Мотиви
по НОХД №2185/2020г. по описа на РС ***
Срещу подсъдимият И.С.С. - роден на ***г***, област ***, ***, български гражданин, със средно образование,
работи, неженен, неосъждан, ЕГН ********** е повдигнато обвинение затова, че :
На 02.07.2020 година в град ***, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта - Ж.Ц.Ж. и А.О.К.-
служителите в група ***към *** и по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм и дързост - престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал.1 от НК
.
В с.з.
прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено. Иска на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено с
изпитателен срок. Излага в пледоарията си съждения по фактите и по правото.
Лично
и чрез защитникът си – адвокат ***подсъдимият заявява, че не се признава за
виновен, не дава обяснения по обвинението. Пледират за оправдателна присъда, като
защитата прави анализ на доказателствата.
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. ***. На 02.07.2020 година в ранния следобед С. посетил
кафе- аперитив ***, където употребил голямо количество алкохол. Бил със свой
приятел, с когото се скарали. Той го напсувал на висок глас и хвърлил мобилния
си телефон на земята. Продължил да поръчва алкохол, но св. Д.М.Л. - барман в
питейното заведение, отказала да му сервира, тъй като същият вече бил видимо
много пиян. С. седнал на служебната маса, изпушил намиращите се на нея цигари,
след което поискал да покаже Л. по телефона на свой познат. Въпреки
категоричния й отказ, С. все пок обърнал нтелефона си така,че тя да попадне в
обхвата на камерата и провел телефонен разговор. Л. и клиентка на заведението
му направили забележка за поведението, при което той обидил последната, като я
нарекъл „***“, заплашил, че ще я пребие и демонстративно хвърлил чашата си на
земята.
Непристойното поведение на С., което предизвикало възмущението на всички
клиенти, провокирало Л. да сигнализира за инцидента охранителна фирма ***“,
която имала задължение да охранява питейното заведение.На мястото пристигнали
свидетелите Т.В.С. и И.Д.С.. След като ги видял С. започнал да ги обижда с
думите „смешници“,„боклуци“, казал им „че правят свирки“. С. и С. помолили
обвиняемият да си плати сметката и да напусне заведението, защото с поведението
си притеснява персонала и клиентите. След многократни увещания, С. заплатил
дължимата сума за консумираното,включително цигарите,които изпушил, седнал на
външна маса пред кафе- аперитива и отново настоял да му сервират алкохол. След
като му отказали, отново обидил персонала и служителите на ***, като им казал,
че ще им даде 500,00 лева, за да му правят „свирки“. След като служителите на
охранителната фирма за пореден път го помолили да напусне заведението, С. им
заявил, че ще плати на някой, за да ги пребие. Агресивното поведение на С.
предизвикало необходимостта от намесата и на служители при ***РУ- ***, които
също били уведомени за инцидента. По това време в
заведението имало много клиенти и поведението му станало достояние на всички.
Те се обръщали да го видят. На мястото пристигнали свидетелите Ж.Ц.Ж. и А.О.К.
- полицаи в група ***към ***. В тяхно присъствие С. продължил да обижда
персонала, клиентите на заведението. Наричал служителите на ***“ „боклуци,
помияри, за какво сте тук, мога да си правя каквото си поискам“. ***служители му се представили и го извели от
района на заведението. Предупредили го да преустанови непристойните си
действия, като въпреки това С. отново демонстративно влязъл в заведението и се
скарал с персонала. Ж. и К. повторно го извели от кафе- аперитив „***“, тогава
той започнал да обижда и тях, нарекъл ги „олигофрени“, „боклуци“. С. станал
агресивен и започнал да блъска ***служители и да ги псува. Непреустановяването
на агресивното и непристойно поведение на С. въпреки многократните
предупреждения от служителите на ***“ и ***РУ-*** наложили задържането му, като
при поставянето на белезници, същият оказал съпротива. Крещял, че ще
ги уволни,знаели ли те кой е той и се
дърпал.Поставили му белезници, качили го в служебния автомобил и тръгнали към ***С. бил откаран с патрулен автомобил до сградата на
полицейското управление, като през цялото време отправял заплахи към ***служители,
че като излезе ще им види сметката, че не знаят с кого си имат работа, обиждал
ги, псувал ги, уволнявал ги. След привеждането му в помещението за задържане, С.
