Определение по дело №446/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….01.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 28.01.2019 г., в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 446 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба вх.№ 8747/20.03.18г.  на Н.П.Д. и С.И.А., вторият представляван от адв. Д. (ВАК), адресирана до Варненски окръжен съд за обявяване на недействителност на поредица от сделки на длъжник и недобросъвестни приобретатели, увреждаща ищците като кредитори, ползващи се с ипотечни права върху имот в гр. Варна.

След указания по отстраняване на нередовности по несъотвествията между изложените в молбата обстоятелства и заявеното за защита потестативно право, с молба вх.№ 10367/04.04.2018г. допълнително ищците са обосновали и  ново искане по вече посочените в исковата молба обстоятелства.

С определение № 1401/23.04.2018г, влязло в сила след пропускане на срок за обжалване от ищците,  съдът е прекратил отчасти претенциите, основани на твърдения за опорочаване на сделката, легитимираща последващия приобретател и за увреждане на кредитори с поредица от сделки, като е приел за разглеждане останалата част от исканията за установяване на недействителността на първата сделка и установяване на ипотечни права спрямо приобретателя по втората сделка.  

Книжата по тези претенции са разменени.

В срока за отговор,          съответно с вх.№ 16204/31.05.18 и вх.№ 20056/04.07.18 първите двама ответници са оспорили претенцията за нищожност на сключената между тях сделка.

Третият ответник своевременно е упражнил правото си на отговор с вх.№ 17319/01.06.18, като е възразил по допустимост на претенцията  поради липса на интерес за установяване на още невъзникнали права спрямо добросъвестно лице, както и поради изчерпване на реда за защита срещу незаконосъобразно заличаване на ипотека, евентуално е оспорил тази претенция и по същество. В уточняващо становище с вх.№ 32295/07.11.18г е допълнена аргументация по недопустимост  от ново сезиране  на съда за установяване на право, за което вече е постановен подлежащ на зачитане акт и липса на интерес от установяване на право, чието фактическо оспорване от ответника не може да се твърди при вече заличена ипотека. Позовава се и на безпредметност на защитата поради невъзможност за противопоставяне на ефекта на ново вписване на заличена ипотека поради противоречие с изискванията за действителност на така наново учредена ипотека.

Макар да са пропуснали срок за допълнителна искова молба, с вх. № 36684/12.12.2018г ищците са изразили становище за допустимост на претенциите им, възприети от съда, като са посочили и допълнителни факти  за преюдициални отношения по първия иск и непротивопоставимост на актове на съдилища, издадени в производство без тяхно участие. Посочили са и допълнителни доказателствени искания.

В срока за допълнителен отговор, първият от ответниците с вх.№ 1728/18.01.19г е възразил по зачитане на просроченото становище, като допълнително е изложил и свои възражения срещу допустимостта на иска за установяване на недействителност на първата сделка. Позовава се на липса на интерес, черпен от предполагаеми факти, в случая очакваното ново вписване на ипотеката, което може да не възникне, както и липса на пряко засягане на материално право или интерес от тази сделка. Оспорени са и доказателствените искания.

Третият ответник също поддържа довод за просрочие на допълнителната защита на ищците, като с вх. № 2662/28.01.19 своевременно е подновил доводите си за недопустимост на втория иск, като е представил и доказателство на факта на обявените в имотните партиди обстоятелства.

     

Насрещните страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 ГПК.

 

По предварителните въпроси: Сезиран е родово компетентен съд, според определена по реда на чл. 69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК цена на иска, надхвърляща 25 000лв.

Местната компетентност по иск, с предмет ипотечно право, чийто вещен характер е утвърден в съдебната практика, е специална (по чл. 109 ГПК). В този смисъл е разрешен и въпроса от въззивен съд с определение № 590/01.10.2018г по в.ч.т.д. 508/18г на ВАпС, с което е потвърдено отхвърлянето на отвода за неподсъдност, заявен от третия ответник.

Държавната такса е авансово внесена.

По изложените в определение № 2106/15.06.2018г аргументи, съдът е отхвърлил възражението срещу разглеждане на делото по реда на ТЪРГОВСКИТЕ  СПОРОВЕ (чл. 365 ал.1 т.1 от ГПК).

Исковата молба по претенции, с които се цели отричане на действието на вписан прехвърлителен акт и установяване на право, черпено от подлежащ на вписване акт, е вписана по партида на учредителя на ипотечното право, правоприемника му и лицето, договаряло с него 14.05.2018г.

Представителната власт на пълномощниците на страните са надлежно учредени (л. 131,204,244, 266).

По допустимостта на претенциите:

Страните са правоспособни физически лица и ререгистрирани по ЗТРЮЛНЦ  търговци.

По приетия за разглеждане установителен иск срещу първите двама ответници, съдът съобразява, че сделката между тях е описана като прехвърляне на собственост вместо плащане на задължение, което от своя страна ищците считат за абсолютно симулирано. Изцяло съответно на тези твърдения е основаването на иск на нищожност поради липса на предмет на договора(схващан като погасяване на съществуващо задължение) или основанието му (causa solvendi). Ищците не са участвали в тази сделка, но извеждат интереса си от твърдението за придобиване на ипотечни права върху имота, прехвърлен с тази сделка. Възражението на ответника в допълнителния отговор не може да бъде споделено. Именно ответника „Варна груп“ЕООД е учредил ипотеката в полза на У С за обезпечение на прехвърления от този кредитор дълг в полза на двамата ищци и цесионерите са вписали придобиването на обезпечението като принадлежност по партидата на ипотекарния гарант. Съответно при уважаване на иска за отричане на действителността на прехвърлителната сделка, ищците ще могат да реализират твърдяното си право пряко върху имота, без да могат да им бъдат противопоставяни каквито и да са вещни права, като насочени към втората ответница, респективно чрез нейни изявление и към трети лица. В този смисъл не е обоснован извода, че нищожността на договора няма да ползва ищците. Доводите за липса на интерес и поради липсващо вписване на ипотеката понастоящем също не може да бъде споделен. Цитираната от ответника съдебна практика (определение № 291/20.06.2013г по д. 3133/3 г на ВКС) визира случай на бъдещо застрашаване на права на ищец, а в случая хипотезата не е такава. Ищците не твърдят, че ще придобият в бъдеще ипотечните права, които да са накърнени от противопоставянето на следващото вписване на прехвърлянето на имота от приобретателя по нищожната сделка. Напротив, от самото начало основават исковете си именно на първоначалната си легитимация като цесионери на ипотечното право, чието удостоверяване обаче незаконосъобразно е било заличено. В този смисъл са предявени за защита вече накърнени права, а не се сочи застрашаване с бъдещо увреждане. Вярно е, че самото прехвърляне (валидно или невалидно) в общия случай не би изключило реализация на ипотечното право( по арг. от чл. 173 ал. 1 ЗЗД), и тогава действително искът би бил недопустим. В случая обаче, фактите, изложени от ищците сочат на нетипична хипотеза на преждевременно заличаване на ипотеката, което осуетява за ищците прякото позоваване на вписването и налага допълнително изследване на възможностите на собствениците на имота да противопоставят новопридобити права. Именно такова противопоставяне би било изключено, ако се установи изначална липса на транслативен ефект на първата от сделките, поради нейната нищожност. В  заключение съдът намира, че интересът на ищците за водене на първия от исковете, с предмет сделката между първите двама ответници е достатъчно обосноват с твърдения за накърняване на правото им с извършено невалидно прехвърляне, след неоснователното заличаване на ипотеката.

Същевременно обаче, същият този ответник се позовава на наличие на неприключил преюдициален спор, воден между него и ищците. Предмет на делото по внесената в касационния съд жалба е съществуването на обезпечения дълг, респективно обусловеното от него обезпечение. В случай, че този спор приключи с акт, който потвърждава незаконосъобразното заличаване на ипотеката по заявлението на длъжник, позовал се на съдебното отричане на обезпеченото право, то несъмнено ищците ще могат да се възползват от новото вписване на ипотеката в тяхна полза и съответно да защитят и правата си спрямо лицата,черпещи права от недействителното прехвърляне. Ако обаче съществуването на погасяването на правото на цесионерите бъде отречено с отхвърляне на предявения от тях иск по чл. 88 ЗКИР, вр. чл. 537 ал.2 ГПК това ще изключи изцяло интересът от защита на законосъобразно заличената ипотека.

Решението по това дело може да ползва не само първия ответник (насрещна страна на същите ищците), но и неговите правоприемници и трети лица, спрямо които повторното вписване на ипотеката ще бъде изключено.

Едва след приключване на касационното производство по гр.д.  2604/18г на ВКС, ГК, 1-во гр.отд., образувано по жалбата по в.гр.д. 2488/17г на ВОС окончателно ще се осуети отпадането на интереса на ищците да търсят недействителност на сделката между първите двама ответници. В този смисъл предметът на това дело е преюдициален и има значение за разрешаването на настоящия спор по смисъла на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК. Висящността на този процес е пречка за разглеждане на настоящото дело, поради което и особеното искане, заявено в отговора по исковата молба на първия ответник е основателно и следва да бъде уважено. 

По втория от установителните искове, съдът намира възраженията за недопустимост, заявени от ответника „Емкей Инвест“ООД  за неоснователни. На първо място, дали е налице или не ипотечното право не е въпрос, който може да се установи чрез позоваване на липсващо вписване в личните партидни книги, водени в Службата по вписванията, особено в случая, в който такова ипотечно право се противопоставя не на учредител, а на приобретател на имот, върху който е учредено спорното обезпечение. Напротив, именно за тези случаи е предвиден специалния ипотечен иск, който кредитор( в случая негови правоприемници цесионери) да могат да предявят за да установят, че въпреки липса на отразяване на ипотеката върху персоналната партида на заварения настоящ владелец или собственик на имота, имат право на принудително удовлетворяване. Въпреки че в доктрината (проф. Марков, „Ипотеката“, София 2008г, стр. 336) се обосновава допустимост на ипотечния иск като осъдителен (с искане за изнесяне на публична продан на имот, владян от лице, отричащо обезпечението), в  случая ищците вече разполагат с основание, което ги легитимира спрямо главния длъжник ( описаното в исковата молба съдебно решение по т.д. 51/2013г на ОС –Габрово, с което в тяхна полза са присъдени частите от обезпечения с ипотеката дълг). Това позволява ипотечния иск да бъде  предявен като установителен, за да обоснове изпълнителна сила на основанието срещу главния длъжник и спрямо ответника като гарант за него,  по арг. от чл. 429 ал.3 ГПК.

Не е налице и пълна идентичност на защитата на ищците, чрез водения от тях иск за отричане на основанието за заличаване на ипотеката им. Само ако претенцията им бъде отхвърлена( както се посочи по- горе) заличаването ще продължи да действа и ще изключи каквито и да са претенции спрямо добросъвестни трети лица. Ако обаче се допусне неоснователно заличената ипотека да се впише отново, това ще наложи допълнително изследване на протовопоставимостта й именно срещу приобретателя, по чиято партида тя няма да бъде отново отразена. В този смисъл положителното решение по иска по чл. 88 ЗКИР, вр. чл. 537 ал.2 ГПК не е достатъчна защита на ищците, които основават претенцията си спрямо този ответник на доводи за неговата недобросъвестност, като знание за обстоятелствата, които макар и да не са били обявени по партидата на праводателя му са били известни на приобретателя. Интересът на ищците се основава именно на преодоляването на защитата на добросъвестните лица, което налага въпросът да бъде разрешен в исков процес, тъй като простото позоваване на обявени в публичните книги обстоятелства в този конкретен случай не е достатъчно. Затова не може да бъде приет извода за обвързаност на всички лица с въззивния контрол върху охранителния акт (решението по ч.гр.д. 238/16г на ВОС).  Подобно на липсата на вписване, зачитането на това решение не изключва интерес от обосноваване на защита срещу накърнено ипотечно право, противопоставимо на недобросъвестно лице. 

На второ място по съображения, сходни с изложените вече, и този иск не е преждевременно предявен, тъй като защитата не се основава на права, черпени от предстоящото  бъдещо ново вписване на ипотеката, а на правата, чието неоснователно заличаване е било известно на този ответник. В този смисъл всички доводи, основани на позоваване на добросъвестност на  приобретателя не могат да се разглеждат като оспорване на процесуални предпоставки, а следва да се възприемат като защита по същество срещу претенцията на ищците. Аналогично, изцяло неотносими към твърденията на ищците са доводите за изключване на интереса им поради невъзможността да се впише ново обезпечение, което да съотвества на законовите изисквания за новоучредена ипотека по чл. 170 ЗЗД.

На трето място, ищците имат интерес от установителен иск не само когато правата им се отричат изрично с конкретни действия, но и от постановяване на решение при признание на иска, ако действително ответникът извън процеса не оспорва ипотеката, тъй като знае за неоснователното й заличаване.  Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е дал повод за предявяването на иска.

В заключение и този иск съдът намира принципно за допустим. Ипотечното право, предявено за установяване спрямо третия ответник се основава евентуално на две различни основания. Първото от тях се извежда от преюдициялно отричане на придобити от този ответник  вещни права, по съображенията, изложени като основание на иска срещу първите двама ответници. Недобросъвестността на надлежно придобилия права приобретател е посочена като евентуално основание, в случай на отричане на недействителността на първата сделка. Това съединяване на претенциите точно съответства и на твърденията за накърнявана на материалните права, тъй като само ако първата сделка е действителна, тя би произвела прехвърлителен вещен ефект. Съответно така предявената претенция се оказва изцяло обусловена от резултата от разглеждане на първия иск. В този смисъл пречката за развитието на процеса изцяло се прилага и за този кумулативно съединен иск.

По тези съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

СПИРА производството по т.д. 446 /2018г, на осн. чл. 229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на производството по гр.д.  2604/18г на ВКС, ГК, 1-во гр.отд., образувано по касационна жалба срещу решението по в.гр.д. 2488/17г на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в седмичен срок от връчването на страните, чрез пълномощниците им със съобщение образец № 9.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: