също са били
погасявани задълженията.
Вещото лице по изслушаната ССч.Е дава заключение, че за периода от датата на първото
плащане 31.05.2010г. до деня на експертизата 07.02.2019г. по договора за кредит
и анексите от № 1 до № 4 включително от усвоената главница 1 050 000
евро е погасена сумата от 819 065.35 евро, която обхваща както доброволни
плащания, така и суми от принудителното изпълнение и реализирани извън
изпълнителното дело продажби на имоти. Непогасената част според условията на
договора към анекс № 4 възлиза на 230 934.65 евро и до този размер ответниците носят отговорност спрямо кредитора.
При солидарно поета отговорност
на основание чл.122 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото
и да е от длъжниците, като предявяването на иск
против един не засяга правата му спрямо останалите. Съгласно чл.122, ал.3 ЗЗД
солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения
на своите съдлъжници. Такова възражение е за изтекла
погасителна давност, която за всеки от солидарните длъжници
тече отделно. Погасяването по давност по отношение един от солидарните длъжници не погасява на същото основание задължението на
останалите /арг. от чл.125, ал.1 ЗЗД/.
При съдебно предявено право на
вземане от кредитора в процеса солидарните длъжници имат
правното положение на обикновени другари, които съобразно чл.216, ал.1 ГПК действат
самостоятелно и процесуалните действия или бездействия на един нито ползват,
нито вредят на останалите. Това означава, че наведено възражение от един
солидарен длъжник се разглежда само спрямо него и основателността или
неоснователността се отразява в собствената му правна сфера, освен ако не се
отнася до общи факти. По общото правило на чл.120 ЗЗД давността не се прилага
служебно и за да се приложат правните й последици длъжникът трябва да се позове
на нея.
По делото такова правопогасяващо възражение е въвел само ответникът К.Б. и с
оглед изложеното съдът дължи произнасяне по отношение на него.
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Друг такъв срок е предвиден за вземанията за лихви, за
наем и други периодични плащания, а именно три години. Заявеното от ищеца
вземане е за главница по договора за кредит, погасяването на която е било
разсрочено на вноски. С решение № 261/12.07.2011г. по гр.д.№ 795/2010г. на ВКС,
ІV г.о. и Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д.№ 523/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., е
прието, че отделните погасителни вноски по предоставен заем /кредит/ не
превръщат договора в такъв за периодични платежи, а представляват частични
плащания по него, по отношение на които е приложима общата погасителна давност
по чл.110 ЗЗД от пет години.
На основание чл.114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При
разсрочено плащане на предоставен кредит всяка погасителна вноска става
изискуема с настъпването на падежа за нея.
В случая към деня на сключването на Анекс № 4/30.05.3010г. дължимата
главница по договора за кредит е била в размер на 984 375 евро с
постигнато съгласие за нейното погасяване на равни месечни вноски всяка по
54 687.50 евро с падеж 30-то число в периода 30.03.2011г.-30.08.2012г.
Ищецът претендира частта от вноските за периода 30.04.2012г.-30.08.2012г., за
които погасителната давност не е изтекла предвид подаване на исковата молба на
31.03.2017г. и в този смисъл възражението на ответника К.Б. се явява
неоснователно.
По изложените съображения съдът
намира предявения от ищеца против всеки от ответниците
иск за сумата 64 677.50 евро, представляваща част от общо дължима и непогасена
главница по договора за инвестиционен кредит за основателен, поради което
следва да се уважи с осъждането им да заплатят същата солидарно, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
При този изход и на основание
чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на
ищеца разноски от 7477.88лв. съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Възражението
по чл.78, ал.5 ГПК на ответниците по отношение адвокатското възнаграждение е неоснователно,
тъй като платената сума 1517.95лв. съответства на фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и К.С.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление ***, сграда Е, на основание чл.430 ТЗ, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД солидарно сумата 64
677.50 евро, представляваща непогасена главница по вноски за периода 30.04.2012г.-30.08.2012г.
по договор за инвестиционен кредит № 1015/2008г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба-31.03.2017г. до изплащането.
ОСЪЖДА К.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, и К.С.Б., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплатят на „Б.П.Б.“ АД, ***, сграда Е, солидарно направените
по делото разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК от 7477.88лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: