№ 234
гр. Търговище , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йоханна И. Антонова
при участието на секретаря Женя Л. Иванова
като разгледа докладваното от Йоханна И. Антонова Гражданско дело №
20203530101318 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на
вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и
чл. 92,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, действащ чрез съдебен
адресат адв. В.Г.-САК, твърди в исковата молба, че между него и ответника А. С. Х. с ЕГН
********** от ***** бил налице сключен Договор за мобилни услуги от 31.07.2017г. с
клиентски номер ********* за номер ********* с избрана абонаментна програма Тотал
10,99лв. и уговорен срок на договора от 24 месеца, като отношенията на страните са
подновени с подписване на Допълнително споразумение от 24.10.2017г., с което ответникът
е избрал ползване на абонаментна програма Тотал 24,99лв. със срок на действие 24 месеца
до 24.10.2019г. Излага, че за дължимите плащания по договора, ищецът е издал фактури, а
именно- фактура № **********/25.11.2018г. за сумата от 142,33лв.(от която 20,82лв. без
ДДС абонаментен план и 100,64лв. потребление извън месечния пакет) за периода 25.10.-
24.11.2018г.; фактура № *********/25.12.2018г. за сумата от 24,98лв. за месечен абонамент
за периода 25.11-24.12.2018г., като с кредитно известие № **********/25.01.2019г. е
извършена корекция на дълга чрез сторниране на сумата от 8,87лв. с ДДС и е отразен баланс
в размер на 167,31лв., при което задължението за посочените два отчетни периода възлиза
на 158,44лв.Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията на абоната по т.11 договора и
съобр. чл. 75 вр. чл. 19б, б.”в” от ОУ, ищецът е прекратил едностранно договора с
ответника и е издал крайна фактура № **********/25.02.2019г., в която е отразил
дължимата сума по договора в размер на 158,44лв. и е начислил неустойка за предсрочното
прекратяване на договора в размер на 62,46лв. или общата дължима сума по фактурата
1
възлиза на 220,90лв. За претендираната неустойка се посочва, че размерът на същата е
формиран не по уговореното в чл.11 от договора, а като трикратния размер на месечния
абонамент(20,83лв. /без ДДС/ Х 3 = 62,46лв.), съобразно сключена спогодба с КЗП от
11.01.2018г.Ищецът твърди, че с оглед на посочените обстоятелства и доколкото е останало
задължение по цитираните фактури, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 57/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 184/2020г. по описа на РСТ, връчена на длъжника
в хипотезата на чл. 47,ал.5 от ГПК, при което ищецът приема, че за него е налице правен
интерес от предявяване на настоящите искове, претендира разноските в заповедното и в
настоящото производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява;
постъпили са писмени молби с искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител
на ищеца, като предявените искове се поддържат и се иска уважаването им, излагат се
подробни съображения, като се сочи, че възраженията на ответната страна са голословни и
не следва да се уважават.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от назначения от съда
особен процесуален представител на ответника адв.М.П. -ТАК,искът се оспорва, като
неоснователен, доколкото кредиторът се позовава единствено на издадени от него
документи при липса на доказателства за реално доставени услуги; иска отхвърляне на
претенцията изцяло, като неоснователна.В съдебно заседание адв.П.-ТАК поддържа
възраженията си, като излага, че фактурите, на които се основава претенцията са издадени
едностранно от ищеца и като частни документи установяват изгодни за него обстоятелства,
като не може да се приеме, че същите установяват валидно задължение на ответника;
оспорва се и претенцията за неустойка, доколкото, независимо от редуцирания размер на
иска, същата е уговорена в договора в размер на всички абонаментни такси до края на
договора и в този смисъл се явява нищожна; пледира за отхвърлянето на исковете изцяло.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения по делото Договор за мобилни услуги от 31.07.2017г. с клиентски
номер ********* за номер ********* с избрана абонаментна програма Тотал 10,99лв. и ОУ
към него се установява, че страните са уговорили предоставяне на мобилни услуги за срок от
24 месеца, като от Допълнително споразумение от 24.10.2017г., се установява, че
ответникът е избрал ползване на абонаментна програма Тотал 24,99лв. със срок на действие
24 месеца до 24.10.2019г.От приложените по делото фактури се установява, че за
потреблението на ответника по договора са начислени дължими суми, както следва: фактура
№ **********/25.11.2018г. е издадена за сумата от 142,33лв.(от която 20,82лв. без ДДС
абонаментен план и 100,64лв. потребление извън месечния пакет) за периода 25.10.-
24.11.2018г.; фактура № *********/25.12.2018г. е издадена за сумата от 24,98лв. за месечен
абонамент за периода 25.11-24.12.2018г., като с кредитно известие №
**********/25.01.2019г. е извършена корекция на дълга чрез сторниране на сумата от
8,87лв. с ДДС и е отразен баланс в размер на 167,31лв., при което задължението за
2
посочените два отчетни периода възлиза на 158,44лв.Издадена е и крайна фактура №
**********/25.02.2019г., в която е отразил дължимата сума по договора в размер на
158,44лв. и е начислил неустойка за предсрочното прекратяване на договора в размер на
62,46лв. или общата дължима сума по фактурата възлиза на 220,90лв.Доказателства за това
ищецът да е уведомил ответника за едностранното прекратяване на договора, по делото не
са представени. От заключението по назначената СИЕ, неоспорена от страните, която съдът
кредитира изцяло като обективна и отговаряща на поставените задачи се установява, че
трите фактури и кредитното известие се отнасят до потреблението на мобилен номер
********* за периода от 25.10.2018г. до 24.12.2018г., като общата стойност на задължението
е в размер на 158,44лв. за потребени услуги и 62,46лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, който размер е формиран от трикратния размер на абонаментната
такса от 20,82лв. без ДДС, или общо 62,46лв. и тези суми в общ размер от 220,90лв. не са
изплатени до момента.От документите, съдържащи се в ч.гр.д.№ 184/2020г. по описа на РСТ
се установява, че в полза на ищеца съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
57/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 184/2020г. по описа на РСТ, за сумата от 158,44лв. за потребени
услуги и 62,46лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договора, присъдени са
законната лихва от 10.02.2020г. и разноските в заповедното производство в размер на 25лв.
държавна такса и 180лв. платено адв. възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:Предявени са установителни искове за съществуването на вземания в размер на
220,90лв. за ползвани услуги по договор за мобилни услуги и доп. споразумение към него,
от която 158,44лв. за ползваните услуги и 62,46лв. неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
57/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 184/2020г. по описа на РСТ, претендира се законната лихва от
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-10.02.2020г. и разноските в заповедното и в
настоящото производство.Претенциите са обосновани с твърдения за предсрочно
прекратяване на договора от страна на ищеца поради неплащане на задълженията на
ответника по тях, като в доказателствена тежест на ищеца е възложено установяването на
обстоятелствата относно наличието на договорни отношения с ответника, по които
последният не е изпълнил задълженията си за плащане, размерите на същите, както и
относно валидното разваляне на договора и наличието на предпоставките за начисляване на
неустойка в претендирания размер, като ответникът следваше да докаже възраженията си.В
тази връзка, съдът приема за основателни доводите на процесуалния представител на ищеца
за неоснователност на възраженията на процесуалния представител на ответника относно
характера на фактурите като частни документи, издадени едностранно от ищеца и
неподписани от ответника, поради следното: Доколкото заключението на изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза е изготвено въз основа на вписванията, извършени в
счетоводните книги на ищцовото дружество, а последните по силата на чл. 182 от ГПК са
годно доказателство за съществуването на правоотношения между страните, както и за
размера на задълженията им и не са издадени във връзка с делото, а с оглед задълженията на
3
ищеца по ЗСч., то съдът приема, че същите могат да служат като доказателство и в полза на
лицата или организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в
производството, което е видно от разпоредбата на чл. 182, изр. 2 от ГПК и тези книги са
доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги води, факти.
Не са ангажирани или посочени доказателства от ответната страна, че тези книги са водени
нередовно, поради което съдът приема за неоснователни възраженията на ответната страна в
тази им част. На следващо място, по делото липсват и доказателства за това ответникът да е
заплатил дължимите суми за процесния период от 25.10.2018г. до 24.12.2018г. на обща
стойност от 158,44лв.Поради изложеното и като кредитира изцяло заключението на вещото
лице в тази част, съдът приема, че ответникът дължи на ищеца посочената сума от 158,44лв.
за тези два месеца, обстоятелство, обуславящо основателността на предявения
установителен иск за съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 57/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 184/2020г. по описа на РСТ и неговото
уважаване, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК-10.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД .
Основателни са, обаче, възраженията на адв.П. -ТАК за недължимост на вземането
за неустойка, поради следното: По делото липсват доказателства за това ищецът валидно да
е прекратил договора с ответника, както и за това да е уведомил длъжника за прекратяването
на същия, поради което съдът приема, че договорът не е развален с едностранно изявление
от страна на ищеца, а е прекратен с изтичане на срока му на 24.10.2019г., поради което и
само на това основание следва да се приеме, че в полза на ищеца не е възникнало право да
претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договора.Отделно от това, дори и при
валидно разваляне на договора, съдът счита, че предявеният иск за установяване
съществуването на вземане за такава неустойка би бил неоснователен, поради следното:
Действително, липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на осн. чл.9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от
страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент в този см. т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС). При тази преценка следва да се изходи преди всичко
от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилния оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни
4
вноски до края на срока му, мобилния оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на
предоставящия услугата и нарушава принципа за справедливост, поради което съдът
приема, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на
договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави на осн. чл.26,ал.1 пр.3 ЗЗД, като този извод не се променя от обстоятелството, че
ищецът претендира само част от тази неустойка(в този см. и константната практика на ВКС
- Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д.
№ 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др.).Това е така и защото споразумението с КЗП, на което се
позовава ищецът, е породило действие едва от 01.11.2018г., а неустойката е уговорена при
сключването на договора на 31.07.2017г. и към този момент се преценява валидността на
уговореното. С оглед на изложеното, съдът приема, че предявеният установителен иск за
съществуването на вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги от 31.07.2017г. с клиентски номер ********* за номер ********* и Допълнително
споразумение от 24.10.2017г., в размер на 62,46лв., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 57/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 184/2020г. по описа на РСТ е
неоснователен и следва да се отхвърли, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр.
с чл. 92,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че съобразно уважената част
от исковете, от направените от ищеца в заповедното производство разноски в размер на
205лв. той има право на 146,98лв., а от тези, направени в исковото производство в размер на
25лв. д. такса, 180лв. платено адв. възнаграждение и 300лв. депозит за особен представител
или общо 505лв. има право на 362,08лв., или общо в размер на 509,06лв., определени по
съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на "Теленор
България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез
съдебен адресат адв. В.Г.-САК, против А. С. Х. с ЕГН ********** от *****,
**********************, за сумата от 158,44лв. неплатени мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 31.07.2017г. с клиентски номер ********* за номер ********* и
5
Допълнително споразумение от 24.10.2017г., за което е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 57/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 184/2020г. по описа на РСТ, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-10.02.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД .
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ "Теленор България" ЕАД, ЕИК *********
гр.София, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез съдебен адресат адв. В.Г.-САК,
против А. С. Х. с ЕГН ********** от *****, **********************, установителен иск за
съществуване на вземане в размер на 62,46лв., неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги от 31.07.2017г. с клиентски номер ********* за номер
********* и Допълнително споразумение от 24.10.2017г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 57/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 184/2020г. по описа на РСТ,
като неоснователен, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл. 92,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. С. Х. с ЕГН ********** от *****, **********************, да заплати
на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от Д.К.К. и М.С.,
действащи чрез съдебен адресат адв. В.Г.-САК, разноските в заповедното и в исковото
производство в размер общо на 509,06лв., определени по съразмерност, на осн. чл. 78,ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6