О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………... 2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II съдебен състав в закрито
съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа
докладваното от мл.съдия Н. Исмал
въззивно
частно търговско дело № 1074 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.
1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по повод на
частна жалба с вх. № 41599/10.06.2019 г., депозирана от Т.Г.Т.,
ЕГН ********** и „Тачер АГ“ ООД, ЕИК *********, действащи чрез процесуалния си
представител адв. В.Ж., със съдебен адрес:***, п. к. 9004, ул. „Ангел Кънчев“ №
19, ет. 1, ап. 1, срещу разпореждане № 22742/28.05.2019 г., постановено по ч. гр. д.
№ 9380/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е върнато възражение по чл.
414, ал. 2 от ГПК с вх. № 25529/08.04.2019 г., подадено срещу заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 03.08.2015 г.,
издадена по ч. гр. д. № 9380/2015 г. по описа на ВРС.
В частната жалба се твърди,
че обжалваният акт е незаконосъобразен и неправилен. Навеждат се доводи за
това, че същият е без мотиви, като съдът не се е произнесъл по всички
доказателства и основания, материализирани във възражението по чл. 414. ал. 2
от ГПК. Поддържа се, че процесната заповед за изпълнение на парично задължение
е връчена на длъжниците на 04.04.2019 г. във връзка с предприетите изпълнителни
действия по изп. дело № 138/2018 г. по описа на ЧСИ Петя Иванова, вписана в
КЧСИ под рег. № 883, с район на действие ОС - Варна, поради което подаденото
възражение на основание чл. 414, ал. 2 от ГПК на 08.04.2019 г. е в рамките на
преклузивния двуседмичен срок. Жалбоподателят твърди, че заповедта по чл. 417
от ГПК не е връчена на длъжниците до 04.04.2019 г. Счита изводите на Районен
съд – Варна за незаконосъобразни, относно това, че търговското дружество е
редовно уведомено на 23.12.2015 г. по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, а Т.Г.Т. –
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 23.12.2015 г. Изрично заявява, че възражението
е по реда на процесуалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 414,
ал. 2 от ГПК, а не по чл. 423 от същия нормативен акт.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано лице, при наличие на
правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, доколкото преценката
на заповедния съд, че възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение е
подадено след срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК, следва
да е обективирана в разпореждане за връщане на същото и този съдебен акт
подлежи на обжалване с частна жалба от длъжника, тъй като прегражда развитието
на производството по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК – по арг. от т. 5а от
ТР № 4, постановено на 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната жалба:
Съдът след съвкупен анализ на
доказателствата в заповедното производство, като съобрази и аргументите на жалбоподателите,
намира депозираната частна жалба за неоснователна поради следните съображения:
На 31.07.2015 г. кредиторът „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД,
ЕИК ********* е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК с вх. № 21630, срещу „Тачер АГ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Княз Борис I“ № 70, ет. 1 – длъжник и
Т.Г.Т., ЕГН **********,*** – солидарен длъжник. В резултат на това на
03.08.2015 г. е издадена заповед № 4779 за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК за следните суми: 20 000,00
лева – главница по Договор за банков револвиращ кредит № ********* от
12.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението – 31.07.2015 г. до окончателното погасяване на задължението;
2 187.97 лева – договорна лихва за периода от 11.09.2014 г. до 30.07.2015
г.; 1 718.45 лева – мораторна лихва за периода от 11.09.2014 г. до
30.07.2015 г.; 594.44 лева наказателна лихва за периода от 11.09.2014 г. до
30.07.2015 г. и 1 529.92 лева – съдебно-деловодни разноски.
Въз основа на процесната заповед по чл. 417 от ГПК е
издаден изпълнителен лист № 7986/14.09.2015 г., въз основа на който е
образувано изп. дело № 463/2015 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова,
вписана в КЧСИ под рег. № 711, с район на действие ОС- гр. Варна.
Видно от представените по делото
писмени доказателства – покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх. №
32530/21.10.2015 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, адресирана до
„Тачер АГ“ ЕООД и ПДИ с изх. № 32539/21.10.2015 г. по описа на ЧСИ Даниела
Петрова-Янкова, адресирана до Т.Т., изпълнителният титул и изпълнителното
основание – заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, са приложени към гореописаните покани в съответствие с Наредба № 7 от
22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по
ГПК.
