Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 827 27.04.2018 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на дванадесет и осми март две хиляди
и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., в присъствието на прокурора Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело
№ 1042 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по повод исковата молба на Н.-А.Ю.П. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора- Бургас, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, с
искане да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразени във влошаване на
психичното и физическото му здраве през периода 20.11.2016 г. - 10.03.2017 г., настъпили
поради бездействие на служители на ответника да осигурят в мястото за
изтърпяване на наказанието възможност за редовно спортуване и тренировки в
определено за целта помещение.
В исковата молба са въведени твърдения, че в Затвора-
Бургас не е осигурено помещение за спорт, а наличните уреди са разположени на
открито, като при неблагоприятни метеорологични условия не могат да бъдат
използвани от лишените от свобода. Изложено е, че вследствие бездействието на
служители от затворническата администрация да осигурят помещение за спорт,
ищецът е претърпял вреди, изразени в липса на настроение, липса на апетит,
раздразнителност, лошо самочувствие, отпадналост, умора, напрегнатост. Наред с
това се сочи, че последният страда от заболявания на сърдечно-съдовата система
и на гръбначния стълб, и при липса на движение състоянието му се влошава.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който е заявено становище за неоснователност на исковата претенция,
поради отсъствие на установените в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни
предпоставки. Оспорват се твърденията на ищеца за противоправно бездействие на
служители от затворническата администрация и за настъпили неимуществени вреди.
В съдебното заседание ищецът се явява лично и поддържа
предявения иск. Ангажира доказателства. Моли за уважаване на исковата претенция,
като твърди, че понастоящем всички уреди в Затвора- Бургас са премахнати, а в
продължение на повече от една година игрището е разкопано с мотив, че се прави
ремонт, с което е препятствана възможността на лишените от свобода да
спортуват.
Пълномощникът на ответната страна оспорва исковата
претенция и моли за нейното отхвърляне, като сочи, че е изпълнено от
затворническата администрация задължението за осигуряване престой на открито на
лишения от свобода и не му е отнета възможността да тренира на открито. Представя
доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас
дава заключение за неоснователност на иска. Счита, че не е доказано твърдението
на ищеца за настъпили вреди от незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация, а обстоятелството, че ищецът не е удовлетворен от съоръженията,
налични в Затвора- Бургас, е ирелевантно. Не сочи доказателства.
Предявеният иск е допустим, с оглед
твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди по време на изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“, вследствие бездействието на длъжностни лица
от затворническата администрация.
Бургаският административен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът Н.-А.Ю.П. изтърпява наказание доживотен
затвор без замяна в Затвора- Бургас, считано от 03.12.2001 г. Видно от
приложената по делото справка с изх. № 345/02 от 06.06.2017 г. от Затвора-
Бургас, на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието в затворническото
заведение, се осигурява по график правото на престой на открито, като за
осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна то е за времето от
08.30 часа до 09.30 часа преди обяд и от 13.15 часа до 14.00 часа след обяд. В
справката се сочи, че понастоящем се провежда ремонт на фасадата на корпуса на
затвора, поради което ползването на място „В“ за престой на открито е временно
преустановено и на лишените от свобода е осигурен такъв престой само за времето
от 08.30 часа до 09.30 часа, в съответствие с
изискванията на чл. 86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. В справката е отбелязано също, че
местата за престой на открито в Затвора- Бургас са оборудвани със спортни
уреди- висилки, успоредки, лежанки и различни по вид тежести, както и маси за
игра на тенис, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве, в
съответствие с изискванията на чл. 71, ал.3 от ППЗИНЗС. Отбелязано е, че за
процесния период не са регистрирани действия на длъжностни лица за прекратяване
или отмяна на престоя на открито, каквато възможност е предвидена в нормата на
чл. 71, ал.7 от ЗИНЗС.
От приложените по делото медицински
справки (на л. 77, 93, 96, 101, 118, 120) се установява, че ищецът П. редовно
посещава амбулаторията на Медицинския център при Затвора- Бургас, като
извършените прегледи са вписани в амбулаторния журнал. В справките се сочи, че
на същия са поставени следните диагнози: „Артериална хипертония І-ІІ степен.
ИБС“; „Кифоза и спондилоартроза“, които са хронично-дегенеративни заболявания,
нормални за възрастта. На 14.11.2016 г. е направено рентгенологично изследване
и е поставена диагноза „Торакална остеохондроза. Дъговидна торакална кифоза“. В
справките е отбелязано също, че след посещение при лекар- психиатър е поставена
на ищеца диагноза „Общо психично изследване, некласифицирано другаде“, и е
предписано лечение. В този смисъл са и данните от приложения амбулаторен лист №
93/03.02.2017 г. (на л. 92). В последната от изготвените медицински справки е допълнено,
че не е провеждано лечение на установеното дегенеративно заболяване на
гръбначния стълб, но според общопрактикуващия лекар на Затвора- Бургас такова
не е необходимо, тъй като се касае за заболяване, нормално за възрастта.
Отбелязано е, че ищецът не трябва да вдига тежести, за да не натоварва
опорно-двигателния апарат, което в противен случай би му създало дискомфорт.
В показанията си пред съда разпитаният
по делото свидетел
И.И. заявява, че ищецът страда от изкривяване на гръбначния стълб и редовно
тренира с тежести в зоната за престой на открито. Свидетелят сочи, че в
Затвора- Пазарджик, където е изтърпявал наказание лишаване от свобода, са е
осигурена зала, отоплена и оборудвана с необходимите уреди за спорт, а в
Затвора- Бургас такива условия не са осигурени понастоящем. Наред с това сочи,
че през периода от началото на месец ноември 2016 г. до началото на месец март
2017 г. ищецът и останалите лишени от свобода не са могли да тренират, поради
лошите метеорологични условия. Това се отразило на психиката на ищеца, който постоянно
бил изнервен, с главоболие, оплаквал се от схващания и от проблеми с гръбначния
стълб. В този смисъл са и показанията на свидетеля Ч.И., който заявява, че
невъзможността да спортува се е отразила зле на самочувствието на ищеца. Свидетелят
виждал как ищецът се превива от болка, обездвижвал се изцяло и не можел да
легне, имал измъчен вид.
За да се уважи претенцията с правно
основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи кумулативна
наличност на предвидените в разпоредбата предпоставки, а именно:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на
административна дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от тези предпоставки
обуславя неоснователност на иска. Според настоящия съдебен състав, в случая не
се установява наличието на първата от тях- противоправно бездействие на
длъжностни лица от затворническата администрация.
Според нормата на чл. 151, ал. 5 от ППЗИНЗС
на всеки лишен от свобода освен престоят на открито се осигурява по възможност физическа или спортна
активност. Тази възможност, макар и не в пълния допустим от закона обем, е
осигурявана в Затвора- Бургас, при съобразяване с наличната материална база. От
данните по делото е видно, че в зоната за престой на открито е обособено място
за спорт и лишените от свобода имат достъп до уреди за спорт, като този достъп се
осигурява по график. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 151, ал.5 от
ППЗИНЗС не е императивна и това право на изтърпяващите наказание лишаване от
свобода, респ. доживотен затвор, не е свързано с безусловно задължение на
длъжностните лица да го гарантират и осигурят. Осигуряването на помещение с уреди за спорт е „по възможност“- то е
обусловено от конкретните условия в мястото за лишаване от свобода,
материалната база, броя на затворниците и други обстоятелства, според всеки
конкретен случай (в този смисъл Решение № 7689 от 25.06.2015 г. на ВАС по адм.
д. № 13029/2014 г., III о., Решение № 8268 от 5.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
14992/2014 г., III о.). Доколкото в закона не е предвидено задължение за
осигуряване на помещение за спорт, не би могло да се приеме, че липсата на
такова съставлява незаконосъобразно бездействие на административния орган. Ето
защо съдът приема, че не е налице една от изискуемите материалноправни
предпоставки, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да
се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.-А.Ю.П. с ЕГН ********** иск против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ при Министерството на правосъдието, за осъждане на ответната
страна да му заплати сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразени във влошаване на психичното и
физическото му здраве през периода 20.11.2016 г. - 10.03.2017 г., настъпили
поради бездействие на служители на ответника да осигурят в мястото за
изтърпяване на наказанието възможност за редовно спортуване и тренировки в
определено за целта помещение.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: