Определение по дело №10031/2018 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2018 г.
Съдия: Валентина Йорданова Генжова
Дело: 20184200110031
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Габрово, 21.05. 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Габровският окръжен съд              колегия в закрито

заседание на  двадесет и първи  май

през  две хиляди и осемнадесета              година в състав:

                                                 Окръжен съдия: В.Генжова

като разгледа докладваното от     съдията  Генжова  гр.д. № 31                                                                  по описа за   2018   год. ,за да се произнесе взе предвид следното:

         С вх. № 1685/30.04.2018г. по описа на ГОС е постъпило искане от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез председателя й П. Д. против Г.Т.Т., ЕГН **********, А. Л.Т. , ЕГН ********** и двамана с постоянен адрес ***, „КАС СТРОЙ” ЕООД, ЕИК ***,  със седалище гр. *, ул.”**” № *; „РОДИ ТРАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. *, ул.”*” № * и „КГ МЕДИЯ” ЕООД, със седалище гр. *, р-н „*”,бел. „*” № * с правно основание чл. 74, ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/, във вр. С §5, ал.1 от ПЗР на ЗПКОНПИ, с цена на иска 194 230 лв.

Съдът, като  извърши проверка на постъпилото пред него искане на осн. чл. 130 ГПК, констатира следното:

Ищецът в настоящото производство е бил  уведомен от Окръжна прокуратура гр. Варна за привличане в качеството на обвиняем на Г.Т.Т. по досъдебно производство № 85/2011г. по описа на ОСО при ОП-Варна за престъпление по чл. 255,ал.3,във вр. с ал.1,т.2,т.6 и т.7 във вр. с чл. 20,във вр. с чл. 26, ал.1 НК  с писмо вх. № 1614/11.08.2015г. Престъплението попада в обхвата на чл. 22, ал.1,т.18 от ЗОПДНПИ/отм/. С присъда № 48/28.06.2018г. по НОХД № 1762/ 2015г. на ВОС- невлязла в сила, Г.Т.Т. е признат за виновен в извършване на предявеното му обвинение.

 С протокол № ТД 09 РУ/ УВ-3866/13.08.2015г. на ТД на КОНПИ – В.Търново е образувана проверка с № УВ-1614-2/2015г. на КПОНПИ срещу Г.Т.Т..

С Решение № 236/25.04.2018г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество възоснова на уведомлението от ОП-Варна, постъпило в ТД на КОНПИ –В.Търново с вх. № УВ – 1614/11.08.2015г.

При наличието на тези данни и без да навлиза в подробно обсъждане на материалите към исковата молба, като съобрази тълкуването дадено с Решение № 323/18.01.2018г. постановено по гр.д. № 529/2016г. на ВКС – ІV г.о. и Определение №163/06.03.2018г.,постановено по гр.д. № 4162/2017г. на ІІІ г.о., настоящият състав на съда намери, че предявеният иск/искане/ от КПКОНПИ е процесуално недопустимо по следните съображения:

С отговора на въпроса, даден в решение № 323/ 18.01.2018 г. по гр. д. № 5291/ 2016 г. на ВКС, ГК, IV-то ГО, се приема, че съгласно чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), проверката по този закон не може да продължи повече от 10 месеца, а по изключение комисията има право еднократно да продължи срока с три месеца. Изтичането на този срок прекратява правомощията на Комисията и в частност – нейната компетентност да вземе решение по чл. 13, ал. 1, т. 3 ЗОПДИППД (отм.). Изтичането на срока преклудира и материалното право на държавата за отнемане на имуществото от субектите, включени в персоналния обхват на закона.

Така разрешеният процесуалноправен въпрос е от значение за допустимостта и на настоящия иск, доколкото нормите в отменения ЗОПДИППД на чл. 15, ал.2 и чл. 13, ал.1,т.3  съответстват на нормите от последващия ЗОПДНПИ/отм/, но приложим на осн. §5, ал1 от ПЗР на ЗПКОНПИ към настоящия казус.

Макар цитираните съдебни актове на ВКС към настоящия момент да нямат задължителен характер за съдилищата, то промяната в тълкуването  е съществена и следва да се има предвид.

В мотивите си по решение № 323 от 18.01. 2018 г., съставът на четвърто ГО на ВКС, по гр.д. № 5291/2016 г., излага становището, че с оглед изключителния санкционен характер на производството по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и ограниченията на правото на собственост, които се търпят, сроковете по извършване на предварителната проверка и тези за вземане на решение дали производството да продължи в съдебна фаза, са преклузивни. Макар настоящото производство да е по следващия приет закон - ЗОПДНПИ(отм.), то между двата е налице прилика, особено що се отнася до фазата на предварителната проверка.

В останалата част, по отношение на това как приключва фазата по предварителната проверка, разпоредбите са сходни, като има разлика в продължителността.

Както ЗОПДНПИ(отм.), така и ЗОПДИППД(отм.) уреждат органите за установяване на незаконно придобито имущество - Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество и нейните териториални звена –Дирекции, посочени са правомощията им и са регламентирани трите основни етапа на развитие на законовата процедура и тяхната продължителност. Производството и по двата закона е единно, но осъществяващо се в относително самостоятелно обособени фази, както следва: 1./ провеждане на предварителна проверка; 2./ внасяне в съда на искане за обезпечаване на бъдещ иск и действия след налагане на обезпечителните мерки и 3./ съдебно производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество.

Регламентация на началото, края и продължителността на отделните фази е дадена с особените процесуални разпоредби.

Проверката по чл. 21 - 36 ЗОПДНПИ(отм.) предхожда производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, чието начало се поставя с налагане на обезпечителни мерки от съда. Извършва се от органите на Комисията по чл. 13, ал. 1 ЗОПДНПИ(отм.). Предмет на проверката е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуването на имуществото на проверяваното лице за определен от закона срок (чл. 28, във връзка с чл.27,  ал. 3 ЗОПДНПИ(отм.)). Проверката започва с акт на директора на съответната териториална дирекция въз основа на възникнало законово основание за провеждането й. За начална дата на проверката по правилата на чл. 25, ал. 1 от ЗОПДНПИ(отм.), във връзка с чл. 25, ал. 1 от АПК, чл. 6, ал.1 и чл. 125, ал.1 от ГПК, следва да се счете датата на постъпване на уведомлението от сезиращия орган - съответния прокурор. Проверката продължава до една година, като този срок може да бъде удължен само по изключение и еднократно с не повече от шест месеца-  чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.). Законът е установил по императивен начин максималната продължителност на срока за проверка – до една година /чл. 27, ал.1 /, т.е. тя може да приключи и преди това. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 2 от ЗОПДНПИ(отм.) изрично е посочено,че Комисията следва да приеме решение за удължаване срока на проверката по  чл. 27 от ЗОПДНПИ(отм.), т.е. не е допустимо проверката да продължава фактически и след изтичане на едногодишния срок, а еднократното постановяване на решение по чл. 11, т. 2 за удължаване срока на проверката е условие за допустимостта й след изтичане на едногодишния срок . Крайният резултат от проверката дава основание на Комисията да вземе решение дали да внесе в съда искане за обезпечение на бъдещия иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, когато са събрани достатъчно данни, обосноваващи предположението, че е налице незаконно придобито имущество, или да откаже образуването на производство и прекрати проверката, когато такива данни няма (чл. 37, ал. 1 и 5 от ЗОПДНПИ(отм.)).

Когато намери, че от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията взема решение и съответно - внася в съда искане за обезпечаване на бъдещия иск. С налагането на обезпечителните мерки започва производството по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. От този момент проверяваните лица, съответно разполагат с възможността да се запознаят със събраните доказателства, да правят възражения и да представят насрещни доказателства, да ползват адвокатска защита (чл. 60, ал. 1, ал.2 и ал.4 от ЗОПДНПИ(отм.)). Продължителността на този етап на процедурата не може да е повече от три месеца –чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ(отм.). Съдът отменя обезпечителните мерки, ако служебно или по искане на заинтересованите лица установи, че искът е предявен след изтичането на тримесечен срок от налагането им –чл. 74, ал. 4 от ЗОПДНПИ(отм.).

Решенията си по чл. 11, т.1-4 от ЗОПДНПИ(отм.) за удължаване на срока за проверката, прекратяване на проверката, отказ за образуване на производство, респ.образуване на производство по ЗОПДНПИ(отм.), което включва внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, Комисията постановява въз основа на мотивиран доклад на директора на съответната териториална дирекция –така  чл. 27, ал. 4, 37, ал. 1, чл. 61, ал.1 от ЗОПДНПИ(отм.). Срокът за изготвяне на докладите е едномесечен – съответно по  чл. 27, ал. 4 от ЗОПДНПИ(отм.), считано от приключване на проверката, респ. по чл. 61, ал. 1 от ЗОПДНПИ(отм.), след обсъждане на възраженията на проверяваното лице и събиране на посочените от него доказателства. Едномесечен е срокът за приемане на решение от Комисията, считано от внасяне на доклада - чл. 61, ал. 2 от ЗОПДНПИ(отм.). Обстоятелството, че не е посочен срок за приемане на решение от Комисията в случаите на депозиран доклад по  чл. 27, ал. 4 от ЗОПДНПИ(отм.), не означава, че законът допуска да бъде отлагано неограничено във времето произнасянето на органа. Граматическото и логическото тълкуване на разпоредбата сочи, че законодателят свързва началото на срока с фактическото приключване на конкретната проверка/което може да настъпи и преди изтичане на сроковете по  чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗОПДНПИ(отм.)/. В случай, че законодателят е целял сроковете за произнасянето на органа да не са част от общата продължителност на съответната фаза, то би посочил, че органът следва да се произнесе в едномесечен срок от изтичането на сроковете по  чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ(отм.). Този извод, безспорно следва и при сравнение със сроковете, установени в разпоредбите на чл. 57, ал. 4, чл. 60, ал.2 и чл. 61, ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ(отм.) за всички страни / проверяваното лице и органите/ в подготвителната фаза след налагане на обезпечителните мерки.

Аналогични са разпоредбите и в предшестващия закон – ЗОПДИППД(отм.). Имено по тази причина и настоящият състав на съда възприема изложеното в мотивите на цитираното решение на ВКС като приложими и по отношение на ЗОПДНПИ(отм.):

Максималната продължителност на двете фази: 1./ провеждане на предварителна проверка и 2./действия след налагане на обезпечителните мерки и до образуване на съдебно производство, е уредена с императивни правни норми и е съответно до 1 година/1 година и 6 месеца/. Касае се до срокове, които по правната си природа са преклузивни, тъй като не е допустимо да се извършват действия след изтичането им.

Какви са относимите факти по делото във връзка с това тълкуване.

С протокол рег. № ТД 09 РУ/ УВ -3866 от 13.08. 2015 г. на КОНПИ  е взето решение за започване на проверка против ответника Г.Т. ***, по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ, на базата на уведомление от  ОП гр. Варна, с дата от 11.08. 2015 г.

Не се твърди от ищеца, а и към приложенията няма доказателство за законно удължаване на срока на проверката след изтичането на едногодишния срок на 11.08. 2016 г. Доказателство, от което е видно приключването на проверката, е определението на ГОС от 29.01. 2018 г. за налагане на обезпечителни мерки по отношение имуществото на ответниците. Делото е образувано в деня на произнасяне на съда.

Началото на първата фаза на производството по предварителната проверка е на 11.08. 2015 година и до внасянето на искането за обезпечение – 29.01.2018г., тази фаза е продължила над 1 година и 10 месеца, какъвто в случая е законният срок, без да има надлежно удължаване. Съобразно цитираното по-горе тълкуване този срок е преклузивен и извършването на всякакви действия както по обезпечението, така и по внасянето в съда на исковата молба, е недопустимо. Следователно към датата на образуване на настоящото производство- 30.04.2018г. правомощията на КОНПИ са били преклудирани, както е било преклудирано и материалното право на държавата за отнемане от ответниците по искането,  на незаконно придобито от тях имущество.

Предвид на това съдът намира, че производството по делото е образувано по недопустима искова молба и следва да се прекрати.

На основание изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на КПКОНПИ, по настоящото гр.д. № 31/ 2018 г.  на Габровски окръжен съд, заведена по реда на чл. 74, ал. 2 от ЗОПДНПИ, против Г.Т.Т., ЕГН **********, А. Л.Т. , ЕГН ********** и двамана с постоянен адрес ***, „КАС СТРОЙ” ЕООД, ЕИК *,  със седалище гр. *, ул.”*” № 31; „РОДИ ТРАНС” ЕООД, ЕИК **, със седалище гр. *, ул.”*” № * и „КГ МЕДИЯ” ЕООД, със седалище гр. *, р-н „*”,бел. „*” № * като НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО.

 Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред АС – В.Търново в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

                                       Окръжен съдия: