РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. Велико Търново, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110102748 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на СТ. М. Ч., П. К. Ч.,
Н. Л. Ч. и Р. Л. Ч., чрез адв. И. С. - ВТАК, срещу ИВ. Б. Ч.. В исковата молба
процесуалният представител на ищците по делото развива съображения, че страните са
съсобственици по наследство на следните недвижими имоти, находящи се в град
Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 20, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор 10447.503.89.1.1 по КККР на град Велико Търново, който
самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор № 10447.503.89.1,
разположена в ПИ с идентификатор 10447.503.89, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, със застроена площ 110.00 кв. м., състоящ се от: две стаи,
кухня, баня, тоалетна, хол, коридор, столова и дрешник, заедно с принадлежащите на
апартамента: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2, с площ 11.60 кв.м. и ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 2, с площ от 10.30 кв.м., ведно с 23.32 % ид.ч. от общите части на
сградата и 11.66 % ид.ч. от правото на строеж върху ПИ с идентификатор 10447.503.89;
ГАРАЖНА КЛЕТКА № 2 - броено от запад на изток, която представлява
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10447.503.89.3.2 по КККР на
град Велико Търново, който самостоятелен обект се намира на етаж 0 в сграда с
идентификатор № 10447.503.89.3, разположена в ПИ с идентификатор 10447.503.89, с
предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, на едно ниво, със застроена
1
площ от 21.00 кв. м., както и съответните на застоената площ на имота ид.ч. от правото
на строеж върху ПИ. Твърди, че апартаментът е придобит от П. К. Ч. с НА № 55, том 1,
дело № 105/1966г. на Великотърновски народен съдия, а гаражът е придобит от М. С.
Ч. и нейните синове Н. П. Ч. и С. П. Ч. с НА № 152, том 3, дело № 674/1998г. на
Великотърновски нотариус. Посочва, че и двата имота се наследяват от С. П. Ч., който
след смъртта си - на 07.06.2019 година и предвид обстоятелството, че не е оставил
низходящи, съгласно чл. 8 ЗН негови наследници са К.Л. Ч., ИВ. Б. Ч. и К.Б.Ч., които
наследяват при равни права от по 1/3 ид.ч. от наследството. След смъртта на К. Л. Ч.,
на 11.03.2021 година негови наследници се явяват ищците - СТ. М. Ч., П. К. Ч., Н. Л. Ч.
и Р. Л. Ч.. Твърди, че К. Б. Ч. прехвърлил чрез покупко-продажба с Нотариален акт №
137, том 1, per. № 1688, дело № 106 от 2020г. на нотариус Денчо Денчев, ВТРС,
притежаваната от него 1/3 идеална част от гореописаните недвижими имоти на своята
сестра ИВ. Б. Ч., която към настоящия момент се явява собственик на 2/3 идеални
части от имотите. Навежда доводи, че процесиите имоти се отдават под наем от
ответницата, която получава цялата наемна цена. Посочва, че с ответницата не могат да
постигнат съгласие за доброволно поделяне на недвижимите имоти, поради което
искат от съда да бъде допусната делба на процесните недвижими имоти, при равни
права на съделителите: за СТ. М. Ч. – 2/18 ид.ч., за П. К. Ч. – 2/18 ид.ч., за Н. Л. Ч. –
1/18 ид.ч., за Р. Л. Ч. – 1/18 ид.ч. и за ИВ. Б. Ч. - 12/18 ид.ч. от процесиите имоти, както
и на основание чл. 344, ал. 2 ГПК ответницата да бъде осъдена да заплаща на ищците
обезщетение за ползването на недвижимите имоти общо в размер на 75.00 лева
месечно, считано от датата на сключване на договор за наем за имотите, ведно със
законната лихва върху просрочено месечно обезщетение, считано от датата на забава
до окончателното му изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ответницата не оспорва твърденията, изложени в исковата молба
относно съсобствеността на имотите от страните по делото, като развива съображения,
че действително имотите са отдадени под наем – апартаментът от 01.08.2021 година,
като наемната цена е в размер на 150.00 лева, а гаражът от 01.07.2021 година, като
наемната цена е в размер на 70.00 лева. Посочва, че ищцата е заплатила дължимите се
за това авансови данъци и след признатите разходи за дейността в размер на 10% към
30.09.2021 година наличната сума от получените наеми за имотите е в размер на 583.20
лева, а припадащата се на ищците част от тях е в размер на 194.40 лева. Твърди, че
единствената причина, поради която ищцата не е превела тази сума е обстоятелството,
че не й е предоставена банкова сметка, по която да извърши плащането.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните по делото, а и видно от НА № 52, том 1, дело № 105
от 1966 година на Великотърновски народен съдия /л. 9/ П. К. Ч. и М. С. Ч. са признати
2
за собственици на недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ул. „Никола
Габровски“, представляващ Апартамент № 1, на първи етаж в жилищен блок „Здраве“ с
площ от 110.00 кв. м., заедно с Избено помещение № 2 с площ 11.60 кв.м., Таванско
помещение № 2 с площ 10.30 кв.м., заедно с 23.32 % ид.ч. от общите части на сградата
и 11.66 % ид.ч. от правото на строеж върху парцел IV, кв. 129 по регулационния план
на град Велико Търново.
Видно от приложеното по делото заверено копие на Удостоверение за
наследници, изх. № 94 КК-8206-2 от 05.07.2021 година на Община Велико Търново /л.
19/ П. К. Ч. е починал на 07.10.1972 година и е оставил за наследници по закон
съпругата си М. С. Ч. и синовете си С. П. Ч. и Н. П.Ч..
От приложеното по делото заверено копие на НА № 152, том 3, дело №
674/1998г. на Великотърновски нотариус /л. 7-8/ се установява, че М. С. Ч., Н. П. Ч. и
С. П. Ч. са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в град Велико
Търново, ул. „Никола Габровски“ № 20, а именно: Гаражна клетка № 2, броена от
запад на изток, с площ 21.00 кв.м., при права ½ ид.ч. за М.С.. Ч., и по ¼ ид.ч. за Н. П.
Ч. и С. П. Ч..
Видно от приложеното по делото заверено копие на Удостоверение за
наследници, изх. № 94 КК-8206-1 от 05.07.2021 година на Община Велико Търново /л.
21-23/ М. Ст. Ч. е починала на 25.09.2001 година и е оставила за наследници по закон
синовете си С. П. Ч. и Н. ПЧ., който от своя страна е починал на 01.01.2011 година –
неженен без деца и е оставил за наследник по закон брат си С. П Ч..
От приложеното по делото заверено копие на Удостоверение за наследници, изх.
№ 94 КК-8206-3 от 05.07.2021 година на Община Велико Търново /л. 16-18/ С. П. Ч. е
починал на 07.06.2019 година – неженен, без деца, като е оставил за наследници по
закон К. Л. Ч., ИВ. Б. Ч. и К. Б.Ч. – негови първи братовчеди или роднини по
съребрена линия от четвърта степен. Видно от удостоверението за наследници К. Л. Ч.
е починал на 10.03.2021 година и е наследен от съпругата си СТ. М. Ч. и сина си П. К.
Ч..
Видно от НА № 137, том 1, рег. № 1688, дело № 106 от 2020 година на нотариус
Д. Денчев, рег. № 145 при НК на РБ /л. 14/ К. Б. Ч. е продал на ИВ. Б. Ч. 1/3 идеални
части от описаните по-горе недвижими имоти.
По делото са представени и Договор за наем на недвижим имот от 01.07.2021
година, Договор за наем на недвижим имот от 01.08.2021 година, Талон за заведена
декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО, вх. № 185192100333013 от
01.07.2021 година на ТД на НАП Варна, Разписка за извършено безкасово плащане,
изх. № 185622102278823 от 01.07.2021 година на ТД на НАП – офис Русе; Талон за
заведена декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО, вх. №
185192100520979 от 14.10.2021 година на ТД на НАП Варна, Разписка за извършено
3
безкасово плащане, изх. № 185622103261584 от 14.10.2021 година на ТД на НАП –
офис Русе и Извлечение по сметка на Красимир Бончев Ч. за периода от 01.04.2021
година до 30.09.2021 година на „ЦКБ“ АД /л. 40-50/, от които се установява, че ИВ. Б.
Ч. е отдала под наем делбените имоти, считано от 01.07.2021 година по отношение на
гаража при месечна наемна цена 70.00 лева и считано от 01.08.2021 година по
отношение на апартамента при месечна наемна цена от 150.00 лева.
Към настоящият момент, от представените по делото заверени копия на Схема
на самостоятелен обект в сграда № 15-739352 от 08.07.2021 година на СГКК – град
Велико Търново и Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-739339 от 08.07.2021
година на СГКК – град Велико Търново /л. 10 и 11/, се установява, че имотите по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
86/19.09.2008г. на изп. директор на АГКК, представляват: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10447.503.89.1.1 по КККР на град Велико
Търново, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор №
10447.503.89.1, разположена в ПИ с идентификатор 10447.503.89, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, със застроена площ 110.00 кв. м., състоящ
се от: две стаи, кухня, баня, тоалетна, хол, коридор, столова и дрешник, заедно с
принадлежащите на апартамента: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2, с площ 11.60 кв.м. и
ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 2, с площ от 10.30 кв.м., ведно с 23.32 % ид.ч. от
общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: под обекта –
10447.503.89.1.5 и над обекта 10447.503.89.1.2; 2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 10447.503.89.3.2 по КККР на град Велико Търново, който
самостоятелен обект се намира на етаж 0 в сграда с идентификатор № 10447.503.89.3,
разположена в ПИ с идентификатор 10447.503.89, с предназначение на самостоятелния
обект: Гараж в сграда, на едно ниво, със застроена площ от 21.00 кв. м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата: 10447.503.89.3.1 и 10447.503.89.3.3.
От представеното Удостоверение за данъчна оценка № ********** от 07.07.2021
година на Община Велико Търново /л. 12-13/ се установява, че данъчната оценка на
процесните недвижими имоти е в размер на 80 329.70 лева.
В проведеното на 03.02.2022 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят К. Б. Ч. заявява, че ищците са знаели, че имотите са
отдадени под наем и уговорката е била тяхната част от наема да бъде платена по
банков път.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да иска
делба на общата вещ, освен ако законът не разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството или предназначението на вещта. В производството по
4
допускане на съдебна делба следва да се установи съсобственост между страните по
делото върху процесния имот, както и каква е частта на всеки съделител в него.
В случая по делото от анализа на събраните доказателства безспорно се
установява, че ищците СТ. М. Ч. и П. К. Ч., както и ответницата ИВ. Б. Ч. се явяват
наследници по закон на общия им наследодател С. П. Ч., починал на 07.06.2019 година.
Видно от приложените по делото писмени доказателства един от делбените имоти, а
именно апартаментът, е бил собственост на П. К. Ч. и М. С. Ч.. П.Ч. е починал на
07.10.1972 година, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 7, изр. 2 от
отменения СК/68г. неговата част от общия апартамент е наследена от синовете му С.
П. Ч. и Н. П. Ч., като всеки от тях е придобил по наследство собствеността върху ¼
ид.ч. от процесния апартамент. Другият имот, предмет на делбата е бил собственост
на М. С. Ч., С. П. Ч. и Н. П. Ч., при права - ½ ид.ч. за М. Ч. и по ¼ ид.ч. за С. Ч. и П. Ч.
/л. 7-8/. След смъртта на М. С. Ч. /25.09.2001 година/ нейните идеални части от
делбените имоти са наследени поравно от синовете й С. П. Ч. и Н. П. Ч. на основание
чл. 5, ал. 1 ЗН. Н. П. Ч. е починал на 01.01.2011 година, поради което и на основание
чл. 8, ал. 1 ЗН е оставил като наследник по закон брат си С. П. Ч..
Доколкото С. П. Ч. е починал на 07.06.2019 година и не оставал деца и други
низходящи, съпруг, братя и сестри или възходящи на основание чл. 8, ал. 4 ЗН го
наследяват роднините му по съребрена линия до шеста степен включително. В случая
по делото това са първите му братовчеди К. Л. Ч., ИВ. Б. Ч. и К. Б. Ч., които се явяват
негови роднини по съребрена линия от четвърта степен и които получават по 1/3 ид.ч.
от делбеното имущество. К. Л. Ч. е починал на 10.03.2021 година, т.е. след общия
наследодател, респективно - след откриване на наследството му, поради което и на
основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН е оставил като наследници по закон съпругата си
СТ. М. Ч. и сина си П. К. Ч., които наследяват по 1/6 ид.ч. от делбените имоти.
Наследството на общия наследодател е открито преди да почине наследникът му по
съребрена линия от IV степен К. Ч. и последният вече е придобил в патримониума си
полагащата му се част. Обстоятелството, че е починал впоследствие, не води до
прилагане правото на заместване по отношение на наследниците му, доколкото
релевантен е моментът на откриване на наследството.
Следва да се има предвид, че първата братовчедка на общия наследодател - И. Л.
Д. е починала на 24.05.2014 година, т.е. преди него, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН нейните наследници по закон не се явяват
наследници и на общия наследодател С. П. Ч. по право на заместване. Под право на
заместване се разбира правото на наследника да заеме мястото и встъпи в степента и
правата на своя наследодател и да получи частта, която би се паднала на последния,
ако той беше жив към момента на откриване на наследството на неговия наследодател.
Съгласно, дадените в ТР № 3/1994г., ОСГК разяснения правилото на чл. 8, ал. 4, изр. 2
ЗН /ред. ДВ, бр.60 от 1992г./ не допуска наследяване по право на заместване за
5
съребрените роднини от трета до шеста степен включително. По същата причина Н. Л.
Ч. и Р. Л. Ч., които се явяват роднини по съребрена линия от шеста степен не
наследяват С. П. Ч.. Техният наследодател в починал на 29.12.2017 година, т.е. преди
общия наследодател и към момента на откриването на наследството му, по правилото
на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН е недопустимо правото на заместване и встъпване в правата на
техния наследодател Л. К. Ч.. Както бе посочено по-горе релевантен е моментът на
откриване на наследството.
Видно от НА № 137, том 1, рег. № 1688, дело № 106 от 2020 година на нотариус
Д. Денчев, рег. № 145 при НК на РБ /л. 14/ К. Б. Ч. е продал на ИВ. Б. Ч. собствените
си 1/3 идеални части от описаните по-горе недвижими имоти.
Предвид всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав приема, че
възникналата между ИВ. Б. Ч., СТ. М. Ч. и П. К. Ч. съсобственост върху делбените
имоти следва да бъде прекратена по съдебен ред като делбата бъде допусната при
права на страните, както следва – 2/3 или 4/6 ид.ч. за ИВ. Б. Ч. и по 1/6 ид. част за СТ.
М. Ч. и П. К. Ч.. По отношение на Н. Л. Ч. и Р. Л. Ч. искът за делба следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК съдът намира, че същото е
допустимо, доколкото е направено с исковата молба. Прието е за съвместно
разглеждане и решаване в производството така, както е предявено именно, като
привременна мярка по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК. Съгласно тази разпоредба
наследниците, които не ползват имота могат да поискат от съда да постанови кой от
наследниците от кои имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата, или
какви суми едните ще трябва да плащат на другите срещу ползването. В този случай
определените суми, които трябва да бъдат заплащани между съделителите уреждат
отношенията помежду им по повод ползването на делбения имот само по време на
висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка
относно ползването. В този смисъл е и Решение № 182 от 26.01.2017 година по гр. д. №
2067/2016г. на II г.о. на ВКС. По делото не се спори, че делбените имот са отдадени
под наем от ответницата, считано от 01.07.2021 година по отношение на гаража при
месечна наемна цена 70.00 лева и считано от 01.08.2021 година по отношение на
апартамента при месечна наемна цена от 150.00 лева. Така, СТ. М. Ч. и П. К. Ч.
съобразно правата си в съсобствеността имат право да получават по 36.67 лева,
представляваща сумата за месечно обезщетение дължимо за ползата, от която са
лишени относно отдадените под наем делбени имоти. Ето защо неоснователна се явява
претенцията на ищците обезщетението да бъде присъдено от сключване на договорите
за наем. По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови какви суми ще следва
да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването до приключване на
делбеното производство. Така определените суми уреждат отношенията им по повод
6
ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер
на привременна мярка. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има
действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна
мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното
производство, т. е. от момента на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК акт в сила. В този смисъл е например Определение № 1009 от 26.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 666/2010 г. на II г.о. на ВКС. Изложените от процесуалния
представител на ответницата обстоятелства във връзка предоставянето или не на
банкови сметки на ищците имат правопораждащо значение за възникване на правото
на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, но единствено и само в периода предхождащ
образуването делбеното производство. Ето защо претендираните суми следва да бъдат
присъдени за периода от влизане в сила на настоящото решение, имащо характер на
определение, в тази му част, до момента на влизане в сила на съдебното решение по
същинското извършване на делбата.
В тази връзка неоснователно се явява възражението на процесуалния
представител на ответницата, че при определяне на обезщетението, дължимо на
ищците по чл. 344, ал. 2 ГПК, следва да бъде приспаднати разходи за дължим данък
печалба в размер на 10%. Действително по делото са приложени талони за заведена
декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО и Разписки за извършено
безкасово плащане, но от същите не може да бъде направен извод, че касаят делбените
имоти.
Следва да се има предвид, че по аргумент от разпоредбата на чл. 355 ГПК съдът
не дължи произнасяне по разноските в първата фаза на делбеното производство.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между ИВ. Б. Ч. от *, с ЕГН *, СТ. М.
Ч. от *, с ЕГН ********** и П. К. Ч. от *, с ЕГН ********** на следните недвижими
имоти, находящи се в град Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 20, а именно:
1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10447.503.89.1.1
/едно, нула, четири, четири, седем, точка, пет, нула, три, точка, осем, девет, точка,
едно, точка, едно/ по КККР на град Велико Търново, който самостоятелен обект се
намира на етаж 1 в сграда с идентификатор № 10447.503.89.1, разположена в ПИ с
идентификатор 10447.503.89, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ,
АПАРТАМЕНТ, със застроена площ 110.00 кв. м. /сто и десет квадратни метра/,
състоящ се от: две стаи, кухня, баня, тоалетна, хол, коридор, столова и дрешник, заедно
с принадлежащите на апартамента: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 2 /два/, с площ 11.60
7
кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 2, с площ от 10.30 кв.м., ведно с 23.32 % ид.ч.
от общите части на сградата, при съседи на самостоятелния обект: под обекта –
10447.503.89.1.5 и над обекта 10447.503.89.1.2;
2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10447.503.89.3.2
/едно, нула, четири, четири, седем, точка, пет, нула, три, точка, осем, девет, точка, три,
точка, две/ по КККР на град Велико Търново, който самостоятелен обект се намира на
етаж 0 в сграда с идентификатор № 10447.503.89.3, разположена в ПИ с идентификатор
10447.503.89, с предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ в сграда, на едно
ниво, със застроена площ от 21.00 кв. м. /двадесет и един квадратни метра/, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: 10447.503.89.3.1 и 10447.503.89.3.3.,
ПРИ ПРАВА НА СТРАНИТЕ , както следва: 4/6 ид. части за ИВ. Б. Ч., 1/6 ид.
част за СТ. М. Ч. и 1/6 ид. част за П. К. Ч..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Л. Ч. от с*, с ЕГН ********** и Р. Л. Ч. от с*, с
ЕГН ********** срещу ИВ. Б. Ч. от г*, с ЕГН * иск за допускане на съдебна делба на
недвижими имоти, находящи се в град Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 20,
а именно: 1. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10447.503.89.1.1
по КККР на град Велико Търново, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в
сграда с идентификатор № 10447.503.89.1, разположена в ПИ с идентификатор
10447.503.89, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ,
със застроена площ 110.00 кв. м., заедно с принадлежащите на апартамента: ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 2 /два/, с площ 11.60 кв.м. и ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 2, с
площ от 10.30 кв.м., ведно с 23.32 % ид.ч. от общите части на сградата и 2.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 10447.503.89.3.2 по КККР на
град Велико Търново, който самостоятелен обект се намира на етаж 0 в сграда с
идентификатор № 10447.503.89.3, разположена в ПИ с идентификатор 10447.503.89, с
предназначение на самостоятелния обект: ГАРАЖ в сграда, на едно ниво, със
застроена площ от 21.00 кв. м., като неоснователен.
ОСЪЖДА ИВ. Б. Ч. от г*, с ЕГН * ДА ЗАПЛАЩА НА СТ. М. Ч. от *, с ЕГН
**********, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, СУМАТА 36.67 лв. /тридесет и шест лева
у шестдесет и седем стотинки/ месечно, представляваща обезщетение дължимо срещу
ползването /отдаването под наем/ на делбените имоти - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.503.89.1.1 по КККР на град Велико Търново, представляващ
жилище, апартамент, със застроена площ 110.00 кв. м. и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.503.89.3.2 по КККР на град Велико Търново, представляващ
гараж в сграда, със застроена площ от 21.00 кв. м., за периода от влизане в сила на
решението по допускане на делбата до окончателното й извършване, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК, заявена считано от сключването на договорите за
наем за имотите.
8
ОСЪЖДА ИВ. Б. Ч. от г*, с ЕГН * ДА ЗАПЛАЩА НА П. К. Ч. от*, с ЕГН
**********, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, СУМАТА 36.67 лв. /тридесет и шест лева
у шестдесет и седем стотинки/ месечно, представляваща обезщетение дължимо срещу
ползването /отдаването под наем/ на делбените имоти - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.503.89.1.1 по КККР на град Велико Търново, представляващ
жилище, апартамент, със застроена площ 110.00 кв. м. и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.503.89.3.2 по КККР на град Велико Търново, представляващ
гараж в сграда, със застроена площ от 21.00 кв. м. за периода от влизане в сила на
решението по допускане на делбата до окончателното й извършване, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК, заявена считано от сключването на договорите за
наем за имотите.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните. В частта, с която съдът се е
произнесъл по искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, решението, имащо
характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9