От представената разписка, находяща се
на стр. 46 от частното гражданско дело, се установява, че адресът, вписан в
търговския регистър по партидата на „Тачер АГ“ ЕООД – гр. Варна, п. к. 9000,
бул. „Княз Борис I” № 70, ет. 1, е посетен три пъти в рамките на един месец,
съответно на 10.11.2015 г.; 25.11.2015 г. и 11.12.2015 г. Видно от
обективираните в разписката отбелязвания, направени от длъжностното лице по
призоваване, на звънеца на ет. 1 е имало надпис „Инвестиционна компания“, а
работещата в магазина до входа не е чувала за търсената фирма и липсвали
обозначения за същата. На 09.12.2015 г. до вратата на входа на бул. „Княз Борис I” № 70, ет. 1 е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, в
което е посочено че в двуседмичен срок, считано от 09.12.2015 г. представител
на търговското дружество-длъжник може да се яви в канцеларията на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, вписана в КЧСИ под рег.
№ 711, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 19, ет. 3, ап. 1, всеки
делничен ден от 09:00 часа до 17:00 часа, за да получи ПДИ по дело № 463/2015 г. по описа
на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, ведно с приложените книжа – изпълнителен лист и
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, като след
изтичане на срока те ще се приложат към делото и ще се считат за редовно
връчени.
При тези данни както
ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, така и ВРС са приели, че процедурата
по призоваване на главния длъжник е изпълнена. Този извод е правилен. Съгласно чл. 50, ал. 4 от ГПК, когато търговецът не е напуснал регистрирания
адрес, но връчителят не намери достъп до канцеларията му или някой, който е
съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Второ уведомление не се залепва.
Призоваването и връчването
на съдебни книжа на търговци, какъвто е „Тачер
АГ“ ЕООД, става по правилата на чл. 50 от
ГПК.
Когато лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени - чл. 50, ал. 2 ГПК. В чл. 50, ал. 4 ГПК е уредена хипотезата на връчване на призовки когато
връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, което е
съгласно да получи съобщението. В този случай съдът или съдебният изпълнител трябва да разпоредят връчването на съобщението да се извърши чрез
залепване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. От тълкуването на двете разпоредби
следва извода, че законодателят прави разлика
между "напуснал" адреса и "липсата на достъп" до
канцеларията. При липсата на констатация, че адресът не е бил напуснат или че в
регистъра е вписан нов такъв – както е в
конкретния случай, приложение намира правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК. Правилно съдебният изпълнител е разпоредил залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 1 ГПК, за да бъде изпълнена
процедурата за редовно призоваване на търговското
дружество.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че не е нарушена
разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, поради което „Тачер АГ“ ЕООД се счита за редовно уведомен на 23.12.2015 г. - датата,
на която е изтекъл двуседмичния срок от залепването на уведомлението
/09.12.2015 г./. Единственото
законово изискване, за да бъде приложена установената в чл. 50, ал. 4 от ГПК фикция за
редовност на призоваването, е изпращането на призовката на адреса на
управление, отразен в Търговския регистър – в този смисъл е Решение № 106 от 24.06.2010
г. на ВКС по т. д. № 125/2010 г., II т. о., ТК.
Съдът счита, че процедурата по призоваване е спазена и по отношение на
солидарния длъжник Т.Г.Т.. Видно от представената
разписка /стр. 54 от ч. гр. д./, адресът на Т.Г.Т. ***, п. к. 9000, бул. „Княз
Борис I” № 70, ет. 1, е
посетен три пъти в рамките на един месец, съответно на 10.11.2015 г.;
25.11.2015 г. и 11.12.2015 г. Отбелязванията в разписката са идентични с тези,
които са материализирани върху разписката, касаеща търговското дружество. На
29.12.2015 г. до вратата на входа на бул. „Княз
Борис I” № 70, ет. 1 е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, в
което е посочено че в двуседмичен срок, считано от 29.12.2015 г., лицето може да се яви в канцеларията на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, вписана в КЧСИ под рег.
№ 711, с адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 19, ет. 3, ап. 1, всеки
делничен ден от 09:00 часа до 17:00 часа, за да получи ПДИ по дело № 463/2015 г. по описа
на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, ведно с приложените книжа – изпълнителен лист и
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, като след
изтичане на срока те ще се приложат към делото и ще се считат за редовно
връчени.
За да се приеме за редовно призоваването по предвидения в чл. 47 ГПК
способ, е необходимо: 1/ длъжникът да не може да бъде намерен на посочения
адрес; 2/ да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението; 3/ да
бъде залепено уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях
не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея, а когато
има достъп до пощенската кутия уведомление следва да се пусне и в нея; 4/ в
уведомлението да е посочено къде са оставени книжата и че могат да бъдат
получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението; 5/ адресът, на който
лицето е търсено и където е залепено уведомлението да е неговата адресна
регистрация и 6/ адресатът да не се яви в двуседмичен срок от залепване на
уведомлението за получаване на книжата.
В конкретния случай, видно от приложените по делото ПДИ,
разписка и уведомление, удостовереното от длъжностното лице е достатъчно, за да
се приеме, че са изпълнени посочени по-горе предпоставки. Връчването е
предприето от длъжностно лице по призоваване, като е отбелязано ненамирането на
лицето на адреса, който адрес е идентичен с неговия постоянен и настоящ адрес,
видно от справката направена в Единната система за гражданска регистрация и
административно обслужване на населението /стр. 26 от ч. гр. д./, залепено е
уведомление на входната врата, както и е посочено в какъв срок и къде могат да
се получат съдебните книжа. Действително, в съобщението липсват данни
връчителят да е бил препятстван да пусне екземпляр от уведомлението и в
пощенска кутия, каквото изискване съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр.
2-ро ГПК има, но фактически твърдения за наличието на такава в имота към датата
на посещаване на адреса от служителя при опит за връчване на ПДИ и приложените
към нея изпълнителен лист и заповед по чл. 417 от ГПК не са въведени. Липсват и
твърдения за друг регистриран адрес, на който е могло да бъде осъществено фактическо
връчване на заповедта.
Тъй като призовката е
официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена
сила относно неговата автентичност и с материална доказателствена сила, че
фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице по
връчването, са се осъществили така, както е посочено в документа, съдът е
обвързан от доказателствената сила на официалното удостоверяване – в този смисъл е Решение
№ 113 от 25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 233/2010 г., II т. о., ТК.
Настоящият съдебен състав счита, че не е опровергана
следващата се на призовката, като официален удостоверителен документ,
материална доказателствена сила, поради което следва да се приеме, че са били
налице предпоставките за прилагане на фикцията за връчване при поставянето на
уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК, като на солидарният длъжник Т.Г.Т. редовно са
ѝ връчени ПДИ, изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК на 12.01.2016 г. – датата, на която е
изтекъл двуседмичния срок от залепването на уведомлението /29.12.2015 г./.
Съдът счита, че възраженията на
жалбоподателите, досежно липсата на подпис и мотиви на обжалвания съдебен акт,
са неоснователни. Видно от разпореждане № 22742/28.05.2019 г. /стр. 62/,
постановено по ч. гр. д. № 9380 по описа на Районен съд - Варна, връчено на
жалбоподателите на 04.06.2019 г. по реда на чл. 51, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК,
същото е подписано и мотивирано, като заповедният съд в мотивите си е приел въз
основа на доказателствата по делото, че „Тачер АГ“ ЕООД и Т.Т. са редовно
уведомени на 23.12.2015 г., поради което е върнал възражението като просрочено,
доколкото същото е подадено едва на 08.04.2019 г.
Съдът не споделя твърденията на
жалбоподателите, относно това, че заповедта не им е връчена, поради което
възражението е по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а не по чл. 423 от ГПК, доколкото
последната норма урежда хипотезите, при които е налице нарушение на процедурата
по връчване, а в конкретния случай нито главният длъжник, нито солидарният
длъжник не са получили физически препис от процесната заповед. В настоящия
случай заповедта се счита за връчена по силата на законоустановените фикции,
уредени в разпоредбите на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 и чл. 47, ал. 5 от ГПК, които се прилагат именно тогава, когато е невъзможно съдебните книжа да се
получат физически от съответните адресати, като този законодателен подход е с
цел да се предотврати недобросъвестното упражняване на процесуалните права на
страните в хода на гражданското или изпълнително производство. Гражданският
процесуален кодекс урежда няколко вида редовно връчване на съдебни книжа и
документи, а именно - лично връчване на адресата – чл. 45 от ГПК; връчване на
негов процесуален представител – чл. 51 от ГПК; връчване чрез друго лице по
смисъла на чл. 46, ал. 2 от ГПК; връчване чрез залепване на уведомление по реда
на чл. 47 от ГПК, както и няколко специални хипотези на връчване – чл. 40, ал.
2, чл. 41, ал. 2 и чл. 50 от ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че заповедта по чл.
417 от ГПК е връчена на „Тачер АГ“ ЕООД на 23.12.2015 г., а на Т.Т. – на
12.01.2016 г., поради което депозираното на 08.04.2019 г. възражение по чл.
414, ал. 2 от ГПК е извън двуседмичния преклузивен срок, който за търговското
дружество е изтъкъл на 06.01.2016 г., а за Т.Т. – 26.01.2016 г. Редът за защита
на наведените във възражението и частната жалба оплаквания е друг, поради което съдът намира, че правилно
заповедният съд е върнал възражението от 08.04.2019 г. Обжалваното разпореждане
следва да се потвърди.
Разноски пред настоящата
инстанция не следва да се присъждат в полза на жалбоподателите предвид изхода
на делото.
По тези съображения, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 22742/28.05.2019 г., постановено по ч. гр. д.
№ 9380/2015 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е върнато възражение по чл.
414, ал. 2 от ГПК с вх. № 25529/08.04.2019 г., подадено срещу заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 03.08.2015 г.,
издадена по ч. гр. д. № 9380/2015 г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: