Решение по дело №397/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на С. С. И. против Заповед №10-00-887/18.03.2025г, издадена от заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, с която е наредено да бъде премахнат строеж „Полу- масивна жилищна сграда №46“, находящ се в ПИ 68850.308.828 по КК на града, държавна частна собственост, вид на територията горска, НТП широколистна гора. Заповедта е издадена срещу неизвестен извършител и съобщена по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на недвижимия имот, за който се отнася и на информационното табло в сградата на община Стара Загора на 25.03.2025г. с указание за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок, считано от този момент. /лист 15/

Жалбата е подадена на 07.04.2025г – 13-ти ден от 14-дневния преклузивен срок и от лице, което твърди да е извършител, да владее строежа и да използва сградата като жилище, поради което е допустима.

Жалбоподателят иска от съда да бъде отменена Заповед №10-00-887/18.03.2025г на заместник кмета на община Стара Загора като издадена в противоречие с материалния закон. Ответникът не е установил времето на извършване на строежа, поради което правното му заключение, че не може да бъде определен като търпим на основание §127 от ПЗР към ЗИД ЗУТ е необоснован. Не е проверено дали с оглед времето на построяване на сградата са приложими периодите по §16 от ПР на ЗУТ като се твърди, че на това основание строежът не подлежи на премахване. Разпореденото премахване на търпимия, според жалбоподателя строеж, използван като жилище за семейството му е непропорционална мярка в противоречие с изискванията на чл.6 от АПК за намеса в правата само доколкото е необходимо за постигане целта на закона. От съда се иска отмяната на Заповед №10-00-887/18.03.2025г на заместник кмет на Община Стара Загора с присъждане на разноските по делото.

Ответникът Заместник кмет на община Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, поради установените в хода на административното производство, отричащи прилагане на режима на търпимост. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за установено следното:

Производството по издаване на Заповед №10-00-887/18.03.2025г е образувано със съставяне на Констативен акт №118/17.02.2025г от служители на длъжност главен експерт в Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол по строителството“ и специалист в отдел „Кадастър и регулация“ при Община Стара Загора, в присъствието на Главения архитект, старши специалист отдел „кадастър и регулация“ и Инспектор в звено „Инспекторат. На място е установено съществуването на сградата, чието местоположение е определено с геодезическо заснемане. За определяне на строежа като незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ са послужили предназначението на ПИ 68850.308.828 по КККР, предвижданията на Общия устройствен план, данните в КК на град Стара Загора, одобрена през 2009г, от които се констатира и в хода на съдебното производство, че строежът не е изпълнен в периода от 1987г до 31.03.2001г, а застрояване на поземления имот не е допуснато с нито един подробен устройствен план. Строежът е изпълнен върху поземлен имот, който е частна държавна собственост, вън от обхвата на строителните граници. Видно от приложените към Констативния акт снимки строежът не е изпълнен през 1994г, както твърди разпитаната по делото свидетелка, заявила да съжителства с жалбоподателя и общите им деца и внуци. Строежът се изпълнява и към момента на съставяне на констативния акт – дограмата е ново поставена, но и ВиК тръби, заедно със състоянието на терена около къщата сочат на съвременно строителство. Сградата не е нанесена и в одобрената през 2009г КК за землището на град Стара Загора, която има удостоверително значение до доказване на противното. Следователно извода на ответника, че сградата не попада под обхвата на §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е фактически и правно верен. Заповедта за премахване на незаконен строеж е мярка, която се прилага при обвързана компетентност в хода на строго формално контролно производство, което може да приключи и срещу неизвестен извършител. Следователно законът не изисква, включително по аргумент от съставите на чл.225 ЗУТ, органът служебно да установява годината на построяване. Лицето, което твърди да е извършител/ползвател на строежа разполага с възможността да установи с декларация времето на построяване в хода на административното производство и тогава органът следва да провери дали са налице основания за прилагане института на търпимостта, който изключва необходимостта от намеса в правата по смисъла на чл.6 от АПК. За яснота – критерият за пропорционалност на намесата е установен от закона и поставя знак за равенство пред закона на всички незаконни строежи. Този критерии е търпимостта, а търпимост означава допустимост на строежа по аргумент от първото императивно условие на всеки един състав на търпимост както по §16 от ПР на ЗУТ, така и по §127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ /2012г/. Съгласно чл.12 от ЗУТ застрояване се допуска / допустимост =търпимост/, само ако е предвидено в подробен устройствен план. Когато подробния устройствен план определя конкретно предназначение на поземления имот за застрояване и извършеното строителство му съответства, тогава строежът е допустим – подробния план може да е този, който е действал към момента на завършването му или към настоящия момент. При изпълнение и на останалите кумулативни условия на съответния състав на търпимост, спрямо периода на извършване на строежа, е налице основание, което изключва мярката премахване на незаконно строителство. Строежът е изпълнен в поземлен имот, който има предназначение на гора и засяга обществения интерес в по-голяма степен от неблагоприятната промяна в правната сфера на извършителя. Жалбоподателят не е подал искане за регистрация като нуждаеш се от подкрепа за жилище, нито е участвал в търгове за закупуване на общински имоти за строителство, а след като е построил сграда то се налага извода, че не е социално слаб или крайно нуждаещ се, нито администрацията е бездействала толкова дълго, че да е създала трайно фактическо положение на търпимост към незаконните строежи в този имот.

Заповедта е издадена от компетентен орган, оправомощен със Заповед № 10-00-391/01.03.2024г на Кмета на община Стара Загора за прилагане на чл.225а от ЗУТ. Фактите, определящи строежа като незаконен са констатирани от компетентни служители при община Стара Загора – специалист в отдел Кадастър и регулация и главен експерт в Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол на строителството“. Съобщен е на мястото на строежа, с което е дадена възможност на всички, които го ползват да се защитят в хода на производството. Допустимо е да се издават заповеди за премахване и срещу неизвестен извършител, защото установяването му има значение за понасяне на разходите по премахване и ангажиране на административно наказателна отговорност, докато предмет на мярката е самия строеж, чието съществуване не е допустимо по действащите устройствени планове.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. И. против Заповед № 10-00-887/18.03.2025г, издадена от Заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора.

ОСЪЖДА С. С. И. [ЕГН] да заплати на Община Стара Загора сумата от 100лв /сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по адм.д.№397/25г по описа на АС Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.