Р Е Ш
Е Н И Е
№………………2020 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти състав,
в открито заседание, проведено на седми декември 2020 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдия Милачков
административно дело № 807 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделския
производител /ЗПЗП/ и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на А.Й.К. ***, против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/6191 от 06.03.2020 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на жалбоподателката е вменено задължение за
възстановяване на публично държавно вземане в размер на 3 556.84 лева,
представляващо изплатена субсидия по направление "Биологично
растениевъдство“ за кампания 2016, във връзка с подадено Заявление за
подпомагане с УИН 03/230616/70184, на основание чл. 15, ал. 3, т.1 и ал. 4,
т.2, буква „а“ от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на м. 11 “Биологично
земеделие“, ведно с лихва за периода, изминал от посочения в акта срок за
възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на
прихващане от бъдещи вземания от страна на Разплащателната агенция.
Жалбоподателката счита обжалвания акт за неправилен, необоснован и недоказан. Твърди, че от 2015г. изпълнява
задълженията си за биорастениевъдство, като има и договори със сертифицирани
фирми. Релевира
искане за отмяна на обжалвания акт. В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощника си, поддържа
жалбата, като твърди, че Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020 за кампания 2017г. не е получен от нея, като по същество оспорва
влизането на акта в сила. Претендира присъждане на разноски по делото.
Ответната страна – зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие“, чрез процесуален представител изразява становише, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, предвид представените по делото писмени
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото няма спор, че А.Й.К. е била регистрирана с Уникален регистрационен номер
/УРН/ 601938 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ и е
била одобрена за участие по м. 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. с
направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2016г. с поет 5-годишен
ангажимент за извършване на биологични дейности по това направление.
Няма
спор също, че през първата година от ангажимента, по заявление с УИН 03/230616/70184
за кампания 2016г. на К. е била изплатена сумата от 3556.84лв.
С влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. с изх.
№01-6500/6191 от 31.08.2018 г., ДФ „Земеделие” - Разплащателна агенция, е
прекратил поетият ангажимент на А.Й.К. на осн. чл. 15, ал.3, т.1 от Наредба № 4
от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
ПРСР за периода 2014 – 2020 г. ДФ "Земеделие", тъй като подпомаганото
лице К. не е изпълнила изискванията на чл. 17, ал.2, а именно одобрената площ
за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство"
е намалена с повече от 10% от площта по направлението, за която има поет
ангажимент. Прието е, че от одобрените референти парцели с Уведомително писмо
за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР за периода 2014-2020 г., изх. № 02-030-6500/2277 от 08.12.2016 г., жалбоподателката
е заявила само 2,80 ха площи, което е 69,48 % спрямо одобрените парцели за
участие по направлението. Актът за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСРС 2014-2020 г. за кампания 2017 г. е
получен от жалбоподателката на 20.03.2018 г., като същият не е бил обжалван и е
влязъл в сила.
След
прекратяване на биологичния ангажимент, административният орган е предприел
действия по провеждане на производство по събиране на сумите, чието
възстановяване подпомаганото лице дължи.
С писмо с изх.№ 01-6500/6191 от 27.12.2018 г., ДФЗ-РА е
уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на
АУПДВ, съгласно чл.26, ал.1 от АПК. В писмото са изложени фактическите
обстоятелства въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване
на АУПДВ. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в
съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за
която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите
констатации за основателни.
В указания в писмото срок, в ДФЗ-РА не е постъпила
допълнителна информация, нито е възстановена доброволно сумата на недължимото
плащане.
Като
фактическо основание за постановяването на процесния АУПДВ, административният
орган е посочил влезлия в сила индивидуален административен акт - горецитирания
Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие” от
ПРСР 2014-2020 г. С АУПДВ е
установено публичното държавно вземане, дължимо от К., което е в размер на 3556.84лв.,
представляващо сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през
годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, ведно с лихва за
периода, изминал от посочения в акта срок за възстановяване и датата или на
плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна
на РА.
С оглед основния спорен момент в
настоящото дело, а именно дали Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. с изх. №01-6500/6191 от 31.08.2018 г. е получен
от жалбоподателката, по делото беше допусната и СГЕ.
Вещото лице установи, че подписът, положен за „Получател” в Известие за доставяне от 20.09.2018 г.
представено от ДФ „Земеделие” с придружаващо писмо № 11423/21.09.2020г., е
изпълнен от А.Й.К..
При така изложената фактическа обстановка
и като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът
извършва проверка на административния акт на всички основания посочени в чл.
146 от същия кодекс, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. чл. 166, ал. 2 от ДОПК и отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Оспореният акт съдържа волеизявление
на административен орган, с което пряко се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от
лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, в
законовия срок, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният АУПДВ е издаден от компетентен
орган - заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.
Процесният АУПДВ има за
предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на А.К. за
възстановяване на получена финансова помощ поради прекратяване на биологичен
ангажимент с влязъл в сила индивидуален административен акт - Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. с изх. №01-6500/6191 от 31.08.2018
г. В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че разплащателната агенция
е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП регламентира,
че дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради неспазване на
критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ или бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън
основанията по ал. 6 /налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 11 т. 1-9
от ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Съгласно чл.
166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и
процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. В чл.20а, ал. 5 и ал. 6 от ЗПЗП
е регламентирано, че изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен
директор на разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 от с.з./, издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
Той може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Посочените
разпоредби изрично допускат възможност за делегиране на правомощия за
издаването на АУПДВ от страна на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
От приложената по делото
Заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" е видно, че на заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" Петя Димитрова Славчева са делегирани правомощия по т. 3 да
издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по
всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда за подаване на
заявления е уреден в Наредба №5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване
на заявления по схеми и мерки за директни плащания, сред които под т.28
фигурира и мярка 11 „Биологично земеделие“. Въз основа на горното съдът намира,
че процесният АУПДВ е издаден от надлежно овластено лице, действало в рамките
на предоставените му правомощия.
Оспореният АУПДВ е обективиран
в писмена форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му
съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не се установява в
производството по издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 35, чл.
36 и чл. 37 от АПК индивидуалният акт да се издаде след като се съберат и
анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая.
Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство в
съответствие с изискването на чл. 26, ал.1 от АПК като му е дадена възможност
да направи възражение и да представи доказателства.
Оспореният
административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон.
С
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната
агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените
и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК
представляват публично държавно вземане.
Съгласно чл. 15, ал.3, т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. Държавен фонд
"Земеделие" прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, когато не
са изпълнили изискванията на чл. 17, ал. 2, а именно одобрената площ за
извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" е
намалена с повече от 10 %, от площта по направлението, за която има поет
ангажимент.
Съгласно чл. 15, ал.4, т.2, буква „а“ от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до
момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви,
когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент, в зависимост от кампанията
на първоначално одобрение по мярката, в която е прекратен ангажимента и
възстановяват 100% от изплатената финансова помощ, ако е до края на третата
година;
Изключването
от подпомагането, респ. прекратяването на ангажимента следва да бъде установено
с влязъл в сила административен акт /в този см. Решение № 10183 от 02.07.2019
г. на ВАС по адм. д. № 2201/2019г./, като едва след това може да се пристъпи
към създаването на изпълнителното основание, каквото представлява АУПДВ. Същите
не могат да бъдат издавани в едно и също производство, защото прекратяването на
ангажимента, респ. изключването от подпомагане практически не е възникнало
преди изтичането на сроковете за обжалване на акта с който е постановено,
поради което не е възникнало и задължението за плащане на съответните публични
задължения за да е възможно издаването на АУПДВ. Производството по прекратяване
на ангажимента, респ. изключване от подпомагане е отделно административно
производство, което приключва с акт, който подлежи на оспорване.
В
контекста на цитираната нормативна регламентация се налага извода, че фактите,
релевантни за проверка законосъобразността на оспорения по настоящото дело акт
и посочени като мотиви в него се свеждат до: 1. извършването на плащане в полза
на земеделски стопанин на основание подпомагане по мярка 11 "Биологично
земеделие" от ПРСР за 2014-2020г. и 2. прекратяване на биологичен
ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт.
От
събраните по делото доказателства се установява наличието и на двете релевантни
материалноправни предпоставки.
От
приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е
получила финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ по заявление
с УИН 03/230616/70184 за кампания 2016г. в размер на 3556.84лв. Общият размер
на изплатената сума по мярка 11 съответства на посочената в обжалвания акт - 3556.84лв.
А размерът на установеното публично държавно вземане се равнява на 100% от
получената до момента финансова помощ, предвид факта, че акта за прекратяване № 01-6500/6191 от 31.08.2018 г. е издаден преди края
на третата година от одобряването на кандидата с писмо изх. № 02-030-6500/2277
от 08.12.2016 г.
Налице
е и втората материалноправна предпоставка, необходима при условията на
кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови
получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно
биологичният ангажимент по мярка 11 да е бил прекратен.
В случая основният спорен
въпрос по делото е дали Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. с изх. №01-6500/6191 от
31.08.2018 г.
е влязъл в законна сила. В този смисъл от жалбоподателката се твърди, че горният акт не й е бил връчен и следователно не е влязъл в сила. От заключението по съдебно-графологичната експертиза, което съдът цени
като компетентно и обективно изготвено, се установява, че именно жалбоподателката А.Й.К. се е подписала в графа "Подпис на получателя" в посоченото известие за
доставяне. Следователно Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка
11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020 г. с изх. №01-6500/6191 от
31.08.2018 г. й е бил
връчен редовно и е влязъл в законна сила.
При наличието на влязъл в сила
административен акт за прекратяване на биологичен ангажимент на основание чл. 15,
ал. 4, т.2, б. „а“ от Наредба №4 от 24.02.2015 г., подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената
до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните
лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент, в зависимост от
кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, в която е
прекратен ангажимент по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 и възстановяват 100 % от
изплатената финансова помощ, ако е до края на третата година. В тази
хипотеза и при съобразяване на изплатената субсидия на жалбоподателката в общ
размер на 3556.84лв. до прекратяването на ангажимента след първата година, с
процесния АУПДВ е определена сума за възстановяване в размер на 100 % от цялата
получена финансова помощ. В тази връзка съдът приема, че АУПДВ е постановен при
наличието на изискуемите в закона предпоставки и при съблюдаване
регламентираните параметри относно размера на вземането.
АУПДВ е издаден в съответствие
с целта на закона и при спазване критериите за съразмерност по чл. 6 от АПК,
доколкото е пряко насочен към събиране на суми, представляващи средства от
ЕСИФ, които са били неправомерно получени като финансова помощ. Не е налице
основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК.
В обобщение на изложеното
съдът приема, че Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/6191 от 06.03.2020 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е
законосъобразен - издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона
форма; при спазване на административно-производствените правила; постановен е в
съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава и законовата
цел. С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора на основание
чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лв. съобразно сложността на делото и проведените заседания и при
прилагане на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Й.К. ***,
против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/6191 от 06.03.2020 г. на зам. изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който на жалбоподателката е вменено задължение за
възстановяване на публично държавно вземане в размер на 3 556.84 лева,
представляващо изплатена субсидия по направление "Биологично
растениевъдство“ за кампания 2016, във връзка с подадено Заявление за
подпомагане с УИН 03/230616/70184, на основание чл. 15, ал. 3, т.1 и ал. 4,
т.2, буква „а“ от Наредба №4 от 24.02.2015г. за прилагане на м. 11 “Биологично
земеделие“, ведно с лихва за периода, изминал от посочения в акта срок за
възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на
прихващане от бъдещи вземания от страна на Разплащателната агенция.
ОСЪЖДА А.Й.К., ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 200 лева /двеста лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: