Р Е Ш Е Н И Е
№ /04.12.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 18448 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 ГПК.
Образувано е по предявена искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрк. ***, срещу Т.Д.З., ЕГН **********, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите от 550,00 лв. – главница, 119,57 лв. – договорно възнаграждение и 605,55 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, всичките дължими по силата на Договор за потребителски кредит *********.
В исковата молба се излага следното: На 08.11.2017г. е сключен договор за потребителски кредит между страните. Параметрите на договора са в следния смисъл: сума на кредита – 550,00 лв.; срок на кредита – 11 месеца; размер на вноската – 60,87 лв.; ГПР – 49,89 %; ГЛП – 41,17 %; лихвен процент на деня – 0,11 %. Закупен е и пакет от допълнителни услуги в размер на 605,55 лв. Ищцовото дружество е изпълнило в срок своето задължение и е превело сумата от 550,00 лв. по посочена банкова сметка ***.11.2017г. Ответникът не е направил нито една погасителна вноска. На 13.03.2018г. договорът е прекратен и е обявена неговата предсрочна изискуемост.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Излага се следното: Исковете са недопустими, поради липса на идентитен между сумите и основанията по заповедното производство и в исковото производство. Твърди се и неоснователност на претенциите, като е налице нищожност на договорните клаузи.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото заверен препис на Договор за потребителски кредит номер ********** се установява, че на 08.11.2017г. между „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, и Т.Д.З., ЕГН **********, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят се задължил да предаде на кредитополучателя сумата от 550,00 лв. Установява се, че са уговорени условия в следния смисъл: 1) вид ползван заем – потребителски кредит; 2) размер на кредит – 550,00 лв; 3) срок на кредита – 11 месеца; 4) размер на вноската по кредита – 60,87 лв.; 5) ГПР – 49,89 %; 6) ГЛП – 41,17 %. Договорната възнаградителна лихва е в размер на 119,57 лв. Договорът е подписан от страните, а подписът не е оспорен. Установява се още, че страните са сключили и споразумение към договора, по силата на която на кредитополучателя е предоставен пакет от допълнителни услуги срещу задължение в размер на 605,55 лв. Към Договора е представено и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Представени са ОУ към Договора, както и погасителният план.
Видно от представената по делото транзакция ищцовото дружество е изпълнило своето задължение, като на 09.11.2017г. е превело по сметка на ответника сумата от 550,00 лв.
Установява се от представеното по делото извлечение по сметка към Договор с номер **********, че към 04.12.2018г., т.е. след настъпване на падежа на последната дължима вноска, кредитополучателят не е погасил нито една вноска, дори частично.
Въз основа на така приетата фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
В настоящия казус ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение, изпълнение по него и настъпването на изискуемост на задължението. В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения.
Установи се от събраните по делото доказателства, че в действителност страните се намирали в облигационни правоотношения, по силата на сключен помежду им Договор за потребителски кредит номер ********** от 08.11.2017г., по силата на който кредитодателят се задължил да предаде на кредитополучателя сумата от 550,00 лв. Установи се, че договорната възнаградителна лихва е в размер на 119,57 лв., поради което и цялото задължение на ответника било в размер на 669,57 лв. Договорът е подписан от страните, а подписът, положен в графа „клиент“ от ответника, не е оспорен в настоящия процес. Установи се и че сумата от 550,00 лв. е предоставена на ответника по негова банкова сметка. ***, че ищецът успя да докаже съществуването на валидно сключено облигационно правоотношение с ответника, както и изправността си по него.
Ответникът обаче не успя да докаже, че е погасил изцяло и в срок задължението си по договора. Освен това в настоящия случай е без значение дали ответникът е бил надлежно уведомен за настъпване на предсрочна изискуемост, доколкото е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая, към момента на приключване на устните състезания цялото задължение на ответника е с настъпил падеж. Предвид изложеното исковете за сумите от 550,00 лв. – главница и 119,57 лв. – законна лихва се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Неоснователен е предявеният иск за сумата от 605,55 лв., представляваща задължение по сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит номер ********** от 08.11.2017г., сключен между страните. Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
В случая, съдът намира, че претендираната от заявителя сума в размер на 605,55 лева, посочена като възнаграждение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, противоречи на ЗПК и добрите нрави, както съображенията за това са следните:
Предоставените права на длъжника
като „приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит“,
„възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски“, „възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски“, „възможност за смяна на дата
на падеж“ и др. не представляват услуги
по смисъла на ЗЗП и ЗПК, поради което не се дължи заплащане за тях, доколкото
това по същество са предварително уговорени евентуални (под условие) промени в
съдържанието на правоотношението между страните, които могат винаги и по всяко
време да бъдат уговорени между страните – арг. от чл.
20а, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. С уговарянето на този
допълнителен пакет по същество длъжникът си „закупува“ едно по - благоприятно
поведение от страна на кредитора при евентуална забава от негова страна. Това
води до извода за наличие на недобросъвестност от страна на кредитора, който по
косвен начин принуждава длъжника да заплаща допълнителни суми, за да си осигури
по -благоприятно кредитирово поведение при настъпване
на определени условия. Подобни уговорки, противоречат на добрите нрави, респ.
на добрите търговски практики при представянето на кредит, тъй като кредиторът
третира по различен начин едни длъжници от други в
случай на забава, в зависимост от това дали е получил допълнително
възнаграждение.
На следващо място, съдът счита, че услуга по смисъла на ЗЗП и ЗПК представлява само посочената от заявителя – разглеждане на искането за предоставяне на кредит в кратки срокове. Не е ясно, обаче, в какво се изразява тогава „нормалното“ разглеждане на документите при предоставяне на кредита и каква е разликата между двете дейности. Но независимо от това, тази уговорка противоречи пряко на ал. 2 на чл. 10а от ЗПК, с която е дадена защита на потребителя, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Отделно от това, посочената услуга не оправдава нейния висок размер от 605,55 лева, който надхвърля по размер претендираната главница. Не на последно място сумата от 605,55 лева е определена изначално при самото сключване на договора, като в случая, няма наведени твърдения за реалното ползване на някоя от цитираните от кредитора „услуги“. Нещо повече, вземането е установено в твърд размер без оглед на конкретно направени разходи на заявителя и без оглед реалното им предоставяне.
Следователно искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съдът, като взе предвид
изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищцовата страна сторените от
последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно
производство, съобразно уважената част от исковата претенция, а именно сума в
размер на 288,82 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Д.З., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумите от 550,00 лв. (петстотин и петдесет лева) – главница по Договор за потребителски кредит с номер *********, сключен на 08.11.2017г. и от 119,57 лв. (сто и деветнадесет лева и петдесет и седем стотинки) – договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит с номер *********, сключен на 08.11.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 13078 по описа на ВРС за 2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу Т.Д.З., ЕГН **********, с адрес ***, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че Т.Д.З., ЕГН **********, дължи на П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 605,55 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит с номер *********, сключен на 08.11.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 13078 по описа на ВРС за 2018г.
ОСЪЖДА Т.Д.З., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 288,82 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................