Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 283/11.12.2019г.

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

Съдия: Ст. Вълчев

 

при секретаря Ст.Гюмлиева и прокурор Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 402 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на „Селект соло” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ж.к.***, ЕИК *********, представлявано от управителя И.М.И., чрез адв.П.П. против Национална агенция за приходите-гр.София, бул.***, с която се претендира да бъде осъдена Национална агенция за приходите-гр.София да му заплати сумата от 440 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение по анд № 846/2019 г. по описа на Районен съд-гр.Ямбол, с решението по което е отменено Наказателно постановление № 433299-F416039/27.03.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане на решението в сила-30.10.2019 г. до окончателното й заплащане, като се претендират и направените в настоящото дело разноски в размер на 325 лева.

Ищецът твърди, че вследствие на незаконосъобразния акт е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред съдебната инстанция в размер на 440 лева в производството по отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание за ищеца се явява пълномощника му адв.П., който заявява, че подържа иска на посочените основания и претендира за уважаването му изцяло.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л. оспорва иска като неоснователен и претендира за отхвърлянето му изцяло, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол изразява становище, че иска е основателен и следва да се уважи.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 433299-F416039/27.03.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите на основание чл.185, ал.2 ЗДДС на „Селект соло” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ж.к.***, ЕИК *********, представлявано от управителя И.М.И. е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по чл.118, ал.4 ЗДДС във връзка с чл.33, ал.1 от Наредба№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

С Решение № 228/04.10.2019 г. по анд № 846/2019 г. Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление № 433299-F416039/27.03.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП.

Видно от Договор серия Я, №79602/02.07.2019 г. за правна защита и съдействие приложен по горното дело И.М.И.-управител на „Селект соло” ЕООД-гр.Ямбол е договорил и заплатил на адв.П.П. *** сумата от 440 лева за защита и процесуално представителство, което е било осъществено в хода на производството.

Решението на въззивната инстанция не е било оспорено и е влязло в законна сила на 30.10.2019 г.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Същият е допустим, още повече че по силата на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, докладчик съдията Т.К. и Л.П. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.

 Разгледан по същество искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен.

Нормата на чл.203 АПК  регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.

За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В настоящия случай ищецът твърди, че имуществените му вреди са в резултат на разноските направени в производството по отмяна на наказателното постановление.

Досежно тях съдът приема, че са налице посочените по-горе предпоставки в тяхната съвкупност, поради което претенцията се явява доказана по основание и размер, а именно:

Налице е акт на административна дейност, каквато е наказателното постановление и незаконосъобразността му е установена в нарочното производство за съдебен контрол, развило се по анд № 846/2019 г., приключило с влязло в сила на 30.10.2019 г. с Решение № 228/04.10.2019 г., с което Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление № 433299-F416039/27.03.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП.

За установяване незаконосъобразността на наказателното постановление ищецът е направил разноски за правна защита и съдействие пред Районен съд-Ямбол, за което съгласно Договор серия Я, №79602/02.07.2019 г. за правна защита и съдействие е заплатил на адв. П.П. сумата от 440 лева за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

От своя страна направените разноски са имуществена вреда за ищеца, т.к. са намалили патримониума му и са пряка и непосредствена последица от наказателното постановление, с което му се налагат санкции засягащи негови законни права и интереси.

В тази връзка не може да се приеме, че  вредите са вследствие на воденото съдебно производство, а не на наказателното постановление. Доколкото първото се развива, за да контролира законосъобразността на санкцията, то двете производства не са самостоятелни, а се касае за единен процес на налагане на наказание и проверка съответствието му със закона. Независимо че съдебното производство е започнало по инициатива на наказания, с това не се прекъсва пряката връзка между наказателното постановление и настъпилите вреди. Лицето не е имало друга легална форма, по реда на която да установи незаконосъобразността и не е било изправено пред избор, за да говорим че е можело да предотврати или ограничи вредите. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017  г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г.

Що се касае до размера на разноските, то адвокатското възнаграждение е определено в резултат на свободна преценка и договаряне на страните и няма основание да се задължи ищеца да се защитава сам, без адвокатска помощ, дори и да има някакви правни познания, след като е преценил че правата му ще бъдат защитени по-добре от специалист, докато Наредба № 1/9.07.2004 г. регламентира само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и максималните такива, които зависят от волята на страните.

Съгласно тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд " ..съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив“, т.е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството", което понастоящем е налице и няма база да се приеме, че е налице несъразмерност по отношение на цитираните показатели.

Освен това и с оглед становището на ответника трябва да се посочи, че в настоящото производство се разглеждат претенции за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени или неимуществени вреди, а не за присъждане на разноски.

Поради това направените възражения са неоснователни, т.к. не може да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, а липсват съображения и доказателства, поради които да се намали размера на обезщетението за претърпени вреди, н.р. поради съпричинителство, нехайно водене на своите работи, недобросъвестност, злоупотреба с право или по други причини.

Поради това претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди е основателна и следва да се уважи до размера от 440 лева ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на Решение № 228/04.10.2019 г. по анд № 846/2019 г. по описа на Районен съд-Ямбол-30.10.2019 г. до окончателното й заплащане.

В съотвествие с изхода на спора и направеното искане ответника дължи да заплати на ищеца сумата 325 лева, представляваща направените по настоящото дело разноски под формата на адвокатско възнаграждение и държавна такса, като доколкото възнаграждението е определено в минималния предвиден размер, то е неоснователно възражението за неговата прекомерност.

Водим от горното, Я А С, шести административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите-гр.София, бул.*** да заплати на „Селект соло” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ж.к.***, ЕИК *********, представлявано от управителя И.М.И., чрез адв.П.П. сумата 440 (четиристотин и четиридесет) лева ведно със законната лихва считано от 30.10.2019 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените от „Селект соло” ЕООД-гр.Ямбол, имуществени вреди-разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по анд  № 846/2019 г. по описа на Районен съд-Ямбол, настъпили в резултат на незаконосъобразното Наказателно постановление № 433299-F416039/27.03.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите.  

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите-гр.София, бул.*** да заплати на „Селект соло” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ж.к.***, ЕИК *********, представлявано от управителя И.М.И., чрез адв.П.П. сумата 325 (триста двадесет и пет) лева, представляваща сторените по настоящото дело разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                       

                                          СЪДИЯ : /п/ не се чете