Протокол по дело №226/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 130
Дата: 4 юни 2025 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20253000500226
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 130
гр. Варна, 04.06.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20253000500226 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Въззивната страна Прокуратура на Република България, редовно
призована, се явява прокурор от Апелативна прокуратура – Варна Вл. Ч..
Въззивникът С. Ц. С., редовно призован, се явява лично заедно с
адвокат М. М. от АК-Търговище, редовно упълномощен и приет от първата
инстанция. Представя договор за настоящата инстанция.

ПРОКУРОР Ч.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Няма пречки, да се даде ход.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на
страните да изразят становище по изготвения проектодоклад, обективиран в
определение № 451/09.05.2025г.
ПРОКУРОР Ч.: Нямам възражения по проектодоклада.

АДВ. М.: Нямам възражения по проектодоклада.

1
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 451/09.05.2025г.:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка от
насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 18/26.02.2025г., постановено по гражданско дело № 299
по описа за 2024г. на Окръжен съд-Търговище, а именно:
1.Въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, подадена чрез прокурор в
ОП-Търговище, против решението в частта му, с която този въззивник е бил
осъден да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на С. Ц. С. от гр.
Търговище сумата 22 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл. 278,
ал. 6 и чл. 277а, ал.7 от НК, по които е окончателно признат за невинен и
оправдан с решение № 444/04.09.2024г. по к. д. № 143/2024г. на ВКС. Счита
се, че в обжалваната част решението е неправилно и несправедливо, поради
което се претендира да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло, а евентуално – да се приеме, че присъденото обезщетение е крайно
завишено и не съответства на принципа за справедливо възмездяване на
претърпени от ищеца вреди. Поддържа се, че по делото не са били
представени никакви доказателства, удостоверяващи влошено психическо или
физическо състояние на ищеца, съвпадащо с периода на водене на
наказателното производство. Счита се, че фактът на проведено наказателно
производство не предполага задължително причиняване на вреди в
здравословното състояние на подсъдимия. Освен това не е доказано и
наличието на причинна връзка между вреди и наказателното производство. Не
са били ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията за социална
изолация на ищеца от приятелския му кръг. Не е била дадена никаква гласност
на воденото срещу ищеца производство, а самият ищец е споделил тази
информация с приятелите си, което обаче според свидетелските показания не
се е отразило негативно. Липсват доказателства за негативно отражение на
воденото наказателно производство и върху семейството на ищеца. Наведени
са подробни съображения и в подкрепа на тезата, че присъденият размер не
съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, включително и
при съобразяване на изведените критерии в актуалната съдебна практика на
ВКС и тази на ЕСПЧ по приложението на посочената правна норма.
Решението не е обжалвано в частта, с която е било присъдено
обезщетение на ищеца за претърпени имуществени вреди в размер на 100 лв.
В указания срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна С. Ц. С..
2. Въззивна жалба на С. Ц. С., подадена чрез адв. М. М. от АК-
Търговище, против решението, в частта му, с която е отхвърлен иска му за
заплащане на горницата над присъдената сума от 22 000 лв. до
претендираната сума от 90 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в
2
престъпления по чл. 278, ал. 6 и чл. 277а, ал.7 от НК, по които е окончателно
признат за невинен и оправдан с решение № 444/04.09.2024г. по к. д. №
143/2024г. на ВКС, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Поддържа се, че
спрямо ищеца са били повдигнати две обвинения в извършването на
престъпления, като всяко едно от тях предполагало постановяването на
осъдителна присъда. В периода от задържането на ищеца и до окончателното
му оправдаване, същият е претърпял неимуществени вреди, представляващи
душевни и други страдания, които са били установени чрез разпита на
свидетели. Продължителността на негативните преживявания е била
значителна, поради което определеното обезщетение се счита за занижено.
Отправеното искане е да се отмени решението в обжалваната му част и да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния му претендиран
размер, както и в пълен размер направените пред първоинстанционния съд
разноски. Претендира се присъждането на разноските и за въззивната
инстанция.
Решението не е обжалвано в частта му, с която е бил отхвърлен иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над
присъдения размер от 100 лв. до размер от 6 000 лв.
В указания от съда срок не е депозиран отговор на тази въззивна жалба
от насрещната страна Прокуратурата на Република България.
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.

ПРОКУРОР Ч.: Поддържам подадената въззивна жалба. По същество
ще изразя становище по въззивната жалба на насрещната страна.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, поддържаме подадената
въззивна жалба. Оспорваме жалбата на Прокуратурата като я считаме за
незаконосъобразна.
ПРОКУРОР Ч.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. М.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък на разноски.
ПРОКУРОР Ч.: Да се приеме.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

3
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения от представителя на въззивника
С. списък по чл. 80 ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие,
удостоверяващ плащането в брой на уговореното възнаграждение.

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

ПРОКУРОР Ч.: Почитаеми апелативни съдии, поддържам изцяло
въззивната жалба, подадена от прокурор от Окръжна прокуратура и няма да
преповтарям неговите аргументи. Считам по същество, че решението на
Окръжния съд - Търговище е неправилно в частта, с която е уважен иска за
присъдени неимуществени вреди до размера на 22 000 лв. поради
прекомерност на сумата и това е така, тъй като наказателното дело срещу С.
С. е продължило 2 г. 4 м. и 7 дни - започнато на 27.04.2022г., и приключило с
оправдателна присъда от Върховния касационен съд на 04.09.2024г. Срещу
ищеца е била наложена МНО „подписка“, като е налице задържане под стража
преди това за срок от 24ч. по ЗМВР. Същият е бил привлечен за деяние по чл.
278, ал. 6, пр. 3 НК и по чл. 277а, ал. 7 НК. И за двете престъпления се
предвижда наказание до 6г. Участието му в наказателното производство е
било значително ограничено. В случая няма спор, че срещу ищеца е водено
наказателно дело, приключило с оправдаването му, но същият е търпял
обичайните неудобства за такива случаи. По делото ищецът не е ангажирал
доказателства, които да сочат на страдания, по-големи от обичайните. Считам,
че търпените от него негативни емоции не надхвърлят по тежест и
интензивност обичайния стрес и притеснения, свързани с всяко едно
наказателно преследване. Няма данни за влошено здравословно състояние. Не
е било ограничено правото на свободно придвижване предвид наложената му
най-лека мярка – „подписка“, нито е било ограничено правото му на труд.
Ищецът твърди, че е бил задържан за 24ч. по ЗМВР, но такава заповед,
приложена по наказателното производство, няма - само има твърдения за нея.
Същият е бил спрян за проверка от полицейски орган, при която е било
установено държането от него на метал-детектор и монети, след което са
последвали процесуално-следствени действия - претърсване и изземване от
два адреса, и 1 МПС, на които той е присъствал. Първото действие е
започнало в 18ч. и последното е приключило в 20:30ч, с други думи 2ч. и 30
мин. е участвал в тези действия. Едва на 27.10.2022 г. С. е бил привлечен в
качеството на обвиняем, като до този момент от месец април с него не са били
извършвани никакви процесуално-следствени действия. На 24.01.2023г. е бил
внесен обвинителен акт в Окръжен съд – Търговище.
Предвид всичко това считам, че определеното обезщетение в размер на
4
22 000 лв. за неимуществени вреди се явява прекомерно с оглед тежестта на
претърпените вреди, икономическите условия и стандарта на живот в страната
през периода на незаконното наказателно производство. Обезщетението се
явява и прекомерно с оглед на съдебната практика. Ще ви посоча решение №
92/17.04.2024г. на Апелативен - Велико Търново по дело № 90/2024г., където
по идентичен казус определеното обезщетение е в размер на 4 000 лв. В този
смисъл пледирам пред Вас да уважите изцяло въззивната жалба на Окръжна
прокуратура - Търговище и да оставите жалбата на ищеца без уважение, като
се съобразите с предявеното от мен.
АДВ. М.: Уважаеми господин Председател, уважаеми апелативни
съдии, ще си позволя да не се съглася с изказването и становището на
уважавания от мен прокурор. В действителност в РПУ - Търговище е
задържан един от най-големите дарители на музея в Търговище и цяла
Североизточна България. Както сте запознати в самите материали, той е давал
абсолютно всичко, което намери на музея. Най-голямото дарение, което е
направил, това е една тракийска брадва, която е уникат - в България има само
три такива, но за съжаление има и една тракийска брадва, изнесена
незаконосъобразно и в момента се намира в Лувъра. Никога не е извършвал
закононарушения, винаги по установения ред. Те са няколко човека, които
винаги съдействат.
От момента на неговото задържане минават 6 месеца, докато той е в
една безтегловност, не се знае дали ще му повдигнат обвинение или не,
въпреки че бяха представени всички доказателства за неговата невинност, че е
внесъл необходимите документи и доказателства, но същият е отстранен от
дружеството, в което членува, и му е забранено да упражнява хобито си.
Започва едно ходене и страдание по мъките, и му се повдигат 2 обвинения,
които както прокурорът Ви спомена, са доста тежки, които предвиждат до 6г.
лишаване от свобода. В Окръжен съд - Търговище същият беше оправдан,
доказахме по безспорен и категоричен начин, че той не е виновен въпреки
настояването на Прокуратурата. Прокуратурата отново обжалва и за наша
изненада Апелативният наказателен състав го призна за виновен, и му наложи
ефективно наказание. Това още повече смути неговата психика, започна да
страни от хората, да не говори и т.н. Това всичко сме го доказали в съдебно
заседание и се наложи Върховният съд на Република България като най-висша
инстанция да отмени присъдата на Апелативен съд, и да го признае за
невинен.
Душевните страдания на един човек, който помага на държавата по
всякакъв начин, да бъде ограничено неговото право да упражнява една от най-
хуманните професии – дарителството, е меко казано неприемлива. Повече от
2г. и половина същият страда. Няма да повтарям какво са казали свидетелите.
Вие, уважаеми съдии, сте запознати естествено и затова в първа инстанция
един от най-добрите съдии на Търговищкия съд, а именно съдия Стойчев,
който може би познавате, постанови присъда, в която осъди Прокуратурата на
тази сума. Лично аз, да си призная, не познавам тази практика, която цитира
5
уважаемият прокурор, но познавам доста друга съдебна практика, сигурно и
Вие я знаете, в която средният размер за задържане и още повече за такива
лица, които никога не са били задържани за иманярство, е около 30 000 лв. - 35
000 лв., затова ние претендираме, че е леко занижена. Молим, уважаеми
апелативни съдии, да се произнесете със съдебен акт, с който увеличите
претендираната от нас сума толкова, колкото Вие прецените, няма да
посочвам сума, защото вие сте достатъчно интелигенти. Моля да признаете
разноските по делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:13 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6