№ 474
гр. Сливен, 21.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
Членове:Яница С. Събева Ченалова
П. Д. Стефанов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.
и прокурора Х. Д. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от П. Д. Стефанов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242200600491 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят – подсъдим П. К. К., редовно призован, се явява лично
и с адв. М. Д. надлежно упълномощен от 14.10.2024 г.
Жалбоподателят- подсъдим Й. С. Й. – починал на 21.02.2024г., видно от
приложения по делото препис–извлечение от Акт за смърт.
Гражданският ищец Ю. А. А., редовно призован, не се явява.
За Окръжна прокуратура - Сливен, редовно призована, се явява
прокурор Х..
М. Н. И. – майка на починалия подс.Й. С. Й., нередовно призована, не се
явява, за нея се явява адв. Т. Р. с пълномощно от 21.10.2024 г.
Адв. Г. М. от АК – Сливен, служебен защитник на подс. П. К. К.,
редовно призован, се явява.
Тъй като подс. П. К. К. е упълномощил защитник, съдът ОСВОБОДИ
адв. М. от залата.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
1
ПОДС. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по въззивни жалби на адв. Г. М. от АК – Сливен, в
качеството му на защитник на подсъдимия П. К. К. от ******* и на адв. Т. Р. от
АК - Сливен в качеството й на защитник на подсъдимия Й. С. Й. от гр. Сливен
срещу Присъда № 11/15.01.2024 год. постановена по НОХД № 1601/2023 г. по
описа на Районен съд – Сливен.
С атакуваната присъда подсъдимите П. К. К. и Й. С. Й. са признати за
виновни в извършването на престъпление по чл. 129 ал.2, вр. ал.1, вр., чл.20
ал.2, вр. чл.54 ал.1 от НК - за това, че на 27.04.2023 г. в гр. Сливен, в съучастие
помежду си, като съизвършители, причинили на Ю. А. А. от гр. Сливен
средна телесна повреда, изразяваща се в „Счупване на челюст“.
С присъдата подс. Й. С. Й. е признат за невиновен по първоначално
повдигнатото обвинение за извършено престъпление в условията на опасен
рецидив и е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.131а, вр. чл. 129 ал.2,
вр. ал.1, вр., чл.20 ал.2 от НК.
На подс. П. К. К. на основание чл. 54, вр. чл. 58а ал.1 от НК е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален
общ режим.
На подс. Й. С. Й. на основание чл. 54, вр. чл. 58а ал.1 от НК е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година при първоначален
строг режим.
С присъдата подсъдимите К. и Й. са осъдени да заплатят на Ю. А. А.
сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за причинените му от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 27.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е
произнесъл и относно веществените доказателства и направените по делото
разноски.
2
Във въззивната жалба, подадена от адв. Г. М. от АК – Сливен, в
качеството му на защитник на подс. П. К. К., се изразява несъгласие с
атакуваната присъда, като счита същата за неправилна, необоснована и
постановена в противоречие със събраните доказателства. На следващо място
се претендира явна несправедливост на наложеното наказание.
Иска се от въззивния съд да отмени присъдата и да върне делото на
прокурора.
Не е постъпило допълнение към въззивната жалба на адв. Г. М. от АК –
Сливен.
Във въззивната жалба на адв. Т. Р. от АК - Сливен в качеството и на
защитник на подс. Й. С. Й. се изразява несъгласие с атакуваната присъда, като
се претендира явна несправедливост на наложеното наказание и се иска
изменение на присъдата с прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК за подс.
Й. и налагане на наказание от 8 месеца лишаване от свобода при първоначален
общ режим.
Не е постъпило възражение по жалбите. В жалбите не се съдържат
искания за събиране на допълнителни доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и нови доказателства.
АДВ. Р.: Нямам искания за отводи и по доказателствата.
АДВ. Д.: Нямаме искания за отводи и доказателства.
ПОДС. К.: Нямам искания.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
СТРАНИТЕ: Нямаме искания за събиране нови доказателства.
Съдът, с оглед становището на страните, намира, че делото е изяснено
от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я :
3
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, намирам жалбата от името на
защитника на подс. К. за неоснователна и като такава ще моля да бъде
оставена без уважение. Самата жалба, като твърдение и като искане, на
практика се намира в противоречие с фактическото положение от развитието
на наказателния процес протекъл на първа инстанция. Пред РС - Сливен
наказателното производство е било приключено по реда на съкратеното
съдебно следствие, като преди това по отношение и на двамата подсъдими
достатъчно ясно е било разяснено какви са последствията от прилагането на
съответната процедура. Разяснението е било както писмено, със съответното
определение на СлРС, така и устно в съдебното заседание. Изрично е
посочено, че няма да се провежда съдебно следствие, а фактите ще се приемат
такива, каквито са описани в обвинителния акт. С оглед на всичко това
твърдението в жалбата от името на защитника на подс. К., че е провеждано
съдебно дирене е абсолютно неоснователно. В същата насока няма как да се
приеме и наличие на постановяване на съдебен акт в противоречие със
събраните по делото доказателства, докато самите подсъдими са се съгласили,
че фактите са такива каквито са описани в обвинителния акт. Във въпросния
обвинителен акт достатъчно ясно и еднозначно е описано как е възникнал
конфликтът, при който е била причинена процесната телесна повреда, така и
причините за това. Като причина довела до възникване на конфликта е
посочено, че се касае за опит от страна на пострадалия да удари подс. К., но
само и единствено това. В тази връзка намирам и твърдението, че се касае за
някаква форма на неизбежна самоотбрана, предполагам се има предвид
неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК, се явява абсолютно
безпочвено и в противоречие с фактите по обвинителния акт, за които, както
вече казах РС - Сливен достатъчно ясно е посочил, че ще бъдат използвани
при постановяване на присъдата, тъй като се подкрепят и от доказателствата
по делото. С оглед всичко казано от мен, намирам жалбите от името и на
двамата подсъдими и техните защитници, а всъщност по отношение на подс.
Й., който е починал, производството би следвало да се прекрати в
наказателната част, за неоснователни. По отношение на претенциите за
гражданския иск, също намирам, че твърденията и исканията в жалбите за
неоснователност на предявения граждански иск, са неоснователни от своя
страна. Налице е причинно-следствена връзка между деянието и увредите,
4
претърпени от пострадалия, като това, което би могло да се коментира е
размерът, в който е уважен, но в конкретния случай намирам, че и размерът не
е завишен, доколкото действително се касае за нанасяне на побой, при който са
причинени и други увреждания, освен това, което е мотивирало обвинението
предмет на обвинителния акт.
АДВ. Р.: Уважаеми въззивни съдии, с оглед процесуалното ми качество
на пълномощник на ответника по предявения граждански иск моля да
постановите съдебен акт, по силата на който да бъде отменена
първоинстанционната присъда в нейната гражданско-правна част, като бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан по размер предявения от името на
пострадалия граждански иск и присъдената сума за обезщетение в размер на
5000 лв. по този иск. Считам че от събраните доказателства по делото не се
установяват такива травматични увреждания, които да обосновават уважаване
на граждански иск в посочения размер. Безспорно от доказателствата по
делото е, че синът на подзащитната ми – подс. Й., също е бил пострадал от
пострадалото лице, като на същия е причинена средна телесна повреда -
счупена ръка, но това обстоятелство не е взето предвид от
първоинстанционния съд. Намирам, че уважения иск в този размер е
прекалено завишен, че същия не отговаря на принципа за справедливост по чл.
52 от ЗЗД и в този смисъл моля, първоинстанционният съдебен акт в тази част
да бъде отменен. Алтернативно правя искане за намаляване на размера, като
считам за справедлива сума в размер на 1000 лв., солидарно заплатена от
доверителя ми и подс. К..
АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, действително моят подзащитен е
признал фактите и обстоятелствата отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и делото е протекло на първа инстанция по реда на
съкратеното производство. Ще насоча вниманието ви обаче към някои факти и
обстоятелства, които не са отразени както следва. Пострадалият го е нападнал,
това първоинстанционния съд не е записал, че го е нападнал въоръжен с нож,
който нож е иззет от органите на досъдебното производство, не е извършена
експертиза дали по него има кръв, не е извършена експертиза на хладно
оръжие, което се явява съществено процесуално нарушение. Предвид това
моля да приемете, че деянието си подс. К. е извършил в състояние на силно
раздразнение предизвикано от пострадалия с противозаконно действие, от
което е било възможно да настъпят вредни последици. Било е възможно да
5
бъде застрашен живота му. Той се е защитил, като по-голямата част от ударите
са били нанесени от починалия извършител. Считам, че фактическата
обстановка не е изяснена в достатъчна степен, въпреки че е призната от тях и
деянието следва да се редуцира като такова по чл. 132 ал. 1 т. 2 от НК и на
подс. К. да бъде наложено наказание „Пробация“.
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подс. П. К. К..
ПОДС.К.: Първо благодаря. Адвокат Д. достатъчно добре описа нещата
с една малка подробност, че освен, че пострадалият посегна с нож към мен,
той посегна с нож и към починалия Й. Й. и това беше основната ми причина
да посегна към лицето. Но смятам, че с моето действие не съм причинил
такива големи щети, както е описано в следствието. Въпреки това съжалявам
за деянието си и не бих го повторил. Просто ситуацията беше такава.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подс. П. К. К..
ПОДС. К.: Искам справедливост.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10,21 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6