РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Бургас, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Въззивно търговско дело
№ 20212001000290 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалби срещу
решение № 288 от 16-ти юли 2021 г. по т. д. № 281/2020 г. по описа на
Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлена претенцията на „Р.“ ООД срещу
О.П.Е иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойката по чл. 17, т. 5 от
сключен между страните договор Д – *** г. до размера от 870 000 лв., а при
потвърждаване на решението в тази част – срещу решението в частта, с която
предявеният в условията на евентуално съединяване иск за обезщетение за
вреди е отхвърлен до размера от 131 945.81 лв.
Претендират се и разноски за двете инстанции.
Във въззивната жалба на ищеца – „Р.“ ООД решението на
първоинстанционния съд се обжалва като неправилно.
Оспорва се изводът на съда за нищожност на неустоечната клауза, при
което съдът се повлиял от неправилната преценка относно срока на действие
на договора – до 4-ти декември 2017 г., вместо до 4-ти юни 2018 г.
Изложени са съображения, че липсата на предмет на неустойката не
1
представлява предвидено от закона основание за нейната нищожност, като
основанието на неустойката както и в общия случай са предвидените от
закона обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Поддържа се
становище, че неустоечната клауза в отношенията между търговци не може
да бъде преценявана като нищожна само поради уговарянето й в превишаващ
действителните вреди размер. Поддържа се, че клаузата в случая не
противоречи на закона и не накърнява добрите нрави, в която връзка са
изложени подробно развити правни съображения. Посочва се, че размерът на
неустойката е уточнен посредством заключението по назначената СИЕ, а по
повод съществуващата неяснота в договора се акцентира, че текстът е
предложен именно от ответника - въззиваемата О.П.Е.
Поддържа се съображения за основателност и на претендираното
обезщетение за забава за изпълнение на задължението за неустойка, като
самостоятелно възникващо от договора парично задължение. Като цяло се
поддържа, че размерът на неустойката е адекватен с оглед затрудненията на
въззивника – ищец от неизпълнението.
Относно действителният размер на претърпените вреди от
неизпълнение да договорно задължение се посочва, че същите могат да бъдат
и по-големи от размера на нереализираната печалба, като не са съобразени
разходите, които въззивникът – ищец е направил допълнително, поради
допуснатото неизпълнение.
Поддържа се, също, че извън обезщетителната функция на неустойката,
съдът не е съобразил нейните обезпечителна и санкционна функции.
При извод за основателност на предявения иск за заплащане на
неустойка се поддържа, че минималният размер, до който може да бъде
намалявана поради прекомерност е 870 000 лв., с който се съизмерява
предполагаемия приход (пропусната полза), от момента на разваляне на
договора до крайния срок му срок, за който е било предвидено действието му.
Относно решението за отхвърляне на предявения евентуален иск също
се навежда довод за неправилно определяне срока на действие на договора.
Поддържа се, че съгласно трайната съдебна практика, вредите от развалянето
на договора, поради неизпълнение, възлизат на нереализираната печалба за
срока на действие на договора, която сума, изчислена от вещото лице е в
размер на 131 945.81 лв. Вредите не се съизмерявали само с нереализираната
2
печалба и ответникът сам е предложил текста на клаузата, поради което е бил
наясно с обхвата на предвидените с нея вреди, подлежащи на обезщетяване.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата О.П.Е, е подала отговор, в който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че
разпоредбата на чл. 309 ТЗ е неприложима в отношенията между страните, от
които само едната страна – въззивникът „Р.“ ООД е търговец. Иска се
решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено в обжалваните
му части.
В с. з. страните се представляват от своите пълномощници, които
поддържа подадените от името на доверителите си въззивни жалби,
препращайки към изложените в тях доводи и аргументи, като оспорват тези
на насрещната страна.
Бургаски апелативен съд със свое определение от 20-ти окдекември
2021 г. прие, че въззивната жалба е допустима, като по нейната
основателност, извършвайки служебно проверка в рамките на правомощията
си за валидност и допустимост на решението не намира основание за
произнасяне по чл. 270, ал. 1 и ал. 3 ГПК – за обявяване на обжалваното
решение като нищожно или за обезсилването му като недопустимо.
По правилността на решението, съобразно поставените от страните в
въпроси във въззивното производство, Бургаски апелативен съд приема
следното:
Предмет на делото са предявените от „Р.“ ООД против О.П.Е искове по
чл. 92 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 1 000 000 лв.,
представляваща неустойка, уговорена в чл. 17, т. 5 от сключения между
страните договор № ***г., ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба (30 юли 2020 г.) до окончателното изплащане на
сумата, както и предявеният в условията на обективно, евентуално
съединяване иск по чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – за заплащане на
обезщетение за неизпълнен договор, обхващащо пропуснати ползи -
нереализирана печалба за периода 08.11.2017г.- 04.12.2017г. по договор за
обществена поръчка № *** г., в размер на 211 521.28 лв., ведно със законна
лихва за забава от 30.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Претенцията е основана на твърдение за разваляне на договора за
3
обществена поръчка с тримесечно предизвестие, съгласно чл. 17, т. 5 от
договора, поради неизпълнение на задълженията от страна на въззиваемата
О.П.Е, получено на 7-мши август 2017 г. В този случай за въззивното
дружество възникнало съгласно същата клауза правото да получи
обезщетение в размер на цената на услугата за текущата година, която
уговорка по същността си била за неустойка, като имала за цел да обезщети
изпълнителя като изправна страна и да санкционира възложителя. С
неизпълнението на задълженията от О.П.Е за въззивника възникнало правото
да получи плащане на неустойката, която с оглед изминалия около 2/3 срок на
договора, възлизала на 1 000 000 лв. Клаузата за неустойка била определена
предварително само от въззиваемата О.П.Е като част от документацията на
обществената поръчка, което изключвало намесата на изпълнителя при
определяне на нейните параметри. С оглед последното са наведени доводи и
изложени подробни съображения в насока за непротивопоставимост на
възражението за нищожност на неустоечната клауза.
В условията на евентуалност с исковата молба е претендирано
обезщетение за вреди от неизпълнен договор, което възлизало (след
направено уточнение в хода на делото) в размер на сумата от 211 521.28 лв.,
определена като очакван положителен финансов резултат – размер на
приходите след намаляване на всички разходи, свързани с изпълнението на
поръчката по договора за оставащия период на срока на договора след
развалянето му.
Във връзка с възраженията в подадения от О.П.Е отговор на исковата
молба, ищецът е уточнил в допълнителната искова молба, че се касае за
неустойка, предвидена в чл. 17, т. 5 от договора не за забава, а за
неизпълнение на задълженията, дължима поради разваляне на договора, която
се претендира в размер на 1 000 000 лв., а на евентуалния иск – в размер на
211 521.28 лева.
Възраженията от страна на въззиваемата О.П.Е срещу така предявените
и уточнени претенции на въззивника – „Р.“ ООД са за липса на валидно
уговорена между страните клауза за компенсаторна неустойка в размер на
1 000 000 лв., представляващ остатък от цената за срока на действие на
договора. Поддържа се становище, че клаузата по чл. 17, т. 5, ако се приеме,
че с нея валидно е уговорена неустойка, то същата е нищожна поради
4
противоречие с добрите нрави.
Поддържа се, че след тълкуване волята на страните, същите са
постигнали съгласие за се заплати обезщетение на изправната страна по
договора в справедлив размер, като целта на обезщетението не е да обогати,
тъй като последното противоречи на добрите нрави. В тази връзка е направена
съпоставка между обезщетението, което изпълнителят би дължал – 34 000 лв.,
в сравнение с обезщетението, което би дължал възложителят – 1 000 000 лв.
Изложени са аргументи, че икономическата логика е да покриване на
текущите разходи на изпълнителя, който да бъде обезщетен за времето до
края на годината, през което евентуално няма да има приходи. Наведен е
довод, че обезщетението обхваща периода от прекратяване на договора до
края на текущата година – за периода от 15.11.2017 г. до 31.12.2017 г.
Изложени са аргументи за неяснота на формулировката (цена на услугата за
текущата година). Противното означавало да се приеме, че е уговорена
неустойка, която противоречи на морала, а като евентуално е поддържано
възражение за намаляване на неустойката като прекомерна на основание чл.
92, ал. 2 ЗЗД, като е акцентирано на обстоятелството, че въззиваемата
общината не е търговец и е неприложима нормата на чл. 309 ТЗ. Отделно от
това е посочено, че макар и със закъснение, вноските, които са станали
основание за разваляне на договора, макар и със закъснение, са били платени.
Въведено е възражение за изтекла погасителна давност, което не се
поддържа пред въззивната инстанция.
По отношение на евентуално предявения иск също се настоява, че е
неоснователно, тъй като въззиваемата община, макар и със закъснение, е
изплатила всички дължими суми за престираното от изпълнителя, като
последният по своя преценка е взел решение, че за него икономически е по –
изгодно да прекрати договора и да претендира обезщетение за ползи, каквито
обаче не би реализирал в посочените размери при продължаване
изпълнението на задълженията си по договора.
Предвид горното, спорът, пренесен пред настоящата инстанция по реда
на въззивното обжалване е за наличие на неизпълнено задължение за
компенсаторна неустойка в размер на 870 000 лв. от страна на въззиваемата
О.П.Е спрямо „Р.“ ООД като изпълнител, съгласно чл. 17, т. 5 от процесния
по договор за обществена поръчка № *** г., а при отрицателен отговор на
5
този въпрос – за наличие на задължение за заплащане на обезщетение за
неизпълнен договор в размер на сумата 131 945.81 лв., представляваща
пропусната полза под формата на нереализирана печалба за остатъка от срока
на договора след прекратяването му, поради виновно неизпълнение на
задълженията на възложителя.
По посочените въпроси и съобразно доводите и възраженията на
страните, Бургаски апелативен съд приема, че между страните липсва спор
относно факта на сключения между тях договор за обществена поръчка № ***
г., който е с определен съгласно чл. 2 от договора срок от 18 месеца, считано
от 4-ти декември 2016 г., т. е . до 4-ти юни 2018 г. или до влизане в сила на
решение на възложителя за възлагане на поръчка със същия или сходен
предмет, или до достигане на максималния финансов резултат на
възложителя в размер на 3 420 000 лв. без ДДС.
По този договор въззивникът „Р.“ ООД е престирал надлежно
изпълнение, а въззиваемата община като възложител е изпаднала в
значителна забава за заплащане на три и повече средно-месечни плащания по
договора, въз основа на което за въззивника е възникнало правото по чл. 17,
т. 5 да прекрати договора. Фактът на забавата не се оспорва от въззиваемата
община и се установява от приложена към исковата молба справка, според
която задълженията, възникнали през 2017 г., са били заплатени едва през
2018 г. Правото да прекрати договора въззивникът е упражнил с връчено на
07.08.2017 г. писмено предизвестие, с което, както е посочено в него,
договорът е бил прекратен, считано от 15-ти ноември 2017 г.
В клаузата на чл. 17, т. 5 от договора е записано дословно, че „
„настоящият договор се прекратява …. С тримесечно предизвестие от
изпълнителя при неизплатени от възложителя суми, равняващи се на три и
повече средно месечни плащания по този договор, като в този случай
възложителят дължи на изпълнителя обезщетение, в размер на стойността,
равняваща се на годишната цена на услугата за текущата година.“
От приетото по делото заключение, изготвено от в. л. Д. Й. Х. по
назначената съдебно-икономическа експертиза въз основа на представени по
делото писмени доказателства, проверка в счетоводството на „Р.“ ООД и
предоставен от О.П.Е достъп до електронното досие на обществената поръчка
се установява, че стойността на реално начислените цени на извършени
6
услуги по договора за периода 1-ви януари 2017 г. – 15.11.2017 г. е 206 668.74
лв. за период от 10.5 месеца през 2017 г., съобразно което средно-месечният
размер на приходите за извършени услуги за 2017 г. е 137 779.16 лв. Цените
по договора са определени по предложение на изпълнителя – приложено по
делото, като единични цени за възложените дейности, описани в предмета на
поръчката, с максимално посочена средно-месечна стойност – 190 000 лв. без
ДДС, като липсва заложен % печалба. Поради липсата на заложен процент
печалба, вещото лице е посочило, че не може да посочи какъв е размерът на
печалбата за периода от 15.11.2017 г. до 31.12.2027 г. На базата на посочените
в ценовото предложение от изпълнителя стойности на възложените дейности,
максималната средно-месечна стойност е 190 000 лв. без ДДС или 285 000 лв.
за периода от 15.11.2017 г. – 31.12.2017 г. или 2 280 000 лв. максимална
стойност на цената на услугите за една година. В табличен вид, вещото лице е
изготвило заключение относно финансовите резултати на „Р.“ ООД по години
за периода от 2013 г. до 2017 г. вкл. 1 904 686.55 лв., като за 2017 г. е
установен размер на печалбата от 196 945.91 лв. Общият размер на приходите
на ищеца за 2017 г. вещото лице е определило на 1 540 223.33 лв. за 11.5
месеца, съобразно което средно-месечния размер на приходите е 133 932.46
лв., а за целия срок на действие на договора, предвиден в него от 18 м. –
2 410 784.34 лв., като за периода от момента на разваляне на договора до
изтичане на срока на договора размерът на приходите е 870 561.01 лв. Вещото
лице е определило и съответните разходи като средно-месечен размер от
113 633.11 лв., съобразно което средно-месечната печалба е 20 299.35 лв., при
което за остатъка от срока на договора от 6.5 м., печалбата би била 131 945.81
лв.
Заключението е прието по делото като неоспорено от страните, като
съдът намира, че следва да кредитира същото като изготвено с необходимата
добросъвестност и професионализъм.
Съобразявайки гореизложените факти и обстоятелства, БАС намира, че
въззивната жалба е неоснователна в частта, относно решението по главно
предявения иск – за заплащане на компенсаторна неустойка в размер на
870 000 лв., претендиран пред настоящата инстанция, съгласно чл. 17, т. 5 от
договор за обществена поръчка № *** г., но е основателна в частта относно
предявеният в условията на обективно, евентуално съединяване иск за
7
заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнен договор, под формата на
пропуснати ползи – печалба на въззивното дружество за остатъка от срока на
договора, считано от момента на прекратяването му, поради виновно
неизпълнение на задълженията от страна на възложителя – в размер на сумата
131 945.81 лв., както и дължимата законна лихва върху този размер, считано
от подаване на исковата молба, до окончателното изплащане.
Предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, като БАС в
настоящия му състав намира, че в чл. 17, т. 5 от договора липсва уговорка
между страните за възникване на задължение на неизправната страна, което
по същността си да се квалифицира като неустойка. Неустойката по смисъла
на чл. 92 ЗЗД представлява уговорена отнапред отговорност на длъжника за
репариране на претърпените от кредитора вреди в определен или определяем
обема, настъпването на които кредиторът не е необходимо да доказва, като се
гарантира изпълнението на договора и същевременно се санкционира
неизправната страна при неточното или забавено изпълнение (мораторна) или
при пълно неизпълнение (компенсаторна). В случай, че липсва яснота
относно обема на отговорността на неизправната страна, респективно –
вредите, които страните отнапред са се съгласили, че би претъпяла
изправната страна, уговорката не може да се квалифицира като неустойка.
Иначе казано, съществена характеристика на неустойката е нейната
определеност или определяемост при ясни, реални и предвидени от тях
критерии. При липсата на тази характеристика или, когато определяемостта е
основана на неясни, неустановени или липсващи критерии, възникващата от
съответната клауза отговорност на неизправната страна за репариране вредите
на изправната страна е в рамките на общата отговорност по чл. 79, ал.1, пр. 2
ЗЗД и обхваща посочените в чл. 82 ЗЗД последици.
Съдът намира, че такъв е и настоящият случай, като в разпоредбата на
чл. 17, т. 5 от процесния договор, страните са предвидили условията, при
които изпълнителят, ако е изправна страна, има право да прекрати договора -
при неизплатени от възложителя суми, равняващи се на три и повече средно
месечни плащания по този договор, в който случай възниква задължение да
обезщети изпълнителя. Посочената уговорка би била такава за неустойка, ако
относно обема на отговорността за компенсиране на изпълнителя за вредите,
които търпи от прекратяването на договора като изправна страна, бе посочен
8
определен или определяем - при реални и ясни критерии, размер (така напр.
чл. 15 от същия договор, относно постигнато отнапред съгласие за заплащане
на мораторна неустойка в размер 0.1% върху стойността на дължимото за
всеки просрочен ден, но не повече от 20% от стойността на договора).
Посоченият в клаузата на чл. 17, т. 5 критерий за определяне обема на
отговорността – „цена на услугата за текущата година“, предполага страните
да са определили такива параметри било в условията на обществената
поръчка, било в отправената от изпълнителя оферта. Нито в договора, нито в
тръжната документация или предложението от изпълнителя в хода на
процедурата по възлагане на обществената поръчка, не е определен такъв
критерий – „цена на услугата за текуща година“ като база за определяне
размера на обезщетението.
Възражението, че се касае за неустойка, определяема в параметри,
които подлежат на определяне от експерт, тъй като въззиваемата община е
предложил така формулираната клауза, без за въззивника да е било възможно
да повлияе върху нейната редакция, няма отношение към въпроса за
квалифициране на клаузата като такава за неустойка, нито представлява
довод за определяемост на размера, в който е дължимо обезщетението.
Въззивникът е отправил предложение за участие в процедурата по възлагане
на обществената поръчка след запознаване с документацията и условията на
договора, като е имал възможност да узнае, че в посочената клауза липсва
ясно изразена воля за квалифициране на уговорката като такава за неустойка,
както и, че липсва изявление относно параметрите и критериите относими
към нейната определяемост. Във връзка с това е отправил оферта, в която от
своя страна също липсват такива параметри и критерии. Посочена е
максимална средно-месечна цена на услугата от 190 000 без ДДС, която
стойност, определена за една година представлява максималната цена, която
може да бъде достигната и да се претендира, но за реално изпълнение,
независимо от стойността на услугата, изчислена за действително
престирания обем от услуги и цената спрямо посочените в предложението
единични цени. Така посочената максимална цена на услугата представлява
месечно изражение на посочената в чл. 2 от договора максимална стойност от
3 420 000 без ДДС, с която съвпада за срок от 18 м. и при достигане на която
договорът се прекратява. Посочените параметри, при достигане на които след
добросъвестно и точно изпълнение се прекратява договорът обаче, нямат
9
отношение към размера на вредите, които би претърпял изпълнителя при
виновно неизпълнение на задълженията от страна на кредитора, освен ако
това не е изрично посочено от страните. В клаузата и липсва волеизявление
при прекратяване по вина на възложителя изпълнителят да бъде компенсиран
с максимално посочения размер на финансовия ресурс на възложителя.
Цената на услугата за текущата година може да се съизмерява с
максималната средно-месечна цена, но само при реално престиране на
съответния обем възложени услуги, който обективно е невъзможно да бъде
постигнат при предсрочно прекратяване на договора. Такъв критерий – цена
на услугата за текуща година, е неясен без посочване на конкретни величина,
стойност и параметри, поради което не може да послужи като база за
определяне обема на предварително уговорена отговорност на възложителя
като неизправна страна спрямо изпълнителя и търпените от него вреди.
Недопустимо е волята на страните относно критериите, при които е
определяема неустойката, да бъде замествана от експертно становище, освен
в изрично посочени от закона случаи и нормативно определени параметри,
като настоящият не е такъв.
Съобразно изложеното по-горе, в уговорката в клаузата на чл. 17, т. 5 за
възникване на отговорността на възложителя липсва характеристиката
определеност или определяемост на обема на неговата отговорност за
заплащане на обезщетение, поради което постигнатото в тази клауза съгласие
не е за неустойка. Така формулираната клауза не е нищожна. Постигнатото в
нея съгласие има основание и е в унисон с регламентираната от закона
отговорност по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чийто размер подлежи на доказване в
аспекта на общата отговорност за вреди от неизпълнение.
Предвид неоснователността на главно предявения иск по чл. 92, ал. 1
ЗЗД – за заплащане на неустойка в размер на 870 000 лв., респективно – на
акцесорни иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, възникват предпоставките за произнасяне
по предявения евентуален иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД – за
заплащане на сумата 131 945.81 лв. (, до който размер решението се обжалва
пред въззивната инстанция), представляващ размера на пропуснати ползи под
формата на печалба за въззивника, за периода от прекратяване на договора –
15.11.2017 г., до изтичане срока на договора – 4-ти юни 2018 г.
Така предявеният иск – до размера от 131 945.81 лв., е основателен и
10
доказан.
С оглед Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. №
3/2012 г., ОСГТК на ВКС, докладвано от съдиите Капка Юстиниянова и
Камелия Ефремова, при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди
под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на
задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за
увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.
Указанията по тълкувателното решение следва да бъдат съобразени и в
настоящия случай, макара процесният договор да е с различен предмет от
разгледания в посочената задължителна практика на ВКС. По същността си
печалбата представлява увеличение на имуществото на кредитора, като с
оглед заключението на вещото лице е установено, че за периода от 2013 г. до
2017 г., в който услугите – предмет на процесния договор, са изпълнявани от
въззивника, дружеството е реализирало положителен финансов резултат за
всяка една финансова година или общо 1 904 686.55 лв. за целия изследван
период. Освен от икономическата обоснованост на изпълнението в
съответствие с обема на услугите, необходимите разходи и цени, сигурността
на реализиране на печалба при добросъвестно изпълнение на задълженията от
страна на възложителя е обусловена от обвързващата клауза на чл. 2 от
договора, в която действието му е обвързано от изтичане на уговорения в тази
клауза срок или достигане на максималния финансов резултат, както и от
сключването на друг договор с такъв или сходен предмет. Касае за дейности и
услуги, чието естество – за осигуряване на необходимото комунално
функциониране и осигуряване на обществения ред, запазване на
имуществото, качеството на живот и здраве на населението в общината, като
перманентно, постоянно, ритмично и продължително изпълнение е уговорено
в обществен интерес и отпадането на необходимостта от извършването им
практически е невъзможно. В този аспект, въззивникът не би реализирал
положителен финансов резултат за целия период до изтичане срока на
договора на 4-ти юни 2018 г., само при предсрочно достигане на посочения в
чл. 2 максимален финансов ресурс от 3 420 000 лв. без ДДС, при приемане на
решение за сключване на друг договор за обществена поръчка със същия или
сходен предмет.
Претендираната и определена от вещото лице предполагаема стойност
11
на печалбата, определена като средно-месечна стойност въз основа на
постигнатите до м. ноември 2017 г. финансови резултати на дружеството, е в
размер на 131 945.81 лв. и е определена на базата на действителни приходи за
изследвания период от 2013 г. до 2017 г. от общо 1 904 686.55 лв., които не
надвишават посочения в чл. 2 от договора максимален финансов ресурс на
възложителя. Не се твърди и не се доказва по делото приемането на решение
за възлагане на обществена поръчка със същия или сходен предмет. Не се
твърди и не се доказва по делото некачествено или неточно изпълнение на
задълженията от изпълнителя – трикратно, последователно неизпълнение на
повече от 50 % от договорения месечен обем на услугата по договора в
рамките на едно шестмесечие (чл. 17, т. 3 от договора), като друго основание
за предсрочно прекратяване на договора от възложителя. Следователно
реализирането на печалбата в размер на 131 945.81 лв. до изтичане на срока
на договора представлява сигурно увеличение на имуществото на
изпълнителя, което той е пропуснал да реализира в следствие допуснато от
въззиваемата О.П.Е като възложител значително и виновно неизпълнение на
задълженията. Това неизпълнение на задълженията е предвидено като
основание за предсрочното прекратяване, което поражда и отговорността на
да обезщети изпълнителя – въззивника „Р.“ ООД за пропуснати ползи в
посочения размер.
Възражението, че печалбата следвало да бъде определена само за
периода до края на текущата финансова година, е неоснователно. Тази
продължителност като критерий е предвидена при определяне на
обезщетението в чл. 17, т. 5 от договора, но само кумулативно с посочването
на параметри за определяне на цената на услугата за текущата година. При
липсата на такива параметри, обезщетението, както се посочи по-горе, няма
характер на неустойка и се дължи на общо основание при условията на чл. 82
ЗЗД не само за текущата година, а за целия остатък на действие на договора.
С оглед основателността на претенцията за заплащане на обезщетение
за вреди от неизпълнение на процесния договор, е основателна и претенцията
за заплащане на обезщетение за забава, което възниква след покана – чл. 84,
ал. 2 ЗЗД, каквато следва да се счита отправена с подаването на исковата
молба.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди в
12
частта за отхвърляне на предявения иск за заплащане на неустойка в размер
на 870 000 лв., с оглед на което са налице предпоставките за допустимост на
решението по евентуално предявения иск за заплащане на обезщетение
поради неизпълнение на договора на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл.
82 ЗЗД. Съобразно изводите на въззивната инстанция по основателността на
този иск, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени в
отхвърлителната част за разликата над размера от 17 680.07 лв. до
претендирания пред настоящата инстанция размер от 131 945.81 лв.
съобразно заключението на вещото лице, ведно със законна лихва за забава
върху тази част, считано от подаване на исковата молба - 30.07.2020 г., до
окончателното изплащане.
Съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на
въззивника са дължими разноски от 7 074.22 лв. за двете инстанции разноски,
съразмерно на уважената част от исковете. Съответно следва да бъде
редуцирана стойността на разноските на въззиваемия за двете инстанции –
общо 44 855.39 лв., като след компенсиране в полза на О.П.Е, следва да се
присъди сумата 36 781.17 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 288 от 16-ти юли 2021 г. по т. д. №
281/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която предявените от „Р.” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление; гр. E.П. ул. К.Й. № *, със съдебен адрес: гр. С. ул. П. № *, вх. *
ет. *, ап. * против О.П.Е, ЕИК ***, с адрес; гр. П. ул. С. № 5, със съдебен
адрес: гр. С.З., бул. Г.С. № *, ет. *, ап. *, „А.“, чрез адв. Д.Г. искове за
заплащане на сумата от 870 000 лв., представляваща неустойка по чл. 17, т. 5
от договор за обществена поръчка № *** г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на исковата молба – 30.07.2020 г., до
окончателното изплащане, са отхвърлени като неоснователни.
ОТМЕНЯ решение № 288 от 16-ти юли 2021 г. по т. д. № 281/2020 г. по
13
описа на Бургаски окръжен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която
предявените от „Р.” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление; гр.
E.П. ул. К.Й. № *, със съдебен адрес: гр. С. ул. П. № 7, вх. *, ет. *, ап. * О.П.Е,
с ЕИК ***, с адрес; гр. П. ул. С. № 5, със съд*бен адрес: гр. С.З., бул. Г.С. №
*, ет. *, ап. *, „А.“, адв. Д.Г., над размера от 17 680.07 лева до размера от 131
945.81 лв., ведно със законна лихва за забава от 30.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата са отхвърлени, както и изцяло в частта
относно разноските, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА О.П.Е, с ЕИК ***, с адрес; гр. П. ул. С. № *, със съдебен
адрес: гр. С.З., бул. Г.С. № *, ет. *, ап. *, „А.“, адв. Д.Г. да заплати на „Р.”
ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление; гр. E.П. ул. К.Й. № *, със
съдебен адрес: гр. С. ул. П. № *, вх. *, ет. *, ап. * разликата над присъдения с
бжалваното решение размер на сумата от 17 680.07 лв. (седемнадесет хиляди,
шестстотин и осемдесет лева и 7 ст.) до размера на сумата от 131 945.81 лв.
(сто тридесет и една хиляди, деветстотин четиридесет и пет лева и 81 ст.),
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнението на договор за
обществена поръчка № *** г., обхващащо пропусната полза под формата на
печалба за периода от 15-ти ноември 2017 г. до 4-ти юни 2018 г., ведно със
законната лихва върху същата разлика, считано от подаване на исковата
молба на 30.07.2020 г., до окончателното изплащане
ОСЪЖДА „Р.” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление; гр.
E.П. ул. К.Й. № *, със съдебен адрес: гр. С. ул. П. № *, вх. *, ет. *, ап. * да
запалти на О.П.Е, с ЕИК ***, с адрес; гр. П. ул. С. № *, със съдебен адрес: гр.
С.З., бул. Г.С. № *, ет. *, ап. *, „А.“, адв. Д.Г. сумата 36 781.17 лв. (тридесет и
шест хиляди, седемстотин и осемдесет и един лева, и 17 ст.) представляваща
размер на дължимите за първоинстанционната и въззивната инстанции
разноски, след компенсация.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15