Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3
гр. Перник, 31.01.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно
заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря А.М., с участието на
прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова
КАНД № 217/2021 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във
вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А.Й.Г., ЕГН
********** *** против Решение № 152/18.10.2021 г., постановено по АНД №
20211720201160/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено
наказателно постановление № 21-1158-001766/08.06.2021 г., издадено от началник
сектор „Пътна полиция” към Областна дирекция – Перник към Министерство на
вътрешните работи, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на
20 лв. за нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.
Изложени са съображения за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на закона -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в
от ЗАНН. Посочено е, че районният съд не е обсъдил оплакванията за неспазване
на изискванията на ППЗДвП и Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на
движението по пътищата при поставяне на пътния знак, нарушението на който е
вменено във вина. Изложени са съображения за неправилност на извода на
решаващия съд за съответствие на АУАН и НП с нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Искането към касационния състав е да отмени обжалваното решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК,
ответникът по касационната жалба – ОДМВР – Перник, не е представил писмен
отговор.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се е явил и не е бил представляван.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба чрез
процесуалния си представител юрисконсулт В., счита обжалваното решение за
правилно. Оспорва касационната жалба. Искането към касационния състав е да я
отхвърли.
Окръжна прокуратура – Перник чрез прокурор Моника
Любомирова дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага
на касационния състав да остави в сила обжалвания съдебен акт.
Административен съд – Перник, в настоящия състав, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата
на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно,
срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
За да постанови обжалваното решение, районният съд е
приел, че на 28.04.2021 г. около 12.40 ч., в гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, в
района между бл. 33 и чл. 35, в дясната лента на движение, А.Й.Г. паркирал
товарен автомобил марка „Тойота Авенсис”, с рег. ****в зоната на действие на
пътен знак В27. Нарушението било установено от свидетелите К.К. и И.Т.при
изпълнение на служебните им задължения, в качеството им на инспектори в „ОП”
при Второ Районно управление при ОДМВР – Перник. Те пристъпили към налагане на
глоба с фиш, но нарушителят оспорил нарушението. Затова К.К.– младши полицейски
инспектор при Второ РУ на ОДМВР – Перник съставил АУАН серия GA №
304154/28.04.2021 г. за нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е подписан от
съставителя, свидетеля при установяване на нарушението и нарушителя. Предявен е
и е връчен на последния. В законоустановения срок са представени подробни възражения,
с приложен снимков материал.
Административнонаказващият орган -
началник на сектор към ОДМВР – Перник е
счел възраженията за неоснователни и въз основа на съставения АУАН и приобщените
към преписката доказателства, е издал наказателно постановление №
21-1158-001766/08.06.2021 г., с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от
Закона за движението по пътищата на А.Й.Г. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна, Районен съд –
Перник е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а АУАН и НП са
издадени от компетентните за това органи. Достигнал е до извода, че от
доказателства по делото безспорно се установява извършването на нарушението,
самоличността на извършителя и вината му. Изложил е аргументи за
законосъобразното ангажиране отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл.
6, ал. 1 от ЗДвП чрез налагане на предвиденото за него в чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП административно наказание – „глоба” в размер на 20 лв.
Настоящият касационен състав на Административен съд -
Перник намира, че решаващият съд при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН правилно е установил фактическата обстановка.
Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на
доказване по делото. Формирал е изводите си след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При
разглеждането на делото не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила и е приложил правилно закона.
Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател,
че районният съд не е обсъдил всички негови възражения. В обжалваното решение
са изложени подробни съображения по всички наведени в жалбата аргументи за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Подробно са обсъдени всички
доводи относими към преценката извършил ли е жалбоподателят виновно
административното нарушение, за което му е наложено административното наказание
и индивидуализирано ли е последното съобразно изискванията на ЗАНН. Действително, районният съд не е обективирал
становището си по отношение на твърденията за неспазване на изискванията на ППЗДвП и Наредба №
1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата при поставяне на
пътния знак, чието неспазване е вменено във вина на касатора. Това, обаче не
представлява съществено нарушение на процесуалните правил, тъй като тези
оплаквания са неотносими към законосъобразността на наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол. Пътните знаци от вида по чл. 38, т.
2 от ППЗДвП, какъвто е процесният, представляват общи административни актове. С
тях, в конклудентна форма се въвежда общо правило за поведение, което е
адресирано към участниците в движението. Целта на пътните знаци е да осигурят
безопасно и спокойно движение по пътищата. По тази причина нарушаването на
даденото с тях предписание е скрепено с административнонаказателна принуда.
Евентуалното неспазване на изискванията регламентирани в ППЗДвП и Наредба №
1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата при извършване на
техническите дейности по поставяне на пътните знаци не се отразява на
валидността и задължителността на въведеното с тях изискване за спазване на
определено поведение. Затова и оплакванията за неизпълнение на изискванията на
ППЗДвП и Наредба № 1/17.01.2001 г. във връзка с поставянето на конкретен пътен
знак, са неотносими към преценката нарушено ли е въведеното с този пътен знак
правило за поведение. По тази причина аргументите на касатора в изложения
смисъл не подлежат на обсъждане от съда в производството по обжалване на
наказателното постановление, с което е ангажирана административно-наказателната
му отговорност. В тази връзка, независимо, че не е обективирал съображенията се
за необсъждане на тези оплаквания, районният съд не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните плавила, които да са основание за отмяна на
решението му.
Настоящият касационен състав изцяло
споделя изводът на решаващия съд за законосъобразност на наказателното
постановление. То е издадено въз основа на АУАН, съставен от компетентно за
това длъжностно лице съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, във вр. със заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и съответстващ на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган по чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, във вр. със заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи в изискуемата писмена форма и с реквизити,
посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя му.
Неоснователни са оплакванията на
касатора, че в АУАН и НП не е описано извършеното от него нарушение. Видно е,
че актосъставителят и административнонаказващият орган ясно и конкретно са
посочили всички факти, елемент от състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, с което са изпълнили изискванията респективно на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
С наказателното постановление е
ангажирана отговорността на касатора за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват поведението
си със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В настоящия случай е безспорно установено, че на 28.04.2021 г. около 12.40 ч., в
гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, в района между бл. 33 и чл. 35, в дясната лента
на движение, А.Й.Г. е паркирал товарен автомобил марка „Тойота Авенсис”, с рег.
****в зоната на действие на пътен знак В27 – „Забранени са престоят и
паркирането“, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Административното наказание за
това нарушение е предвидено в чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и е „глоба“ в размер
на 20 лв. Законодателят го е определил по абсолютен начин, без да предоставя
възможност на административнонаказващия орган да го индивидуализира по
правилата на чл. 27 от ЗАНН. Така предвиденото в чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗДвП
административно наказание е наложено на касационния жалбоподател с процесното
наказателно постановление.
Предвид всичко изложено настоящия състав
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.
Страните в касационното производство
не са претендирали разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Административен съд -
Перник
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152/18.10.2021 г., постановено по АНД №
20211720201160/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/