Определение по дело №2688/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 777
Дата: 6 март 2019 г.
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20183100502688
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ............../ 06.03.2019г.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в закрито заседание, проведено на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:       

                                                

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Шакирова

въззивно гражданско дело 2688 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Н.С.Д. и К.П.Д. срещу Решение № 626 от 19.02.2018г. по гр.д. № 3867/2014г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с коeто на основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 200 от ЗЗД е отхвърлен предявения от тях срещу А.  М.Н. с ЕГН ********** и адрес: *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата от 10 500 лева,  съставляваща сбор от 10 на брой вноски, всяка от които в размер на по 1050 лв., дължими за месеците от юли 2011г. до септември 2012г. вкл., представляващо част от цената по договор за покупко-продажба, обективиран в НА за продажба на недвижим имот № 18, том VI, peг. № 15155, дело № 942/23.12.2009г. на Нотариус № 194, ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаването на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението, както и Решение № 3856/25.09.2018г. постановено по същото дело, с което не е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението съобразно дадените от ВОС указания.

 

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените доводи са за необоснованост на извода, че купувачът не може да плаща на продавачите, а само на банката. В договора за покупко продажба липсва уговорка в полза на трето лице /банката/, липсва твърдение за встъпване или заместване в дълг. По делото липсва спор, че начинът на плащане на цената по договора за покупко продажба е уговорен конкретно и сочи по коя сметка, в какви срокове и на какви вноски да бъде платена тя от купувача на продавачите. Налице е превратно тълкуване на волята на страните по сделката в противоречие с чл. 9 и чл. 20 от ЗЗД и действителната воля на страните и разума на закона. Няма спор по делото, че продажната цена до сега е била плащана от купувача по сметка на Н.Д. в „Банка ДСК“ ЕАД. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение, а предявените искове бъдат уважени в цялост.

Втората жалба е основана на доводи за недопустимост на решението, с което не е допусната указаната ОФГ в основното решение. С оглед дадените от ВОС задължителни указания по в.гр.д. № 1293/2018г., първоинстанционният е следвало да изпълни същите, въпреки което не е допуснал поправка в диспозитива на решението. С мислена молба, депозирана в първото по делото с.з. и по реда на чл. 143, ал. 2 от ГПК, ищците уточнили, че претенцията им не е за заплащане на анюитетни вноски, както е отразена в диспозитива на обжалваното решение, а е за заплащане на вноски по цената на имота. Тези вноски по цената на имота са идентични по размер на дължимите от продавачите по договора за кредит анюитетни вноски. Молят поради това за обезсилване, съответно отмяна на решението.

 

В отговор на жалбата, А.М.Н. оспорва доводите в нея. Поддържа доводи за правилност, обоснованост и законосъобразност на решението. Именно при условията на поемане на изпълнението се е задължил да плати цената по договора, поемайки изпълнението на задължението на Драгиеви спрямо „Банка ДСК“ ЕАД. Договорът за банков кредит от друга страна е договор, сключен с оглед личността на кредитополучателя, поради което задълженията на последния не могат да се поемат от трето лице. Предсрочната изискуемост на кредита на ищците не е в състояние да видоизмени поетото от него задължение или пък да го превърне в предсрочно изискуемо. Вземането на банката по договора за кредит понастоящем е погасено и не съществува. Ето защо задължението на Н., във вида, в който е поето, е неизпълняемо, доколкото такова не съществува – имотът е продаден на публична продан. Налице е погасяване на задължението на кредитополучателите към банката. От друга страна по делото липсват доказателства въззивниците да са платили дължимите вноски вместо него, за да имат претенция за връщането им. Моли поради всичко изложено, обжалваното решение да се потвърди.

Отговор е депозиран и по втората жалба, съдържащ доводи за допустимост на решението. По същество искането на въззивниците е за изменение петитума на иска, каквото вече е предприето пред ВРС, поради което последващото е недопустимо. В този смисъл жалбата е неоснователна.

 

В уточняваща молба, депозирана на 26.02.2019г. пред ВОС, ищците уточняват, че претендират реално частично изпълнение на задължението на купувача за плащане на продажната цена по договора за покупко продажба на недвижим имот, съобразно уговорения начин на плащане чрез месечни вноски по сметка на продавача, открита в „Банка ДСК“ ЕАД, а именно: сумата от 10 500 лв., заявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане от 111 670.75 лв., представляваща неплатен остатък от цената по договора, формирана като сбор от 10 вноски за цена, равни по размер на анюитетните вноски по договор за кредит от 18.11.2004г., изменен с Анекс № 1, всяка от които в размер на 1050 лв., дължими за периода от 07.2011г. до 04.2012г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 25.03.2014г. до окончателното плащане на задължението, а евентуално по ½ общо заявената сума за всеки от ищците.

 

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2019г. от 09:30 часа, за която дата и час страните са вече призовани.

 

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                

                                                                                          2.