№ 128
гр. Благоевград, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно частно гражданско
дело № 20211200501016 по описа за 2021 година
Производство по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит адрес“ ЕООД, ЕИК
********************, с седалище и адрес на управление гр. София, бул. „адрес“ № 49, бл.
53Е, вх. В против Разпореждане № 1121/ 01.11.2021 г., постановено по ч. гр. д.№ 2714/ 2021
г. по описа на РС – Благоевград, в частта, в която е отхвърлено подаденото заявление от
„Профи Кредит адрес“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение
против З. ВЛ. ВЛ. за вземеане за възнаграждение за закупени допълнителни услуги Фаст и
Флекси.
Жалбоподателят счита,че заповедния съд не разполага с правомощието да се произнася
по валидността на сделката,от която заявителя черпи права.Счита,че в случая заповедния
съд е превишил правомощията си,а и неправилно е приложил разпоредбата на чл.145 ал.2
ЗЗП. В жалбата са изложени подробни доводи за това,че избора на цитираните услуги е
направено напълно доброволно от длъжника и че от избора им не зависи дали ще бъде
удовлетворено искането на потребителя да му бъде отпуснат кредит.
Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане в частта,с което е
отхвърлено заявлението и да разпореди издаването на заповед за изпълнение,което искане
насочва съда,че се обжалва разпореждането и в частта,с която е отхвърлено искането за
заплащане на такса по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземанията. Претендира се
присъждането на разноски за държавна такса и юрисконсулт.
Въззивната инстанция намира така подадената частна жалба за процесуално допустима,
доколкото е подадена от активно легитимиран правен субект, срещу акт подлежащ на
обжалване, в предвидения за това срок . Разгледана по същество, съдът установи следното:
На 28.10.2021г. РС - Благоевград е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
1
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от „Профи Кредит адрес“ ЕООД, за следните
парични вземания: сумата от 910.42 лв., представляваща дължима и неизплатена главница
по Договор за потребителски кредит № 30038887689 от 20.08.2019 г., сумата от 320.67
лв.непогасено договорно възнаграждение за периода от 20.12.2019г.до
06.01.2021г.,неплатено допълнително възнаграждение за услуга Фаст 259.41лв. ,неплатено
възнаграждение за допълнително възнаграждение по услугата Флекси 787.50 лв.,лихва за
забава 160.44лв.,непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания- 30лв. и
законна лихва.
РС Благоевград е удовлетворил исканията за издаване на заповед за изпълнение на част от
посочените суми,като е отхвърлил искането за претендираното възнаграждение за
допълнителни услуги Фаст и Флекси,както и претендираната такса по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземанията.
Съдът се е мотивирал с това, че се касае за потребителски договор за кредит, поради
което длъжника е с качество потребител, по отношение на което са приложими
разпоредбите на ЗЗП, съгласно чл. 24 ЗПК във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни,
поради прякото противоречие с императивните правни норми, защитаващи потребителя,
като в икономическо отношение по – слаба страна. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2,
т. 3 от ГПК заповедният съд следи служебно за неравноправни клаузи в договор сключен с
потребител. При наличието на такава клауза или обоснована вероятност за това искането на
заявителя следва откаже издаването на заповед за изпълнение на парично задължение.
В случая ОС Благоевград приема,че клаузите свързани с допълнителни услуги са
неравноправни ,а има и нарушение на императивни разпоредби на ЗПК . Искането е
основано на неравноправни клаузи, както правилно е приел заповедния съд. Клаузата в
договор е неравноправна, когато: 1/ не е индивидуално уговорена; 2/ е сключена в
нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ е сключена във вреда на
потребителя.
В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено ,че кредитора не може да иска заплащането на
такси и комисионни за действия , които са свързани с усвояване и управление на кредита .
Според съда посочените "допълнителни услуги" представляват действия по усвояването и
управление на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита ( легалната дефиниция по т. 1, § 1 от ДР
на ЗПК е,че общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
2
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 452/ 25. 06. 2010г. по гр. д.№ 4277/2008г. на ІV-то
гр. отд. на ВКС ; Р.№ 153/ 24. 07. 2015г. по гр. д.№ 3014/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ;)
еднозначно приема ,че договора ще противоречи на добрите нрави /сключена е в нарушение
на принципа на добросъвестността/, когато е нарушен принципа за еквивалентност на
насрещните престации. В конкретния казус при отпуснат кредит в размер на 1000
лв.,възнаграждението за допълнителните услуги е в размер на 1200 лв., което надвишава
размера на кредита ,т.е създава съществено и необосновано несъответствие между правата и
задълженията на страните
Освен това, в чл. 19 ал. 4 от ЗПК е въздигната забраната да се определя ГПР,който е по-
висок от 5-пъти размера на законната лихва по просрочени задължения .
Такава уговорка е нищожна на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК.Сключена е във вреда на
потребителя. При положение ,че в договора е предвидено заплащането на възнаграждение за
допълнителни услуги независимо от това дали ще бъдат предоставени допълнителните
услуги на практика чрез споразумението се заобикаля забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК за
максималния размер на ГПР. Пакетът от допълнителни услуги представляват разходи по
кредита за потребителя . Тези разходи би следвало да намерят стойностно изражение в
ГПР,при което може да се направи обосновано предположение, че ГПР щеше да надхвърли
максималния законов размер.
Доводът,че избора на услугите е предоставен на волята на длъжника и от неговия избор
не зависи дали ще бъде одобрено искането му за кредит е без правно значение,доколкото
чрез включване заплащане на допълнителните услуги се нарушават императивни норми от
ЗПК и ЗПК,посочени по-горе.
Аналогично е и положението по отношение на претенцията за заплащане на сумата от
30.00 лв., представляваща неплатени такси за извънсъдебно събиране на задължението.
Съгласно т. 17.4 от Общи условия на „Профи Кредит адрес“ ЕАД към договорите за
потребителски кредити, клиента/солидарния длъжник заплаща такси за извършени от
кредитора услуги по Тарифа,с която декларира,че е запознат., Посочената уговорка е в
разрез с нормите на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват
такси и комисионни за действия свързани с усвояване на кредита. Действията по
извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. От тук следва
, че уговарянето на бъдещи разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия
договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на таксата
неустойчив характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне
на забраната по чл. 33 от ЗПК.
Предвид горното, жалбата се явява неоснователна, поради което и атакуваното
разпореждане следва да се потвърди в атакуваната част, а частната жалба да се остави без
3
уважение.
С оглед изхода на правния спор искането на заявителя за присъждане на разноски следва
да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1121/ 01.11.2021 г., постановено по ч. гр. д.№ 2714/ 2021
г. по описа на РС – Благоевград, в частта, в която е отхвърлено подаденото заявление от
„Профи Кредит адрес“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение
против З. ВЛ. ВЛ..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4