РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Кубрат, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100337 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени
по реда на чл.415 ГПК, във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
„УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК *********, със седалище в град София, р-
н Възраждане и адрес на управление: пл. „Света Неделя“ № 7 чрез пълномощник
адв.И. С. И. от АК–Стара Загора със съдебен адрес: ***, твърди, че по силата и
при условията на Договор № CCIR за кредитна карта на физически лица от
18.05.2019 г., ищцовото дружество предоставило на ответника С. Г. Б. кредит под
формата на кредитен лимит с разрешен размер от 500 лв., ползван чрез кредитна
карта Visa Classiс, а ответницата се задължила да ползва и върне предоставения
кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи, в
предвидените в договора за кредит срокове. Предоставения кредитен лимит бил
усвоен от ответницата, като било уговорено в чл.3.1 от договора погасяването на
усвоения кредит да се извършва чрез заплащане на минимална погасителна
вноска, представляваща сума, равна на 3% от кредитния лимит – 15.00 лева,
изискуема и дължима до 15-о число на календарния месец, следващ периода за
клиентски плащания. За ползвания кредитен лимит картодържателката се
задължила да заплаща на банката и договорна възнаградителна лихва, определена
1
като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на
договора в размер на 1.00%.
Ответницата обслужвала кредита си нередовно, като в периода от
17.03.2020 г. – 21.10.2020 г. изпаднала в забава за погасяването на минималните
месечни погасителни вноски по главницата. Поради това банката обявила
вземането си по кредита за предсрочно изискуемо, за което уведомила
картодържателката чрез ЧСИ рег. № 912 в КЧСИ – по електронен път лично на
26.11.2020 г. и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 14.01.2021 г.
Поради това, че не последвало доброволно изпълнение, на 26.05.2021 г.
кредитодателят е подал заявление в РС-Кубрат, за издаване заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК, образувано в ЧГД № 309/2021 г.
Издадената по цитираното дело Заповед № 96/27.05.2021 г. е била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. В
изпълнение указанията на съда съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищцовото
дружество предявява настоящата искова молба, с която моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на С. Г. Б., че
съществува изискуемо вземане на „УниКредит Булбанк“ АД в размер на общо
555.92 лева, от което сумата 418.26 лева – главница по Договор № CCIR за
кредитна карта на физически лица от 18.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от 26.05.2021 год. до окончателното изплащане на
вземането; 35.55 лева – дължима възнаградителна лихва за периода 17.03.2020 г.
до 21.10.2020 г.; 30.11 лева – дължими лихви за забава за периода 21.10.2020 –
24.05.2021 г. и 72.00 лева – дължими разходи за уведомяване. Претендират и
направените в заповедното и в настоящото производство разноски. Исковете
намират правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК,
предявени по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Ответникът С. Г. Б., ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, чрез
особения си представител адв.Д. Г. от АК–Разград ангажира становище, че така
предявените искове са допустими. Поради това, че няма връзка с ответната страна,
заявява становище за неоснователност на претенциите, тъй като
кредитополучателката не е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.
Изрично заявява, че не оспорва наличието на сключен между страните договор за
кредитна карта на физически лица, както и размера на непогасената част от
кредита.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.
2
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно по делото, а се установява и от представените писмени
доказателства, че между „УниКредит Булбанк“ АД и С. Г. Б. като
кредитополучател на 18.05.2019 г. е сключен Договор № CCIR-615-00109-2019 за
кредитна карта на физически лица, по силата на който ищецът предоставил на
ответницата банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от
500.00 лева, ползван чрез кредитна карта Visa Classic, а ответницата се задължила
да ползва и върне предоставения кредит, ведно с начислените лихви, такси,
комисионни и други разходи, в предвидените в договора за кредит срокове. Не се
спори и относно обстоятелството, че предоставеният кредитен лимит е бил усвоен
от ответницата съгласно условията и сроковете на договора за кредитна карта,
както и че в чл. 3.1 от същия е предвидено погасяването на усвоения кредит да се
извършва чрез заплащането на минимална месечна погасителна вноска,
представляваща сума, равна на 3% от кредитния лимит – в размер на 15,00 лева,
изискуема и дължима съгласно чл. 3.1.2 от договора за кредитна карта до 15-то
число на календарния месец, следващ периода за клиентски плащания. За
ползвания кредитен лимит ответницата се задължила да заплаща на Банката
договорна възнаградителна лихва, съгласно чл.2.1 от договора за кредитна карта,
определена като месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на
действие на договора в размер на 1.00%.
Ответницата обслужвала кредита си нередовно, като извършвала вноски не
на падежа и не в необходимия размер. Видно от извлечението от счетоводните
книги на ищеца, в периода от 17.03.2020 г. до 21.10.2020 г. ответницата изпаднала
в забава за погасяването на минималните месечни погасителни вноски по
главницата, които са били дължими за месеците: март 2020 г., април 2020 г., май
2020 г., юни 2020 г., юли 2020 г., август 2020 г., септември 2020 г. и октомври
2020 г., поради неосигуряване на достатъчно средства за покрИ.е на тези вноски.
Поради забавата на ответницата, продължила повече от осем последователни
месеца, на основание чл. 10.1.1 във вр. с чл. 9.1 от договора за кредитна карта за
физически лица от 18.05.2019 г., вземането на банката било обявено за изцяло
предсрочно изискуемо поради неосигуряване на достатъчно средства за покрИ.е
на месечната минимална погасителна вноска. Ответницата била уведомена за
упражненото от банката право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем,
което уведомление й е връчено на осн. чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни
изпълнители (ЗЧСИ), чрез ЧСИ Г.С., с рег.№912 в КЧСИ, район на действие - ОС
3
Разград. Уведомлението е връчено лично по електронен път на 26.11.2020 г., а
впоследствие и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – на 14.01.2021 г. Въпреки
предоставената на длъжника възможност да погаси доброволно задълженията си,
той не е сторил това.
Поради това ищецът пристъпил към принудително събиране на всички свои
вземания по договора за кредит като на 26.05.2021 г. подал Заявление за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, образувано в ч. гр. д. № 309/2021 г. по описа на РС–Кубрат, в рамките
на което са били издадени Заповед № 96 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 27.05.2021 г. и Изпълнителен лист №
37/27.05.2021 г., с които е разпоредено на ответника да заплати на банката сумите,
както следва: 418.26 лева – главница по договора за кредит, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането; 35.55 лева – възнаградителна лихва за периода от 17.03.2020 г. до
21.10.2020 г.; 30.11 лева – лихви за забава за периода от 21.10.2020 г. до
24.05.2021 г.; 72.00 лева – разходи за уведомяване, както и разноските по делото:
25.00 лева за държавна такса и 60.00 лева за адвокатско възнаграждение.
За събиране на вземанията е било образувано изп. д. № 20219120400951 по
описа на ЧСИ Г. С., рег. № 912 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд
Разград. Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което в указания срок ищецът е предявил настоящия иск.
Приетият като писмено доказателство Договор № CCIR-615-00109-2019 за
кредитна карта на физически лица от 18.05.2019 г., съставляващ частен
диспозитивен документ, подписан от страните, е годно доказателствено средство,
относно съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица.
Съгласно разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ГПК този документ, неоспорен от
ответника, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа
на него са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими с оглед предявяването им в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр. д. № 212/2019 г. по
описа на Районен съд – Кубрат.
4
Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на
вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е
обоснована с представен по чл. 417, т. 2 ГПК документ – извлечение от
счетоводните книги на банката-кредитор.
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
действително правоотношение по договор за кредитна карта за физически лица от
18.05.2019 г., по силата на който кредиторът предоставя на потребителя кредит
под формата на заем или разсрочено плащане, а потребителят се задължава да
върне получената сума съгласно погасителния план и условията, уговорени в
договора; кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума;
кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните
правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят;
индивидуалното договаряне на условията по договора; осъществяването на
всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които вземането на
кредитора е станало изискуемо и уведомяването на ответника за това, както и
размера на всяко от претендираните вземания (по пера).
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява
наличието на валидно облигационно правоотношение с характеристиките на
договор за кредит. Ищецът е изправна страна по същия, доколкото от
представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника се
установи, че кредитополучателят е предоставил заемната сума, предмет на
договора.
Наличието на забава в плащането на дължимите от ответната страна вноски
по кредита съобразно постигнатите между страните уговорки също категорично
се установи по делото въз основа на приложените извлечения от счетоводни
книги, също неоспорени от ответника.
Според задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две
кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от
банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици
настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до
5
длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния
съд.
Срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е необходимо
не само наличие на договорна клауза, но и изявление на правоимащия (кредитор),
че се възползва от това право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника – кредитополучател. В този смисъл е и Решение № 3 от 17.04.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК, в което се приема, че предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 от ЗЗД,
уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно
волеизявление, което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда
действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната
изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. В настоящия случай
връчването на уведомлението е възложено на ЧСИ Г. С. рег. № 912 в КЧСИ с
район на действие ОС–Разград на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. В хода на
връчването съдебният изпълнител е съставил доклад на връчителя (л.23),
официален документ по см. на чл. 179, ал. 1 от ГПК, с който удостоверил, че на
26.11.2020 г. в 11:20 часа Б. е осъществила контакт със съдебния изпълнител по
телефона и след като обяснила, че е в чужбина, предоставила адрес на електронна
поща, на който са й били връчени книжата. Съдът споделя становището на ищеца,
че липсата на изрично потвърждение за получаването на съдебните книжа, не се
отразява на редовността на връчването, тъй като съдебният изпълнител е изпратил
уведомлението на електронната поща, посочена от самата ответница. Поради това
съдът приема, че уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
е достигнало до ответника-кредитополучател преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че ответникът дължи
връщане на предоставения му кредитен ресурс, ведно с договорна лихва и лихви
за забава върху главницата, както и такси за уведомяване. Приложените по делото
доказателства установяват по несъмнен начин, че ответникът не е изпълнил
6
задължението си в претендирания от ищеца размер и срок. В тази насока е и
извършеното доказване на иска.
Предвид изложеното съдът намира, че претенциите на ищцовото дружество
следва да бъдат уважени в пълен размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по настоящото
производство, пропорционално на уважената част от исковете, както и сторените
такива за заповедното. В настоящото такива са направени в общ размер на 735 лв.,
от които внесена държавна такса – 75 лв., възнаграждение за особен представител
– 300 лв. и адвокатско възнаграждение – 360 лв., а в заповедното са сторени
разноски в общ размер на 85.00 лв., от които внесена държавна такса в размер на
25 лв. и адвокатски хонорар – 60 лв.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Г. Б., ЕГН ********** с пост. адрес
*** ДЪЛЖИ на „УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление *** представлявана от Т. А. П. – Главен изпълнителен
директор и Д. В. – изпълнителен директор чрез пълномощник адв. И. И. от АК–
Стара Загора следните суми, за които е издадена Заповед № 96/27.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 по ч. гр. д. № 309/2021 г. по описа
на РС – Кубрат: 418.26 лева (четиристотин и осемнадесет лева, двадесет и шест
ст.) – главница, представляваща неизпълнен дълг по Договор за кредитна карта за
физически лица № 615-00109-2019 от 18.05.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на постъпване на заявлението в съда – 26.05.2021 г. до изплащането на
дълга; 35.55 лева (тридесет и пет лева, петдесет и пет ст.) – дължима
възнаградителна лихва за периода 17.03.2020 г. до 21.10.2020 г.; 30.11 лева
(тридесет лева, единадесет ст.) – дължими лихви за забава за периода 21.10.2020 –
24.05.2021 г. и 72.00 лева (седемдесет и два) – дължими разходи за уведомяване,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240 и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН ********** с пост. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
„УниКредит Булбанк“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
*** представлявана от Т. А. П. – Главен изпълнителен директор и Д. В. –
изпълнителен директор сумата 735.00 лева (седемстотин тридесет и пет лева,
нула ст.) представляваща направени разноски в исковото производство и сумата
7
85.00 лева (осемдесет и пет лева, нула ст.) – разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
8