станал дори още по-агресивен, като се опитвал с ритници да разбие вратата на
килията. Обиждал ***служители на „шматки“, „шибани полицаи“, „боклуци“, плюел
по стените. В продължение на часове след задържането му продължил да вика,
псува и заплашва ***служители.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена по несъмнен начин от показанията на свидетелите Т.В.С. , И.Д.С. , Д.М.Л. , Ж.Ц. ***, А.О.К. , М.В.В. , заключението на в.л. по съдебномедицинска
експретиза и писмните доказателства и
от ДП, приети и вложени по реда на чл.283 от НПК -типови длъжностни характеристики, характеристична справка /л. 38 / и справка за съдимост /л.39/.
Описаната
фактическа обстановка се черпи основно от
показанията на свидетелите. Те са еднозначни, логични, последователни,
взаимосвързани и съдът ги кредитира с доверие.
Според свидетелските
показания на Т.С. –
служител в *** ***, на 02.07.2020г.,
около 19 часа, получили паник- бутон от кафе „***“. При пристигане на обекта заедно с колегата
му С. разбрали, че става въпрос за агресивен клиент, който разливал по масата и не искал да си плати
сметката. Това бил подсъдимият, когото заварили в заведението видимо пиян. Той ги попитал какви са , а те му отвърнали, че
са там заради поведението му. Подсъдимият започнал да ги обижда. Поканили го да
напусне заведението и да плати сметката си, но той отказал. След молби и убеждения
подсъдимият все пак платил сметката си, платил на сервитьорката и цигарите
и оставил бакшиш. Казал им, че са
боклуци. Със сервитьорката се държал грубо. Питал я на всеослушание дали иска
да му „прави свирки“. Псувал служителите на *** на майка , а след като излязъл
от заведението не искал да си тръгне. Седнал на една от масите отвън. Искал
отново да му се сервира алкохол. Отказът
на подсъдимия да си тръгне наложил да бъде извикана полиция. Подсъдимият
заплашил свидетелят С. и колегата му С., че щял за да плати 500 лева, за да ги
убият. Дошли полицаи. Поискали му лична карта. Той ***казал, че няма, но после
я дал. ***му съставили протокол за предупреждение и подсъдимият се върнал в
заведението, а ***влезли след него. С. и С. били оттеглени от обекта, т.к. се
намесила полицията. Все още били до колите, когато подсъдимият се върнал в
заведението, а ***го последвали. Подсъдимият започнал да вика по- силно и
да обижда ***. Те му сложили
белезници, а той ги псувал. По това време в заведението имало много клиенти и
поведението му станало достояние на клиентите. Те се обръщали да го видят. Подсъдимият псувал на майка. Към тях изрекъл много обиди.
Наричал ги „боклуци, помияри, за какво сте тук, мога да си
правя каквото си поискам“. Заплашвал ги с убийство, дори звъннал по телефона
да вика други хора да дойдат да ги бият. Заплашвал ги с ***и други такива
личности.
Още при пристигането им, започнал да
вика по сервитьорката защо ги е извикала. Пред всички й казал, че иска тя да му
прави свирки и щял да й даде сто лева. Думите му били „Ела да ми правиш свирка, искаш ли да ми
правиш свирки“. В този смисъл били. Псувните му
били „ще ви еба майката“. Това било насочено към всички. Имало и към свидетелят конкретно и
към колегата му, и към сервитьорката. Предимно това били хората, обект на псувните му. След като пристигнали ***той
псувал и тях. Свидетелят чул, че полицая
му прави забележка да не ги псува
на майка. За първи напсувал на
майка ***когато били до патрулният автомобил, където те му съставили
протокол. След това свидетелят и колегата му си тръгнали.
В този смисъл са показанията и на
колегата му от ***- свидетеля И.С.. С. твърди, че на 02.07.2020г., около 19 часа получили сигнал за паник - бутон и реагирали. Били с униформа. Били двамата
с колегата му Т.С.. Посрещнала ги една
от сервитьорките и обяснила, че господинът е пиян, че разлива алкохол по масите
и че обижда клиентите. Бил й изпушил
цигарите. Това бил подсъдимият. Помолили го да плати и да си тръгне. Той
платил и те го извели навън. Умолявали го известно време да излезе. Отначало
отказвал, нагрубил ги. Казал име, че
струват 500 лева и че ще плати да ги бият. Обиждал сервитьорката, но думите
му свидетелят не помнел. Причината да извикат полицейски екип на място била, че
подсъдимият започнал да ги заплашва, че ще плати на хора да ги пребият. Когато пристигнали ***му поискали
лична карта, а той и тях обиждал. Свидетелят
не помнел точните думи. Имало много клиенти в заведението. Поведението на
подсъдимият било неприемливо. Предлагал на сервитьорката да й даде пари ,за да
му прави свирки.
Показанията на
посочените свидетели С. и С. са логични, последователни, непротиворечиви
помежду си и подкрепени и от други доказателства, поради което съдът ги
кредитира.
Макар С. да не си
спомня точните думи на подсъдимия, все пак твърди, че поведението му било неприемливо, че псувал,
че обиждал сервитьорката и предлагал да му „прави свирки“, че казал, че ще
плати да бият него и колегата му, че псувал на майка и тях и ***. С. от своя
страна ясно и категорично сочи обидните думи и псувните му. Двамата описват по
идентичен начин поведението на подсъдимия.
По
подобен начин описва обстановката и поведението на подсъдимия и свидетеля Д.Л..
Тя била на бара в заведението. Малко
след два часа на обяд пристигнали подсъдимият и негов приятел. Поръчали си узо
и диня. Всичко било нормално в рамките на около два -три часа. Двамата изпили
бутилка и половина узо. Скарали се. Подсъдимият си хвърлил телефона. Започнал
да крещи. Неговият приятел станал и си заминал. Подсъдимият започнал да вика по
клиенти в заведението. Л. го помолила да не прави така. Извикала му такси.
Вместо да си тръгне, обаче подсъдимият се преместил на служебната маса и
поискал отново алкохол. Свидетелката отказала да му даде. Било около 16.30-17
часа. Подсъдимият заявил, че ще изпуши една цигара и ще си ходи. Таксито го
чакало. Л. го помолила да не прави проблеми
и да си тръгне, но той започнал да обижда нея и сервитьорката. Наричал
момичето овца, искал да му даде алкохол, говорел й на „ма“ - „ дай ми алкохол,
ма“. Л. преценила, че трябва да повика ***, защото нямало оправия и натиснала паник
бутона. Служителите от *** дошли много бързо. Попитали какво е станало и
свидетелката им обяснила за поведението на подсъдимия, което тя пред съда
нарече „хулиганските му прояви“. Те също го помолили да напусне заведението.
Тъй като подсъдимият отказал да си тръгне, служителите на *** извикали полиция.
Подсъдимият обиждал и тях, но Л. не
помнела дали служителите на *** или ***. Казал им, че „правят свирки за пари“. Там
били и двата екипи. Чула тези думи, но в този момент било вътре в заведението,
а подсъдимият, служителите на *** и Полицията били при масите отвън. ***проверили
данните му, връчили му протокол за това, че е предупреден. Дали му личната
карта и го пуснали да си ходи, но той се
върнал в кафето. Отворил вратата на кафето и започнал отново да крещи по нея и
колежката й. ***се върнали веднага, извели го. Имало пререкания, но Л. не чула
конкретните думи. Сложили белезници на
подсъдимия и го отвели. Л. уточнява още, че преди пристигането на ***подсъдимият
се включил на видео разговор с негов приятел и поискал да я покаже. Тя
отказала, но той все пак си обърнал ръката и я показал през камерата
си, въпреки нейният отказ. Освен, че казал
на служителите, че правят свирки за пари, преди пристигането им обидил и
клиентка на заведението, която му направила забележка- казал й, че е *** и да
млъкне.
Показанията на Л. са
правдиви, според съда, и като такива се кредитират с доверие.
Показанията на
посочените свидетели се подкрепят и от показанията на свидетелите Ж. и К. -***служители посетили местопрестъплението.
Според
свидетеля Ж.Ж., който по време на деянието бил водач на патрулен автомобил при ***РУ-*** в
сектор ***около 19,30ч. с колегата си К.-
***на отделение на същото звено, били
заедно на работа по ***. Около 19,20 часа получили сигнал от дежурна част за скандал в
заведение „***“ на ***и при посещение на
място заварили двама охранители от *** *** . Пред тях, на маса отвън,
бил седнал подсъдимият. Държал се грубо към служителите на ***. Обиждал
ги, че били боклуци, че щял да ги уволнява. Те били там, т.к. били
повикани с паник бутон от персонала. По данни от персонала и клиенти на заведението
подсъдимият се държал грубо и обиждал. Първоначално бил учтив към ***и си дал
личната карта. ***го отвели при патрулният автомобил, където му съставили
протокол за предупреждение. Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние-миришел
на алкохол, леко залитал, бил „неадекватен“. К. му върнал личната карта и подсъдимият
се върнал в заведението. ***също влезли и го извели отвън и тогава той станал
агресивен . Започнал да ги обижда- знаели ли кой е той, нарекъл ги боклуци,
олигофрени, казал им, че ще ги уволни и започнал да се дърпа. Още докато били пред
заведението го чули да вика срещу
персонала - две жени и да ги
обижда. При второто извеждане от заведението той започнал
да се дърпа, да обижда ***и да буйства. Преди това им съдействал, но след
второто извеждане станал агресивен. Ж. го държал под едната ръка, К. под другата ,а подсъдимият се опитвал да
се освободи от техния захват. Псувал ги на майка през цялото време . Думите му били, „да еба
вашата майка и боклуци, за какви се
мислите вие“. Това той изрекъл многократно. Поставили му белезници, качили го в
служебния автомобил и тръгнали към *** По време на пътуването той не спрял да ги обижда и буйствал. Заключили го в
ареста и започнали да оправят документите за задържане. В арестантското
помещение на ***също проявил агресия и буйствал . Биел си главата
в стената и викал. С ритници опитвал да избие вратата. Удрял стената с глава и
за неговата безопасност и на служителят
охраняващ ареста, му поставили белезници и ги захванали за леглото.
В
този смисъл са показанията и на свидетеля А.К.
- ***Отделение в ***РУ -***. Свидетелят си спомня, че били изпратени от ***на ***с Ж. по сигнал за лице,
което притеснявало клиентите и
персонала на заведението. При пристигане на място, подсъдимият бил на една от масите
и при него били двама служители от ***. Подсъдимият лъхал на алкохол. Бил във
видимо нетрезво състояние и отправял към
***аджиите думите „Ще ви уволня, боклуци“. ***му се представили. Били униформени. Поискали му документи за самоличност и го помолили да дойде до
служебния автомобил. Обяснили му, че не
е редно да крещи и му съставили протокол за предупреждение, разпоредили му и да
не влиза повече в заведението. Върнали му личната карта и подсъдимият се върнал
отново в заведението и започнал да ги обижда. Тогава двамата полицаи пристъпили
към задържането му. Подсъдимият ги обижда, твърдял, че ще ги уволнява, казал им
„какви сте вие, олигофрени, не сте полицаи“. Псувал ги. В служебния автомобил
продължавал да обижда и крещи. ***го превели в аресното помещение.
Колегата им, охраняващ помещението се обадил, че буйствал, че крещял, че
обиждал и дори се самонаранил. С цел неговата безопасност бил „фиксиран“ към леглото с белезници. Първоначално, при
пристигането им в заведението хората от персонала им казали, че обижда тях и
клиентите, после обиждал служителите на ***. При пристигането на ***подсъдимият
първоначално не бил отправял обиди към тях, а само в онзи момент обиждал ***аджиите.
После псувал и ***. В патрулния автомобил също бил агресивен, наричал ги „боклуци“, „мърши“, псувал ги.
Свидетеля
М.В., бил наряд на пост 2 -охрана на задържани лица в ****** Вечерта -по
светло , негови колеги докарали задържано лице. Това бил подсъдимия и
бил във видимо неадекватно състояние. Отправял нецензурни думи към тях, обиди,
закани и заплахи, че ще ги уволни. Думите били насочени към свидетеля и към ***,
които го докарали- ***и К.. Настанен бил в помещение за задържани и му бил
обяснен вътрешния ред. През целия престой подсъдимият не спирал с агресивното си поведение насочено и към
него самия. Започнал да си удря главата, удрял
с крак по вратата. Заканите му не
спирали. Наричал ги шибани полицаи и щял да ги уволни. Нанасял удари в стената,
плюел и ги заплашвал, че ще се самонарани и ще подаде жалба, че те са го били. Свидетелят поискал
съдействие ***. Пратили два екипа и на подсъдимия била осигурена лична
безопасност, като бил прикрепен към
леглото с белезници. С това приключила физическата му агресия, но вербалната
продължила. Обидите му продължили цялата нощ. Бил извикан лекар, но подсъдимият отказа преглед. Бил буден цяла
нощ и имал прилив на енергия.
Показанията
на посочените свидетели са логични, последователни, непротиворечиви помежду си по
основните факти, а именно в какво се е изразявало поведението на подсъдимият,
поради което съдът ги кредитира. Съдът намира показанията на свидетелите за достоверни, дадени добросъвестно и
чистосърдечно.
Безспорно по делото
е, както твърдят всички, включително не се оспорва от защитата е, че на 02.07.2020г.
следобед подсъдимият били в заведението ***. Пиел алкохол. В заведението имало и
други хора.
Конкретните действия
на подсъдимият С. били:
1.Според св. Т.С. грубо държане към
сервитьорката. Въпроси на всеослушание дали иска да му „прави свирки“. Казал й
„Ела да ми правиш свирка, искаш ли да ми правиш свирки“. Псуване на служителите
на *** на майка , заплаха към свидетелят С. и колегата му С., че щял за да
плати 500 лева, за да ги убият. викане
силно и обиди към ***. Те му
сложили белезници, а той ги псувал на майка, наричал ги „боклуци, помияри, за
какво сте тук, мога да си правя каквото си поискам“. Обиждал, заплашвал с
убийство, звъннал по телефона да вика други хора да дойдат да ги бият. Псувните
му били
„ще ви еба майката“ изречени
многократно и към всички.
2.Според
свидетеля И.С. подсъдимият разлива алкохол по масите и обижда клиентите. Казал им, че струват 500 лева
и че ще плати да ги бият. Обиждал сервитьорката,
поведението му било неприемливо. Предлагал на сервитьорката да й даде пари ,за
да му прави свирки.
3.Според св. Д.Л. конкретните действия на подсъдимият били
хвърлянето на телефона му. Крещял. Викал по клиенти в заведението. Обидил
клиентка на заведението, като я нарекъл „***“ и наредил да млъкне. Наричал
сервитьорката овца, говорел й на „ма“ - „ дай ми алкохол, ма“. Обиждал и служителите на *** и ***. Казал им,
че „правят свирки за пари“.
4.Според свидетеля Ж.Ж., подсъдимият обиждал, казал че били боклуци,
че щял да ги уволнява, бил „неадекватен“. Знаели ли кой е той, нарекъл
ги боклуци, олигофрени, казал им, че ще ги уволни и се дърпал. Буйствал, опитвал
да се освободи от техния захват. Псувал
ги на майка през цялото време . Думите
му били, „да еба вашата майка и боклуци,
за какви се мислите вие“ .
5.Свидетеля
А.К. цитира думите му „Ще ви уволня,
боклуци“. „какви сте вие, олигофрени, не сте полицаи“. Псувал ги. В
служебния автомобил продължавал да обижда и крещи, бил агресивен,
наричал ги „боклуци“, „мърши“, псувал ги.
6.Според
свидетеля М.В. подсъдимия бил във видимо неадекватно състояние. Отправял
нецензурни думи към тях, обиди, закани и заплахи, че ще ги уволни. В помещение
за задържани си удрял главата, удрял с
крак по вратата. Заканвал се. Наричал ги шибани полицаи и щял да ги уволни.
Нанасял удари в стената, плюел и ги заплашвал, че ще се самонарани и ще
подаде жалба, че те са го били.
Освен,че са дадени от
хора, незаинтересовани от изхода на делото и непредубедени, показанията на
свидетелите са логични, последователни и взаимно свързани. Всеки от свидетелите
е възприел определена част от поведение на подсъдимия, т.к. деянието му е
продължило няколко часа. Всеки от свидетелите е станал очевидец на поведението
му в определен момент-според това кога е пристигнал и къде се е намирал през
отделните периоди от време, за които всеки от тях говори в показанията си.
