№ 49
гр. С. , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на девети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря ..............
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20203420200751 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Товарни превози“ АД, ЕИК ................., със седалище и
адрес на управление гр.С., представлявано от изпълнителния директор С. С. У., против
Наказателно постановление № 19-001195/23.10.2020г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на ТД - жалбоподател, на основание
чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2 500 ( две хиляди и петстотин) лева за нарушение чл.62, ал.1 от Кодекса на
труда.
В жалбата се визира, че при извършената от контролните органи проверка в
обекта на търговеца проверяващите са оказали принуда спрямо лицето К. Г. А. да
впише в декларацията по чл.402 КТ обстоятелства, чиято истинност е спорна.
Подчертава се, че трудовото правоотношение с посоченото лице е било прекратено със
заповед на работодателя, считано от 01.10.2020г., уведомлението за което е изпратено в
НАП, а административно-наказващият орган е преценил неправилно фактическата
обстановка. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
Пред съда жалбата и искането за отмяна на НП се поддържат чрез
пълномощник, който изразява позиция за липса на нарушение като прави анализ на
събраните доказателства. Претендират се и сторените по делото разноски.
1
Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна. Счита, че са спазени всички изисквания на процесуалния
и материалния закон, а събраните доказателства по безспорен начин установяват
извършено административно нарушение. Подчертава, че независимо от причините за
оставането на работа на св.А. след прекратяване на трудовия му договор, лицето е
продължило да работи без такъв. Моли за потвърждаване на НП и присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-С., при редовност на призоваване, не се представлява, не е
депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид
което се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в
тяхната взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по
вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Св. К. Г. А. от с.К., общ.С., работил като портиер към ТД „Товарни превози“ АД
гр.С., представлявано към него момент от Е. Н. И., по силата на сключен срочен трудов
договор от 30.01.2015г., с посочено основание чл.68, ал.1, т.2 КТ - до завършване на
определена работа. Мястото му на работа било на пропускателния пункт преди
навлизането в територията на базата на ТД в с.К., на който пункт имало подвижна
бариера. Преди тази бариера, на известно разстояние имало разположена бензинова
колонка, която се стопанисвала и ползвала от ТД „Хидрострой България“ ЕООД по
силата на сключен договор за наем с наемодателя „Товарни превози“ АД –С..
На 13.08.2020г. бил избран нов изпълнителен директор на ТД – жалбоподател –
С. У., който решил да освободи ангажираните към дружеството портиери, считано от
01.10.2020г. Поради това със Заповед № 09/30.09.2020г. трудовото правоотношение
със св.К.А. било прекратено, считано от 01.10.2020г. като заповедта била изготвена в
два екземпляра, връчена на свидетеля и подписана от него. След подписването и
единият екземпляр бил върнат на св.Д.И. – счетоводител към „Товарни превози“ АД,
която оформила и ведомостите за полагащите му се за плащане суми – трудовото
възнаграждение за месец септември 2020г. и обезщетението за неизползвания платен
годишен отпуск.
Със заповеди от същата дата – 30.09.2020г., били прекратени трудовите
договори и с другите двама портиери – св.К.Г. и св.Т.Т..
По повод сигнал до ИТ от НАП да бъде извършена проверка на „Хидрострой
2
България“ АД заради обслужващо бензиновата колонка лице, за което да се изясни
дали има трудов договор (данните по който случай били изяснени), контролните
органи на Инспекцията – св.П. и св. Т., посетили базата на ТД „Товарни превози“ АД
на дата 07.10.2020г. Видели, че при бариерата е св.А., който им казал, че вече не е на
работа, защото договорът му бил прекратен. На място попълнил предоставената му от
проверяващите декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ, в която посочил, че няма договор,
като заявил, на св.П., че това е така, тъй като подписал заповед за прекратяването му.
Вписал работно време, при което бил ангажиран по време на трудовото му
правоотношение, фиксирал, че заплатата му е 500 лева, както и че работи към
„Товарни превози – Хидрострой“. Впоследствие при извършената документална
проверка св.П., установила, че св.А. е освободен от работа със Заповедта от
30.09.2020г., за която било подадено и уведомление в НАП, като от разплащателната
ведомост било видно, че на лицето са изплатени дължимите от работодателя суми.
Поради факта, че проверяващите заварили лицето на територията на
дружеството и към дата, когато нямало вече трудов договор, въз основа на подадените
от него данни, решили, че същото продължава да работи без трудовото
правоотношение с ТД да е оформено по предвидения от закона начин. Съставен бил
АУАН № 19-001195/15.10.2020г. за нарушение на чл.62, ал.1 КТ, което обвинение било
възприето и от АНО в издаденото от него наказателно постановление, с което на
„Товарни превози“ АД е наложена имуществена санкция в размер 2500 лева, при
регламентиран в санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 КТ минимум от 1500 лева,
без мотиви за размера на наложеното наказание.
Изискванията на закона за издаване на акта и НП в установените срокове, при
съблюдаване на необходимите реквизити и от съответните длъжностни лица са
спазени, като е зачетено и правото на защита на наказания правен субект.
Съдът намира, че в настоящия случай няма осъществен състав на нарушение, за
което е повдигнато административното обвинение на ТД-жалбоподател. При
проследяване на правнозначимите обстоятелства като хронология и логическа връзка
се изяснява по несъмнен начин, че към 01.10.2020г. св.А. е бил вече с прекратено
трудово правоотношение, но е продължил да посещава бившето си работното място
единствено по своя инициатива. Видно от показанията на възрастния човек, същият
объркано и с вътрешни противоречия обяснява, че никой от фирмата не му бил казал,
че трябва да ходи на работа октомври месец, а той решил така, защото другите му
двама колеги били в отпуск и не можело да няма човек. От показанията на св.Г. и св.Т.
обаче се изясни, че към 30.09.2020г. единият е ползвал отпуска си по-рано, а другият е
получил обезщетение за неизползван такъв, потвърдено и от показанията и на св.Д.И.,
което очертава липсата на правдивост в показанията на св. А.. Същият си и
3
противоречи сочейки, че знаел, че е съкратен, но при идването на проверяващите не
знаел, че е съкратен и затова отивал на работа, без да посочва, че някой му е наредил да
работи. Прави впечатление, че при попълването на декларацията св.А. е посочил, че
към 06/07.10.2020г. няма договор, като св.П. за това обстоятелство изрично пояснява
пред съда, че това е било вписано така, защото лицето заявило пред нея, че е подписало
заповед за прекратяване на договора си, същото било объркано като посочвало, че
работи без договор от 2015г., а св.Т. визира, че пред нея св.А. посочил, че вече не е на
работа, защото няма трудов договор. Същевременно пред съда св.А. заявява, че по
отношение на него е била оказана принуда от страна на контролните органи да напише
така нещата, като в тази насока показанията му също не са ясни и безпротиворечиви.
От дадените пред съда пояснения от св.А., който е на 69 години, се изяснява, че
същият е с намален слух на двете уши, носи апарат, не се чувства добре с главата,
прекарал е инсулт и определя състоянието си като „горе-долу“ добре. Тези
обстоятелства, обсъдени с обърканите му показания, визират, че е налице неправилно
възприемане на фактите от възрастния човек. Съдът приема за безспорно, че заповед и
екземпляр от същата са му били връчени, подписани от него, предвид еднопосочността
в показанията на св.И. и св.П. – досежно заявеното пред нея от св.А., което
кореспондира и с твърдението на изпълнителния директор, че от 01.10.2020г. е
освободил всички, защото има видеонаблюдение, поради което портиери не са
необходими, и което се осъществява от друго място вътре в базата, а не от будката до
бариерата, но св.А. продължавал да се върти в района, като от доказателствата по
делото се установи, че достъпът до там е свободен.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства се налага извод
за незаконосъобразно ангажиране административнонаказателната отговорност на ТД-
жалбоподател, поради което и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-001195/23.10.2020г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на „Товарни превози“ АД,
ЕИК ................., със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от
изпълнителния директор С. С. У., е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2 500 ( две хиляди и петстотин) лева за нарушение
чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Инспекция по труда“ гр.София да заплати на
„Товарни превози“ АД гр.С., ЕИК ................., представлявано от изпълнителния
директор С. С. У., направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.
4
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.С.,
по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5