РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. В., 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20231300500300 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №44/21.02.2023 г. по гр.д.20221310100558 по описа за 2022 г.
на Районен съд-Б. е осъден С. В. Ф. с ЕГН ********** от гр. Б. да заплати на
Г. Ф. - гр. С. ЕИК.. сумите : 18 248.05 лв. - изплатено обезщетение за
причинени от ответника неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.11.2022 г. - датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата. За разликата до 19 903.93
лв.е отхвърлен предявеният иск като неоснователен.
Осъден е С. В. Ф. с ЕГН ********** да заплати на Г. Ф.- гр. С. ЕИК .
направените по делото разноски в размер на 729.92 лв. - държавна такса.
Оставено е без уважение искането на ищеца за заплащане на разноски
за разликата над 699.83 лв. до предявения размер от 796.16 лв.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от С. В. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. Б. чрез Адвокатско дружество „Д. и
1
Х.“, Булстат.. представлявано от адвокат Г. Б. Х. - управител, телефон на
кантората: 02 412 00 33, съдебен адрес гр. С..
Поддържа се ,че Решение № 36/07.03.2023 г., постановено по гр. д. №
20221310100558, по описа на РС - Б., II състав е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие е материалния и процесуалния закон.
Необосновано решаващият състав бил приел, че в случая са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл. 500, ал. 2 КЗ. Фактическите
изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, били
необосновани и не почивали на годен доказателствен материал. Неправилно
съдът бил игнорирал възражението на ответника за изтекла погасителна
давност на претендираната законна лихва, както и неправилно бил преценил,
че в сумата от 1 803,69 лв. се съдържат и разноски по воденото съдебно
производство.
Поддържа се ,че са необосновани изводите на съда, че по делото са
събрани доказателства, от които категорично се установява виновното и
противоправно поведение на ответника.
По делото не били представени годни доказателства, въз основа на
които да се докаже основателността на исковата претенция. Приложените
към исковата молба разпечатки от Интернет на съдебни актове не
представлявали годни доказателства по смисъла на ГПК. Те не били
документи, доколкото не били подписани, освен това нямали отбелязване за
влизане в сила.
Въпросните разпечатки, от които същият се ползвал, не били
установени безспорно обстоятелства, а твърдения, подлежащи на доказване
по общия ред, за което в хода на производството не били приобщени никакви
други доказателства. Това обстоятелство било напълно игнорирано от съда.
В настоящия случай било в доказателствената тежест на Г. ф. да
представи годни доказателства за установяване на твърденията си. В случай,
че ищецът изпитал трудности при снабдяването с надлежно оформени
преписи от съдебните актове, същият разполагал с процесуалната
възможност да релевира искане за служебно изискване от страна на съда на
тези документи, с цел по делото да се приобщят документи, имащи
качеството на доказателства в настоящото производство. Сочи се ,че случая
се касаело до незаинтересованост и процесуално бездействие, което не
2
можело да бъде санирано с приобщаване на негодни писмени доказателства.
С оглед на гореизложеното се твърди ,че съставът на съда е допуснал
процесуално нарушение, тъй като е решил правния спор въз основа на
приобщени по делото разпечатки на актове от Интернет, които не са годно
доказателствено средство в настоящото производство. В този смисъл,
първоинстанционният съдебен състав бил постановил неправилен и
необоснован съдебен акт.
На следващо място се поддържа,че съдът напълно бил игнорирал
възражението на ответника за изтекла погасителна давност на претендираната
лихва.
В процесния случай съдът бил приел, че е дължима лихва за периода от
01.09.2017 г. до 22.04.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 111, ал. 3 ЗЗД
лихвите се погасявали с изтичането на кратката тригодишна давност.
Доколкото исковата молба по настоящия иск е депозирана на 15.11.2022 г., то
към тази дата претендираната лихва вече е била погасена за периода,
предхождащ 15.11.2019 г. т. е. в случая, присъдената от съда лихва се явявала
изцяло погасена по давност.
На трето място се поддържа,че съдът неправилно бил приел, че
претендираната сума от 1 803,69 лв. представлява разноски, сторени както във
воденото съдебно производство, така и в изпълнителното производство.
Правилно в обжалваното решение съдът бил счел, че разноските по
изпълнителното дело не подлежали на регресно вземане и че същите не били
дължими от страна на ответника. Въпреки това, съдът неправилно счел, че
претендираната сума от 1 803,69 лв. представляват разноски, сторени както
във воденото съдебно производство, така и в изпълнителното производство.
Видно от представените документи от ответника ставало ясно, че разноските
са направени единствено по изпълнителното дело. От представената покана
за доброволно изпълнение се установявало, че разноските, дължими по
изпълнението представляват: 48 лв. - разноски по ИД; 1 555,69 лв. - такса по
чл. 26 ТТРЗЧСИ; 200 лв. - други дължимите суми, като адвокатско
възнаграждение, или обща сума от 1 803,69 лв., колкото е и претендираната
от ищеца сума. Т.е. в случая цялата сума от 1 803,69 лв. не подлежала на
възстановяване от ответника.
В горепосочената сума от 1 803,69 лв. не следвало да се включват
3
претендираните от ищеца 360 лв.,представляващи държавна такса за
предходното гражданско производство.Първоинстанционният съд бил
изчислил дължимите се от ответника съдебни разноски въз основа на
приложените извадки от интернет на съдебните решения,като бил приел,че
разноските възлизат на сума в общ размер на 752,21 лв.В случая обаче така
определеният размер на разноските не бил претендиран от ищеца в
настоящото производство.Единствените съдебни разноски ,които
Гаранционният фонд претендирал били в размер на 360 лв.,представляващи
дължавна такса за предходното граждански производство ,за които било
предоставено и платежно нареждане.В тази връзка ищцовата страна била
приложила и справка,от която ставало ясно ,че тези 360 лв.не се включват в
сумата от 1803,68 лв. ,а били описани като отделни разноски.
С оглед на гореизложеното се иска да се отмени Решение №
36/07.03.2023 г., постановено по гр. д. № 20221310100558 по описа на РС - Б.
II състав, като неправилно и необосновано и да се отхвърли изцяло
предявеният от Г. ф. иск.
Постъпил е писмен отговор от Г. ф.-С. чрез адв. Д. К.-АК-В.,
пълномощник, със съдебен адрес за призоваване: гр.С. тел.: . срещу въззивна
жалба от С. В. Ф., против Решение № 36/07.03.2023 год. постановено по
гр.дело № 558/2022 г. по описа на РС-Б. .
Възразява се срещу въззивна жалба от С. В. Ф. против Решение №
36/07.03.2023 год. постановено по гр.дело № 558/2022 год.. по описа на РС-Б.
като се твърди ,че жалбата е неоснователна и се иска да се потвърди Решение
№ 36/07.03.2023 год. постановено по гр.дело № 20221310100558/2022 год., по
описа на РС-Б. като правилно, пълно, мотивирано, постановено съобразно
материалния и процесуалния закон.
Поддържа се ,че налице е влязъл в законова сила съдебен акт. Другата
страна не била оспорила приложените по делото доказателства, по реда на
ГПК, но въпреки това ищецът поискал от РС-Б. да бъдат издадени съдебни
удостоверения, по силата на които да се снабди със заверени преписи от
приложените по делото съдебни актове.
Неоснователно било и възражението за изтекла погасителна давност.
По изложените съображения във възивната жалба пъвоинстанционният
съд вече бил сезиран и се бил произнесъл. Поддържа се ,че не са налице
4
предпоставки за отмяна на атакуваното съдебно решение.
По гореизложените съображения се иска да се потвърди атакуваното
съдебно решение като правилно, пълно, обосновано, постановено съгласно
материалния и процесуалния закон.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Предявеният пред районния съд иск иск е с правно основание чл. 500
ал.2 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД -регресен - за заплащане обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, което ищецът е изплатил на увреденото при ПТП лице.
В предявената от Г. ф./ГФ/ гр. С. искова молба се излага,че ищецът е
изплатил обезщетение по щета № 210181/01.06.2017 г. в размер на 19 903.93
лв. на увредения при ПТП - В. П. С. настъпило на 15.05.2017 г.
Виновен за катастрофата е ответникът С. В. Ф., видно от споразумение,
одобрено с протоколно определение от 30.01.2018 г. по НОХД № 1184/2017 г.
на РС- В. причинил ПТП вледствие на което на нанесени неимуществени
вреди на В. П.С.
Ответникът не е имал сключена задължителна застраховка “ГО” към
15.05.2017 г. - датата на ПТП и не е възстановил платеното въпреки поканата
за плащане
Моли се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ
размер на 19 903.93 лв., в т. число - 15 000.00 лв. - главница, 2 740.24 лв. -
законна лихва, 1 803.69 лв. – съдебни разноски и такси по изпълнение , ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иск. молба.
Ответникът е оспорил предявения иск.Излага правопогасяващо
възражение - изтекла погасителна давност за законни лихви. Брани се с
правни доводи : евентуално дължи лихва за периода 01.09.2017 г. - 22.04.2019
г.;твърди,че не дължи разноски за изп. дело в размер 1 803.69 лв., тъй като
чл. 558 ал.7 КЗ урежда обема на регресното право - само главница, лихви и
разноски за определяне размера на дължимото.
От фактическа страна не се спори по делото, че ищецът е изплатил
обезщетение по щета № 210181/01.06.2017 г. в размер - 15 000.00 лв. -
5
главница и 2 740.24 лв. - законна лихва на увредения при ПТП - В. П. С.
настъпило на 15.05.2017 г. Платил е и 1 803.69 лв. - съд. разноски и такси по
изпълнение
Виновен за катастрофата е ответника С. В. Ф., видно от споразумение,
одобрено с протоколно определение от 30.01.2018 г. по НОХД № 1184/2017 г.
наРС В., причинил ПТП вледствие на което на нанесени неимуществени
вреди на В. П.
Савова.
Размерът на обезщетението на пострадалия е определен с Решение №
941/22.04.2019 г. на САС.
Ответникът не е имал сключена задължителна застраховка “ГО” към
15.05.2017 г. - датата на ПТП и не е възстановил платеното от ищеца въпреки
поканата за плащане.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
6
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява частично основателна, поради следните съображения:
Предявеният иск е регресен за заплащане на ищеца сума в размер на 15
000.00 лв. - главница и 2 740.24 лв. - законна лихва - стойност на изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 210181/01.06.2017 г. и 1 803.69 лв. -
съд. разноски и такси по изпълнение.
Съгл. чл. 558 ал.7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1
и 2 Г. ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
Правото на ищеца да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахована вещ, сумата, която е платило на застрахования след нейното
плащане, е регресно право, а встъпването в правата, които застрахованият има
срещу третото лице - суброгационно правос,следователно в случая се касае до
7
регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а
фактът на изплащане на сумите на правоимащото лице по силата на
застраховката и даденото от закона право на регрес . Именно поради правото,
произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата на застрахования
след плащането, като упражнява тези права от свое собствено име. В този
смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, не на
договора/застрахователен/, макар да има връзка с него и да е обусловен от
него.
За да бъде уважен така предявеният иск с пр. осн. чл. 558 ал.7 КЗ, във
вр. с Чл.557 ал.1 т.2 б“а“ КЗ ,вр.с чл. 45 ЗЗД, ищецът следва да докаже ,че
ответникът е причинил при управлението на МПС вреди на трето лице
,размера на вредите ,както и обстоятелството ,че виновният водач не е имал
сключен договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
Съгласно общата разпоредба на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорност за непозволено
увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили
вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се
поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Въззивната инстанция приема, че по делото са установени всички
изброени по-горе предпоставки, поради което иска е доказан по основание и
частично основателен по размер.
Приетата за установена факт. обстановка обуславя извода, че
движението на ответника е в пряка причинно-следствена връзка със
случилото се. т. е., процесното ПТП е допуснато в резултат на вина от страна
на ответника-участник в ПТП. Доказан е и размера на причинените вреди на
пострадалия и плащането на същите от ищеца.
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че приложените към исковата молба разпечатки от Интернет на съдебни
актове не представлявали годни доказателства по смисъла на ГПК и не били
документи, доколкото не били подписани.Представените пред районния съд
съдебни решения са преписи на хартиен носител и са заверени от страната ,с
което е изпълнено изискването на Чл.183 ал.1 ГПК за форма .Ответникът е
8
разполагал произтичащото от Чл.183 ал.1 изр.1 право да изиска представяне
на оригинала или на официално заверен препис ,но не е сторил това нито с
отговора в с.з.,нито в хода на процеса,нито пред въззивната инстанция
,поради което представените преписи не могат да бъдат изключени от
доказателствата по делото –съгласно Чл.182 ал.1 изр.2 ГПК преписите се
изключват от доказателствата по делото само ако от страната,която ги е
представила,се изиска да представи оригинала или заверен препис и тя не го
стори . ВКС приема,напр.в Решение № 362 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 536/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. П.,че изключването на
писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да
стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал
на писмен документ на основание чл. 183 от ГПК, както и последвало
непредставяне на оригиналите в дадения срок.
Следва да се отбележи също така ,че всички съдебни решения
представляват неподлежащи на доказване факти ,тъй като са общоизвестни
факти по смисъла на Чл.155 ГПК с оглед на разпоредбата на Чл.360с ал.2
Закона за съдебната власт ,гарантираща на всички правни субекти свободен и
безплатен достъп до обявените в регистъра на съдебните актове съдебни
актове.
Районният съд е приел,че доводът на ответника за частична
недължимост на претендирани лихви е основателен.
Съгл. чл. 558. ал.1 КЗ лихвите за забава на Г. ф. се изчисляват и
изплащат при спазване на чл. 497 от същия закон. Съгл. чл. 497 ал. 1 т.2
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок
считано от изтичането на срока по чл. 496, ал.1/ в случая 01.09.2017 г./.
Размера на обезщетението е определен с Решение № 941/22.04.2019 г. на
САС.
Районният съд е приел,че дължимите лихви за времето от 01.09.2017 г.
/отказ за плащане/ до определяне размера на обезщетението/22.04.2019 г./ е в
размер 2 495.84 лв., поради което ответникът не дължи лихви в р-р 244.40 лв.
/ за разликата над 2 495.84 лв. до предявения размер - 2 740.24 лв. /.Решението
в частта,в която е отхвърлен иска ,не е обжалвано, влязло е в законна сила и
9
не е предмет на въззивно обжалване.
Предмет на въвзивно обжалване е решението в частта ,в която е уважен
иска за присъдената законна лихва.
Както се посочи по-горе,поддържа се във възивната жалба,че съдът
напълно бил игнорирал възражението на ответника за изтекла погасителна
давност на претендираната лихва-в процесния случай съдът бил приел, че е
дължима лихва за периода от 01.09.2017 г. до 22.04.2019 г. ,но съгласно
разпоредбата на чл. 111, ал. 3 ЗЗД лихвите се погасявали с изтичането на
кратката тригодишна давност и доколкото исковата молба по настоящия иск е
депозирана на 15.11.2022 г., то към тази дата претендираната лихва вече е
била погасена за периода, предхождащ 15.11.2019 г. т.е. в случая,
присъдената от съда лихва се явявала изцяло погасена по давност.
Възражението е неоснователно ,тъй като през посочения по-горе период
е имало процес относно вземането ,който спира давността съгласно
разпоредбата на Чл.115 ал.1 б“ж ЗЗД,а предявеният иск прекъсва давността
съгласно Чл.115 б“б ЗЗД.От друга страна се касае за регресен иск и
давността по него започва не от момента на увреждането ,а от момента на
установяване с влязло в сила решение на размера на дължимото обезщетение
.
Районният съд е приел,че е частично основателно възражението на
ответника за недължимост на сумата 1 803.69 лв. - съдебни разноски и такси
по изпълнението, тъй като чл. 558 ал.7 КЗ урежда обема на регресното право -
само главница, лихви и разноски за определяне размера на дължимото
обезщетение.Изразен е доводът ,че регресното право на фонда обхваща
платените разходи по чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.)-сега Чл.558 ал.7 Кодекса за
застраховането , т. е. разходите за определяне и изплащане на обезщетението
- това са обичайните разходи, необходими за установяване механизма на
ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица вреди, както и
причинно-следствената връзка между ПТП и вредите, но не и разноските в
изпълнителното производство, направени след влизане в сила на съдебните
решения по исковете на увредените лица. /решение № 127/18.10.2019 г. по т.д.
№ 2835/2018 г. на ВКС, I т.о. и решение № 8/22.06.2022 г. по т. д. №
2144/2020 г. на ВКС, I т.о./ .
С оглед на горното Районен съд-Белоградчик е отхвърлил изцяло иска
10
по отношение на сумата от 1803,69 лв.-съдебни разноски и такси по
принудителното изпълнение .
Решението в тази му част не е обжалвано от ищеца ,влязло е в законна
сила и не е предмет на въззивен контрол .За пълнота на изложението
въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи ,че споделя напълно
изводите на първоинстанционния съд .
Районен съд-Белоградчик е приел ,че следва по силата на Чл.557 ал.7 КЗ
да се присъдят разходите за определяне и присъждане на възнаграждението .
Приел е ,че обичайните разходи ,видно от приложените съд. решения са
в размер на 752.21 лв.,като не е изложил доводи кои конкретно разходи е взел
предвид по основание и размер .Имал е най-вероятно предвид сумата от 360
лв.д.т.върху уважената част от иска,54,52 лв.депозит за в.л,присъдени с
решение от 12.11.2018 г.на СГС по гр.д.14382/2017 г. .(л.26 и 27 от гр.д.558 от
2022 г. по описа на Районен съд-Белоградчик ) и сумите 282,60 лв. адвокатско
възнаграждение по Чл.38 ал.2 ЗА и сумата от 360 лв.д.т.пред първата и
втората инстанции ,присъдени с решение №941/22.04.2019 г. по в.гр.д.
№942/2019 г.(л.30 от гр.д.558 от 2022 г. по описа на Районен съд-Белоградчик
)-всички тези суми могат да се определят като разходи на определяне и
присъждане на възнаграждението .
Решението на районния съд обаче е постановено plus petitum ,тъй като
от всички посочени по-горе разходи на определяне и присъждане на
възнаграждението ищецът е претендирал единствено сумата от 360
лв.държавна такса към СГС .Тази сума е посочена единствено в исковата
молба и в приложената към исковата молба писмена счетоводна справка
(л.36 от гр.д.558 от 2022 г. по описа на Районен съд-Белоградчик ).Поради
горното присъдената сума от 752,21 лв. следва да се намали с 412,21 лв.до
претендирания размер от 360 лв. ,като иска над 19 491,72 лв.се отхвърли .
Поради изложеното, съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 558
ал.7 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД е основателен частично - за сумата 17 835,84
лв.,като за разликата до присъдения от районния размер от 18 248.05 лв
искът следва да бъде отхвърлен.
Районен съд-Б. е приел,че с оглед изхода на спора ответникът следва
да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 699.83 лв. - държавна
такса .Искът е уважен за 91,68% ,от което следва ,че районният съд е следвало
11
да присъди 91,68% от претендираната държавна такса в размер на 796,16 лв.
или 729,92 лв.вместо присъдените 699,83 лв.С оглед на частичното
отхвърляне на иска от въззивната инстанция присъдената държавна такса
следва да бъде намалена на 713,43% (присъдени 89,61% от претендираните
796,16 лв.).Ицецът обаче не е обжалвал решението в частта за разноските
,поради което с оглед забраната за reformation in peius решението в частта му
относно присъдените на ищеца разноски следва да бъде потвърдено .
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 23.02.2022 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2019 г., ОСГТК като търговско следва да се определи делото, по което за
материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския
закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или
регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от
родовата подсъдност.Застрахователните сделки са търговски по
дефиниция(Чл.1 ал.1 т.6 ТЗ),и тъй като цената на иска е до 20 000
лв.,решението не подлежи на касационен контрол съгласно Чл.280 ал.3 т.1
ГПК.
Страните не са направили искания за присъждане на разноски пред
въззивната инстанция и не са представили доказателства за направени
такива,поради което на страните не следва да се присъждат разноски пред
въззивната инстанция.
Водим от горното и на основание Чл. 271 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №44/21.02.2023 г. по гр.д.20221310100558 по описа
за 2022 г. на Районен съд-Б. В ЧАСТТА ,с която С. В. Ф. с ЕГН **********
от гр. Б. е осъден да заплати на Г. Ф. - гр. С. ЕИК. разликата от 17 835,84
лв.до присъдения размер от 18 248.05 лв. - изплатено обезщетение за
причинени от ответника неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.11.2022 г. - датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на главницата.
Решението в останалата част ПОТВЪРЖДАВА .
Решението е окончателно.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13