Съдът не намира никакво противоречие между показанията им. Просто някой от
свидетелите си спомнят по-конкретно думите и действията му и дават
по-категорични показания за тях, докато други от свидетелите нямат съвсем ясни
спомени и не могат да цитират точно думите, изречени от подсъдимият.
Всички свидетели,
обаче са категорични и еднозначно твърдят за това,че е псувал и обиждал,че е
бил арогантен, циничен, дързък, че не променил поведението си и след
пристигането на ***, а също и, че оказал съпротива на ***Ж. и К..
Ако
твърденията на подсъдимия, че е невинен се приеме за достоверни, то не би имало
логично обяснение защо толкова много хора, независимо един от друг биха лъгали
в показанията си пред съда. Трудно може да се предположи, че някой умишлено е
създал посочената система от непротиворечиви показания, имащи за цел да обвинят
С. в нещо, което той не е извършил.
Всички описани от
свидетелите действия са „хулигански“ по смисъла на НК.
Агресията на подсъдимия- вербална и
физическа е потвърден както от показанията на свидетелите, така и от съдебно -психиатричната експертиза, изготвена след запознаване с делото и след лично
психиатрично изследване на подсъдимия и описваща го като абнормна личност, при която се очертава
емоционална нестабилност. Според вещото лице, в чиято компетентност и
безпристрастност не са налице съмнения, алкохолна злоупотреба също
катализира конфликтни форми на поведение.
Изначално за личността е характерна, нетолерантност към критика и
ограничение, импулсивност и агресивност
и при конфликт с неговите
интереси е склонен да прояви тази агресия
по различни начини. По мнение на вещото лице към момента на
криминализираното деяние С. се е намирал
в състояние на обикновено алкохолно опиване, най- вероятно от тежка степен,
което не може да се отнесе към нито един от медицинските критерии за
невменяемост и не води до отпадане на нито един от разграничителите на
юридическия критерий за вменяемост. Могъл е да разбира свойството и значението
на постъпките си, както и да ги ръководи. Изначално са му присъщи
темпераментова чувствителност към емоционални дразнители и беззадръжност при
критика и ограничаване. Промените в настроението при по- изразените степени на
алкохолното опиване допълнително водят до лесно провокиране на гняв
освобождаване на агресия от блокиращи я корективи. Алкохолът при всички хора
води до редуциране на задръжките, но това е особено драматично при емоционално
нестабилните, каквато личност е манифестна при подсъдмият, тъй кто
безразсъдството им е изначално присъщо, а при алкохолна повлияност и особено,
когато е възприето ограничаване на поведението им и критика тенденцията да се
действа импулсивно дори това да е разрушително или саморазрушително е неизбежно.
Реално освен агресия при задържането е проявил и автоагресия .
Еднозначно
се установиха основните факти по обвинението, а именно че на 02.07.2020 година в град ***,
подсъдимият извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта - Ж.Ц.Ж. и А.О.К.- служителите в група ***към ***
и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост.
Обект на
престъплението „хулиганство“, според задължителното *** № 2/1974г. , са
установения в страната ред и обществено спокойствие и според чл.325, ал.1 НК е съставомерно,
когато се извършат непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Непристойни са действията, които са
неприлични и безсрамни обективирани в
ругатни, буйство, невъзпитаност, нанасяне на обида или телесна повреда и др.
прояви, с които се накърняват общоприетите морални ценности и норми на
поведение и скандализират обществото. Чрез тях извършителят противопоставя себе
си на установения ред и на обществеността като цяло или на отделна личност,
като по този начин демонстрира явно незачитане. От субективна страна
престъплението винаги е умишлено и са възможни както пряк, така и евентуален
умисъл. За характера му се съди не от конкретните мотиви, които могат да бъдат
и на лична основа, а от съдържанието на умисъла
Субект на
престъплението е пълнолетно вменяемо лице-подсъдимия И.С.. От субективна страна
престъплението е осъществено под формата на пряк умисъл.
Безспорно в съдебната
теория и практика е,че волев момент на умисъла е отношението на дееца към
настъпването на последиците от гледна точка на целите, които той преследва,
предприемайки престъпното поведение. Това отношение е различно за двете форми
на умисъла-пряк и евентуален. Когато действа с пряк умисъл, субектът пряко цели
да предизвика именно съставомерните последици, а когато осъществява деянието с
евентуален умисъл, той се отнася към тях с безразличие.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
Подсъдимият е
съзнавал, че се намира на оживено място, в светлата
част на денонощието в пълно с хора заведение, че са пристигнали служители на ***,
на Полицията, че действията му са възприети от тях. Без видима причина е
нападнал с думи и цивилните граждани и униформените служители на реда, без да
се съобразява с чувствата и правнозащитените права
и интереси не само на нагрубените, но и на присъстващите, с което е съзнавал, че
по този начин грубо нарушава обществения ред и проявяват явно неуважение към
обществото, целейки
този резултат.
Именно проявената
демонстративна, провокираща непристойност на действията на подсъдимият,
характеризира извършеното като хулиганство.
От обективна страна
изпълнителното деяние е осъществено с повишаване на тон, чупене на чаши, обиди
и псувни към персонала, клиентка, двама служители на *** и двама полицаи,
заплахи с уволнение, с пребиване, „Ела да ми
правиш свирка, искаш ли да ми правиш свирки“ „ще ви уволня, боклуци“, „мърши“,
„какви сте вие, олигофрени, не сте полицаи“, „ще ви еба майката“. При второто извеждане от
заведението той започнал да се дърпа, да обижда ***, буйствал, станал агресивен. Ж. го държал под
едната ръка, К. под другата ,а
подсъдимият се опитвал да се освободи от техния захват.
Съдът намира
действията му освен за непристойни и за извършени в пълен разрез с установения
ред и спокойствие и явно пренебрежение към личността на свидетелите като членове
на обществото.
Изпълнителното деяние
е извършено от подсъдимият чрез активни действия.
Т.е. всички обективни
и субективни признаци на престъпление
„хулиганство” според настоящия съдебен състав са налице.
Действията, които е осъществил, са били ясна и
дръзка демонстрация на неуважение към обществото и реда, който съществува. При
тази логическа последователност на факти подсъдимият е имал пълната, ясна и
точна представа, че с поведението си демонстрира явно противопоставяне на
действията на ***, които те са предприели в изпълнение на служебните си
задължения. Тази демонстрация е целяла да попречи на органите на властта /***служители/
да изпълнят задълженията си, както и да даде външна изява на пренебрежителното
отношение към тях и реда, който трябва да обезпечават. Налице са всички
обективни и субективни елементи от състава на това престъпление. С. грубо е
погазил установения ред и е изразил явно неуважение към обществото, тъй като е
демонстрирал пълно пренебрежение към принципите и нормите на приличие и
поведение спрямо гражданите и ***служители. Той е проявил нагло самочувствие на
човек, който не се интересува от закона и е в състояние да унижи дори органите,
които са призвани да охраняват приложението му. Тези му действия са възмутили
присъстващите граждани, които са възприели недостойно му поведението . С това подсъдимият
е осъществил основния състав на престъплението „хулиганство” по чл. 325 ал.1 от НК.
За да е приложен правилно
материалния закон квалифицирането на престъплението следва да е по чл. 325 ал.2
от НК. Тази норма предвижда три отделни хипотези на квалифициран състав на
престъплението: когато деянието е съпроводено със съпротива на орган на властта
или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на
обществения ред, когато деянието по своето съдържание се отличава с
изключителен цинизъм, както и когато се отличава с изключителна дързост. Съдът
намира, че престъплението е било осъществено и при трите квалифициращи белега. Това
е така предвид конкретиката от факти по делото и задължителните указания,
дадени в Постановление № 2/74 год. на Пленума на ВС.
Според
посоченото Постановление за да е съпроводено със съпротива срещу орган на
властта, изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, деянието
трябва да е започнало преди намесата на органите на властта и да продължава и
при тяхната намеса, като допълнителният белег е, че вече прераства в съпротива
срещу тях. В случая подсъдимият С. е започнал деянието си, с които действия е
осъществено и самото хулиганство, преди намесата на органите на властта, но то е
продължило и след намесата на ***и спрямо тях. Затова в конкретния случай е
налице съпровождане на хулиганството със съпротива срещу орган на властта, служителите
в група охрана на обществения ред.
От доказателствата се
констатира, че деянието се отличава с изключителен цинизъм и с изключителна
дързост, предвид задължителните указания, дадени в Постановление № 2/74 год. на
Пленума на ВС. Съдът намира, че се събраха доказателства за факти, различни от
тези, които изпълват основния състав на престъплението по чл. 325 ал.1 от НК, и
които сочат на тези квалифициращи обстоятелства. Грубото нахалство и тежкото
оскърбление, посочени в раздел ІІ, точка 2 на Постановлението, като критерии за
наличие на квалифициращия белег на престъплението, се извличат от
характеристиката на самите действия на дееца.
„Съпротива
срещу органите на властта или представители на обществеността, изпълняващи
задължения по опазване на обществения ред, има, когато извършителите не
прекратяват действията въпреки намесата на тези органи.“/
***/. Конкретният случай е именно такъв. След намесата на органите на полицията
подсъдимият не само не прекратил действията си, но насочил такива и към ***-
освен псувните и обидите извършил и физическа съпротива
Определено ***са
"орган на власт" , което е посочено в чл. 93 НК. Съставът на чл.
325, ал. 2 НК изисква на тези органи да е оказана съпротива при изпълнение
на задълженията им по опазване на обществения ред. Някои органи на властта,
като например органите на МВР, могат да встъпят в изпълнение на задълженията си
по опазване на обществения ред по всяко време, когато това се налага.
Според Постановление
№ 2/29.04.1974 г. по н.д. № 4/74 г. на Пленума на ВС, хулиганството се отличава
с изключителен цинизъм, когато непристойните действия са особено нагли,
характеризират безсрамие и грубо нарушават нравствените принципи и чувства на
гражданите, а изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се
засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват. Те
изразяват пренебрежително отношение към реда в обществото или към други
обществени или лични интереси и с тях се изразява грубо нахалство и тежко оскърбление.
Хулигански действия, отличаващи се с изключителен цинизъм, следва да се считат
действия, нарушават правилата на приличие, извършени публично и създаващи
възмущение сред обществото. Изключителна дързост е налице, когато в много груба
форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се
прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към
други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото,
изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление.
Конкртният
случай е именно такъв.
При изложени по-горе съображения се налага извода, че
действията на подсъдимият могат да бъдат квалифицирани като хулигански действия
по смисъла на чл.325 ал.2,вр. С ал.1 от НК.
Според Съда
съжденията на защитата, че деянието е несъставомерно нито по ал.1 на чл.325 от НК, нито по ал.2 на чл.325 от НК е несъстоятелно и действията на подсъдимия
категорично са хулиганство по смисъла на чл.325 ал. 2,вр.ал.1 от НК. Напротив,
подсъдимият е демонстрирал, че не се смята за обвързан със спазване на
общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно
пренебрежение.
При определяне вида и размера на
наказанието Съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на
дееца, цялото конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. От значение за вида и размера на наказанието е
конкретната обществена опасност на конкретното деяние. В случая степента на
обществена опасност на деянието не е по- висока в сравнение с други случаи от този вид, а представлява
типичен случай на хулиганство, която не се отличава особено от типичните случаи
за този вид дейност. Степен на обществена опасност на конкретния подсъдим не е
по- висока в сравнение с останалите
подобни случаи на този вид дейци. Ето
защо степента на обществена опасност на деянието и дееца не следва да се отчита
в случая като отегчаващо отговорността обстоятелство,т.к. вече е отчетено от
законодателя при определяне на по-тежко наказание при съответната квалификация.
Доброто процесуално
поведение ориентирано към разкриване на обективната истина, съобразно защитната
си версия, съдът приема за смекчаващо отговорността обстоятелство.
От
друга страна смекчаващите отговорността на подсъдимият обстоятелства, Съдът прие
,че не са изключителни или многобройни такива/всъщност то е само едно/. Ето
защо не намери, че и най-лекото наказание - лишаване от свобода, ще се окаже
несъразмерно тежко за подсъдимият и определи наказанието при условията на чл.54
от НК, а именно шест месеца лишаване от
свобода, отложено с тригодишен изпитателен срок.
Съдът
намира, че така наложеното наказание би осъществило целите на чл.36 от НК– чрез
него ще се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на установения правен ред и същото
ще въздействат възпитателно върху него и ще му се отнеме възможността да
извърши други престъпления, ще се въздейства предупредително и върху останалите
граждани.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия е осъден да заплати направените по
делото разноски
В този смисъл съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: