Р Е Ш
Е Н И Е
№…
гр. София,
27.07.2022г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 14 състав, в
публичното заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр.дело №14179 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано
е по предявен от К.И.Ш. срещу Д., чрез МФ иск с пр. кв. чл. 49 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 500000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от накърнено усещане
за справедлив процес по НОХД №97/2018го по описа на Окръжен съд Стара Загора, с оглед това, че е нарушен
принципа за случайно разпределение
на делата като съдия-докладчик по делата срещу ищеца е съдия С.Д., вкл. по
ДП №271/2008год., пр.пр.№2-21/2008 по описа на ОП Стара Загора. В резултат на
визираното нарушение и предвид обстоятелството съдията да има лично отношение
към ищеца е нарушен принципа за безпристрастност като ищецът е
осъден без да е извършил престъпление. Претендира и законна
лихва от 12,03,2018год. до изплащане на
вземането.
Релевират
се доводи, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №97/2018год. по
описа на ОС Стара Загора, като в нарушение на принципа за случаен избор на
съдия-докладчик, съдия Д.се е „самоизбрала“ при разглеждане на делото и поради
лично субективно отношение към обвиняемия е постановено осъдителна присъда.
Съобразно изложеното е заявено да е налице нарушение на правото на ищеца на справедлив процес от независим и
безпристрастен съд съгласно чл. 6 от ЕКПЧ.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът-Д.,
чрез МФ в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага съображения за
недопустимост и неоснователност на исковата
претенция. Поддържа, че Д. не е пасивно легитимирана да отговоря по
предявения иск. Посочва, че по аргумент от чл. 7 от ЗОДОВ, искът следва да бъде
предявен срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито
незаконни актовете, действия или бездействия са причинени вредите. В случая, с
оглед изложените от ищеца твърдения, искът е следвало да бъде предявен срещу ОС
– Стара Загора. Поддържа се, че в НПК съществува специален ред за установяване
на пристрастност и извършване на престъпление от съдия, съдебен заседател, прокурор
или разследващ орган и последиците от това. Поддържа, че гражданският съд не е
компетентен да се произнася по неправомерно изпълнение на присъдата. Посочва,
че претенцията е неоснователна, доколкото не е налице акт на наказателен съд,
установяващ неправилността на предходен акт на наказателен съд или наложена
мярка за неотклонение. Твърди, че не се констатират нарушения на ЕКПЧОС,
Директива (ЕС) 2016/343 на ЕП и Съвета от 09,03,2016год. за укрепване на някои
аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на
съдебния процес в наказателното производство. Поддържа, че исковете са
неоснователни, доколкото българските съдии, при осъществяването на
правораздавателна дейност се ползват от функционален имунитет, предвиден в чл.
132 от КРБ. Счита за недоказано настъпването на претендираните вреди, както и
причинно-следствена връзка между тях и противоправно поведение.
Съобразно
изложеното моли производството да бъде прекратено като недопустимо, съответно
исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
По процесуалния ред за разглеждане
на исковете:
Неоснователно е възражението на ответника,
че исковата претенция подлежи на разглеждане по реда на ЗОДОВ относно нарушение
на правото на ЕС. В посочения закон е
предвидена възможност за ангажиране на отговорността
на Д. при наличие на посочените изрично хипотези като твърдението на ищеца за
нарушено усещане за справедлив процес по НОХД №97/2018го по
описа на Окръжен съд Стара Загора, с
оглед това, че е нарушен принципа за
случайно разпределение на делата като
съдия-докладчик по делата срещу ищеца е
съдия С.Д., вкл. по ДП №271/2008год., пр.пр.№2-21/2008 по описа на ОП Стара
Загора сочи на нарушение Член
6 § 1
от конвецията и по конкретно правото на
лицето при повдигнато срещу него наказателно обвинение, делото да бъде разгледано
от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона. Това основание за ангажиране на отговорността на Д. не е предвидено в
ЗОДОВ, който предвижда като основание нарушение на правото за разглеждане на
делото в разумен срок, но не и от независим и безпристрастен съд-чл.2б от ЗОДОВ. Не е налице и нарушение на правото на ЕС по смисъла на чл.2в от ЗОДОВ. Макар и ЕС да
е поел правно задължение за присъединяване
към Европейската конвенция за защита
на правата на човека и основните свободи към момента това все още не е
факт. На основание член 6, параграф 3 от ДЕС съгласно който „основните права,
както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи, са част от правото на Съюза, но в качеството им на общи
принципи“, съдът намира да това да обосновава минимален стандарт за защита по отношение
на Хартата на основните права на ЕС, член 52, параграф 3 от която гласи:
„доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани
от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция.
Същевременно ЕКПЧОС съставлява основание за защита на основните права в
качеството им на общи принципи на правото на ЕС в съответствие с член 6,
параграф 3 от ДЕС, но не е част от правото на съюза.
Съобразно изложеното съдът приема правната квалификация да е
съответна на чл.49 от ЗЗД, но при
съобразяване на практиката на ЕС, според
която отговорността на Д. за нарушение на правото на ЕС е обективна и при
спазване на принципа за равностойност и ефективност,
предполагащ, че държавите членки не
могат да предвиждат по-тежки условия за ангажиране на отговорността от тези
предвидени за изрично уредените. Отговорността по чл.7 от Конституцията може да
се осъществи по реда на чл. 49 ЗЗД, както срещу Д., така и срещу съответното
държавно учреждение, в състава на което са включени длъжностните лица
осъществили противоправното
деяние-действие или бездействие.
Съгласно
чл.7 от КРБ Д.
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица. Аргумент за този извод
може да бъде обоснован и при производствата по ангажиране на извъндоговорната
отговорност на Д. от нарушение на
правото на ЕС, в който случай
Съдът на ЕС е имал възможност да разясни по дело Brasserie du
pecheur и Factortame - С-46/93; С-48/93, че Д. следва да се разглежда като единен субект,
независимо дали в основата на нарушението е орган на изпълнителната,
законодателната или съдебната власт. Предвид тези
мотиви СГС приема Д. да е възложител на
държавни функции по осъществяване на съдебната власт по смисъла на чл.49 ЗЗД, в
резултат на което е налице материалноправна легитимация по искова
претенция за вреди от осъществена съдебна дейност при наличие на останалите
елементи от фактическия състав.
Принципът за
отговорност на Д. за вреди от противоправни
действия/бездействия като основно начало на политическата система в правовата държава, би
бил лишен от съдържание, ако е ограничен само от предвидените изрично уредени
случай, предвидени в нормите на ЗОДОВ. Действително Д. разполага с възможността
да предвиди процесуален ред и условия,
при които да се ангажира отговорността на Д., но в хипотезата на липса на подобна, това не обосновава извод за
ограничаване отговорността на Д., което би било нарушение на чл.7 от Конституцията.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото съдът
приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Релевираните доводи за
пристрастност на съда разглеждал делото на ищеца сочат на нарушение на
изискването за безпристрастност. Съгласно Член 6 § 1 от КПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения
или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право
на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим
и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Безпристрастността предполага липса на предубеждение и пристрастие. За
изпълнение на изискването е необходимо
да е налице субективен и обективен критерий /Hauschildt v Denmark 1989/. Обективният
критерий е обоснован от доверието, което
съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват в обществото и
преди всичко-доколкото се отнася до
наказателно производство-в обвиняемия /Fey
v Austria-1984/. В този смисъл съмнението в
безпристрастността подлежи на доказване.
Основателно съмнение относно безпристрастността би могло да възникне в
хипотезата, когато съдия разглеждащ наказателно дело срещу обвиняемия преди
това е взел участие в досъдебната
фаза на делото, но този факт само по
себе си не е достатъчен, а обусловен от това какви решения са взети и
значението им за обвинението. По такъв начин стои въпросът и при участие на съдия в свързани дела с участието на една и съща страна. В тази хипотеза
не може де се твърди по правило в
резултат от задължението за безпристрастност, че след като делото е върнато от
апелативен съд, делото трябва да бъде преразгледано от съдебен състав, различен
от първоначалния /Ringeisen срещу Австрия/.
Субективният критерий предполага въз основа на
фактите по делото да може да се докаже ,
че член на съда „е действал с лично пристрастие“ срещу ищеца /Hauschildt v Denmark 1989/. Приема се да е
налице презумпция за безпристрастност на съда “докато се представи доказателство
сочещо на обратното“/
Kyprianou v Cyprus 2005 XIII/. Т.е.
от фактите по делото следва да се установи логично и разумно, че е налице пристрастност спрямо конкретно лице.
При така дадената рамка съдът намира исковата
претенция да е неоснователна.
Първото твърдение на ищеца за нарушение на
горните принципа е свързано с нарушение на случайното разпределение на
наказателните дела водени срещу ищеца, в качеството му на обвиняем за извършено
престъпление. В тази връзка по делото е
представен само протокол за избор
на съдия докладчик на Окръжен съд Стара Загора от 12,03,2018год. за
разпределение на дело №20185500200097 с група –Отвличане -чл.142 от НК, от
който е видно извършващ разпределението да е С.Д., което се извършва поради
отвод на осн.чл.29, ал.2 от НПК на досегашен докладчик като разпределен съдия
е посочен С.Д.-Русенова. По
делото не са ангажирани доказателства сочещи на нарушение на принципа за
случайно разпределение на делата-СТЕ или
др., сочещи на умишлено деяние или поради техническа неизправност на системата
разпределение на съответния съдия-докладчик. Фактът, че делото е разпределено
на докладчик, който същевременно е извършил разпределението не сочи на
нарушение на принципа за безпристрастност, доколкото разпределението на делата
е технически обезпечено съобразно изискванията на чл. 9, ал.1 от ЗСВ на принципа на случайния подбор чрез
електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им като в съдилищата се прилага в рамките на
колегиите или отделенията.
Ето защо и при възможните съдии в отделението не е учудващо делото да
е разпределено на извършилия
разпределението докладчик при липса на нормативно задължение кой следва да
извършва разпределението.
По
отношение на фактическите твърдения съдия
Д.да е била лично пристрастна спрямо обвиняемия се обосновава извод от това в
съдебно заседание проведено по НОХД №97/2018год. по описа на Окръжен съд Стара
Загора, когато след искане на отвод от страна подсъдимия е „станала
на крака и с ръка на сърцето заявила, че
този път ще бъде обективна“. От показанията на свидетеля Т.,
процесуален представител на ищеца по
НОХД се установява действително след искане на отвод съдия Д.да е станала в
залата и заявила, че няма да допусне
нарушение на процесуалните
правила и ще гледа делото
обективно. Въпреки това гласните доказателства не са
сочат на субективно отношение към ищеца. Сочи да се му правени забележки като
самият свидетел посочва да са били продиктувани от емоционалното поведение
на ищеца, когато „считал, че не е права“,
което съдът намира да е в изпълнение на
процесуалното задължение на магистрата за спазване на реда в съдебната
зала. Самият отвод е поискан за това, че
съдията е докладчик и по друго наказателно дело с №НОХД №422/2012, в
качеството на председател на съдебния състав като въззивна инстанция е
потвърдила първоинстанционна присъда №111/17,05,2012год. по НОХД № 422/2012 по
описа на РС Стара Загора за престъпление по чл.339, ал.1 от НК- притежание на оръжие. Фактът, че съдията
е бил докладчик по различни дела на
страната не обосновава съмнение в пристрастността , доколкото няма данни
да е налице формиране на убеждение за виновността на дееца за обвинението по
дело №НОХД №97/2018год., което е с различен предмет, а именно престъпление по чл. 142 от НК. Ето защо не се обосновава извод за наличие на субективно отношение спрямо
ищеца в нарушение на чл.6§1 от КПЧОС.
Отделно
от изложеното не са ангажирани никакви
доказателства за търпените от
ищеца неимуществени вреди.
Съобразно
изложените мотиви съдът намира исковата претенция да е неоснователна, поради
което подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С
оглед изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 100,00лв., юрк.възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен
от К. И.Ш., с ЕГН **********, срещу Д. чрез
Министъра на финансите, с адрес
гр.София, ул.“*****иск с
пр.кв.чл.49 от ЗЗД, за сума в размер на 500000,00лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от накърнено
усещане за справедлив процес по
НОХД №97/2018го по описа на Окръжен съд
Стара Загора, с оглед нарушение на чл.6§1 от КПЧОС, ведно със законна
лихва от 12,03,2018год. до изплащане на
вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА К. И.Ш., с ЕГН **********
да заплати Република България, чрез Министъра на финансите, с адрес с гр.София,
ул.“*****на осн.78, ал.3 от ГПК сума
в размер на 100,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването
на страните.
СЪДИЯ: