РЕШЕНИЕ
№ 2157
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100505967 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20042759/15.02.2021г. по гр.дело №52009/2019г. по описа на СРС, 33
с-в са отхвърлени като неоснователни предявените от СТ. Ж. П. с ЕГН**********, срещу
Е.И. Д.- П.а с ЕГН**********, искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 1500лв.-
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерни действия на ответника,
изразяващи се в изразени публично неверни твърдения на 03.06.2015 г. в ефира на телевизия
„Нова телевизия”, в разговор - интервю, в предаването „Часът на Милен Цветков” и сумата
от 2000лв.- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерни действия на
ответника, изразяващи се в изразени публично неверни твърдения в предаванията „На
кафе“, излъчени по телевизия „Нова телевизия“ на 12.06.2015г. и на 15.06.2019г., ведно със
законната лихва от 03.06.2015г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е и предявения от
СТ. Ж. П. срещу Ив. Н. Д. с ЕГН******* иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата от
1500лв.- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от неправомерни действия на
ответника, изразяващи се в изразени публично неверни твърдения в предаванията „На
кафе“, излъчени по телевизия „Нова телевизия“ на 12.06.2015г. и на 15.06.2019г., ведно със
законната лихва от 03.06.2015г. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати
на ответницата Е.И. Д.- П.а 1305лв., а на Ив. Н. Д.- 635лв. разноски по делото.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
1
въззивна жалба от ищеца СТ. Ж. П.. Жалбоподателят твърди, че при постановяване на
обжалваното решение е нарушено диспозитивното начало, както и е допуснато съществено
процесуално нарушение- не са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Твърди
също така, че заявеното от ответниците в телевизионните предавания представлява
публично твърдение за извършени от ищеца престъпления, за които няма влязла в сила
присъда или уважен иск по чл.124, ал.5 ГПК и не могат да се окачествят като оценъчни
съждения. Изложеното от ответниците не представлявало нито мнение, нито оценъчно
съждение, а позорящи твърдения за факти, осъществили се в обективната действителност.
Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете- уважени. Претендира
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
Ответниците по жалбата и в производството Е.И. Д.- П.а и Ив. Н. Д., в подадените в
срок отговори на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна. Молят
обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендират разноски за въззивната
инстанция.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и
по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подаден а в срока по чл. 259 ГПК, от лице,
имащо правен интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната
жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.45 от ЗЗД, както следва: срещу ответника Е.И. Д.- П.а- за сумата от 1500лв. обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от изразени публично позорни и клеветнически
твърдения на 03.06.2015г. в ефира на телевизия „Нова телевизия”, в предаването „Часът на
Милен Цветков”, както и за сумата от 2000лв. обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от изразени публично позорни и клеветнически твърдения в предаванията „На
кафе“, излъчени по телевизия „Нова телевизия“ на 12.06.2015г. и на 15.06.2019г., ведно със
законната лихва от 03.06.2015г. до окончателното изплащане на главниците; срещу
ответника Ив. Н. Д.- за сумата от 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди от изразени
публично позорни и клеветнически твърдения в предаванията „На кафе“, излъчени по
телевизия „Нова телевизия“ на 12.06.2015г. и на 15.06.2019г., ведно със законната лихва от
03.06.2015г. до окончателното изплащане.
Ответниците оспорват исковете като неоснователни и недоказни.
2
Между страните не се спори относно изложената в исковата молба фактическа
обстановка, както следва:
На 03.06.2015г. в ефира на телевизия „Нова телевизия”, в предаването „Часът на
Милен Цветков” ответницата Е. П.а заявила, че: „била подложена от ищеца на системен
физически и психически тормоз. На 01.08.2014г. ищецът взел детето на страните и в
продължение на 3 месеца нямала информация за него. Оплаквам се от системния психически
тормоз който осъществява най-вече върху детето и върху мен”, „бях малтретирана от него,
заплашвана, че ще извърши престъпление, дори че ще ме убие, а той е служител на МВР и
има оръжие и когато осъзнах, че той може да извърши това, потърсих закрила”, „И най-
интересното е, че дори заблуждава частен съдебен изпълнител, при условие, че има
ограничителна заповед да дойде пред дома ми и да изведат принудително с присъствие на
полиция детето. Това е нов шок за детето. Постоянно живеем в страх, и просто не знам по
какъв начин да му се въздейства. Тъй като постоянно живеем в стрес сме монтирали камери,
тъй като той идва да ни заплашва”. На 12.06.2015г. в телевизионното предаване „На кафе”
по Нова телевизия, ответницата Е. П. заявила, че при ситуация, свързана със закупуване на
детска количка за детето „започна да ме блъска в леглото, започна да ме обижда „колко си
глупава, колко си проста”, „постоянно го изнервяше детето и е агресивен, агресивно се
държеше”, „той стана доста агресивен”, „той не издържаше с психиката, дори и на работата
му бяха казали, че трябва да издържа на натоварване”, „по кожата му започнаха да се
появяват пъпки и му казаха, че това е невродерматит, на нервна почва и започна да се
обрива целия. Впоследствие видях едни хапчета, които са за психолептици. Бяха му
изписани от частен доктор, и започна той да ги пие”, „каза ми по телефона, че ще ми разбие
муцуната, като се върне. Каза ми го това и ми затвори телефона. В обедната почивка се
върна отвори лаптопа и започна нещо да гледа и аз бях с детето. Аз му казах да не се изнервя
при което той започна да крещи: „Ти ще мълчиш, чу ли какво ти казах ще мълчиш!” В
същото време взе детето с едната ръка под мишница, а с другата ръка започна да ме бута в
дивана, да ме удря и бута в дивана, първо започна с длан в гърба, а след това започна да ме
блъска в дивана. В това време баща ми звънна по телефона. Когато звънна той започна да
крещи, че ще ни застреля и четиримата”, „той казваше, че знае като служител как може да
прикрие престъпление, просто така са го обучавали, как може да прикрие престъпление”,
„позволяваше си да вади оръжието, дори го даваше на малкия и му казваше: „На тате
полицайчето.”, изкарваше патроните и му го даваше”, „той виждайки синините ми каза, че
може да извърши престъпление и знае как да го прикрие”, „той постоянно казваше: „Мълчи,
че ще ти разбия муцуната!”, „Започна да ми крещи: „Няма да стане, ти ми ограничаваш
контактите с детето, няма да ходиш вече при тях”, и в същия момент започна отново да ме
удря, да ме блъска, при което ми измъкна и рамото и аз успях да се отскубна и да отида в
хола, където са бабата дядо го и детето, той веднага тръгна по мен и каза, че „Аз не съм я
удрял, тя лъже.”, „страхувах се, че ако подам жалба той ще покаже служебната си карта и
отново ще използва служебното си положение”, „той постоянно ни заплашваше, че ако се
обърна към адвокат ще ни застреля всичките, само трябва да мълча”, „много пъти се е
случвало да идва с полиция в кризисния център без повод, просто да внася някакъв страх,
3
или пък имаше монтирана полицейска сирена на собствената си кола и минаваше вечер
пускаше я, за да внася страх в мен”, „той самият в съда е казал, че не спазва никакви закони
и не желае да спазва и този режим на контакти, който е с детето. Да, заявява го в съда”, „от
тогава той укрива детето и не позволява да го видя и взема при себе си 2-годишно дете”,
„постоянно препятства контакта с детето”, „същия ден той пуска в Районен съд Пловдив
молба, като изтъква неверни данни, като съдията докладчик му издава същата заповед”, „аз
нямам никакъв контакт с него, но достатъчно беше да изтъкне неверни данни, за да му бъде
издадена заповед, това му даде самочувствие и започна да укрива още повече детето”, „на
два пъти идваше с полиция, разпореждаше се като техен началник, да влезнат и да изведат
детето, без да се замислят какъв удар това ще бъде за едно дете”.
На 12.06.2015г. в телевизионното предаване „На кафе” по Нова телевизия, Ив. Н. Д.
използвал следните изрази: „Да на обяд към дванадесет и половина някъде и като ми се
обади каза: „Татко, той ме заплаши, че ще ми разбие муцуната.” И като се обадих към
дванадесет и половина ми каза: „Татко, той ме бие.” и като ми каза това нещо, аз не очаквах.
Аз казах само: „Как така те бие?”, а тя ми каза: „Бие ме, бие ме.” И чувам в слушалката, че
плаче детето и плача го чувам. И той взима слушалката и аз му казвам: „С., какво правиш бе
С., а той ми казва: „Цигани мръсни, ще ви застрелям всичките с оръжието.” и започна да
цитира всичките - мен, жена ми, нея, всичките ще ви застрелям, и аз се опитвах да го
успокоя: „С., С.”, „когато идваше в нас, той започваше да се държи нагло, да ми обяснява
как може да направи всякакви работи, без да бъде уязвим, да направи престъпление. Просто
се държеше по такъв начин", „когато на 08.05 видя, че и този номер не му мина, вечерта в
два и половина спира кола, спира кола и, слиза от колата и с някъв такъв голям камък
колкото протакал, го хвърля към прозореца, а вътре му спи детето, разбирате ли”, Е.:
„преполагам, че той, няма друг кой да е”. И. „С такава сила хвърля, че чак решетката
поддава”, „страхувам се от по-нататъшни действия”.
Не се спори между страните относно факта, че срещу ищеца е повдигнато обвинение
за престъпления с правна квалификация по чл. 296, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че
в периода 08.04.2014г.- 27.04.2014г., в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, не изпълнил Заповед за защита от домашно насилие, издадена на 06.02.2014
г., постановена по гр.д. № 20486/2013 г. по описа на Районен съд-Пловдив, в частта, в която
е било забранено на СТ. Ж. П. да се приближава до жилището и местата за социален контакт
и отдих на Е.И. Д.-П.а, като на 08.04.2014г. и на 12.04.2014г. приближил място за отдих -
градски парк, находящ се в гр. Пловдив, срещу бивша пивоварна фабрика „Каменица”,
където се намирала Е.И. Д.-П.а и провел среща и разговор с нея; на 27.04.2014г. приближил
място за отдих- детска площадка на автомивка срещу магазаин „Билла”, в близост до
Кризисния център за жени, жертви на домашно насилие в гр.Пловдив, където се намирала
Е.И. Д.-П.а и провел среща и разговор с нея, както и за престъпление с правна квалификация
по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК за това, че на неустановена с точност дата
в периода 27.04.2014г.- 24.05.2014г. в гр.Пловдив, в съучастие като подбудител, умишлено
склонил другиго като свидетел устно, съзнателно да потвърди неистина пред надлежен
4
орган на властта- следовател от ОСлО при ОП- Пловдив, което Н. сторил на 24.06.2014г.,
когато в качеството си на свидетел по следствено дело №217/2014г. по описа на ОСлО при
ОП-Пловдив, пред водещия разследването и провеждащ разпита му следовател Р.Л. устно,
съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 27.04.2014г. със С.П. се намирали в
гр.Пловдив, пред магазин „Билла”, находящ се в близост до Кризисен център за жени,
жертви на домашно насилие и там случайно срещнали съпругата на П., като Н. знаел, че
тези факти не отговарят на истината и всъщност С.П. го накарал да посетят това място,
именно за да могат да срещнат Е.И. Д.- П.а, за която знаели, че се намира именно там и
която П. нямал право да приближава поради издадена в нейна полза заповед за защита. По
горепосочения обвинителен акт е образувано наказателно производство по н.о.х.д.
№7172/2020г. по описа на PC- Пловдив, което не е приключило.
По отношение на детето на ищеца и ответницата П.а- Ж.С. П., са издадени заповеди
за незабавна защита по ЗЗДН №17 от 07.10.2014г. по гр.д.№2980/2014г. на Пазарджишки
районен съд, с която се задължават ищецът и на трети за спора лица - Р.Ж. П.а и Ж.С. П., да
се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете, както и №18 от
15.10.2014г. по гр.д.№2980/2014г. на Пазарджишки районен съд, с която се забранява на
ищеца и на същите трети за спора лица да се приближават до детето.
Установено е от представената по делото заповед №РД08-256/14.12.2013г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане”- Пловдив, че ответницата Е. П.а и детето
Ж.С. П. са настанени краткосрочно, считано от 13.12.2013г., в „Кризисен център” за жени,
жертви на домашно насилие.
Установено е от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение
№751/2014г. от Съдебна медицина при МБАЛ„Пазарджик”АД, че на 06.10.2014г. след
проведен преглед на ответницата Е.Д.-П.а са констатирани травматични увреждания в
областта на лявото рамо с масивно кръвонасядане със синкаво-виолетов цвят, които, според
извършилия прегледа, отговарят по време и място да са получени по начина, съобщен от
ответницата, а именно: на 30.09.2014г. около 19 часа при нанесен побой, при който била
бутната в метална врата, които са довели до разстройство на здравето извън случаите по
чл.128 и чл.129 НК.
Установява се от представено по делото съдебномедицинско удостоверение
№1392/2013г., че на 09.12.2013г. при ответницата Е.Д.- П.а е констатирано наличие на
травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявата мишница, като посочените
травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп
предмет и е възможно да бъдат причинени по начина, съобщен в предварителните сведения
от ответницата, а именно: на 08.12.2013г. от стискане с ръце и блъскане в легло, което
ответницата посочила, че е извършено от съпруга й.
Установява се от съдебномедицинско удостоверение №24/2013г., че на 21.01.2013г.
при ответницата П.а е констатирано наличие на кръвонасядания по лява подмишница, които
ответницата съобщила, че са получени от нанесен от ищеца побой на 21.01.2013г., като
съобразно заключителната част, същите могат да бъдта получени по начин, съобщен от
5
прегледаното лице.
С представеното по делото решение №945 от 22.05.2014г. по в.гр.д.№1065/2014г. по
описа на ОС- Пловдив, е оставено в сила решение №488 от 04.02.2014г. по гр.д.№
20486/2013г. по описа на РС- Пловдив в частта с която е оставена без уважение молбата на
ответницата Е. П.а за определяне временно местоживеене на детето Ж.С. П. при майката,
както и в частта с която на ищеца СТ. Ж. П. е наложена глоба в размер от 200лв. на
основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, като първоинстанционното решение е отменено в частта, с
която ищецът е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо
ответницата Е. П.а и детето на страните, както и в частта, с която на ищеца е забранено да се
приближава до жилището на молителите, както и до местата за социални контакти и отдих
на молителката за срок от 6 месеца, вместо което съдът е постановил решение, с което е
оставена без уважение молбата на ответницата Е.И. Д.-П.а в качеството й на майка и
законен представител на детето Ж. П. против ищеца за налагане на мерки за защита от
домашно насилие по чл. 5, ал.1 от ЗЗДН. Със същото решение ищецът е задължен да се
въздържа от извършването на домашно насилие спрямо ответницата Е.Д.-П.а, както и му се
забранява да приближава жилището на ответницата Е.Д.-П.а, както и местоработата и
местата за социални контакти и отдих, за срок от четири месеца, считано от 04.02.2014г.
С представеното по делото решение №297 от 27.05.2015 г. по в.гр.д.№256/2015г. на
Пазарджишки окръжен съд, влязло в законна сила, е потвърдено решение №100 от
12.02.2015г. по гр.д.№2980/2014г. на РС- Пазарджик, с което е отхвърлена молбата за
ответницата Е.Д.-П.а за защита поради твърдян за осъществен на 05.10.2014г. акт на
домашно насилие от С.П., Р.П.И Ж. П. спрямо детето на страните Ж.С. П..
С решение №332 от 05.06.2015г. по в.гр.д.№485/2015г. на Пазарджишки окръжен
съд, влязло в законна сила, е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд №26 от
15.01.2015г.по гр.д.№2963/2014г., с което е отказано да се издаде заповед за защита от
домашно насилие в полза на ответницата и детето на страните в настоящото производство
като е прието, че от страна на ищеца по настоящото дело не е извършен акт на домашно
насилие спрямо молителите на 30.09.2014г.
От показанията на свидетелката З. И.а, приятелка на ищеца се установява, че през
месец юли 2015г. свидетелката и ищецът гледали заедно предаване, в което ставало въпрос
за последния. След предаването ищецът се разстроил и бил депресиран, като казал на
свидетеля, че негови колеги са гледали предаването и коментирали същото, поради което се
чувствал неудобно.
От показанията на свидетеля Р. П.а, майка на ищеца, преценени от съда по реда на
чл.172 ГПК се установява, че тя и ищецът гледали предаване през лятото на 2015г. в
следващите няколко дни с нея се свързали журналисти. Ищецът се сринал, негови колеги
обсъждали изложеното в предаването, вследствие на което ищецът нямал желание да
общува с никого, както и да ходи на работа и да излиза с приятели. Това негово състояние
продължило доста време, а в края на 2015г. ищецът бил отстранен от работа.
От показанията на свидетеля В. Д., в приятелски отношения с ответницата, се
6
установява че свидетелката видяла пред дома на ответницата полицейски автомобил и
ищецът искал да вземе детето на страните със себе си, като се държал арогантно. През
2015г. по време на тържество видяла, че детето на страните било много притеснено и не се
отделяло от ответницата, а последната също била видимо притеснена.
От показанията на свидетеля Г. Д., майка на ответницата, преценени от съда по реда
на чл.172 ГПК се установява, че няколко пъти в нейно присъствие ищецът извършвал актове
на домашно насилие спрямо ответницата. През месец септември 2012г. по повод закупуване
на детска количка ищецът блъскал ответницата в детското легло на детето им. Когато
ищецът и ответницата посещавали дома на свидетеля Д., ищецът се държал арогантно,
обиждал и отправял заплахи към ответницата, като казвал че може да извърши убийство и
никой няма да го разкрие. Ищецът звънял през нощта по телефона в дома на свидетеля,
отправял обиди и будел детето на страните, разговарял и с него по този начин.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка
настоящият състав споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД включва
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага.
Съгласно константната съдебна практика отговорността по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира
за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за
неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца. Свободата на
словото, прокламирана в чл.39 и сл. от КРБ, се разпростира до пределите, до които засяга
други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите.
Съобразно мотивите към Решение № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г. на Конституционния съд
свободата на словото (правата по чл. 39-41 от КРБ) няма абсолютен характер, като
Конституционният съд условно е групирал основанията за ограничаването й както следва: за
защита на националната сигурност, запазване на обществения ред и превенция на
престъпността, защита на здравето и морала, защита на репутацията и правата на другите
граждани (чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2, чл. 41, ал. 1, чл. 41, ал. 2), съображения за запазване на
тайна. Т.е., накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване
на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна
разпоредба на чл. 57, ал. 2 КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 КРБ, в
който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е
правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от
Конституцията е също защитено. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на
чл. 10, т.2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са
в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Така посочените
ценности обхващат присъщите на човешката личност чест, достойнство и добро име, които
са обект на посегателство при нанасяне на обида- умишленото унижаване достойнството на
7
дадено лице посредством неприлично отнасяне с него, и на клевета- съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на
престъпление другиму.
С оглед на тези основополагащи принципи в случая следва да бъде отговорено на
въпроса дали осъщественото от ответниците поведение представлява реализиране на
правото и по чл.10 от ЕКЗПЧОС и чл.39 КРБ в рамките на законоустановените предели за
това. Пределите, до които се простира свободата да се отстоява мнение, да се получава и
разпространява информация, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано
честта и достойнството на гражданите, като това е очертаната правна рамка, в която
упражняването на посочените права, в частност правото да се изразява свободно мнение и да
се разпространява информация, е правомерно, т.е не е обидно или клеветническо.
В светлината на гореизложеното, както правилно е приел и първостепенният съд,
изказаните от ответниците твърдения в процесните телевизионни предавания, не излизат
извън пределите на гарантираната от Конституцията и ЕКЗПЧОС свобода на словото, тъй
като макар и формално да засягат честта, достойнството и доброто име на ищеца, изказаните
твърдения отговарят на действителна фактическа обстановка, т.е. не са обидни или неверни.
Предвид гореизложеното, от събраните по делото доказателства не се установява
наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, необходими за
ангажиране отговорността на ответницата, както подробно бе описано по-горе в настоящото
решение. Извършването на твърдените от ищеца действия на ответниците е безспорно
между страните, но не се установява тези действия да са противоправни. При това
положение обсъждането на причинени вреди и причинно- следствената връзка е
безпредметно.
Ето защо въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора жалбоподателят- ищец няма право на разноски. На
ответниците по жалбата и в производството следва да бъдат присъдени направените във
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размери съответно 480 лева
за Ив. Н. Д. и 1305 лева за Е.И. Д.- П.а.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20042759/15.02.2021г. по гр.дело
№52009/2019г. по описа на СРС, 33 с-в
ОСЪЖДА СТ. Ж. П. с ЕГН********** да заплати на Е.И. Д.- П.а с ЕГН**********
сумата 1305лв. (хиляда триста и пет лева)- разноски по делото за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА СТ. Ж. П. с ЕГН********** да заплати на Ив. Н. Д. с ЕГН*******
8
сумата 480лв. (четиристотин и осемдесет лева)- разноски по делото за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9