Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Перник, 09.03.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАША ДИНЕВА,
като разгледа гр. д. № 6944/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с правна
квалификация чл. 200 от КТ.
Образувано е по искова молба,
предявена от П.Б.С., ЕГН ********** *** против “Топлофикация Перник” АД – гр.
Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов.
Ищецът твърди, че работи при
ответника по трудов договор на длъжност “монтьор – котелно оборудване” в цех
“Парогенератори” – звено “котелно оборудване”. Сочи, че на 09.05.2017 г.
изпълнявал трудовите си задължения, като се качил на двураменна стълба, за да
извърши подготовка за боядисване на ремонтната работилница на цеха. Стълбата се
счупила, ищецът изгубил равновесие и паднал на земята от височина около 2.60 м.
При падането получил множество наранявания по гърба, шията, таза и левия
хълбок. Незабавно бил закаран в МБАЛ “Рахаила Ангелова” АД – гр. Перник. След
извършен преглед, му била поставена яка за обездвижване на врата, която била
свалена след 25 дни. За същия период била обездвижена и дясната му ръка.
Предписали му болкоуспокояващи медикаменти. Поради причинените му травми за период
от 114 дни бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Сочи, че през този
период движенията му били затруднени, изпитвал болки и страдания, които
продължават и до настоящия момент. Не можел да се обслужва и да се храни
самостоятелно.
Настъпилата злополука била
призната за трудова с разпореждане № 12/15.05.2017 г. на НОИ.
Счита, че причинените му
неимуществени вреди – болки, страдания и битови неудобства биха могли да бъдат
справедливо репарирани с обезщетение в размер на 40000 лв.
Искането към съда е да осъди
ответника да му заплати сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
битови неудобства, настъпили в резултат на трудова злополука от 09.05.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2017 г. до
окончателното плащане.
Исковата молба и приложенията
са връчени на ответника. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва предявеният иск по основание и размер.
Твърди, че уврежданията на
ищеца са настъпили при работа, която не е включена в длъжностната му
характеристика и не му е възложена от работодателя. Сочи, че същият няма
задължение да извършва подготовка на стени за боядисване. Осъществената от него
дейност е самоволна и не му е възлагана от работодателя. Твърди, че поради
обстоятелството, че ответникът е собственик на толофикационна централа, която
представлява обект на критична инфраструктура в енергетика, всеки от работниците е длъжен да извършва
възложената му от работодателя дейност и да не осъществява друга такава.
Твърди, че ответникът е нарушил това правило, като е изпълнявал дейност, която
не е включена в длъжностната му характеристика и не му е възложена от
работодателя.
Прави възражение с правна
квалификация чл. 201, ал. 2 от КТ за съпричиняване на настъпилите неимуществени
вреди от работника, тъй като е нарушил правилата за използване на двураменна
стълба, регламентирани в Инструкция за безопасна работа с преносими стълби.
Оспорва размера на иска, като твърди,
че претендираното обезщетение е завишено и не съответства на действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Искането към съда е да отхвърли
предявения иск. Заявено е искане за присъждане на направените по делото
разноски.
За уважаване на предявеният иск
в тежест на ищеца е да установи, че е претъпял трудова злополука и в причинна
връзка с нея са настъпили твърдените неимуществени вреди.
Легално определение за трудова
злополука се съдържа в чл. 55, ал. 1 от
КСО - това е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и
във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
От представените писмени
доказателства – декларация от ответника вх. № 5101-13-13/12.05.2017 г. на ТП –
Перник, на НОИ и разпореждане № 12/15.05.2017 г. на ТП – Перник на НОИ се
установява, че декларираната злополука от осигурителя “Топлофикация - Перник”
АД, станала с ищеца П.Б.С. на 09.05.2017 г., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО,
е призната за трудова злополука. В хода на административното производство по
издаване на разпореждането е установено, че на 09.05.2017 г. около 13.10 ч.
пострадалият, се качил на двураменна стъбла в ремонтна работилница на цех
„Парогерератори” в ТЕЦ „Република”, за да извършва подготовка на стена за
боядисване. В следствие счупване на стълбата, ищецът загубил равновесие и
паднал на земята, при което получил „множествени повърхностни травми на
раменния пояс и мишницата”. Констатирано е, че злополуката е станала в работно
време, при работа, извършена в интерес на работодателя.
Така представеното разпореждане
на ТП – Перник на НОИ не е оспорено от ответника. Не са наведени твърдения и
представени доказателства за евентуалното му обжалване. Затова съдът приема, че
същото е влязло в сила, а твърдяната от ищеца трудова злополука е установена по
надлежния ред и настъпването и е безспорно доказано по делото.
Предвид така изложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 200, ал. 1 от КТ за ангажиране
обективната отговорност на работодателя за обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
За установяване на вида и
интензитета им са събрани гласни и писмени доказателства, и е приета съдебно – медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице К.С.. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, като ясни, конкретни и
последователни, дадени за непосредствено възприети факти и съответстващи на
останалия доказателствен материал. Кредитира и заключението на вещото лице,
като пълно и обосновано, изготвено с необходимите професионални знания и опит.
От тях се установява, че на 09.05.2017 г. ищецът и свидетелят Асен Банков, също
работник в ответното дружество, след като изпълнили възложените им задачи, в
рамките на работното им време, предприели действия за ремонт на работилницата,
в която се намирали работните им места. Практиката, работниците сами да се
грижат за подобряване условията на работните помещения, се наложила в ответното
дружество от повече от 20 години, тъй като работодателят не отделял средства за
това, не разполагал с щатни бройки за работници, които да извършват ремонтни
дейности и не възлагал такива на външни фирми. За нея знаели както прекият
ръководител на ищеца – началник цех , така и главният енергитик и главният
механик на дружеството. Те не се противопоставяли на тази практика. В
конкретния случай, за планираните ремонтни дейности знаел свидетелят Александър
Димитров – началник цех „Парогенераторен”.
За да подготви стената за
боядисване, ищецът се качил на двураменна стълба. По време на извършваните от
него действия, стълбата се счупила, ищецът загубил равновесие и паднал на
земята. Изпитал силна болка. При последвалия медицински преглед се установили
множествени повърхностни травми на раменния пояс и мишницата – дясно рамо и
шия, както и контузия в лявата тазобедрената става и таза. Вратът и дясната
ръка на ищеца били обездвижени за около един месец. През този период той не
можел да спи в легнало положени, не можел да се обслужва самостоятелно и да се
грижи сам за основните си битови потребности. Непрекъснато бил подпомаган от
съпругата и децата си, включително за извършване на личен тоалет, обличане,
хранене. Изпитвал силни болки, за което приемал обезболяващи медикаменти.
Временната му неработоспособност, определена от медицинските органи е за период
от 114 дни. Към момента на приключване на съдебното дирене, двигателната
функция на ищеца е изцяло възстановена. В резултат на причинените му травми
продължава да изпитва болка в лявата раменна става, която се дължи на появила
се в резултат на травмата подутина между ключицата и гръдната кост, която се
увеличава при физическо натоварване. Констатацията на вещото лице, направена
при изслушването му в съдебно заседание е, че несвоевременното и лекуване, е
довело до невъзможност за последващо такова с постигане на желания ефект.
Експертът е посочил, че във времето тази травма ще доведе до дегенеративни
промени – шипове и артроза, които ще бъдат причина за болка при натоварване.
Въз основа на така установеното,
съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и като прецени, че в резултат на
трудовата злополука ищецът е изпитвал силни болки за период от около един
месец, а към настоящия момент такива се появяват при физическо натоварване.
Отчете младата му възраст – 46 г., която предполага той да е физически активен
и работоспособен още дълъг период от време, както и очакването през този
период, всяко натоварването на травмираните участъци да бъде съпътствано с
болка. Съобрази обстоятелството, че около един месец след инцидента е бил
напълно зависим от близките си и ежедневието му е било променено, не е можел да
работи повече от три месеца. Взе предвид, че двигателната му функция към
настоящия момент, независимо от болката, е напълно възстановена. Съдът прие, че
претърпените от него вреди биха били справедливо репарирани с обезщетение в
размер на 10000 лв.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника по чл. чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на определеното
обезщетение, поради съпричиняване на вредата от страна на ищеца. За
приложението на цитираната норма е необходимо пострадалият, с поведението си,
да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В конкретния случай,
това означава действията на пострадалия да са част от причината довела до
настъпване на травмитичните увреждания. По делото не са събрани доказателства в
подкрепа на твърдението на ответника. Причина за трудовата злополука е настъпила
в резултат на счупване на двураменна стълба. От събраните по делото
доказателства не се установи ищецът да е предприел действия в разрез с
разпоредбите на представената и приета като доказателство Инструкция за безопасна
работа с преносими стълби, утвърдена от изпълнителния директор на ответното
дружество. Обстоятелството, установено от показанията на свидетеля Ясен
Кацаров, че подът в помещението, в което е била поставена стълбата бил неравен,
не води до извода, че работникът, преди да ползва стълбата не е предприел мерки
за стабилизирането и, каквото задължение му е вменено с т. 9 от цитираната
по-горе инструкция. Освен това, в конкретния случай падането, не е настъпило в
резултат на нестабилно поставяне на стълбата, а на счупването и.
Съдът не намира основание за
приложението на чл. 201, ал. 2 от КТ и с оглед обстоятелството, че ищецът е
извършвал дейност, която видно от длъжностната му характеристика не е включена
в трудовите му задължения. От събраните доказателства се установява, че
предприетите действия са със знанието и в полза на работодателя. Нещо повече,
те са се наложили, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението
му по чл. 127, т. 2 и т. 3 от КТ да осигури на работника работно място и
условия в съответствие с характера на работата, както и здравословни и
безопасни условия на труд. С оглед общия правен принцип, че никой не може да
черпи права от неизпълнение на задълженията си, съдът счита, че обемът на
отговорността на работодателя не следва да бъде стеснен, поради това, че
работникът е извършвал работа, която не му е възложено, но тя е била
необходима, поради неизпълнение задължението на работодателя, следващо от
възникналото трудово правоотношение.
С оглед изложеното по-горе
предявеният иск следва да се уважи за сумата от 10000 лв., като за разликата от
30 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода от делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА
на адвокат К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от
ответника, в размер на 830 лв. за оказаното от него безплатно процесуално
представителство на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3, във
вр. с ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на РС – Перник държавна такса върху уважената част от иска в размер на 400
лв. и разноски в размер на 100 лв. – възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от КТ “Топлофикация Перник” АД – гр.
Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов да заплати
на П.Б.С., ЕГН ********** *** против сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
трудова злополука, настъпила на 09.05.2017 г. от която са му били причинени
„множество повърхностни травми на раменния пояс и мишницата”, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.05.2017 г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 40000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във
вр. с чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗА КТ
“Топлофикация Перник” АД – гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от
Любомир Вангелов Спасов да заплати на адвокат В.К. Стоева, с адрес: *** топче,
2/12 сумата от 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаното безплатно процесуално представителство на ищцата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във
вр. с ал. 8 от ГПК П.Б.С., ЕГН ********** *** да заплати на “Топлофикация
Перник” АД – гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от Любомир Вангелов Спасов
сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “Топлофикация Перник” АД – гр. Перник, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ “Република”, представлявано от
Любомир Вангелов Спасов да заплати по сметка на Районен съд – Перник, в полза
на бюджета на Съдебната власт сумата от 400 лв./четиристотин лева/, представляваща
държавна такса върху уважената част от иска и 100 лв./сто лева/, заплатено
възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: