О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
РАЙОНЕН СЪД П. Наказателна колегия, ХХ състав в
закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
като
се запозна с материалите по ЧНД № 1052/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по жалба на Б.Й.Б., като законен
представител на Б.Б.Б. против постановление от 13.05.2019 г. на прокурор при Районна
прокуратура П. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № **/****г. по описа на РУ на МВР П. пр. преписка вх. № ****/****г.
по описа на Районна прокуратура П. образувано за престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното постановление. Твърди се, че доводите на прокурора за
прекратяване на наказателното производство са неясни. Моли се съда да отмени
постановлението.
Съдът, като съобрази данните по делото, прие за
установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е образувано
за престъпление по чл.325, ал.1 от НК за това, че на 16.08.2018 г. в гр. П. са
извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – нанесени са удари в областта на главата и са
отправени обиди спрямо Б.Б.Б..
В хода на разследването са разпитани
свидетели, както са събрани писмени и веществени доказателства, назначена е и
изготвена видеотехническа експертиза. Установено е, че малолетният Б.Б.Б.
тренирал плуване в плувен комплекс „Х.Ч.“ в гр. П. където треньори били В.А.Г..
На 16.08.2018 г. около 16,00 ч. Б.Б. бил в басейна с други деца, като възникнал
конфликт между него и друго дете. Последното се оплакало на треньора В.Г.,
който взел дъска за плуване и ударил с нея по главата Б.Б.. Последният казал за
случилото се на треньора си – свидетелят Н.Ч.и на колегата му – свидетелят Г.Н..
На 12.09.2018 г. Б.Б. отново бил в басейна, като плувайки се блъснал в
свидетелката А.Г.. Последната също го ударила с дъска за плуване по главата. Б.Б.
отново се оплакал на свидетеля Н.Ч., който от своя стана уведомил баща му –
свидетелят Б.Б.. Последният сигнализирал полицейските органи. Била образувана
проверка, след което и настоящото ДП. По него в качеството си на свидетели В.А.Г.
потвърдили, че са удряли Б.Б., но това било породено от нежеланието на
последния да се съобразява с другите деца и правилата в басейна. Отричат да са
го обиждали. Действията по нанасяне на ударите са потвърдени и от заключението
на назначената и изготвена видеотехническа експертиза. С оглед така
установената фактическа обстановка от събраните материали, прокурорът е приел,
че са извършени всички необходими процесуално-следствени действия за разкриване
на обективната истина и по делото липсват достатъчно доказателства въобще за
извършено престъпление, поради което е прекратил наказателното производството
по делото на основание чл.243, ал.1,т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата
е допустима, подадена е в законоустановения срок от легитимирано лице с правен
интерес от обжалването. Макар и да се касае за престъпление против обществения
ред - хулиганство, съдът счита, че в случая съгласно т.4 от Постановление №
2/74 г. Пленумът на ВС на РБ, където е посочено, че хулиганските действия могат
да се извършват в разнообразни форми, една от които е свързана с посегателства
върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда, то в случая се засяга
конкретна личност - Б.Б.Б., която има качеството на пострадал от това деяние.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна,
а постановлението на прокурора като законосъобразно следва да бъде потвърдено
по следните съображения:
Формата на съдебен контрол по чл.244, ал.5 НПК е
специфична за нашата правна система, защото допуска намеса в правомощието на
прокуратурата да повдига обвинения по дела от общ характер, когато намери, че
са налице предпоставките за това. Компетентността на контрола обхваща пълна
преценка на обосноваността на акта и на неговата законосъобразност. Това
означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на
верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване
на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място съдът трябва да
установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което ще
изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички
възможни доказателства, като държи сметка и за конституционно установените
правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване
срещу дадено лице. Следователно съдът преценява законосъобразни ли са
извършеният анализ на доказателствата и изводите за фактите и правото, но не е
оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора, като
указва какви обвинения следва да се повдигнат и срещу кои лица.
В тази връзка конкретно по делото съдът споделя
изводите на прокурора и счита, че проведеното разследване е пълно. Разследващите
органи са извършил разпити на установените свидетели и са събрали писмени и
веществени доказателства. Назначена е и изготвена видеотехническа експертиза Към
момента са извършени всички възможни действия по разследването. За да е налице
хулиганство по смисъла на чл.325, ал.1 НК, то следва най-общо казано да е грубо
нарушен обществения ред. Още в
посоченото по-горе ППВС 2/74 г. е уточнено, че „под обществен ред като обект на
престъплението хулиганство следва да се разбират установените в държавата
обществени отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на
хората в процеса на обществения живот.” При хулиганството посегателството към
личността на другиго не е необходим (задължителен) елемент от изпълнителното
деяние. Последното е възможно, но би имало случаен характер и ще е резултат от
стечение на обстоятелствата, тъй като при хулиганството деецът не се интересува
и не предвижда непременно посегателство върху личността на другиго. Още по-малко
се интересува кое точно лице ще бъде засегнато от действията му. Именно тук е
първият съществен въпрос в случая – поведението на Георгиеви на двете
инкриминирани дати, изразяващо се в удряне по главата на Б. с дъска за плуване
било ли е насочено към засягане на обществения ред като елемент на деянието
хулиганство или е имало конкретна насоченост само и единствено към личността на
Б., или иначе казано каква е била целта на двамата треньори. Според съда
посягането към Б. не е имало случаен характер и не се явява елемент на деянието
хулиганство. Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава
всички признаци на състава, а непристойните му действия да са ръководени от
неговото явно неуважение към обществото. Престъплението по чл. 325 НК поначало
се осъществява при пряк умисъл, когато непосредствената цел на дееца е да
наруши обществения ред и спокойствие, да скандализира обществото. Категорично
това не е налице в конкретния случай. Нито един от двамата Георгиеви не е
действал с цел да наруши обществения ред и спокойствие или да скандализира.
Правилни или не от възпитателна гледна точка, действията им са били насочени
само и единствено към преустановяване на поведението на Б. по нарушаване на
правилата в басейна. Хулиганство обаче може да се осъществи и при евентуален
умисъл – например именно при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда
или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив. Тези действия могат
да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени
с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя
само от мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия
умисъл. Всъщност съдебната практика е еднопосочна, че личният мотив на дееца да
осъществи противоправно действие спрямо пострадалия не изключва
съставомерността на хулиганството, но в тези случаи засягането на реда и
общественото спокойствие е косвен, страничен резултат от деянието, респ.
позволява квалифицирането му като извършено при евентуален умисъл. За да приемем
в случая обаче, че двамата треньори са действали при евентуален умисъл, то
следва действията им да са „непристойни“ (например онези, които са неприлични,
безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност или други
скандализиращи обществото). Очевидно е, че като общество не следва да
толерираме прояви на насилие над малолетни деца, изразяващи се в удари по
главата с дъски по плуване, независимо от това дали последните са леки и
безопасни, още повече, че живеем във време, когато всякакви изследвания в
областта на възпитанието, образованието и обучението на децата изключват
насилието като средство за постигането на тези цели. По този начин според съда
двамата треньори очевидно са извършили непристойни действия на публично място,
свързани с посегателства върху личността на друго лице – ударите с дъските за
плуване по главата на малолетния. Тук следва да се отбележи, че категорични
доказателства за обиди спрямо Б. не са събрани по делото. Обективното
проявление на непристойните действия също така трябва винаги да бъде
съпроводено от друг допълнителен съставомерен признак (престъпен резултат) – „грубо
нарушение на обществения ред”. Смисълът на този съставомерен елемент е в това,
че чрез действията си деецът трябва да изразява брутална демонстрация против
установения ред. Именно съставомерното изискване за грубо нарушаване на
обществения ред разграничава престъпното хулиганство по чл. 325, ал.1 НК от
т.нар. „дребно хулиганство”, регламентирано в Указа за борба с дребното
хулиганство (УБДХ). Пак с ППВС 2/74 г. са откроени различията между двете
правонарушения и са зададени основните критерии за квалифицирането на тези
прояви като престъпни или непрестъпни. „Разграничението – сочи цитираното
Постановление – се съдържа в обществената опасност на деянията, както и в
посочените в разпоредбите на УБДХ и НК признаци. Според чл. 1, ал. 2 УБДХ, дребното
хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или
други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително
отношение и държане към гражданите, към органите на властта, или на
обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се
нарушават общественият ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК“. Според
настоящия състав на съда извършеното от двамата треньори, макар и силно укоримо
от морална гледна точка, не покрива признаците на престъпление по чл.325, ал.1 НК, именно защото липсва съставомерният признак (престъпен резултат) – „грубо
нарушение на обществения ред“. В тази насока са и изводите на прокурора. В
случая се касае по-скоро за еднократни непристойни прояви на всеки един от двамата треньори, покриващи признаците на
дребно хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 УБДХ. Съдът напълно разбира
желанието на жалбоподателя за търсене на отговорност спрямо Георгиеви за
деянията спрямо детето му, но все пак държи сметка и за установения законов ред
за постигне на справедливост в обществото. В случая категорично не се касае за
извършено престъпление по чл.325, ал.1 НК, поради което постановлението за
прекратяване на наказателното производство се явява законосъобразно.
С оглед изложените мотиви съдът споделя извода на
прокурора, че на този етап са извършени всички необходими действия по
разследването. Въз основа на тях прокурорът е достигнал до законосъобразен извод,
че по делото липсват достатъчно доказателства за осъществен състав на
престъпление по чл.325, ал.1 от НК, както и друго престъпление от общ характер.
Ето защо съдът намира, че обжалваното постановление на Районна прокуратура П. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № **/****г.
по описа на РУ на МВР П. пр. преписка вх. № ****/****г. по описа на Районна
прокуратура П. образувано за престъпление по чл.325, ал.1 от НК, следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК Районен съд П.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно постановление от 13.05.2019
г. на прокурор при Районна прокуратура П. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № **/****г. по описа на РУ на МВР П. пр.
преписка вх. № ****/****г. по описа на Районна прокуратура П. образувано за
престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Препис от определението да се приложи по досъдебно
производство № **/****г. по описа на РУ на МВР П. пр. преписка вх. № ****/****г.
по описа на Районна прокуратура П..
Определението да бъде съобщено на Б.Й.Б., като законен
представител на Б.Б.Б. ***.
Определението
може да се обжалва и протестира в седмодневен срок от съобщаването му пред
Окръжен съд П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: