РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330106934 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 439 ГПК от Ш.Х. срещу „Фронтекс интернршънъл“ ЕАД
за признаване на установено, че ищецът не дължи сумата за главница по изпълнителен
лист издаден по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
В исковата молба се твърди, че изпълнителният лист е издаден по заповедно
производства, след влизане в сила на заповеди по чл. 410 ГПК. Твърди се, че
образуваното за събирането на вземането изпълнително дело било прекратено по
силата на закона и давността е изтекла. Иска се да бъде уважена претенцията.
Претендират се разноските в процеса.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва претенциите. Счита, че давността е 5-годишна и не е изтекла
предвид предприетото изпълнение. Иска отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За процесната сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от ***г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ищеца. От негова страна е постъпило възражение,
1
поради което е бил предявен установителен иск, а след това е издаден изпълнителен
лист. Предвид горното и с оглед посочените в изпълнителния лист основания за
издаването му (чл. 404, т. 1 ГПК) съдът намира, че вземането е било установено с
влязло в сила решение и се погасява с изтичането на 5- годишна давност.
Вземането е било прехвърлен на ответника с договор за цесия, приложен към
изпълнителното делото, като страната е уведомена за това, както в изпълнението, така
и в настоящото производство.
От приложеното копие на изпълнително дело № ***г. на *** се установява, че
на ***г. ответникът, като цесионер, е подал молба за образуването на изпълнително
производство по издадения лист, като е направено възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. По
самото дело, в първите години след образуването му, са извършени редица справки за
имуществото на длъжника и са насрочени два описа на движими вещи- лист 79 и 83.
Действия за осъществяване на избрания от *** изпълнителен способ не са извършвани.
След това на 05.07.2018г. са предприети нови действия по изпълнението като е
наложен запор на банкови сметки на ищеца. Той обаче не е довело до прекъсване на
давностния срок, защото към този момент изпълнителното производство вече е било
прекратено по силата на закона, поради непоискването на изпълнителни действия в
продължение на две години. С молбата за образуване на изпълнително производство
взискателят е поискал изпълнителни действия (без изпълнение върху движими вещи) и
е възложил на *** да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
Това обстоятелство не го освобождава от задължението да движи производството, чрез
отправяне на нови искания за изпълнителни способи и внасяне на дължимите за тях
такси, както и да следи за тяхното развитие. При наличието на подобно
упълномощаване съдът намира, че срокът по чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва
със всяко изпълнително действие, което ЧСИ предприеме в изпълнение на
възложените му правомощия. Срокът обаче не е бил прекъснат с двете насрочвания на
описи на движими вещи, защото самото насрочване не представлява изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. Изпълнителни действия,
съгласно чл. 450, чл. 465 и сл. ГПК и разясненията, дадени в мотивите на т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор (което става с описа на вещта), извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан
(съответно предаване на вещта в магазин) и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта. Освен това следва да се съобрази, че избраният от ЧСИ изпълнителен способ
не е бил извършен поради бездействието на ответника, доколкото няма доказателства
за плащането на дължими авансови такси. Ето защо след подаването на молбата за
образуване на изпълнително дело не са предприемани или искани изпълнителни
действия, двугодишният срок по чл. 433, т. 8 ГПК е изтекъл на 11.09.2017г. и
производството се е прекратило по силата на закона. Прекратяването на изпълнението
2
е настъпило по силата на закона с изтичането на срока, а именно на 11.09.2017г., в
какъвто смисъл са и разясненията дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона,
направените след това искания и предприетите действия по принудително изпълнение
се явява незаконосъобразни и не могат да доведат до прекъсването на погасителната
давност. Отново в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. на ОСГТК
на ВКС се посочва, че давността се прекъсва от последното валидно изпълнително
действие.
Давността е била прекъсната последно на 30.09.2015 г., когато е постъпила
молба от ищеца за разсрочено плащане, в която е направено изрично признание на
вземанията. От тази дата е започнал нов давностен срок, който е изтекъл на
30.09.2020г. До прекъсване на давността за този период не се е стигнало, като
изпълнителният лист не е бил връщан на взискателя и не е образувано ново
изпълнително дело.
Постъпилите на 01.02.2019 г. и 19.03.2019г. молби за налагане, съответно на
възбрана и запор не са довели до прекъсване на давността, защото са подадени след
прекратяване на изпълнението, във връзка с тях не е образувано ново производството и
не са предприети валидни изпълнителни действия.
Поради горното претенцията следва да бъде уважена.
Не следва да бъдат отчитани суми от извършените доброволни плащания,
защото от приложените разпределения е видно, че с тях не са били отчетени
погасявания за главницата по изпълнителния лист.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 50 лева за държавна такса, 24 лева разноски за
препис от изп.д. и 300 лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ш. С. Х., ЕГН
**********, НЕ ДЪЛЖИ „Фронтекс интерненънъл“ ЕАД с ЕИК *********- цесионер,
сумата от 539.95 лева- главница по договор за потребителски паричен кредит от ***
г., за която е бил издаден изпълнителен лист от ***г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на
ПРС в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД- цедент, поради изтичане на
погасителната давност.
ОСЪЖДА „Фронтекс интерненънъл“ ЕАД с ЕИК *********, да заплати на Ш.
С. Х., ЕГН **********, сумата 374.00 лева- разноски по делото.
3
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
4