П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

     №                                       26.05.2009 година                                гр. Бургас

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                ХІ наказателен състав,   

на двадесет и шести май                                     две хиляди и девета година

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.И.

            СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. М.Р.

                                                           2. Т.Т.

 

СЕКРЕТАР: З.А.

ПРОКУРОР:  Радост Бошнакова

като разгледа докладваното от съдията Г.И., наказателно  дело ОХ № 1159 по описа за 2009 г. на БРС

                                                

 ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  Х.Д.Д. - роден на 11.06.1983 г. в гр. Бургас, живущ ***, к-с Братя Миладинови, бл.117, вх.7, ет.3, ап.7, българин, български гражданин, средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, се признава ЗА ВИНОВЕН в това, че през периода месец септември – октомври 2008 г. от строителен обект в с. Твърдица, обл.Бургаска при условието на продължавано престъпление и повторност, чрез използване на моторни превозни средства л.а. „Пежо 306” с рег. №А2994 ВК и л.а. „Рено” с рег. №А 4117 КА е отнел чужди движими вещи – 200 броя строителни платна, на стойност 2820 лева от владението на С.Й.Й., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал.1, т. 4 пр.1 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.28, ал.11 НК, поради което и на осн. чл. 195, ал.1, т. 4 пр.1 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.28, ал.11 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ месеца „Лишаване от свобода”.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.46, б.”Б” от ЗИН първоначален „общ” режим на изтърпяване на така наложеното наказание.

ОСЪЖДА на основание чл.189,ал.3 от НПК подсъдимия Х.Д.Д. да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 45 /четиридесет и пет лева /лв., представляващи разноски по делото за експертиза.

 

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протестиране в петнадесетдневен срок от днес пред БОС.

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                               2.

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА №     от 26.05.2009г. по НОХД № 1159/2009г. по описа на БРС:

Съдебното производство по настоящото дело  се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК. Образувано е по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура-гр.Бургас против подсъдимия Х.Д.Д., ЕГН:**********  с обвинение по чл.195, ал.1,т.4 пр.1  и т.7 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, че през периода месец септември – октомври 2008 г. от строителен обект в с. Твърдица, обл.Бургаска при условието на продължавано престъпление и повторност, чрез използване на моторни превозни средства л.а. „Пежо 306” с рег. №А2994 ВК и л.а. „Рено” с рег. №А 4117 КА е отнел чужди движими вещи – 200 броя строителни платна, на стойност 2820 лева от владението на С.Й.Й., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.Представителят на БРП в съдебно заседание поддържа обвинението, повдигнато с обвинителния акт.Аргументира доказаността му от обективна и от субективна страна и пледира за налагане на наказание на подсъдимия Д. при условията на чл.55,ал.1,т.1 от НК като предлага да му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието.

Подсъдимият Д. признава вината си.Изразява съжаление за извършеното и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на подсинителния акт, като дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти. Моли за минимално наказание.

Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на  деянието. Счита, че самопризнанията на подсъдимия са потвърдени с доказателствата, събрани на досъдебното производство. По отношение на наказанието моли да бъде приложен чл. 55,ал.1,т.1от НК съобразно изискването на чл.373,ал.2 НПК.Пледира за налагането на наказание “лишаване от свобода” в минимален размер като моли изтърпяването му да бъде отложено за срок,определен от съда.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.373, АЛ.3 ОТ НПК СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият Х.Д.Д. е роден на 11.06.1983 г. в гр. Бургас, живущ ***, к-с Братя Миладинови, бл.117, вх.7, ет.3, ап.7, българин, български гражданин, средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

През март 2008г. фирмите „ Трансстрой" и „Масив строй"  предоставили на кмеството на село Твърдица за временно ползване 430 броя строителни платна във връзка със строежа на църква в центъра на селото. В края на август 2008г. подсъдимият Д. бил назначен като търговски представител в “Дип-груп”ООД. За нуждите на търговските представители на дружеството били предоставени за ползване два леки автомобила –л.а.”Пежо” 306 с рег.№А 29 94 ВК и л.а.“Рено Клио” с рег.№А 41 17 КА. Движението на тези две МПС-та се отразявало в пътни листи, но не винаги се записвало името на лицето,което ги ползвало.След като бил назначен на работа подсъдимият също имал достъп до тези два автомобила и започнал да ги ползва в периода септември-края на октомври за да пътува до различни обекти, обслужвани от “Дип-груп”ООД. Веднъж в рамките на този период подсъдимият отишъл до с.Твърдица във връзка с изпълнение на служебните си задължения и видял,че в центъра на селото има строителен обект, в който имало струпани много строителни платна. Подсъдимият постоял известно време до обекта и като се убедил,че същия не се охранява, решил да вземе част от платната и да ги предаде на пункт за изкупуване на метал.В изпълнение на така взетото решение Д. натоварил около 20 броя платна в багажника на л.а.”Пежо” 306 с рег.№А 29 94 ВК, които впоследствие предал в пункт за изкупуване на метал в кв.Победа, гр.Бургас. След известно време подсъдимият отново отишъл до с.Твърдица и отново взел от строителните платна,които предал като метални отпадъци.В периода месец септември – октомври 2008 г. Д. редовно ходел до строителния обект в с.Твърдица, откъдето всеки път вземал строителни платна, които впоследствие предавал за скрап като за този период успял да отнеме 200 броя. Неколкократно бил забелязван от жители на селото-свидетелите М.И.Я.,Г.Н.П. и В.Х.И. да товари строителни платна в два леки автомобила –л.а.”Пежо” 306 с рег.№А 29 94 ВК и л.а.“Рено Клио” с рег.№А 41 17 КА.Те записали номерата на автомобилите и сигнализирали за кражбите на кмета на с.Твърдица –св.С.Й.Й..Той направил проверка на наличните на обекта строителни платна и установил, че липсват 200лроя от тях, след което подал сигнал в ІV РУ на МВР-гр.Бургас. 

         Така изложената и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от самопризнанията на подсъдимия Д., подкрепени от показанията на свидетелите П.Г.Д.,С.Й.Й., М.И.Я.,Г.Н.П.,В.Х.И.,М.Е.Е., дадени на досъдебното производство,протоколите за проведените разпознавания, справката за съдимост и от останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства. При постановяване на присъдата си съдът на основание чл.373,ал.3 НПК ползва самопризнанията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание и доказателствата, събрани в хода на досъдебното прозиводство, които го подкрепят, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.      

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

С оглед на така изложената обстановка, съдът намира,че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. е осъществил престъпния състав чл. 195, ал.1,т.4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 вр с чл.26,ал.1  вр.чл.28, ал.1 от НК. Това е така, защото през периода месец септември – октомври 2008 г. от строителен обект в с. Твърдица, обл.Бургаска при условието на продължавано престъпление и повторност, чрез използване на моторни превозни средства л.а. „Пежо 306” с рег. №А2994 ВК и л.а. „Рено” с рег. №А 4117 КА успял да отнеме 200 броя строителни платна, на стойност 2820 лева от владението на С.Й.Й., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои като те били собственост на фирмите „ Трансстрой" и „Масив строй".Видно от свидетелството за съдимост Д. е извършил деянието, след като вече е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление –по НОХД №91/2001г. на НРС за престъпление по чл.195,ал.1,т.5 вр. с чл.194,ал.1 от НК. Съдът намира, че стойността на отнетото имущество е висока, а многобройните осъждания говорят за завишена обществена опасност на личността на Д., поради което и случаят не може да се счете като маловажен, поради което така извършеното от подсъдимия деяние следва да се квалифицира  по т.7 на чл.195, ал.1 НК-повторност. За отнемането на вещите от мястото, където са били съхранявани са използвани две МПС-та, без които извършването на деянието би било невъзможно, поради което е налице и квалификацията по чл.195, ал.1,т.4 от НК. Предвид това,че строителните платна са поставени в обекта в центъра на с.Твърдица без да се охраняват от никого, според съда означава,че същите са били оставени без постоянен надзор и с отнемането им е осъществен и състава на чл.195,ал.1,т.2 от НК,но такова обвинение на Д. не е повдигнато. Налице са условията за квалифициране на извършеното от подс.Д. по чл.26,ал.1 НК, защото през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината той е извършил няколко деяния, осъществяващи поотделно съставите на едно и също престъпление-чл.195,ал.1,т.4 и т.7 от НК като всяко следващо отнемане се е явявало от обективна и субективна страна продължение на предшестващото го такова.

От субективна страна на престъпния състав, съдът приема наличие на форма и вид на вина-“пряк умисъл”, съгласно чл.11,ал.2 от НК-подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното деяние, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия Д. съдът взе предвид,че съдебното следствие се проведе по реда на чл.371,т.2 и сл. от НПК.Неговите самопризнания се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства поради което на основание чл.373,ал.2 НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под определения в закона минимум, предвиден за престъплението, което е извършил. При определянето на размера и вида на наказанието на подс.Д. съдът отчете младата му възраст, изразеното разкаяние и съжаление за извършеното, признанието му още на досъдебното производство за извършеното от него посегателство и оказаното от него съдействие на разследването, както и че деянието не е станало причина за затруднения при извършването на строежа на църквата в с.Твърдица. Съдът от друга страна се съобрази и с обстоятелството, че Д. е бил осъждан три пъти към момента на извършване на деянието.Воден от изложените съображения настоящия състав намира,че следва да му се определи  и наложи наказание “лишаване от свдобода” към минимума, предвиден в чл.39, ал.1 от НК,а именно “лишаване от  свобода” за срок от четири месеца,което на основание чл.46, б.”б” от ЗИН да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “общ” режим.Не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на така определеното наказание,защото Д. е осъждан три пъти за престъпления от общ характер като в два от тези случаи е прилаган института на чл.66,ал.1 от НК,но очевидно това не е дало нужния поправителен и възпиращ ефект спрямо личността на подсъдимия.  

 На основание чл.189,ал.3 НПК съдът осъди подс. Д. да заплати в полза на държавата по сметка на БРС направените по делото разноски в размер на 45/четирдесет и пет/лв.

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата.

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: