№ 305
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело №
20251001000261 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №5771/17.01.2025година от
„Витагрейн БГ“ АД срещу решение №1736/17.12.2024 година, постановено по
т.д. №1585 година по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-7
състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „ВИТАГРЕЙН БГ“
АД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, бул. "Цар Освободител" №
17А иск срещу М. Й. Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
“Цар Освободител” № 8а, с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ във връзка с чл.
237, ал. 2 ТЗ за сумата от 250 000 лева, част от пропусната полза в общ размер
на 1 434 711,00 лева от несвоевременното упражняване/разпореждане с
правата по call опции за 55 000 тона пшеница деривативен инструмент,
търгуван на френския международен пазар на фючърси МATIF на 18.01.2021г.
и е осъдено да заплати на М. Й. Р., с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.3
ГПК сумата от 27373,36 - разноски за производството.
Решението не е обжалвано, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от „ВИТАГРЕЙН БГ“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр.
София, бул. "Цар Освободител" № 17А иск срещу М. Й. Р. за заплащане на
1
сумата от 250 000 лева - част от пропусната полза в общ размер на 1 365 599
лева от нереализирането на съхраняваните на пристанище Бургас 25 000 тона
пшеница по пазарни цени в периода 13.01.2021 г. - 04.02.2021 г. към Кофко-
Италия, евентуално към АДМ България.
Твърди се в жалбата, че постановеното решение е неправилно, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е приел, че предявеният иск касае
претендиране на вреди от несвоевременно упражняване/разпореждане с
правата по call опции за 55000 тона пшеница деривативен инструмент,
търгуван на френския международен пазар на фючърси MATIF на 18.01.2021
година, а не както е посочено в подадената искова молба – между ноември
2020 година и 12.02.2021 година; неправилно е прието, че по делото не са
доказани претендираните с иска вреди, а именно настъпилата пропусната
полза, изразяваща се в разликата между стойността на опциите, на която те са
продадени от банката на 11.02.2021 година и цената на същите опции на
18.01.2021 година, в който са настъпили вредите вследствие поведението на
М. Р.. Спорът се свежда до това дали е налице действие или бездействие от М.
Р., които са противоправни и са свързани именно с липсата на разпореждане с
call опциите, респ. настъпило ли е от това вреда за Витагрейн. От
заключението на вещото лице е видно, че разпореждане с call опциите, в който
и да е период след 01.01.2021 година би генерирало печалба за Витагрейн,
като тази печалба би била най-голяма при разпореждане в периода между
14.01.2021 година и 21.01.2021 година, когато стойността на една опция е
варирала между 20 и 20,85 евро за тон/. Въпреки, че е гласувал положително
за взетото на 09.12.2020 година решение на Витагрейн за промяна на лицето,
което има право да представлява Витагрейн пред CACEIS bank вкл. да указва
на банката извършване на съответната операция с притежаваните опции М. Р.
не го е изпълнил. М. Р. не съдейства на дружеството пред банката за
извършване на промяна, съответно нарушава чл.37, ал.1, т.1 от устава на
дружеството. В периода м.ноември, 2020 година – м.февруари, 2021 година
представители на Витагрейн, сред които и М. Р. са водили кореспонденция с
банката за промяна на оправомощеното лице от дружеството, което да
управлява сметката, вкл. да се разпорежда с call опциите, за което по рано е
било взето решение на СД. Тъй като М. Р. е единственият, който е можел да се
разпорежда с call опциите негово задължение е било да се разпореди с тях в
най-изгодния момент, при най-висока цена, което е било и дължимата грижа,
2
която Р. е следвало да положи. Неправилно е възприетото от съда, че ако М. Р.
е бил пуснал за продажба притежаваните опции в периода, когато цената им е
била най-висока не било ясно дали изобщо ще бъдат продадени и на каква
точно цена, като съдът неправилно е интерпретирал данните от СИЕ и е
стигнал до грешния извод, че най-вероятно няма да бъдат продадени.
Статистически данни за изтъргуван обем има и те са представени в
Приложение №1 към СИЕ. Неправилен е и направеният от съда извод, че не
може да се определи на каква цена са щели да бъдат продадени call опциите,
тъй като съгласно заключението на СИЕ, с оглед на обема от търгувани
инструменти пазарът следва да се счита за високоликвиден т.е. лесно биха
могли да се продадат като продажбата би била извършена на цена, близка до
средната за деня. Този извод е закономерен и съответства на начина, по който
оперират финансовите пазари. Съдът е следвало да съобрази, че се касае за
финансови пазари и не може да бъде правена аналогия с обичайните сделки в
гражданския оборот. За разлика от обичайните граждански договори
структурата на пазара на опции гарантира, че цените отразяват предлагането и
търсенето, а преобладаващата цена означава колективната готовност на пазара
да извършва сделки на нея. Претендира се отмяна на решението на
първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на
спора, с което исковете бъдат уважени.
Въззиваемата страна М. Й. Р. е депозирала писмен отговор, с който
моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят
направените по делото разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл.240, ал.2 ТЗ във вр. с
чл.237, ал.2 ТЗ.
В исковата си молба от 26.08.2022 година ищецът „ВитагрейнБГ“ АД
излага, че е дружество, което по занятие извършва търговия със зърнени и
маслодобивни култури, а ответникът М. Й. Р. е член на Съвета на директорите
на дружеството. В периода от 04.04.2008 година до 01.03.2021 година
дружеството е било представлявано от М. Р. и Е. Г. – заедно. На 01.03.2021
година М. Р. е заличен като изпълнителен директор на „Витагрейн БГ“ АД и
на негово място е избран К. Г..
През месец май 2019 г. между Витагрейн и CACEIS Bank (Франция) е
3
сключен договор, по силата на който CACEIS Bank се задължава да
предоставя на Витагрейн клиърингови услуги във връзка с търговия с
деривативни инструменти (фючърси и опции) на пшеница, царевица, рапица и
др. Договорът предвижда „Витагрейн БГ“ АД да отвори, захрани със средства
и поддържа своя сметка в CASEIS bank, която по всяко време да покрива
стойностите на съответните операции; комуникацията между страните по
договора по повод възлагането и извършването на тези операции да ъде
извършвана чрез електронна платформа, по телефон или чрез чат-съобщения;
Банката да изпълнява операциите, да извършва сетълмент на транзакциите
/затваряне на позиции/ и да предоставя на ищеца ежедневна информация
относно статуса на отворените, както и допълнителни детайли за транзакциите
на фючърси и опции; операциите с фючърси и опции да бъдат извършвани на
MATIF; М. Р. да бъде оторизираното от страна на Витагрейн лице, което да
указва на банката извършването на съответната операция. Във връзка с
договора към 26.11.2020 г. Витагрейн разполага със суми в размер на EUR 468
253.36 и на USD 8 005.39 по две клиентски сметки в CACEIS Bank и е открило
три позиции с деривативни инструменти на MATIF, една от които
представлява call опции (дълга позиция), по силата на която дружеството
придобива правото да закупи 55 000 тона хлебна пшеница (по 1100 договора,
всеки за по 50 тона пшеница) при цена от EUR 210 за тон (strike price) в срок
до 15.02.2021г. (краен срок за упражняване на правото). За да придобие тези
call опции Витагрейн заплаща сума в общ размер на 414 500,00 евро (7.53636
евро за тон за общо 55 000 тона хлебна пшеница по 1100 отделни договора).
Освен да упражни правата по call опциите, Витагрейн може и да се разпореди
със същите до 15.02.2021 г. като ги продаде (незабавно). Стойността на call
опциите като актив варира във времето в зависимост от
покачването/понижаването на борсовата стойност на хлебната пшеница на
MATIF. Сумата, която Витагрейн е щяла да получи към 04.11.2020 година при
разпореждане с call опциите е по 5,76 евро за всеки тон или с 97700 евро по-
малко от сумата, която дружеството е разходвало, за да придобие правата по
call опциите. Към 07.01.2021 година е щяло да получи с 9550 евро повече от
сумата, която дружеството е разходвало; към 12.01.2021 година по 15,90 евро
за всеки тон или общо с 420950 евро повече от сумата, която дружеството е
разходвало. Към 18.01.2021 година по 25,85 евро или с 1007250 евро повече от
сумата, която дружеството е разходвало, за да придобие правата по call
4
опциите; към 21.01.2021 година по 21,93 евро за всеки тон или с 791650 евро
повече; към 27.01.2021 година по 21,09 евро или с 745 450 евро повече; към
28.01.2021 година по 19,86 евро или с 677800 евро повече; към 11.02.2021
година по 12,50 евро за 50 000 тона и 12,70 за останалите 5000 тона пшеница
или с 274 000 евро повече.
На 25.11.2020 г. М. Г. (един от членовете на Съвета на директорите на
Витагрейн и представител на мажоритарния акционер С. М.) изпраща до М. Р.
имейл, с който го кани да предприеме необходимите действия, за да прехвърли
правата за управление на сметките на Витагрейн в CACEIS Bank, в който
смисъл е проведен разговор между тях предходен ден. Още същия ден
(25.11.2020 г.) Б. Б. (друг член на Съвета на директорите на Витагрейн)
изпраща до CACEIS Bank имейл с искане за промяна на оправомощените от
страна на Витагрейн лица за управление на сметките на дружеството и за
отправяне на инструкции във връзка с операциите с деривативни
инструменти. Посочено е, че тези лица следва да бъдат Е. Г., К. П. и Б. Б.
(членове на Съвета на директорите на Витагрейн). На 26.11.2020 г. е изпратен
още един имейл в тази връзка, с който е направена актуализация на
Приложение № 6 към договора с CACEIS Bank относно правомощията на
съответните лица от Витагрейн по договора в смисъла, посочен в имейла,
изпратен от Б. Б.. В отговор на това искане, отново на 26.11.2020 г.
представител на CACEIS Bank изпраща до Витагрейн имейл с прикачен
документ, който е следвало да бъде подписан от М. Р., за да бъде извършена
исканата от Витагрейн промяна на лицата, оправомощени да оперират със
сметките на Витагрейн и да дават инструкции за извършването на операциите
с деривативни инструменти. М. Р. получава този документ, доколкото имейлът
е адресиран и до него.
На 09.12.2020 г. е проведено събрание на Съвета на директорите на
Витагрейн, на което е взето решение търговските сметки на дружеството в
CACEIS Bank да бъдат възложени за управление на Е. Г., К. П. и Б. Б..
Протоколът от това събрание е изпратен на М. Р. на 17.12.2020 г. На
13.01.2021 г. М. Р. изпраща до Витагрейн нотариална покана, с която
информира дружеството, че ще приема за релевантна само и единствено
кореспонденция, изпратена до него на адрес на курортен комплекс във
Франция. На 21.01.2021 г. М. Р. изпраща до CACEIS Bank изрично искане да
не бъдат отваряни или затваряни каквито и да било позиции с деривативни
5
инструменти, без негови изрични инструкции. На 27.01.2021 г. CACEIS Bank
изпраща имейл до Витагрейн, вкл. до М. Р. второ писмо, с което уведомява
дружеството, че прекратява договора за предоставяне на клиърингови услуги с
оглед неизпълнението на задълженията на Витагрейн да предостави на
банката изисканата информация за отговорните лица за упражняването на
правата на Витагрейн по договора. В писмото е посочена и информация, че
отворените позиции с деривативни инструменти ще бъдат принудително
затворени от банката на 11.02.2021 г. На 12.02.2021 г. Е. Г. изпраща до М. Р.
пореден имейл, с който информира последния, че предходния ден всички
позиции на Витагрейн с деривативни инструменти при CACEIS Bank са
принудително затворени, като сумата, получена от дружеството след
затварянето им, е с 733 000 EUR по-малко от сумата, която Витагрейн би
получило при затваряне на позициите на 18.01.2021 г. Въз основа на
изложеното се поддържа, че ответникът не само не предприема действия за
упражняване на правото по процесните call опции в изгоден за Витагрейн
момент, но допуска поведението му да доведе до прекратяване на договора с
CACEIS Bank, респективно до принудителното упражняване на правата по call
опциите от инвестиционния посредник, с което причинява вреда за Витагрейн
под формата на пропусната полза в размер на 1 434 112,00 лева. Моли съдът
да постанови решение, с което осъди ответника М. Р. да му заплати сумата от
250 000 лева, ЧАСТИЧЕН ИСК от сумата от 1434711 лева, представляваща
пропусната полза от несвоевременното упражняване/разпореждане с правата
по call опции за 55 000 тона пшеница, както и да присъди направените по
делото разноски.
В срока за отговор ответникът М. Р. е депозирал писмен отговор, в
който оспорва предявените искове. Твърди, че абсолютна процесуална
предпоставка за провеждането на този иск е решение на Общото събрание за
предявяването на този иск. Тъй като Общото събрание е компетентно да
освободи член на СД от отговорност, по същата причина общото събрание е
компетентно да вземе решение за предявяване на иск за ангажиране на тази
отговорност. Допълнителен аргумент в тази връзка е предвиденото в чл.240а
ТЗ право на миноритарните акционери да предявят от свое име иск за
ангажиране отговорността на член на СД.
Твърди, че М. Р. е направил всички възможно, за да продължи да
6
изпълнява задълженията си като член на съвета на директорите и като
изпълнителен директор в период, през който умишлено са създавани пречки,
целящи затрудняване на нормалната дейност на М. Р. като представляващ
дружеството – смяна на ключалки в офиса на Витагрейн и отказ от
предоставяне на копие от ключовете на М. Р., опити за промяна на паролите на
служебната електронна поща, опити за прекъсване на достъпа на М. Р. до
източници на информация, необходими за взимане на информирано решение
при борсова търговия-бази данни, поддържани от трети лица, спиране на
достъп до телефонни услуги от служебния му телефон и др. Твърди, че е
поставен в невъзможност от страна на Витагрейн да извърши разпореждане с
правата по call опциите в CACEIS Bank към най[1]благоприятния за
Дружеството момент. Причината за това са имейлите на Б. Б. и Е. Г. изпратени
от името на Витагрейн до CASEIS Bank, в резултат на които Банката
преустановява приемането на нареждания от името на Витагрейн до
изясняване на самоличността на лицата, имащи представителна власт за
ищцовото дружество. Тези действия на Е. Г. са попречили на М. Р. да
реализира намерението си да изчака покачване на пазара в сравнение със
стойностите през началото на януари 2021 г. и да се разпореди с правата по
call опциите в най-подходящия за Витагрейн момент.
Твърди, че през периода 2006-2020 година всички решения по
осъществяване на търговската дейност е взимал той, предвид натрупания опит
в търговията с борсови инструменти и затова е посочен в договора с банката,
като лице, оправомощено да изпраща ордери към банката. От ноември, 2020
година отношенията между акционерите, респективно, членовете на СД се
влошават, като дейността му е сериозно затруднена, като сериозно е
ограничен достъпа му до вътрешна информация. На 12.01.2021 г. С. Х., *** на
Витагрейн, отправя искане до доставчика на пазарна информация (котировки
на фючърси и опции в реално време) за прекратяване на абонамента на
Витагрейн, без която информация търговията с деривативни инструменти е
невъзможна; на 10.12.2020 г. Б. Б. е направил опит да спре достъпа му до
информацията, получавана от „Strategie grains“, която е необходима за
успешна търговия; сменена е ключалката от офиса му в ищцовото дружество
без негово знание; по искане на *** Е. Г. е направен опит за смяна на паролите
на всички служебни имейли на Витагрейн, в това число на ответника; по
искане на Б. Б. от името на членовете на СД, е ограничена функционалността
7
на електронната поща на ответника, за да изпраща имейли само до посочени
от членовете на СД адреси; спрени са входящите и изходящите обаждани от
служебния му телефонен номер и са отклонени към друг телефон входящите
обаждания към служебния му номер. Това наложило и посочването на
физически адрес за кореспонденция във Франция, тъй като, от една страна,
изпълнението на служебните му задължения е тясно свързано с тази държава,
той често пребивава там със семейството си, а от друга страна, посоченият
адрес е сигурен, за разлика от електронния, и на него винаги има лице, което
по всяко време би получило кореспонденцията, адресирана до ответника. За
събранията на СД от 09.12.2020 година; 31.12.2020 година; 07.01.2021г.;
26.01.2021г; 29.01.2021г.; 05.02.2021г.; 08.02.2021 г. , на които са взети
решения да бъде освободен като изпълнителен директор са провеждани без да
е бил надлежно уведомяван, като ги е оспорил относно тяхната
законосъобразност и вписването на решенията е било спряно. Заличаването
му като изпълнителен директор е извършено в ТР на 01.03.2021 година, а като
член на СД на 28.05.2021 година. Твърди, че отговорността по чл.240, ал.2 ТЗ
се носи от членовете на СД за т.нар.“управленски деликт“ като фактическият
състав включва четири елемента: вина, вреда, противоправно поведение и
причинна връзка, като нито един от четирите елементи не е налице спрямо
ответника М. Р.. Съобразно практиката на ВКС вината и противоправността
при „управленски деликт“ се съотнасят към абстрактно предвидения в чл.237,
ал.2 ТЗ принцип на полагане на грижата на добрия търговец. Оспорва
твърденията, че при търговията с финансови инструменти на регулиран пазар
съществува сигурност за увеличаване на имуществото на търговеца, тъй като е
високо рискова. Тенденциите в развитието на пазара могат да бъдат отчетени
със сигурност единствено и само постфактум, като се проследяват в
ретроспекция, поради което сигурността в увеличаването на имуществото на
ищцовото дружество е изключена по презумпция. Изразеното пред СД мнение
в периода ноември 2020 г. - януари 2021 г., че цените на пазара предстои да се
повишават и че това не е подходящ момент за разпореждане с правата на
Витагрейн по деривативни финансови инструменти, е формирано при
полагане на съответната грижа, на база на предходния му опит в търговията с
деривативни финансови инструменти, с оглед извършен анализ на данните за
развитието на пазара и преценка на съвкупността от външни фактори, които
ответникът е очаквал да окажат влияние на пазара. Твърди, че пряка
8
последица от имейла на Е. Г. от 07.01.2021 г. е преустановяване от страна на
банката на приемане и изпълняване нарежданията на Витагрейн. Към
18.01.2021 г. Банката вече не приема и не изпълнява нареждания от страна на
ищцовото дружество до изясняване на въпроса с неговото представителство.
С допълнителната искова молба /л.548 и сл./ ищецът обосновава
допустимостта на исковете. Твърди, че не е относимо към предмета на спора
твърдението за успешна финансова дейност, осъществявана от ответника в
предходен период, както и, че не е вярно твърдението, че ответникът
еднолично е управлявал дружеството, при осъществяване на търговската
дейност.
По отношение на елементите на фактическият състав, намира
следното: На 09.12.2020 година е взето решение правомощието за управление
на търговските акаунти да бъде прехвърлено първо на Х. П. и второ на Б. Б. и
Е. Г.. Комуникацията с М. Р. е започнала още в края на ноември, 2020 година
като с имейл кореспонденция е бил помолен да съдейства. М. Р. е отказал
подписването на документа, с което не само не е изпълнил задължението си да
приведе в изпълнение конкретно решение на СД на Витагрейн, но дори
еднолично е осуетил това решение. В тази връзка неоснователни са
аргументите, че поведението на останалите членове на СД е довело до отказ
банката да изпълнява нареждания за упражняване на правата на Витагрейн.
Изпратеният до банката на 21.01.2021 година имейл до банката с изрично
искане да не бъдат отваряни и затваряни каквито и да било позиции с
деривативни инструменти е доказателство, че към този момент ответникът не
е съдействал за трансфера на правомощията си, което е в пряка връзка със
суспендирането на услугите на банката и затварянето на позициите. То е и
следствие от отказа на М. Р. да подпише на 26.11.2020 година документа за
трансфер на пълномощията. Изпратеният на 08.01.2021 година имейл с
указания на Е. Г. съдържа молба за свързване на ответника с Х. П., на който е
следвало да бъдат прехвърлени правата за комуникация. Всички тези действия
свидетелстват за недобросъвестно поведение и неполагане на грижата на
добър търговец.
Не оспорва възраженията, че от дружеството са били предприети
действията описани в отговора за смяна на ключалки, промяна на пароли на
служебна поща, спиране на достъпа до информация, отклоняване на
9
обаждания от служебния телефон, преустановяване на ползването на услугите
на Ройтерс/Рефинитив, Strategie Grains. Твърди, че са предприети, защото в
края на ноември, 2020 година е започнала комуникация за прехвърляне на
правомощията, както и е взето решение на СД, а на 22.12.2020 година М. Р. е
изпратил до множество съконтрагенти уведомение, в което е посочено, че
всякакви действия са обвързващи само с неговия подпис; на 04.01.2021 година
на дружеството е връчена покана, в която е посочено, че цялата
кореспонденция следва да бъде изпращана на адрес във Франция, както и, че
отказва да получава кореспонденция на служебния си имейл. Оспорва
твърденията, че са създадени пречки за ответника да изпълнява функциите си
на изпълнителен директор на дружеството, че са прекратени услугите на
Ройтерс/Рефинитив и Strategie Grains, че е ограничавана възможността му да
посещава офиса на дружеството, че служебния му телефон бил пренасочен
към офисен телефон в централата на Витагрейн. Смяната на ключа от входната
врата на офиса е продиктувано от съображения за сигурност, след като е било
констатирано, че в извънработно за офиса време М. Р. е изнесъл от него
имущество на дружеството - един от офисните компютри. А промяната на
паролите на пощите в началото на всяка година съставлява обичайна
практика, наложена от съображения за сигурност и с оглед взетото решение за
освобождаването му от длъжността изпълнителен директор. Независимо от
това се счита, че ограничаването на функционалностите на електронната поща
на ответника към 15.02.2021 г., са ирелевантни за спора.
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат
възраженията. Посочва се, че в Договора за съвместно предприятие изрично е
предвидено какви ще бъдат правата и отговорностите както на С. М., така и на
Б. Б. и М. Р.. С. М. и техните представители имат право да се намесват, като
настояват дадени позиции да бъдат затворени, само ако тези позиции са на
загуба. Нито позициите в Stone X на чикагската борса, нито тези в CACES
Bank на MATIF или пшеницата в Бургас, са били на загуба. Намесата на Б. Б. и
Е. Г. е в противоречие с Договора за съвместно предприятие и утвърдената от
близо 15 години организационна структура в Дружеството. Ответникът е
оспорил законосъобразността на проведеното събрание на СД на 09.12.2020 г.,
както и е изложил твърдения, че всъщност решенията относно
преразпределението на функциите и отговорностите е отложено за
последващо събрание, което е следвало да се състои на 11.12.2020 година, но
10
не се е състояло и в крайна сметка решение не е взето. Процедурата по
промяна на лицето, имащо правомощие да отправя нареждания до банката
няма срок за завършваен. Блокирането на акаунта на Витагрейн е станало като
пряк резултат от дейстията на Б. Б. и Е. Г. , а не поради липсата на съгласие на
М. Р. да бъде променено лицето На 25.11.2020 година е изпратен имейл до
банката, в който на служителя на банката е предоставена невярна информация,
че М. Р. няма правомощия да се разпорежда с правата на Витагрейн. Твърди,
че напълно необосновано е твърдението на ищеца, че извършените действия
за смяна на ключалките са извършени от съображения за сигурност, както и
твърди, че смяната на паролите е продиктувана от активните действия на
ответника да се противопостави на незаконосъобразните действия на Б. Б. и
останалите членове на СД. Оспорват се твърденията, че решението на СД от
09.12.2020 г. е било вписано в ТР преди 01.03.2021 г. Твърди се, че на
21.01.2023 година е изпратен имейл, от който е видно, че мажоритарния
акционер S. M. разполага с търговски акаунт и може да извърши
разпореждане с процесните call опции. Оспорва наличието и на
противоправност, тъй като на 08.01.2021 година банката отказва да приема
нареждания до изясняване на въпроса кои лица имат представителна власт,
поради което неупражняването на правата не е противоправно, тъй като
ответникът е в обективна невъзможност да го стори. Твърди съпричиняване,
при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД. На следващо място твърди, че на събранието
на 09.12.2020 година не е взето решение за излизане от позиции, поради което
неупражняването на правата не е противоправно. В допълнение излага, че не е
равнозначно непрехвърлянето на правомощията на трето лице на
неупражняване правата. Оспорва твърдението, че е доказана пропуснатата
полза, както и нейната сигурност. Затварянето на позициите на 11.02.2021
година са донесли печалба 230 000 евро, докато ако са затворени на 08.01.2021
година са щели да донесат 81 000 евро печалба.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа страна:
Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на
дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено
въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е
приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който
се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден
11
релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на
въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на
спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/, поради което съдът възприема
следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд, за
която липсват конкретни оплаквания и за която липсва спор между страните.
По делото не е спорно, че дружеството „Витагрейн БГ“ АД е
дружество, което по занятие извършва търговия със зърнени и маслодобивни
култури, а ответникът М. Й. Р. е член на Съвета на директорите на
дружеството като, в периода м.11.2020г – м.03.2021г дружеството е било
представлявано от М. Р. и Е. Г. – заедно; както и, че през месец май 2019 г.
между Витагрейн и CACEIS Bank (Франция) е сключен договор, по силата на
който CACEIS Bank се задължава да предоставя на Витагрейн клиърингови
услуги във връзка с търговия с деривативни инструменти (фючърси и опции)
на пшеница, царевица, рапица и др.; че към 26.11.2020 г. Витагрейн разполага
по две клиентски сметки в CACEIS Bank със суми в размер на EUR 468 253.36
и на USD 8 005.39 и открити три позиции с деривативни инструменти на
MATIF, една от които представлява call опции (дълга позиция), по силата на
която дружеството притежава правото да закупи 55 000 тона хлебна пшеница
(по 1100 договора, всеки за по 50 тона пшеница) при цена от EUR 210 за тон
(strike price) в срок до 15.02.2021 г. (краен срок за упражняване на правото).
Освен да упражни правата по call опциите, Витагрейн може и да се разпореди
със същите до 15.02.2021г като ги продаде през платформата на MATIF, както
и, че в договора изрично е посочено, че оторизираното лице, което да указва
на CACEIS Bank извършването на съответната операция, свързана с call
опциите е ответникът М. Р..
От представените с исковата молба и отговора писмени доказателства
се установява, че в периода от м.11.2020г до м.02.2021г Витагрейн АД и
CASEIS Bank водят кореспонденция по имейл за промяна на оправомощените
от страна на ищцовото дружество лица за управление на сметките на
дружеството и за отправяне на инструкции във връзка с операциите с
деривативни инструменти. Кореспонденцията от страна на ищцовото
дружество започва с имейл от 25.11.2020 г. на Б. Б., член на съвета на
директорите, към който момент все още не е взето решението от 09.12.2020г.,
а твърдяното да е дадено по-рано доброволно съгласие на ответника за
12
неговата смяна като лице за контакт с банката, не е обвързващо. В
последствие другия изпълнителен директор на ищцовото дружество Е. Г. на
05.01.2021г и 07.02.21г, уведомява банката за появилото се разногласие в
управлението на дружеството с другия изпълнителен директор, ответникът М.
Р., който се очаква да бъде сменен, като се настоява за предприемане на
действия за затваряне на всички позиции на Витагрейн с деривативни
инструменти с друг представител на ищеца и член на СД К. П.. В отговор на
тези писма на Витагрейн банката изисква доказателства за смяната на
ответника като изпълнителен директор, каквито не са й представени, въпреки
двете уведомления до ищеца от 08.01.2021 и от 18.01.21г, поради което на
27.01.21г, след получаване и на имейла от 21.01.2021г, изпратен от ответника
Р., че никоя позиция на дружеството не може да се закрие без негово
нареждане, тъй като не е сменен като изпълнителен директор, мотивират
банката да отправи едностранно уведомление за прекратяване на договора за
клирингови услуги, а на 11.02.2021г принудително да затвори всички позиции
на дружеството, като липсва спор, че поради затварянето е получена сумата от
274 000 евро.
От заключението по СИЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че по дефиниция
кол опция е договор, който дава право на купувача /без да го задължава/ да
закупи даден актив на опредЕ. цена при определен падеж /крайна дата за
упражняване на това право./ Насрещната страна по договора /продавачът е
длъжен да изпълни задълженията си по опцията ако купувачът го изиска.
Налице са според вещото лице два подхода за търговия с
опции:1/Търговия от гледна точка на прогноза на инвеститора, че стойността
на асоциирания с опцията актив ще се повиши /т.нар.“дълга позиция“/. В този
случай инвеститорът придобива право да придобие актив при точно опредЕ.
цена, за което заплаща опредЕ. сума. При разпореждане от страна на
инвеститора с актива към момент, към който цената на актива се повиши над
цената, която той е заплатил за да го придобие инвеститорът реализира
печалба. В противен случай инвеститорът реализира загуба. 2/Търговия от
гледна точка на прогноза на инвеститора, че стойността на асоциирания с
опцията актив ще се понижи /т.нар.“къса позиция“/. При този тип търговия
инвеститорът продава при опредЕ. цена актив, който не притежава, но след
това ще следва да закупи този актив. Разпореждането с call опциите
13
предполага извършването на редица действия. Предвид естеството на
брокерския бизнес с физическа пшеница, който по същество е да посредничи
между въпросните страни, събирайки и продавайки информация, голяма част
от реалния обем налична продукция на пшеницата е видима единствено от
съответния брокер – най-често под формата на екселски таблици. Утвърдената
практика предполага дилър/брокер от инвестиционния посредник по телефон
събира информация за наличните количества за покупка/продажба,
възможности за доставка, срокове за доставка и индикативни цени на
физически налична пшеница, като тези параметри се предават по телефон на
клиенти по избор на съответния дилър. Дейността на „Витагрейн БГ“ АД
припокрива дефиницията за т.нар.Алтернативен инвестиционен фонд /АИФ/
като видно от договора за инвеститорски услуги подобна структура и
отговорности са декларирани пред CASEIS Bank, като с това са покрити
изискванията на Markets in Finansial Instruments Directive /MiFID II/,
Директива 2014/65/EU от страна на банката.
Видимо от статистиката най-високата цена за периода е 25,85,
достигната на 18.01.2021 година, съответно най-ниската цена е 2,63 от
07.12.2020 година. Статистически средноаритметичните стойности на цената
за конкретния период е 11,05, а цената на затваряне на конкретния период е
18,50. Тенденцията през периода 26.11.2020 – 15.02.2021 година е подчертано
възходяща, с повишена активност и обеми в първите две седмици от новата
календарна година, достигайки стойности около 2000 контракта.
В конкретния случай се наблюдава висок открит интерес (open interest)
при плавното покачване на цената в периода 08.12.2020 и 08.01.2021
достигайки до над 7000 на дневна база, както и плавното му спадане в
началото на 2021 г. до 2665 в края на процесния период. Индикатора сочи
средно 3788 контракта, което съотнесено към обема от търгувани
инструменти от страна на „Витагрейн БГ“ води до заключението, че от тяхна
гледна точка пазара е високоликвиден и теоретично лесно биха могли да
влязат и излязат от позиция. Същевременно обаче 1100 контракта
представляват значителна част от броя отворени контракти (изразени в
процентно изражение към среднодневния обем особено в дните, когато цената
е най-висока) и е под въпрос чисто техническото изпълнение на подобна
поръчка от страна на брокера, още повече че за периода, в който цената е най-
14
висока (14.01.2021г - 21.01.2021 г. и 27.01.2021г - 28.01.2021 г.) няма
представени статистически данни за изтъргуван обем, от което по–скоро може
да се направи извод, че в този период не е имало сделки или ако е имало
такива то те са били с много малък обем. При липса на изтъргувани обеми в
периода на най-висока цена на деривативите при желание на „Витагрейн БГ“
да излезе от позиция и да продаде наведнъж цялото количество опции не е
ясно дали изобщо и на каква точно цена на практика то би могло да постигне.
Опитен инвеститор би могъл да прогнозира/проектира посоката на ценовото
движение, но не и точна бъдеща ценова стойност. При разпореждане на
08.01.2021 година печалбата би била в размер на 86 000 евро, а реализираната
печалба на 11.02.2021 година 273 550 евро.
В съдебно заседание на 10.10.2023 година вещото лице дава следните
обяснения – при call опциите, както и при други финансови инструменти
брокерът гледа на екрана на компютъра си съответната платформа, която в
случая е Блумбърг, какви са заявените количества към съответния момент и на
каква цена и го обсъжда с клиента си, като не може да се гарантира, че тези
количества ще бъдат налични.Около Нова година винаги има силна
волатилност. Разликата при платените платформи и безплатните е в скоростта
на получаване, като информацията при безплатните се получава по-бавно и
най-вероятно тенденцията е реализирана от големите играчи. Според
статистическите данни, с които разполага би следвало да може да се
реализира обема на дериватите, но на каква цена е спорно.
Съдът не обсъжда показанията на св.И., Ф., Д., тъй като първите трима
са установявали обстоятелства относно иска, по отношение, на който
решението е влязло в сила.
От показанията на св.Т., ценени при условията на чл.172 ГПК се
установява, че е водил разговори с колеги от други фирми относно това дали
М. Р. е в компанията и какво се случва с нея, като от м.март разбрал от Б. Б., че
трябва да работят само с него, а впоследствие бил освободен от компанията и
не знае какво се е случвало после. Т. е работил като *** на Зърнобаза в
Ген.Тошево. В края на 2020 година получил имейл да не получава инструкции
от М. Р. и да не изпълнява негови нареждания. В началото на 2021 година в
разговор с Б. Б. той му казал, че стартират ново начало и М. Р. няма да бъде в
борда на директорите.
15
От показанията на св. Л., които съдът кредитира като безпристрастни и
дадени в резултат на непосредствени впечатления се установява следното:
Свидетелят има преки впечатления, тъй като е IT специалист и е извършвал
всички оперативни задачи в тази връзка, разработвал е всички системи и
онлайн ресурси, вкл. уебсайта и др. В компанията е имало установен ред за
ниво на информационна сигурност, както и установена практика в началото на
всяка година да се сменят паролите на ключови IT ресурси. Имал е
ангажимента всяка година, в първия месец на годината да уведомява колегите
да си сменят паролата, като е давал препоръки каква парола да се ползва, как
да бъде съставена паролата, какви са изискванията на гугъл системата. Нивото
на сигурност на фирмата и практиката е всеки ползвател сам да си сменя
паролата, за да остане тя единствено негово достояние. В началото на 2021
година получил писмо за блокиране на възможността всеки да си сменя
паролата самичък, като той възразил с писмо, че това противоречи на
напътствията на Гугъл за конфиденциалност на личната кореспонденция в
акаунтите. При напускане на колега паролите се сменят, за да се спре
кореспонденцията му или ако е имал достъп до пощи на колеги. Имало е
отправено искане да бъде сменена паролата на М. Р. и да бъде предоставена на
борда на директорите, което той не изпълнил. Поискано е от съвета на
директорите да смени паролите и да ги изпрати по друг канал на
ползвателите, което той също не изпълнил. Поискано било и да ограничи
функционалността на служебната поща на М. Р., за да може да получава и да
изпраща имейли само и единствено до някои точно определени електронни
адреси, но тъй като това не било възможно за изпълнение преминали към
платената версия на джимейл и искането било изпълнено, което се е случило
към февруари, март, 2021 година.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи: По предявените искове за отговорността на ответника в качеството му
на изпълнителен директор на ищцовото дружество в тежест на последното е
да докаже, следния фактически състав: 1/ че ответникът е изпълнителен
директор на ищцовото дружество в процесния период; 2/ че в срока на
действие на договора за възлагане на управлението е извършено действие или
е допуснато бездействие, което е противоправно, защото нарушава
задължения, които възникват от сключения с дружеството договор за
възлагане на управление, устава или закона, или водят до неполагане на
16
грижата на добрия търговец при управлението на дружеството, 4/че в пряка
причинно-следствена връзка от това поведение за дружеството настъпва
вреда, която може да е както претърпяна загуба, така и пропусната полза.
(така Решение № 209 от 22.06.2015 г. по т. д. № 4117/2013 г., т. к., ІІ т. о. на
ВКС, Решение № 70 от 07.06.2012 г. по т. д. № 276/2011г., т. к., IІ т. о. на ВКС;
Решение № 41 от 29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г., т. к., І т. о. на ВКС и
други).
Искът е предоставен на дружеството за реализиране отговорността на
*** към него, като за разлика от исковете, касаещи реализиране на
отговорността на управителя на дружество с ограничена отговорност условие
за допустимостта не се явява решение на общото събрание.
Съгласно постоянната практика на ВКС, вкл. и задължителната такава -
Решение № 41 от 29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК,
Решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о. ТК и др.,
фактическият състав на този вид гражданска отговорност обхваща виновното,
противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на ***, чието
поведение възпрепятстват управлението на дружеството и от което са
последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените
последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на ***
произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения
фактически състав на т.н. "управителски деликт".
Изложеното позволява да се приеме, че имуществената отговорност на
*** не разкрива особености, неприсъщи на гражданската отговорност,
изразяваща се в задължение за поправяне на причинените вреди. Той отговаря
както за неизпълнение на вменените му задължения по опазване, съхранение
на материалните ценности на дружеството, така и за действия/бездействия, с
които са нанесени вреди на дружеството.
Тъй като по делото липсва спор, че през процесния период ответникът
е изпълнителен директор, то за дружеството възниква правото да реализира
имуществената му отговорност при обосновано и доказано противоправно
неизпълнение на задълженията му.
За да е противоправно поведението на ответника то трябва да
противоречи на поето от него задължение по силата на договор, устав или
закон или на общото му задължение да действа като добър търговец /в този
17
смисъл решение по т.д. №2029/2018 година, II т.о. ВКС/.
При иска за ангажиране отговорността ищецът следва да наведе
твърдения за настъпили вреди, респективно пропуснати ползи от действията
на ***. Ищецът е този, който очертава основанието на иска, чрез изложените
от него факти и обстоятелства, като съдът е обвързан от твърденията в
исковата молба и следва да даде защита на материалното право, в пределите,
посочени от ищеца.
В исковата молба ищецът основава противоправното поведение на
ответника като неполагане на изискуемата се от закона грижа, при действието
му като член на съвета на директорите на Витагрейн и като лице, оторизирано
да управлява търговските сметки на дружеството и да дава инструкции във
връзка с придобитите от Витагрейн права с деривативни инструменти
съгласно договора с банката. Твърдението е, че не е предприето действие за
упражняване правата по опциите в изгоден за дружеството момент, а е
допуснал тези права да бъдат принудително упражнени, в момент, в който
значително са намалили стойността си, а най-изгодният момент е към
18.01.2021 година, когато е пиковата стойност на този актив. С уточняваща
молба от 31.05.2023 година ищецът е посочил, че сумата от 1434711 лева, част
от която се претендира е формирана като паричната равностойност на
разлика между сумата от 1007250 евро /стойност на актива към 18.01.2021
година след приспаднат разход за придобиването му/ и сумата от 274 000 евро
– сума, получена след разпореждането с активи към 11.02.2021 година.
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, съдът
намира, че следва да се извърши преценка относно съотношението между
задълженията, които са възникнали за М. Р., въз основа на качеството му на
изпълнителен директор и задълженията, които са възникнали въз основа на
сключения договор – споразумение за предоставяне на клирингови услуги.
Правото да дава инструкции във връзка с правата с деривативните
инструменти за ответника не е обусловено от качеството му на изпълнителен
директор, а по силата на сключения договор, по който на него е предоставено
правото да дава инструкции на банката и съгласно който той разполага с
пълна оперативна самостоятелност да взема решения, присъщи за тази
дейност, която е високорискова и може да генерира загуби. По делото не са
представени доказателства, че при изпълнение на тази дейност, ответникът е
18
поел задължението за постигане на конкретни финансови показатели, за които
дава гаранция за добро изпълнение. Горното се установява и от уговорките в
договора за съвместно предприятие, според която М. Р. взима решенията за
търговия с финансови инструменти, а представителите на мажоритарния
акционер С. М. нямат право да се намесват освен ако опциите не са губещи.
Опциите не са губещи, а се установи по делото, че в периода до 08.01.2021
година реализирането на продажба би донесло сума по-малка от тази, която е
получена, поради което и не е налице намаляване на имуществото. По делото
не се установи решение на Съвета на директорите, по силата, на което на
ответника Р. да е разпоредено да упражни правата по опциите в определен
момент и което той да не е изпълнил. Правата по разпореждането с опциите е
предоставено изцяло на преценката му, която видно от заключението на
вещото лице е била правилна, тъй като цената през месец януари, 2021 година,
сравнена с тази през м.декември, 2020 година е нараствала.
Спори се между страните дали в исковата молба е наведено като
твърдение, че противоправното поведение на ответника се състои в
неоказване на съдействие за смяна на лицето, което е оторизирано, но съдът
приема, че в исковата молба пропуснатите ползи се извеждат и като последица
на извършеното на 11.02.2021 година действие от банката - затваряне на
позициите, чрез продажба, за което дружеството е било уведомено и което е
правомощие на банката, дадено и по договор, т.е. противоправното поведение
на М. Р. следва да е действие или бездействие, което да е насочено към
банката и което да е обусловило правните последици от затварянето на
позициите и принудителната продажба. Както е разяснено от вещото лице, в
обясненията му в съдебно заседание налице е изявление от 27.01.2021 година
на банката, с която същата е уведомила дружеството, в качеството на страна
по договора за предоставяне на клирингови услуги, че отворените позиции с
деривативни инструменти ще бъдат затворени принудително на 11.02.2021
година, като това действие се дължи на строгата регулация на банката, в
инвестиционната и част и след като банката е приела, че е налице нередност,
след обсъждане с отдела по риск мениджмънт, надзорния съвет е взел
решение да се оптимизират евентуални бъдещи рискове т.е. продажбата на
деривативните инструменти на тази дата на тази цена е извършено от банката,
за което дружеството е било уведомено на 27.01.2021 година.
Между банката и дружеството е налице писмен договор, в което
19
дружеството изрично е посочило лицето М. Й. Р. като лице, което е
оторизирано да извършва действията по разпореждане с call опциите. Тъй
като договорът е писмен, всички изменения и допълнения на този договор
следва да бъдат извършвани в законоустановената форма и по предвидения от
закона ред.
Не се спори между страните, че в търговския регистър са вписани
двама изпълнителни директори, като единият е ответника, като е предвидено
двамата изпълнителни директори да действат заедно т.е. всички промени в
договора, както и в лицата, имащи право да се разпореждат следва да са
отправени до банката от двамата изпълнителни директори заедно, за да
породят своите правни последици. С оглед гореизложеното отправената до
банката кореспонденция от Б. Б., който е член на съвета на директорите, но не
е негов изпълнителен член на 25.11.2020 година не може да породи правни
последици, а и решение на Съвета на директорите към тази дата липсва.
Съветът на директорите е колективен орган и отделен негов член не може да
го обвързва с изявленията си. Уведомлението от другия изпълнителен
директор на ищцовото дружество Е. Г. на 07.01.21г, с което уведомява банката
за появилото се разногласие в управлението на дружеството с другия
изпълнителен директор, ответникът М. Р., който се очаква да бъде сменен,
като се настоява за предприемане на действия за затваряне на всички позиции
на Витагрейн с деривативни инструменти с друг представител на ищеца и
член на СД К. П. също не може да породи никакви правни последици, но е
породило поредица от действия от страна на банката. В изпратения имейл на
дата 07.01.2021 година С. Г. е посочил, че от страна на банката следва да се
предприемат действия за затварянето на всички позиции на дружеството. В
отговор на този имейл банката е отговорила на 08.01.2021 година, че е
уведомен правният отдел, както и отделите „Риск“ и „Съответствие“. На
18.01.2021 година е изпратен имейл, че цялата кореспонденция следва да
минава през правния отдел. Изпратено е уведомление №2 на 18.01.2021
година, в което банката реферира относно писмо от 08.01.2021 година,
изпратено до дружеството, от което е видно, че на тази дата банката е
поискала информация, като е изискала копие от решение на съвета на
директорите на „Витагрейн БГ АД, който да удостоверява правомощията,
предоставени на г-н М. Р. , г-н С. Г. и всяко друго лице, оторизирано надлежно
да представлява Витагрейн БГ и да действа от името на дружеството;
20
официален документ като например извадка от търговския регистър и/или
правно становище, предоставено от реномирана правна кантора,
удостоверяващо валидността и изпълнимостта на решение на съвета на
директорите в горния смисъл. Банката е посочила, че на 14.01.2021година е
отправено искане за заплащане на допълнителна сума за покриване на
пазарните ценови вариации, тъй като паричната сметка показва дебит от
19436,43 евро. В уведомлението е посочено, че съгласно член 13/2h от
сключеното споразумение при неизпълнение, както е определено в член 15, се
позволява на банката да закрие позициите на клиента и да прекрати
споразумението за изпълнение и клиринг. Посочено е, че след получаване на
тези документи банката ще възобнови предоставянето на услуги, посочени в
споразумението за изпълнение и клиринг. Посочено е, че банката има право да
предприеме необходимите действия ако горепосочените условия не бъдат
изпълнени своевременно. Гореизложеното води до извода, че предприетите от
страна на банката действия са в пряка връзка с имейла от 07.01.2021 година, че
банката е изискала документи, удостоверяващи смяната на изпълнителните
директори с писмо от 08.01.2021 година и считано от тази дата е прехвърлила
комуникацията в правен отдел, преустановила е предоставянето на услуги, а с
уведомлението от 18.01.2021 година е уведомила дружеството, че ако не се
изпълни предоставянето на документите ще закрие позициите на клиента.
По делото се установява от заключението на вещото лице, че печалба
би се реализирала след 01.01.2021 година като тази печалба би била най-
голяма при разпореждане в периода между 14.01.2021 и 21.01.2021 година.
Първата дата, на която дружеството е отправило искане до банката и което
ответника Р. няма данни да е подкрепил е на 07.01.2021 година, когато
продажбата на деривативните инструменти е щяла да се извърши на цена по-
ниска от тази, на която банката е затворила позициите, т.е. е щяло да е налице
загуба. Твърдението, че продажбата е следвало да се осъществи в периода
между 14.01.2021 година и по-конкретно на 18.01.2021 година, за да се
осъществи максимална печалба се подкрепя от доказателствата по делото, но
същото към този период е било вече обективно невъзможно, тъй като, считано
от 08.01.2021 година банката е преустановила предоставянето на услуги до
предоставянето на необходими документи, както и до заплащането на
конкретна сума, действия, които се установява, че не са извършени от
дружеството, за което отново е била дадена възможност. На посочената от
21
дружеството дата 18.01.2021 година разпореждане не е било обективно
невъзможно, тъй като на тази дата банката е изпратила повторен имейл с
последно предупреждение.
Горното обуславя извода, че продажбата на деривативните инструменти
на тази цена е извършена от банката, правомерно, по силата на уговорени в
договора възможности за закриване на позиции и следствие на неизпълнение
на посоченото в двете писма, като по делото липсват доказателства, че тези
имейли са получени от ответника Р.. Писмата, изпратени до банката от Б. Б. и
Е. Г., изискват анализ на обстоятелствата по освобождаването на ответника Р.
и преценка дали към датите на изпратените до банката писма, отразеното в
имейлите отговаря на фактическото положение в дружеството, както и дали за
ответника Р. е съществувало задължение за смяна на оторизираните лица, по
силата на валидно взето решение на Съвета на директорите, което той не е
изпълнил.
При проверка в публичния сайт на Агенцията по вписванията се
установява следната фактическа обстановка: Заличаването на ответника М. Р.
е извършено с вписване в ТР под №20210223131532, като към
доказателствата, по които е извършено вписването е протокол от заседание на
Съвета на директорите, проведено на 12.02.2021 година в 10,30 часа, дата след
датата, на която банката е извършила продажбата. В този протокол липсва
решение за ограничаване правото на ответника Р. да се разпорежда с call
опциите. Вписаните обстоятелства се считат за третите добросъвестни лица
възникнали така както са вписани до опровергаването, поради което съдът
приема, че едва на тази дата - 12.02.2021 година е взето валидно решение за
освобождаването на ответника Р. като изпълнителен директор т.е
уведомяването на банката в една по-ранна дата, че изпълнителният директор е
сменен не отговаря на действителното фактическо положение.
Непредставянето на изискваните документи от търговския регистър е
следствие от факта, че към тази дата те ще посочват М. Р. като изпълнителен
директор, обстоятелство, за което банката е уведомена на 21.01.2021 година от
самия него, което обуславя извода, че предприетите от банката правни
решения не са в пряка и непосредствена връзка с противоправни
действия/бездействия на ответника Р..
Спорен е въпросът може ли да се приеме за опровергано вписаното
22
обстоятелство и възникнало ли е задължение за ответника Р. да уведоми
банката за извършена смяна.
В протокола от 12. 02.2021 година от заседание на Съвета на
директорите е посочено, че преди този протокол са проведени заседания на
Съвета на директорите на дати – 09.12.2020 година; 31.12.2020 година;
07.01.2021 година; 26.01.2021 година; 29.01.2021 година; 05.02.2021 година;
08.02.2021 година, като всички са валидни и на тях е взето решение за
освобождаването на М. Р. като изпълнителен директор.
Удостовереното в протокола отговаря на действителното фактическо
положение, тъй като в търговския регистър са налице заявления, постъпили
както следва – заявление вх. №20201218153522 с приложен протокол от
09.12.2020 година; заявление вх.№20210104194955 с приложен протокол от
заседание на 31.12.2020 година; заявление с вх.№20210110130656 с приложен
протокол от заседание на СД от 07.01.2021 година; заявление
№20210201141720 от заседание на СД на 26.01.2021 година; заявление вх.
№20210205171754 от заседание от 29.01.2021 година; заявление вх.
№20210211130536 от заседание на СД от 05.02.2021 година; заявление вх.
№20210218124353 от заседание на съвета на директорите на 08.02.2021
година.
Правно релевантни за спора са проведените заседания на съвета на
директорите до дата 26.01.2021 година, тъй като както се посочи по-горе
банката е изпратила уведомление до дружеството на 27.01.2021 година, че в
14-дневен срок ще упражни правата си.
По всички подадени заявления, касаещи проведените заседания до дата
26.01.2021 година включително са постановени откази. Видно от всички
протоколи, с изключение на този от 09.12.2020 година ответникът не е
присъствал на проведените заседания, като към заявленията липсват
доказателства за уведомяването му и въпреки дадените указния от
длъжностното лице по регистрацията такива доказателства не са представени,
поради което съдът възприема изцяло мотивите към тези откази, че
събранието не може да е вземало валидни решения, тъй като е нарушена
процедурата по свикването му. Видно от обявения в търговския регистър
устав на дружеството, в редакцията му към датата 09.12.2020 година
свикването на заседание на съвета на директорите се извършва чрез покана,
23
изпратена по куриер и по факс, както и е налице разпоредба, че същото е
законно ако се провежда в Атина, Гърция. Видно е от данните в търговския
регистър, че ответникът е упражнил правата си да обжалва тези решения и по
тях са образувани искови производства, поради което не може да се приеме, че
същите са произвели действието си, т.е. към датата 07.01.2021 година не е
налице вписване на валидно решение за освобождаването на ответника Р. като
изпълнителен директор.
По отношение на протокола от 09.12.2020 година по заявлението е
постановен отказ, като длъжностното лице в мотивите си е възприело, че
заседанието е проведено неприсъствено и не е представен протокол, подписан
от всички членове. Срещу този отказ е депозирана жалба от „Витагрейн БГ“
АД, в която се излага, че заседанието не е проведено неприсъствено, а чрез
видеоконферентна връзка, както и е изготвен видеозапис.
Протоколът от проведеното заседание е частен свидетелстващ
документ, установяващ провеждането на заседанието и взетите решения. Към
заявлението в търговския регистър, както и към исковата молба е представен
протокол, който не е подписан от М. Р. и в който е отразено, че е присъствал на
заседанието. В т.3 е взето решение за смяна на изпълнителните директори,
както и в т.4 за възлагане на правомощието за управление на търговските
акаунти на дружеството на Х. П. и на второ място на Е. Г. и Б. Б.,
обстоятелство, което не се оспорва от ответника, който е гласувал за тези
предложения, като заседанието се е провело с видеоконферентна връзка и е
осъществен запис.
Спорно е между страните, с оглед наведените възражения от страна на
ответника дали решението е завършено и дали промяната е обусловена от
допълнителни решения относно организационната структура, за което е
следвало да се вземат допълнителни решения на съвета на директорите.
По делото, с оглед приложената транскрипция на проведеното
заседание недоказано остана възражението, че промяната е обусловена от
допълнителни решения относно организационната структура, както и, че при
липса на решения за промяна в организационната структура действащ е
договорът за съвместна дейност, но от отразеното в протокола е видно, че
липсва възлагане на изпълнителните директори да извършат промяната на
лицата, оторизирани да упражняват правата по опциите, както и не е посочен
24
срок.
Установява се, че регистърното производство по това заявление е
спряно с определение №260093/07.01.2021 година по гр.д.28/2021 година на
СГС /потвърдено от САС/ до постановяването на окончателен акт по искова
молба вх. №261470/07.01.2021 година, подадена от М. Р., т.е. решението е
предмет на съдебен контрол, като от мотивите се установява, че отмяната на
това решение е инициирана от М. Р., в качеството му на акционер в
дружеството. Съгласно чл. 3 ГПК страните са длъжни да упражняват правата
си добросъвестно и съобразно добрите нрави, като по този начин са
установени границите за упражняване на субективните права. Налице ли е
злоупотреба с правото на иск, ищецът отговаря на общо основание за всички
преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати
ползи) и неимуществени вреди, като доказването на недобросъвестността е в
тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД във вр. с
чл.3 ГПК. По въпроса дали предявяването на иск е винаги правомерно или
може да се претендират вреди е формирана съдебна практика /Решение
189/20.06.2014 година по гр.д.5193/2013 година на IV гр.о./, като е посочено,
че само когато страната упражнява добросъвестно правата си тогава
предявяването на иск е правомерно. Такива обстоятелства обаче в исковата
молба не са наведени и съдът не може да приеме упражняването на правото на
иск на акционер за отмяна на решение на Съвета на директорите за
противоправно поведение, представляващо основание за реализиране на
отговорността на ответника.
Горното обуславя извода, че към дата 07.01.2021 година, датата, на
която банката е била уведомена относно смяната на изп.директор М. Р. това
решение на Съвета на директорите е било предмет на съдебен контрол и
изпратеният имейл не отговаря на действителното фактическо положение. За
банката релевантно е волеизявлението на съответното овластено лице,
вписано в търговския регистър, поради което до датата 12.02.2021 година
когато се вписва валидно взето решение за смяна на *** овластено лице да
извършва волеизявления, по силата на договора е М. Р. т.е. не се установява
твърдяното от ищеца противоправно поведение.
На второ място съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в ТР
№ 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г., ОСГТК на ВКС и ТР № 3/2012 г.
25
по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при липса на изрично установена
в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага
и не може да е хипотетична, а следва да бъде доказана възможността за
реализиране на ползата с обективни факти, както и че е останала
нереализирана само по причина на деликта, т.е. трябва да се установи и
пряката причинно-следствена връзка. В процесния случай такава липсва, тъй
като ответникът е бил в обективна невъзможност да упражни правата по
опциите, тъй като е бил препятстван по силата на извършените от банката
действия, за които не се установява негово противоправно поведение. Липсва
пряка причинно-следствена връзка защото е хипотетично дали и към кой
момент същият е щял да вземе решение за упражняване на тези права.
Безспорният факт по делото е, че реализираната цена е по-висока от тази към
07.01.2021 година, за която има данни за предприети действия по продажба,
поради което не е налице и друг елемент от фактическия състав на иска, а
именно наличието на пропуснати ползи.
Предвид гореизложеното предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
Направено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, на
осн. чл.78, ал.3 ГПК, Представено е доказателство за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 55438.30 лева.
Направено е възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно по следните съображения: При преценката за основателност на
възражението за прекомерност, съдът изхожда от действителната фактическа
и правна сложност на делото. Производството пред САС е приключило в едно
съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, нито са
правени нови възражения. Въззивният съд действа, при условията на
ограничено въззивно производство, като при липса на оплаквания относно
неправилно установена фактическа обстановка следва да възприеме фактите,
така както са възприети от първоинстанционния съд, поради което намира, че
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по фактура
№40372/02.04.2025 година в размер на 18468,55 лева, поради което
въззивникът „Витагрейн БГ“ АД следва да бъде осъден да заплати на
26
въззиваемата страна М. Р. сумата от 18468,55 лева, направени по делото
разноски, съобразно представените доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1736/17.12.2024 година, постановено по
т.д. №1585 година по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-7
състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „ВИТАГРЕЙН БГ“
АД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, бул. "Цар Освободител" №
17А иск срещу М. Й. Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
“Цар Освободител” № 8а, с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ във връзка с чл.
237, ал. 2 ТЗ за сумата от 250 000 лева, част от пропусната полза в общ размер
на 1 434 711,00 лева от несвоевременното упражняване/разпореждане с
правата по call опции за 55 000 тона пшеница деривативен инструмент,
търгуван на френския международен пазар на фючърси МATIF на 18.01.2021г.
и е осъдено да заплати на М. Й. Р., с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.3
ГПК сумата от 27373,36 - разноски за производството.
ОСЪЖДА „ВИТАГРЕЙН БГ“ АД, ЕИК *********, със съдебен адрес:
гр. София, бул. "Цар Освободител" № 17А да заплати на М. Й. Р., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. “Цар Освободител” № 8а
сумата от 18468,55 /осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и осем лв. и
петдесет и пет стотинки/ лева с вкл.ДДС, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
27