№ 172661
гр. София, 09.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110150391 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
354540/29.10.2025 г., с пощенско клеймо от 27.10.2025 г., от О. С. С. ЕГН
**********, с адрес: ****** срещу ЗАД ********** ЕИК ******, със
седалище: *********, представлявано от изпълнителен директор Т.И.И. и
П.А.Ш., с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация, както
следва:
1. чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.79 ЗЗД за сумата от 50.00 лева, представляваща
частичен иск от общо 5 505.22 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 31.07.2025 г. в гр. София, на бул. „Янко
Сакъзов“ между л.а. КИА К5 с рег. СВ *** ТС и трамвай марка 16а5 с рег.
№ ***, представляващи увреждане на облицовка предна броня, лайсна
предна броня дясна, фар десен, предна решетка и капачка теглич в предна
броня, съгласно застрахователен договор № 47252517304000173 от
26.02.2025г,, за застраховка „Каско”, клауза „Пълно Каско” на лек
автомобил марка КИА К5, с рег. № СВ *** ТС и опис на застрахователна
претенция № 4725-01300-00279/25/04.08.2025 г. ведно със законната
лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба (27.10.2025 г.)
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба (ИМ) са изложени твърдения, че между зстраните е
налице договор Застраховка „Каско”, клауза „Пълно Каско” за лек автомобил
марка КИА К5, с рег. № СВ *** ТС, със срок на действие от 27.02.2025г. до
26.02.2026 г. Застрахователната стойност била 17 000.00 лева.
Застрахователната премия била заплатена при сключване на застраховката.
1
Твърди се, че на 31.07.2025г. около 17:05 часа, гр. София, л.а. марка
КИА К5, с рег. № СВ *** ТС бил блъснат от трамвай марка 16А5, с рег. № ***
управляван от В.В., около 17:05 часа, управляван в гр. София по ул. проф.
Асен Златаров с посока от ул. Марин Дринов към бул. Янко Сакъзов. На
кръстовището с бул. Янко Сакъзов л.а. предприема маневра за ляв завой и
поради ограничена видимост от паркирали автомобили и интензивността на
движението, пропуска движещите се от ляво автомобили, не забелязва
движещия се от дясно по бул. Янко Сакъзов трамвай марка 16А5 с per. № ***.
Потегля и става причина за ПТП.
Твърди се, ча за настъпилото ПТП водачите попълнили Двустранен
констативен протокол за ПТП. В протокола за ПТП, като виновен посочили
водача на л.а. марка КИА К5, с рег. № СВ *** ТС.
Сочи се, че на 04.08.2025 г., че ищецът уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие. Направен е оглед, изготвен снимков
материал и съставен Опис на претенция № 4725-01300-00279/25/04.08.2025г.,
като било описано, че увредените части са: облицовка предна броня, лайсна
предна броня дясна, фар десен, предна решетка и капачка теглич в предна
броня.
В описа на претенция № 4725-01300-00279/25/04.08.2025г. било посочен
десен фар за пастиране. На 13.08.2025г. извършил пастиране на десен фар, но
увреждането върху него останало. За пастирането на десния фар заплатил
сумата от 60.00 лв., за което му е издадена фактура №
**********/13,08.2025г..
На 14.08.2025 г. ищецът подал молба с вх. № 3186/14.08.2025г. до
застрахователя, в описа на претенция № 4725-01300-00279/25/04.08.2025г. да
бъде посочен десен фар за подмяна, т.к. с пастиране това увреждане не могло
да бъде отстранено, но застрахователя отказал да го посочи за подмяна.
Твърди, че за претърпените вреди получил застрахователно обезщетение
в размер на 494.78 лв. Същата не покривала стойността на ремонта. След
направено проучване в сервизи, установил, че необходимата сума за
възстановяване на автомобила е в размер на 6 000.00 лв.
Сочи, че сумата, която застрахователят следва да му изплати, като
обезщетение е в размер на 6 000.00 лв., от която сума следва да се приспадне
заплатената до момента сума в размер на 494.78 лева, или сумата, която
следва застрахователя да му заплати е в размер на 5 505.22 лева.
Позовава се на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от Кодекса за застраховане
при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на размера на
действителното претърпените вреди към деня на настъпване на събитие.
Посочва банкова сметка, на която да му се изплати сумата: ******,
специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
2
Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1.Свидетелство за регистрация - част I 2. Застрахователна полица №
47252517304000173 от 26.02.2025г. 3.Опис на претенция № 4725-01300-
00279/25/04.08.2025г. 4.Фактура № **********/13.08.2025г. 5.Молба с вх.№
3186/14.08.2025г.
Моли да бъде назначена съдебно-автотехническа експертиза, по която
вещото лице, след като се запознае с документите по делото и след
изслушване на искания свидетел, да даде отговор на следните въпроси: 1.
Какъв е механизмът на настъпване на щетите, настъпили на 31.07.2025г.? 2. Десния фар
на лек автомобил марка КИА К5, с рег. № СВ *** ТС, може ли да се възстанови, чрез
полиране или следва да бъде подменен с нов? 2. В какво се изразяват щетите на
автомобила, на каква стойност са същите поотделно и като обща сума по средни пазарни
цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна цена на труда,
вещото лице извърши справка в поне 10 сервиза на територията на гр. София, като при
изследването включи сервизи работещи във всички ценови диапазони, включително и
официалният сервиз на марката. Моля вещото лице поименно посочи използваните сервизи.
3.Налице ли е причинно-следствена връзка между процесното застрахователно събитие и
настъпилите вреди?
Моли, на основание чл.190, ал.1 от ГПК да се задължи ответника ЗАД
**********, да представи: Общите условия към застраховка „Каско”, валидни към
датата на сключване на застраховката, уведомление за настъпило застрахователно
събитие и направения снимков материал при завеждане на щетата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Й. А., със съдебен адрес: *******, която
представителна власт важи за всички инстанции (л.10 от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл.30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е под 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1
3
ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване
(арг. чл.72, ал.1 ГПК).
За иска по чл.405 КЗ държавната такса е в размер на 50.00 лева.
Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК в размер на 50.00 лева ( л.11
от делото).
По доклада
На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа
всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Следва да се извърши процедура по чл.
131 ГПК.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на
4
ответника, на основание чл.131 ГПК.
УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от
получаването, със следното задължително съдържание:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е
длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага,
включително и да оспори истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на
исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията
към него според броя на ищците.
УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК,
отговорът ще се счита за неизвършен.
УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен
отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността
на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени
доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви
насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК –
да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата
молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.
УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
5
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
6
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7