№ 75
гр. Плевен, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. П.
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Търговско дело №
20214400900158 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от ОБЩИНА Д., представлявана от кмета Т.Р.П., подадена чрез
пълномощника адв. Г. В. от САК, против „***“ ЕООД, със седалище гр.
Плевен, ЕИК ***, представлявано от управителя Б.К.С.. В исковата молба са
наведени фактически твърдения, че между Община Д., като възложител, и
ответника „***“ ЕООД, като изпълнител, е сключен договор № *** от
02.03.2020 г. за възлагане на обществена поръчка при процедура на пряко
договаряне при условията на чл. 182, ал. 1, т.1 от ЗОП. Предмет на този
договор е изпълнението на строително-монтажни работи на обект
„Възстановяване на разрушен мост и оформяне на подходите към него в
землището на гр. Д.“. Мястото на изпълнение на поръчката е Община Д.,
местност „***“. Възложените ремонти дейности са аварийни и са възникнали
в резултат на непредвидени обстоятелства – интензивни дъждове и
повишаване на нивото на река Д., които са довели до срутване на моста, който
е единствената връзка за хората, колите и земеделските машини към 45
имота. Поръчката е възложена при тези условия с цел своевременно
изпълнение на дейностите за възстановяване на моста и осигуряване на
достъп до имотите на граждани. При сключването на договора изпълнителят
„***“ ЕООД е внесъл по сметка на общината уговорената гаранция за
изпълнение в размер на сумата от 2 305,12 лв. Община Д. е изпълнила всички
1
поети задължения по договора, в т.ч. своевременно е направила изискуемото
авансово плащане в размер на сумата от 221 291,21 лв. с ДДС. Също така
Община Д. своевременно е оказала необходимото съдействие за извършване
на работата, като в тази връзка са били осъществени следните дейности:
издадена е виза за проектиране за поземлените имоти, върху които следва да
бъдат изградени мостът и подходите съм него; сключен е договор за
строителен надзор на обекта, като впоследствие е изготвен комплексен
доклад за оценка на съответствие на инвестиционните проекти за строежа на
обекта с нормативната уредба; издадено е разрешение за строеж въз основа на
одобрен технически инвестиционен проект, както и необходимото
разрешително за ползване на повърхностен воден обект. На 24.08.2020 г. е
съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа, като съгласно чл. 3, ал. 1 от договора от
този момент е започнал да тече 90-дневният срок за изпълнение на
строително-монтажните работи от дружеството-изпълнител. След
сключването на договора ответникът е направил единствено оплаквания
относно разходите за извършване на работата, във връзка с което е предложил
алтернативен вариант за изпълнение на договорените СМР – да изпълни
устои „Б“ като огледален образ на устои „А“, за което да се направи
изменение на строителната документация. С оглед предложението на
изпълнителя, на 10.11.2020 г. Община Д. е сключила договор за строителен
надзор на обекта във връзка с промени по време на строителството по чл. 154,
ал. 5 от ЗУТ и изготвяне на комплексен доклад относно допустимостта на
изменението. След изготвянето на доклада и одобрението на поисканите
промени, общината е предоставила на изпълнителя заповед за допълване на
издаденото разрешение за строеж. Била е преизчислена също така цената на
възложените СМР, като е била определена от страните като по-ниска спрямо
тази, посочена в сключения договор. В тази връзка с анекс от 10.05.2021 г.
страните са се съгласили, че възложените СМР са на стойност 209 280,33 лв.
без ДДС или 276 614 лв. с ДДС. Въпреки полученото авансово плащане по
договора и предоставеното от страна на Община Д. съдействие, ответникът не
е изпълнил задълженията си за завършване и предаване на обекта в срок.
Предвид продължителната забава на ответника да изпълни дължимите СМР в
срок, с уведомление от 03.08.2021 г. Община Д. е дала последна възможност
на изпълнителя за завършване на обекта, като му е предоставила
2
допълнителен 20-дневен срок за приключване на дължимите СМР и съставяне
на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. В
уведомлението изрично е посочено, че при неизпълнение в дадения срок,
общината, като изправна страна, ще счита договора за развален на основание
чл. 17, ал. 2 от същия и чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е получил
уведомлението на 04.08.2021 г. и към датата на изтичане на срока – 24.08.2021
г. не е извършил дължимите СМР за обекта и работата не е предадена на
възложителя. При това положение, ищецът счита че с отпадане на
договорната връзка между страните с обратна сила ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на общината с платения аванс по договора в размер
на 221 291,12 лв., поради което ищецът има право да получи платеното на
отпаднало основание в полза на ответника авансово възнаграждение,
намалено със сумата на внесената от ответника гаранция. В исковата молба се
твърди още, че обстоятелствата, които са наложили сключването на
процесния договор, са аварийни, изискващи бързи и последователни
действия, за да се гарантират правата на засегнатите лица и в тази връзка
определеният от страните 90-дневен срок за извършване на работата не е
пожелателен или препоръчителен, а е задължителен, за да могат
собствениците да получат своевременно достъп до имотите си. Предвид
естеството на договора и конкретните условия на аварийност, то
задълженията на ответника е трябвало да се изпълнят непременно в
уговореното време. Ищецът счита, че неизпълнението в срок му дава
възможност да отправи с исковата молба изявление за едностранно разваляне
на договора по реда на чл. 87, ал. 2, т.4 от ЗЗД, без да дава допълнителен срок.
Ищецът се позовава още на сключено между страните споразумение от
27.09.2021 г., представено с допълнителната искова молба, като навежда
твърдения, че ответникът не е изпълнил поетите от него задължения по
същото, поради което следва да се приложи клаузата на чл. 5 от
споразумението.
С исковата молба са заявени следните претенции:
Да бъде осъден ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. с чл.
87, ал. 1 от ЗЗД заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща част
от пълния размер на вземане за сума в размер на 218 986,09 лв., формирана
като разлика между сума в размер на 221 291,21 лв. – авансово платено
възнаграждение по чл. 6, ал. 1 от договора и сума в размер на 2305,12 лв. –
3
внесената от ответника по сметка на общината гаранция за изпълнение, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на главницата.
При условията на евентуалност: да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща част от пълния размер на
вземането за сума от 218 986,09 лв., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 3, във вр. с чл. 87, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД.
Претендират се и сторените по делото разноски, включително платено
адвокатско възнаграждение.
В последното проведено по делото съдебно заседание от 22.06.2022 г.
ищецът е увеличил размера на предявените искове – главен и евентуален,
всеки от които да се счита предявен в размер на сумата от 218 986,09 лв.
Изменението на исковете е допуснато от съда с протоколно определение от
същото заседание на основание чл. 214 ГПК.
В съдебно заседание исковите претенции се поддържат от
процесуалните представители на страната адв. Е.М. и адв. Г. В., и двамата от
САК, като последният е депозирал и писмена защита по делото.
Ответникът оспорва основателността на предявените искове – главен
и евентуален. Прави възражение, че неизпълнението на задълженията му по
договора да изпълни възложените СМР в срок от 90 дни от изготвяне на
протокол обр.2 и да предаде завършения обект на възложителя, не се дължи
на виновно поведение от негова страна. Навежда твърдения, че е започнал
извършването на всички СМР. Твърди също така, че след подписването на
анекса от 10.05.2021 г. е сключил договор за производство и доставка на
метална конструкция с „***“ ЕООД и е превел авансова вноска на
изпълнителя по този договор в размер на сумата от 27 600 лв. Ответникът
твърди още, че извършените от него действия във връзка с изпълнението на
процесния договор са били приети с приложените към писмения отговор
актове за приемане на извършени СМР по нива и елементи на строителната
конструкция, както и че предвид влошените метеорологични условия и
създалата се обстановка във връзка с пандемията работата на обекта е била
преустановена до м.февруари, без противопоставяне на възложителя. По
време на изпълнението на СМР по проекта на обекта се наложило четири
4
пъти строежът на обекта да бъде спиран, за които обстоятелства са съставени
съответните актове, без противопоставяне на възложителя. Преведеният аванс
от страна възложителя в полза на изпълнителя е използван за изграждането на
обекта. Ответникът счита, че е изпълнил задълженията си и е изградил устои
„А“ и „Б“, а също така е поръчал изработване и доставка на метална
конструкция, както и че съгласно чл. 10, ал. 2, т.5 от договора е уведомил
възложителя чрез електронна поща относно невъзможността да монтира
металната конструкция на моста поради неподсигурен достъп до мястото за
монтаж, тъй като оградите на къщите са в регулацията на пътя и
съоръжението не може да премине през този тесен път, като е поискал
изясняване на стъпка „В“, която счита, че попада в частен имот. Ответникът
счита също така, че кореспонденцията между него и ищеца установява
признание на ищеца относно извършените до този момент СМР,
представляващи изграден постамент, на който да бъде монтирана металната
конструкция на моста. Счита още, че даденият от възложителя срок с
отправената от него покана, който е от 21 дни, е бил крайно недостатъчен за
довършване на обекта, предвид усложненията, които са се появили във връзка
с доставката на металната конструкция на моста, както и че Община Д. не е
изпълнила задължението си да подсигури коридор, през който да бъде
транспортирана и доставена до обекта металната конструкция. Ответникът е
навел още твърдения, че като причина за незавършването на обекта се явява
неизпълнението от страна на „***“ ЕООД да изготви и достави на място
металната конструкция на моста. Позовава се на унищожаемост на
споразумението между страните от 27.09.2021 г., като подписано от негова
страна при крайна нужда, както и на нищожност на клаузата на чл. 5 от
същото, поради накърняване на добрите нрави.
Процесуалният представител на ответното дружество адв. В. П. от АК-
Плевен също е представила писмена защита по делото.
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и
заявения петитум, съдът приема, че е сезиран със следните обективно
съединени осъдителни искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, с цена на иска 218 986,09 лв.; при
условията на евентуалност: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от
ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, с цена на иска 218 986,09 лв.
5
По делото са приети за безспорно установени обстоятелствата, че
между Община Д., като възложител, и „***“ ЕООД, като изпълнител, е бил
сключен договор №*** от 02.03.2020 г. за строително-монтажни работи на
обект: „Възстановяване на разрушен мост и оформяне на подходите към него
в землището на гр. Д.“, както и че по силата на този договор Община Д. е
превела по сметката на „***“ ЕООД аванс в размер на сумата от 221 291,21
лв. с ДДС.
Безспорно установено е също така, че обектът не е окончателно
завършен и предаден на възложителя в уговорения срок.
С постановеното по делото определение по чл. 374 ГПК от 18.01.2022 г.
са приети представените от страните по опис документи като писмени
доказателства. От същите се установява, че процесният договор между
страните е сключен въз основа на открита процедура за пряко договаряне по
ЗОП. Изготвени са били всички необходими строителни книжа за обекта. С
протокол от 24.08.2020 г. е открита строителната площадка и е определена
строителната линия и ниво на строежа. Съгласно договора, от този момент е
започнал да тече уговорения 90-дневен срок за изпълнение на СМР.
Извършените в периода м.август 2020 г. – м.април 2021 г. СМР на обекта са
удостоверени с приложените по делото актове по образци 6, 7, 10 и 12 от
Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Представени са съответно: акт за приемане на земната
основа и действителните коти на извършените изкопни работи - по чл. 7, ал.
3, т. 6 от наредбата; актове за приемане на извършените СМР по нива и
елементи на строителната конструкция - по чл. 7, ал. 3, т. 7 от наредбата;
актове за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството – по чл. 7, ал. 3, т. 10 от наредбата; актове за установяване на
всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са
постигнати изискванията на проекта – по чл. 7, ал. 3, т. 12 от наредбата.
Всички представени актове са съставени и подписани от лицата, посочени в
цитираните по-горе разпоредби от наредбата.
На 10.05.2021 г. между страните по договора е сключен анекс, по
силата на който, след извършен анализ на подлежащите за изпълнение СРР и
СМР по предмета на договора и необходими за окончателно приключване на
6
обекта по него, възложителят и изпълнителят установяват, че те възлизат на
обща стойност от 209 280,33 лв. без включен ДДС или 251 136,39 лв. с ДДС, с
оглед на което изпълнителят декларира, че няма да има каквито и да било
претенции към възложителя за заплащане на разликата между първоначално
посочената в договора цена за изпълнение на поръчката и приетата с анекса.
На 29.05.2020 г. между „***“ ЕООД, като възложител, и „***“ ЕООД,
като изпълнител, е бил сключен договор за производство и доставка на
метална конструкция, съгласно който изпълнителят се е задължил да
изработи, достави и монтира метална конструкция за временна мостова
конструкция за обект „Аварийно възстановяване на разрушен мост при ***,
община Д.“.
По делото е безспорно установено, че такава конструкция не е била
изработена.
С писмо изх. № 5800-108/03.08.2021 г., връчено на адресата на
04.08.2021 г., Община Д. е уведомила „***“ ЕООД, че уговореният в чл. 3, ал.
1 от сключения между тях договор № ***/02.03.2020 г. срок за изпълнение от
90 календарни дни е изтекъл, а дружеството не е изпълнило задълженията си
по сключения договор, като не е извършило дължимите СМР и не е предало
на възложителя изцяло завършения обект, предмет на договора. Предоставен
е допълнително срок от 20 календарни дни, считано от получаването на
писмото, за приключване окончателно на всички предвидени СМР и
предаване на възложителя изцяло завършения обект и подписване на
констативен акт – Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба №
3/31.07.2003 г., като при неизпълнение на това задължение от страна на
изпълнителя, възложителят ще счита договора за развален на основание чл.
87, ал. 1 ЗЗД, считано от датата, следваща датата на изтичане на
допълнително предоставения срок за изпълнение.
След получаването на горепосоченото писмо от адресата, между
страните са били разменени електронни съобщения. Ответникът е заявил, че
не смята, че мостовото съоръжение ще може да премине безпроблемно по
довеждащия до съоръжението път, както и че оградите са в сервитута на пътя
и разстоянията са твърде малки за преминаване на съоръжението, предвид
неговата големина. Поискал е да бъде осигурен достъп до мястото на
монтажа, както и да бъде изяснено положението на стъпка В, поради
7
постъпил сигнал, че същата се намира в регулацията на частен имот. От
страна на общината е заявено, че след нарочен оглед на място с представител
на фирмата, изработваща мостовото съоръжение, се установило, че и
четирите секции на съоръжението ще преминат по довеждащия път до
мястото на монтаж, както и че стъпка В не попада в частен имот. Също така, с
електронно съобщение от 11.08.2021 г. общината е поискала „***“ ЕООД да
изпрати уведомление за намеренията си относно изпълнението на обекта и
при положителен отговор, да изпрати график по дни до 25.08.2021 г. за
изпълнението на оставащите видове СМР.
На 27.09.2021 г. между страните е сключено споразумение, по силата на
което ответникът се е задължил до 15.10.2021 г. окончателно да предаде на
ищеца обекта, предмет на договор № ***/02.03.2020 г. при условията на чл.
11 от договора, както и да заплати разноските на общината, сторени по
настоящото дело, в посочения размер. От своя страна Община Д. е поела
задължение да предприеме действия за вдигане на наложените запори върху
банковите сметки на „***“ ЕООД в посочените банки, както и при надлежно
изпълнение на задълженията на насрещната страна по споразумението, да
предприеме действия по оттегляне на исковата молба.
Не е спорно по делото, че ответникът не е изпълнил поетите от него
задължения по това споразумение. Ищецът също не е изпълнил поетите от
него задължения предвид липсата на насрещно изпълнение.
В чл. 5 от посоченото по-горе споразумение е предвидено, че в случай
че „***“ ЕООД не изпълни което и да е от задълженията си по него, същото
служи като признание за цялостно неизпълнение на задълженията на
дружеството по договор № ***/02.03.2020 г. и анекса към този договор от
10.05.2021 г.
По делото е приложен също така договор № 149/16.06.2022 г., сключен
между Община Д., като възложител, и „***“ ООД, като изпълнител, с предмет
изпълнение на СМР на обект: „Възстановяване на разрушен мост и оформяне
на подходите към него в землището на гр. Д.“. От представената към
договора количествено стойностна сметка е видно, че възложените по този
договор СМР включват изработка и доставка на мостова конструкция до
обекта, сглобяване и монтаж на същата, както и направа на трошенокаменна
настилка за достъп до моста.
8
За установяване твърденията на ответника „***“ ЕООД, касаещи
извършени СМР на обекта, по делото е допусната комплексна съдебно-
икономическа и техническа експертиза. От представеното заключение на
вещите лица по първоначално поставените задачи се установява, че на обекта
са завършени следните СМР: земни, кофраж, армировъчни работи, полагане
на бетон, обратен насип на земни маси. Останали са незавършени
декофражни работи, доставка и монтаж на метална конструкция. От
заключението става ясно също така, че до завършване на обекта за
въвеждането му в експлоатация е необходимо изпълнение на сглобяемо
строителство – монтаж върху изградените стъпка /устои „А“ и върху
стъпка/устои „В“ на метална сглобяема конструкция. Както извършените
СМР, така и неизвършените такива са показани в табличен вид в
заключението. Извършените СМР на обекта са остойностени от вещите лица
в три варианта – по цени от 2018 г., по цени към момента на изпълнение, по
счетоводни документи. Стойността на неизвършените СМР е посочена само
по стойностната сметка на обекта към 2018 г.
Тъй като заключението е оспорено от страните като непълно, са
допуснати допълнителни задачи на експертизата, по които вещите лица са
изготвили ново заключение. Второто заключение е изготвено след
запознаване със заповедната книга за обекта, представена по делото от ищеца,
и след извършена допълнителна проверка в счетоводството на ответното
дружество, както и проверка в счетоводството на подизпълнителя „***“
ЕООД. От това заключение на вещите лица се установява, че въз основа
заповед на проектанта от 30.10.2020 г., отразена в заповедната книга на
обекта, са заменени 18 бр. пилоти с огледален на устои „А“ устои „В“ и е
предвидено премахване на асфалтово покритие с цел олекотяване на
конструкцията. В заключението са посочени в табличен вид извършените
СМР на обекта, за които има съставени и подписани актове и протоколи, като
стойността им е определена към датата на изпълнение по СЕК/2020г. Общата
стойност на извършените СМР на обекта според заключението възлиза на
98 192,96 лв. без ДДС или 117 831,55 лв. с ДДС. Общо осчетоводените
разходи на „***“ ЕООД за СМР на обекта според заключението са в размер на
165 287,88 лв. без ДДС или 195 292,63 лв. с ДДС. Установява се от
заключението, че платените суми от „***“ ЕООД на подизпълнителя „***“
ЕООД за извършени СМР на обекта са в общ размер на 106 356 лв. с ДДС
9
/88 630 лв. без ДДС/. Също така, от заключението се установява, че по
отношение на касаещите делото счетоводни документи счетоводството на
ответното дружество е редовно водено, както и че всички счетоводни
записвания са правилно извършени, като дружеството прилага националните
счетоводни стандарти. Редовно водено е също така, според заключението,
счетоводството на подизпълнителя „***“ ЕООД, като счетоводните
записвания, касаещи договорните отношения между двете дружества във
връзка с извършени СМР на обекта, са правилно извършени.
При изслушването на вещите лица в съдебно заседание, вещото лице
инж. М.П. е пояснила, че единствената налична количествена сметка за
процесния обект е тази към техническия проект от 2018 г. Тези цени обаче не
са осъвременявани. Няма изготвена количествено стойностна сметка при
договарянето, няма също така и т.нар. КС 28, съдържаща разбивка на
видовете работа и цените. Липсват и ведомости с описани в тях отделните
видове СМР. За изпълнените СМР няма съставени актове обр.19. Вещото
лице инж. М.П. е заявила, че приема приложените по делото актове като
подписани от трите страни /възложител, изпълнител и проектант/, доколкото
надзорът се назначава от възложителя и неговият представител, подписал
актовете, се явява представител и на възложителя. Заявила е също така, че
описаните в таблица 3 от заключението СМР на обща стойност 98 192, 96 лв.
без ДДС са остойностени по СЕК /номенклатура на видовете СМР/, поради
което тези стойности са препоръчителни и нямат отношение към
действително извършените разходи за СМР на обекта. От своя страна вещото
лице В.В. е пояснила, че описаното в констативно-съобразителната част на
заключението осчетоводяване на разходите е направено с цел да се види, че
тези разходи са надлежно осчетоводени и подадени в справките-декларации
по ЗДДС за съответния данъчен период, т.е. не е направено впоследствие
осчетоводяване и изкривяване на самото счетоводство. Разходите са
отразявани счетоводно към датите на извършването им. Всички
осчетоводени от „***“ ЕООД разходи са намерили отражение в годишната
данъчна декларация, подадена от дружеството към 25.06.2021 г.
Съдът намира, че приетите по делото заключения на вещите лица по
допуснатата комплексна експертиза са обективни и компетентно изготвени, с
оглед на което възприема изцяло същите.
10
Ищецът е оспорил второто заключение чрез процесуалните си
представили, които са навели възражения, че вещите лица са изготвили
заключение по въпрос, който не е бил поставен, а именно каква е стойността
на осчетоводените разходи, както и че осчетоводяването на разходите не
означава, че същите са били извършени, които възражения съдът счита за
неоснователни. На първо място следва да бъде посочено, че ищецът е
поставил като допълнителна задача на експертизата да изготви заключение по
въпроса дали е водено редовно счетоводството на ответника и това на
подизпълнителя във връзка с осчетоводяването на извършени СМР за
процесния обект при двете дружество, което касае договори, фактуриране,
всякакви отношения във връзка с конкретния обект. По така поставения
въпрос в заключението е включено подробно проследяване на счетоводните
операции при двете дружества, касаещи извършвани СМР на процесния
обект, в резултат на което е направена констатацията за редовно водено
счетоводство. Проверените от вещите лица счетоводни данни на ответника в
тази връзка са именно такива, които отразяват разходите за СМР. При
редовно осчетоводяване на разходните документи и подадена годишна
данъчна декларация няма как да се приеме, че осчетоводените разходи не са
реално извършени.
За изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани и гласни
доказателства.
От показанията на свидетеля П.П., който е служител на Община Д., се
установява, че по молба на ответното дружество са били организирани срещи
с проектанта и е било постигнато съгласие за промяна на проекта. На база
новия проект, в който е предвидено вместо изграждането на пилоти,
изграждане на втори устой, подобен на първия, било издадено разрешение за
строеж и се сключило споразумение /анекс към договора/ между
възложителя и изпълнителя. До прекратяването на договора през м.август
2021 г. на обекта са изпълнени само двата устоя, но няма мост, нито
отвеждаща инфраструктура. Свидетелят е заявил още, че след извършени
замервания на място според проектанта на обекта и според представителя на
фирмата, която е следвало да достави моста, мостовата конструкция може да
мине по пътя, за да бъде монтирана. Дал е също така показания, че след
прекратяването на договора по молба на управителя на ответното дружество е
11
било сключено споразумение през м.септември 2021 г. Самият той е
изготвил текста на споразумението, като клаузите били договаряни между
кмета на общината и управителя Б.С..
Преценявайки показанията на този свидетел съгласно изискванията на
чл. 172 ГПК, съдът кредитира същите.
Що се касае до показанията на другия разпитан свидетел – П.Я., който
е заявил, че е собственик на фирмата-подизпълнител „***“, съдът намира, че
същите не установяват релевантни за спора факти и обстоятелства, до
колкото свидетелят твърди, че само е возил Б.С. за срещата му в Община Д.,
но не може да отговори на въпроса по чия инициатива е тази среща, както и
че не е присъствал на същата.
Предвид гореизложените фактически констатации, основани на
доказателствения материал по делото, съдът приема от правна страна
следното:
В случая безспорно е установено наличието на валидно договорно
правоотношение между страните, породено от сключения помежду им
договор № ***/02.03.2020 г. за изработка - изпълнение на строително-
монтажни работи на обект „Възстановяване на разрушен мост и оформяне на
подходите към него в землището на гр.Д.“, както и извършено въз основа на
него авансово плащане на 80% от уговореното възнаграждение от страна на
възложителя.
Ищецът е претендирал връщане на платената от него сума по договора
на отпаднало основание – поради развалянето на договора, основано на забава
на ответника да изпълни възложените му СМР в срок.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено,
когато договорът е сключен в писмена форма.
Това правило важи и за приложимата в случая хипотеза на чл. 262, ал.
2 ЗЗД, доколкото посочената разпоредба урежда правото на възложителя да
развали договора, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в
12
срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин,
като има право на обезщетение по общите правила. Следователно
разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД препраща към чл. 87, ал. 1 ЗЗД, а не се
намира в съотношение на специална към обща норма.
В случая е безспорно установено, че обектът не е бил завършен
окончателно в рамките на уговорения срок за изпълнение от 90 календарни
дни. Установява се от събраните по делото писмени доказателства и приетите
заключения на вещите лица, че строително-монтажни работи на обекта са
извършвани в периода м.август 2020 г., когато е започнало фактическото
изпълнение на същите съгласно договора, до м.май 2021 г., когато е сключен
анексът между страните, като в рамките на този период е осъществено
двукратно спиране на строителството, за което са налице надлежно съставени
актове. Съдът приема, че всички приложени по делото актове във връзка с
извършваните СМР на обекта, са съставени и подписани съобразно
нормативните изисквания. Ответникът е сключил договор с подизпълнител в
края на м.май 2020 г. за изработка, доставка и монтиране на мостова
конструкция, но по делото е безспорно установено, че такава не е била
изработена и към момента на сключването на споразумението от 27.09.2021 г.
На 03.08.2021 г., т.е. почти година след като изпълнението по договора
е започнало, но поетото от изпълнителя задължение не е изпълнено в
договорения обем, ищецът е изпратил покана на ответника, в която е
определил подходящ срок за завършване и предаване на обекта. Поканата е
получена от ответното дружество на 04.08.2021 г., но по делото е безспорно
установено, че не е предприето изпълнение в дадения от ищеца
допълнителен срок.
Следователно за ищеца е възникнало потестативно /преобразуващо/
право да развали договора едностранно, което право е упражнено чрез
изявлението, обективирано в същата покана. От момента на изтичане на срока
на предупреждението до длъжника – 25.08.2021 г., прекратителното действие
на развалянето следва да се счита за настъпило.
Съдът намира за неоснователни наведените от ответника твърдения за
липса на виновно неизпълнение от негова страна, а оттам и липса на
предпоставки за развалянето на договора, поради неподсигурен достъп до
мястото за монтаж на мостовата конструкция, както и поради неизпълнение
13
на договорните задължения от страна на подизпълнителя. В тази връзка
следва да бъде посочено, че мостовата конструкция не е била изработена от
подизпълнителя, което неизпълнение касае договорните отношения между
него и ответника и не може да бъде противопоставено на възложителя по
процесния договор. Отделно от това, от свидетелските показания става ясно,
че както проектантът на обекта, така и представителят на подизпълнителя са
изразили становище, че е възможно преминаването на конструкцията до
обекта. Тези обстоятелства са отразени и в изпратеното от общината
електронно съобщение до ответното дружество. Не без значение е и фактът,
че ответникът е навел възраженията си за неподсигурен достъп до мястото за
монтаж и невъзможност за преминаването на мостовата конструкция едва
след получаването на поканата, съдържаща изявление за разваляне на
договора, което предпоставя извод, че до този момент нито той, нито
подизпълнителят, комуто е възложено изработването на мостовата
конструкция, са считали изготвения проект за неприложим. Действително в
първото заключение на вещите лица е посочено, че стъпка/устои „В“ засяга
два частни имота, но само по себе си това обстоятелство не съставлява пречка
за изпълнителя да извърши всички възложени му по договора СМР.
Предвид спецификата на престациите по процесния договор за
изработка /строителство/ - изпълнение на множество СМР и установения по
делото факт, че извършените до момента СМР са полезни за възложителя,
доколкото той не е навел твърдения в обратния смисъл и е сключил договор с
последващ изпълнител само за изработка, доставка и монтаж на мостова
конструкция върху изградените вече устои, съдът приема, че разваляне в
случая е допустимо само за останалата неизпълнена част от възложените
СМР. Развалянето на договора няма обратно действие по отношение на
изпълнените СМР, тъй като се касае за договор с продължително изпълнение
и следователно налице е изключението, визирано в чл. 88, ал. 1, изр.първо
ЗЗД.
В този смисъл, след като по делото е установено изпълнението на
възложени СМР по договора, изплатената от ищеца сума за стойността на
същите се явява в изпълнение на договора, поради което е получена на правно
основание.
При това положение сумата, подлежаща на връщане на ищеца като
14
заплатена от него на отпаднало основание /разваляне на договора/, се
формира като разлика между платения аванс по договора с ДДС и
престираното от ответника до момента на развалянето на договора, която
престация се съизмерява със стойността на изпълнените СМР.
В контекста на тези съображения, съдът счита за основателно
възражението на ответника за недействителност на клаузата на чл. 5 от
приложеното споразумение между страните, сключено на 27.09.2021 г., на
наведеното основание, а именно поради накърняване на добрите нрави. С
уговореното в тази клауза признание за цялостно неизпълнение от страна на
ответника се цели отказ от правото му да получи насрещна престация за
престираното от него по договора, което предпоставя такава
нееквивалентност в уговорените престации, равнозначна на липсата на
престация за една от страните по двустранен възмезден договор. Предвид
установената недействителност на посочената клауза от споразумението
между страните, същата не следва да бъде съобразена при преценката
относно подлежащата на връщане сума на ищеца.
Съдът приема, че стойността на изпълнените СМР в случая представлява
стойността на осчетоводените от ответното дружество разходи за СМР на
процесния обект с включен ДДС. Този извод се налага предвид липсата на
количествено стойностна сметка към процесния договор, както и липсата на
каквато и да било документация, съдържаща данни за уговорени между
страните цени за възложените СМР по видове и количества. Извършеното
от вещите лица остойностяване на изпълнените СМР въз основа на
количествено стойностната сметка към техническия проект за обекта от 2018
г. е неприложимо, тъй като тази сметка не е актуализирана и е видно от
първото заключение, че общата стойност на СМР по същата е по-ниска от
договорената обща стойност на възложените СМР по процесния договор.
Неприложимо в случая се явява и остойностяването, извършено от вещите
лица по номенклатура /СЕК/ към 2020 г., тъй като вещото лице инж. М.И.
изрично е заявила при изслушването й, че се касае за препоръчителни цени
при осреднени компоненти за формирането им – стойност на материалите,
механизацията и труда, които нямат отношение към действително
извършените разходи за обекта.
Установено е по делото, че ищецът е заплатил авансово на ответника
15
сума в размер на 221 291,21 лв. с ДДС по издадена фактура № *** от
02.03.2020 г. Извършените от ответника СМР са на обща стойност 195 292,63
лв. с ДДС, съставляваща стойността на осчетоводените от дружеството
разходи за СМР на обекта, съгласно приетото заключение на вещите лица,
при установени по делото редовни вписвания в счетоводните книги.
При това положение останалата у ответника без основание сума е в
размер на 25 998,58 лв. – разликата между авансово платената от ищеца сума
и стойността на действително извършените от ответника СМР на обекта.
В този смисъл, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва
да бъде уважен до размера на сумата от 25 998,58 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума до общо
претендирания размер от 218 986,09 лв. искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
С оглед изхода на спора по главния иск, съдът не дължи произнасяне по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 87, ал. 2,
предл. 4 от ЗЗД, предявен при условията на евентуалност.
Страните са претендирали разноски, като са представили списъци по чл.
80 ГПК. Ищецът е претендирал деловодни разноски в общ размер на 18 940
лв., като е представил доказателства за сторени такива, както следва: 8770 лв.
– заплатени държавни такси, 10 170 лв. – заплатено по банков път
възнаграждение на един адвокат. Ответникът е противопоставил възражение
за прекомерност на разноските за адвокатското възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на правния
спор и броя на проведените заседания по делото. Полагащата се част от
направените от страна на ищеца разноски, съобразно уважената част на
исковата претенция възлиза на сумата от 2249 лв. Ответникът е направил
разноски в установения по делото общ размер от 8570 лв., от които 2660 лв. –
възнаграждения за вещи лица, а разликата – заплатено адвокатско
възнаграждение. Полагащата му се част от тези разноски, съобразно
отхвърлената част на исковата претенция, е в размер на 7821 лв.
При това положение ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество разноски по компенсация в размер на 5572 лв.
16
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 87, ал. 1 от ЗЗД
„***“ ЕООД, със седалище гр. Плевен, ЕИК ***, да заплати на ОБЩИНА Д.,
с код по Булстат ***, сумата от 25 998,58 лв. /двадесет и пет хиляди
деветстотин деветдесет и осем лева 58 ст./, представляваща авансово
възнаграждение, получено на отпаднало основание – развален договор №
***/02.03.2020 г. за СМР на обект „Възстановяване на разрушен мост и
оформяне на подходите към него в землището на гр. Д.“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
13.09.2021 г. до окончателното й изплащане, като за разликата над тази сума
до претендираната сума от 218 986,09 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ОБЩИНА Д., с код по
Булстат ***, да заплати в полза на „***“ ЕООД гр. Плевен, ЕИК ***, сумата
от 5572 лв. /пет хиляди петстотин седемдесет и два лева/, представляваща
деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
17