РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Плевен, 20.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести състав, в
публично съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното
от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 785 по описа за 2019 година на
Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.
118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Административното
дело е образувано по жалба на А. В.С.,*** срещу решение № 2153-14-31/12.06.2019 година
на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като
неправилно не е зачетен като
осигурителен стаж период от 07.07.2006г – 08.10.2006 г. работа в ЕТ „К.К..“,
тъй като е налице сключен трудов договор и следва да се зачете времето,
независимо, че не са внесени осигурителни вноски. Намира, че следва да бъде
зачетен и стаж в периода 11.07.2001
година – 11.10.2005 година , положен в Учебен център, Гарнизонен стол при ВВВУ
„Г.Бенковски“ гр. Д. Митрополия, тъй като данни се съдържат в секретен
регистър. Моли за отмяна на решението и признаване на горепосочените периоди за
осигурителен стаж и присъждане на разноски.
В съдебно заседание
оспорващата- А. В.С.,*** се явява, и
се представлява от адв. Д.Д., който , поддържа жалбата и намира, че следва да бъде зачетен като
осигурителен стаж претендираните периоди, да бъде отменено решението и
преписката да бъде върната на органа за определяне на пенсия за осигурителен
стаж и възраст. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът –
директорът на РУСО –Плевен не се представлява.
Административен съд
- Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК,
приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление от 19.12.2018г. С.
прави искане за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане № 2113-14-2639-5/17.04.2019 година е постановен отказ за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето отговаря на
изискването за възраст – 61 години и 2 месеца , но не отговаря на изискването
за осигурителен стаж от 35 години и 6 месеца, тъй като не достигат 6 години 5
месеца и 24 дни.
Срещу разпореждането е подадена в срок жалба от лицето на 21.05.2019
година с искане за зачитане като осигурителен стаж на времето навременна
неработоспособност поради отглеждане на дете – две деца ,времето от 07.07.2006г
– 08.10.2006 г. на работа в ЕТ „К.К..“ и периода 11.07.2001 година – 11.10.2005
година , положен в Учебен център, Гарнизонен стол при ВВВУ „Г.Бенковски“ гр. Д.
Митрополия.
На 12.06.2019 година е постановено процесното решение от директора на
ТП на НОИ –Плевен, с което е отхвърлена жалбата на лицето. Изложени са мотиви, че периодът на майчинство с първото й дете -
С.С.Т., родена на ***, и три години с второто й дете - В.С.С., роден на *** г.
е зачетен за осигурителен стаж за периода от 03.12,1975 г. - 28.06.1979 г, през който е работила като продавач в Нармаг
Плевен и периода от 01.01.1980 г. до 01.04,1983 г., през който е работила като
стругар в Завод за ядрени прибори Плевен съгласно извършените вписвания в
трудова книжка №94/01.12.1973 г. и не е налице обективна възможност да се
зачете стаж за раждане и отглеждане на дете от неработеща майка, тъй като за
посочените по-горе периоди г-жа С. е работила по трудово правоотношение и
същите са зачетени от пенсионния орган за осигурителен стаж. По отношение на
незачитане на осигурителния й стаж в ЕТ „К.К.- Р.Т." за периода 07.07.2006
г. -08.10.2006 г. е посочено, че административният орган е предприел действия
за уточняване стажа на лицето за посочения период по повод предходно подаденото
заявление от г-жа С. от 19.07.2013 г., с което е поискала отпускане на лична
пенсия за ИОЗ, като са изискани данни от осигурителя , а по данни от Регистъра
на трудовите договори е налична информация за сключен трудов договор между ЕТ „К.К.-
Р.Т." и А.В.С. за периода 07.07.2006 г. - 08.10.2006 г., но в Регистъра на
осигурените лица липсва информация. Писмото е изпратено на адреса на
осигурителя в гр. Бургас, като същото се е върнало с отметка „непотърсен".
Изготвено е писмо изх. №МП-37481/11.11.2013 г. до началника на отдел КО при TII на НОИ – Бургас и е изискано
съдействие и проверка на осигурителя ЕТ „К.К. Р.Т.“ . В писмо от 2013 година е посочено, че осигурителят е прекратил
стопанска дейност от 02.12.2010 г. и не е внесъл окончателно дължимите
осигурителни вноски за периода 2005 г. - 2010 г. както за работниците и
служителите, така и за самоосигуряващото се лице и поради неявяване на
осигурителя не може да се констатира, дали са изплащани трудовите
възнаграждения на г-жа С. поради липса на документи и да се връчи задължително
предписание за подаване на липсващите данни на проверяваното лице. Предвид
обективната невъзможност да бъде извършена проверка в осигурителя, както и при
липсата на други документи, удостоверяващи стаж и доход за въпросния период
07.07.2006 г. - 08.10.2006 г. , административния орган е приел, че този период
не може да бъде зачетен за осигурителен стаж.
По отношение на незачетения осигурителен стаж за периода 11.07.2001 г.
- 11.10.2005 г. положен в Учебен център и Гарнизонен стол при ВВВУ „Г.
Бенковски“, гр. Долна Митрополия, за който стаж лицето твърди, че има данни в
секретен регистър и е отказано издаване на удостоверителен документ от Държавна
дирекция „Архиви", Дирекция „Държавен военноисторически архив“ - В.
Търново органът е извършил отново проверка на данните в Регистър на осигурените
лица, при която не са установени данни за осигурителен стаж за периода,
като и лицето не е представило и някакви
други документи, доказващи трудов стаж, които да бъдат съобразени от пенсионния
орган.
По делото по искане
на оспорващата бе допусната съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото
лице установи, че в представените от лицето документи за стаж не е отразен
период от 11.07.2001 г. – 11.10.2005 г. и 07.07.2006 г. – 08.10.2006 г. , като
за периода 07.07.2006 г. – 08.10.2006г. е регистриран трудов договор на лицето
от ЕТ „К.К.-Р.Т.“, като не са подавани декларации обр. 1 и за лицето не са
внесени осигурителни вноски. За периода 11.07.2001 г. – 11.10.2005 г. вещото
лице е установило, че разплащателни
ведомости на ВВВУ „Г.Бенковски“ Долна Митрополия за периода до м. август 2002
година са предадени в Оперативен отдел
на БА, а за периода след август 2002 в архива на НВУ „В.Левски“ гр. В.Търново и
след изискани данни от Оперативен архив на БА с писмо от 20.11.2019 година е
предоставена информация, че във ведомостите за заплати на стол към ВВВУ Г.Бенковски“
Д.митрополия за периода 11.07.2001 г – 31.12.2001 г не фигурира лицето А.С..
С писмо от
02.12.2019 година от НВУ „В.Левски“ гр. В.Търново се посочва, че съхраняваните
ведомости на ВВВУ „Г.Бенковски“, преобразувано във факултет „Авиационен“ на НВУ
„В.Левски“, А.С. не фигурира в списъчен състав, ведомости за работни заплати за
периода м. юли –11.10.2005 г..Вещото лице не установява за горепосочените
периоди лицето да е осигурено.
По делото са
приложени заверени копия на документи за осигурителен и трудов стаж на
оспорващата, като в същите не е налице отбелязване на трудова заетост в
горепосочените периоди.
Представени са
писма и удостоверения от 2013 година, когато с оглед отпускане на лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване адм. орган е извършил проверки и
изяснявал осигурителен стаж именно за периода 11.07.2001 г. – 11.10.2005 г. и
07.07.2006 г. – 08.10.2006 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на
това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспореното решение
е издадено от компетентен орган по см. на чл.
117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО –Плевен, в установената форма,
при спазване на административно-производствените правила.
Съдът намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО, (изм. и доп. - ДВ, бр. 30 от 2018 г.), за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 9 и ал. 10 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от НПОС сочи, че за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, като съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. По делото не са представени документи, удостоверяващи трудовия стаж, нито данни от осигурителя по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за оспорващата.
В случая за претендираните периоди 11.07.2001
г. – 11.10.2005 г. и 07.07.2006 г. – 08.10.2006 г. не са представени
доказателства за внесени осигурителни вноски, нито за дължими такива, нито за
начислено трудово възнаграждение, тъй като не са налични ведомости, за да се
извърши справка, дали е начислено трудово възнаграждение, за да се признае
периодът за осигурителен стаж.
За периода 07.07.2006 г. – 08.10.2006 г. е
налице подадена информация, че има сключен трудов договор с ЕТ, но не е
подадена декларация обр. 1, не може да бъде открит осигурителя, за да се
извърши проверка относно начислено възнаграждение, за да може да се зачете
съответния период за осигурителен стаж.
По отношение на период от 11.07.2001 г. –
11.10.2005 г. с оглед предоставена информация от учрежденията, на които са
предадени архивите на ВВВУ „Г.Бенковски“Д.Митрополия оспорващата не фигурира
във ведомостите и поради това не може да бъде зачетен за осигурителен стаж, тъй
като не са налични данни за сключен трудов договор, нито за начислено трудово
възнаграждение.
Предвид горепосоченото следва жалбата да бъде
отхвърлена, тъй като решението и потвърденото с него разпореждане са
законосъобразни.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Плевен, шести състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалба на
А. В.С.,*** срещу решение № 2153-14-31/12.06.2019 година
на директора на ТП на НОИ Плевен.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението може да
се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/