Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
02.12.2022г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
осемнадесети октомври година
2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4457 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на производството е предявен пряк иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на В.Г.Я., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В.О., с която са предявени обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане З. „А.“ АД,
да заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди по повод възникнало на 29.07.2017 г. ПТП, при което е починал Г.С.Я. - баща на ищеца,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.01.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2017г., около 18:00 часа в гр.
София, по бул. Цариградско шосе, с посока на движение от гр.Пловдив към бул. „Александър
Малинов“ водачът С.Н.Б. управлявал лек автомобил марка „Хюндай И 30" с
рег.№ ******. Пътното платно в района на кръстовището, образувано от бул.
„Цариградско шосе" и ул. „Димитър Пешев" с посоката на движение на
горепосочения автомобил е разделено от четири пътни ленти разделени с ясно
изразена пътна маркировка, като кръстовището е регулирано със светофарна
уредба. Водачът Б. управлявал лекия автомобил с около 40 км/ч в четвъртата
лента, гледано от дясно на ляво спрямо посоката му на движение. В третата лента
за движение в дясно от управлявания от Б. автомобил, пред него се движел друг
лек автомобил - тип ван. Преди да навлязат в кръстовището и двата автомобила
пешеходецът Г.С.Я., който бил на 83 години решил да пресече пътното платно на
бул. „Цариградско шосе", въпреки че светофарната уредба за пешеходците
светела със забранителен - червен сигнал. Неправилното решение на пешеходеца да
предприеме пресичане на забранителен сигнал било продиктувано от влошеното му здравословно
състояние и възрастта които не му позволили адекватно да възприеме фактическата
обстановка. Пешеходецът пресичал с бърз ход на движение от дясно на ляво спрямо
посоката на движение на автомобилите, след като стигнал до третата лента,
автомобилът движещ се пред Б. намалил скоростта си на движение, за да пропусне
пешеходеца. След като пешеходецът преминал пред автомобила движещ се в третата
лента за движение и вече бил видим за водача Б., последният не реагирал
своевременно с органите за управление на автомобила, вследствие на което
настъпил удар между пешеходеца и автомобила по средата в четвъртата пътна
лента. Пешеходецът Я. е ударен от автомобила с предна централна част на същия,
като след удара тялото му се качва върху капака плъзга се до челното стъкло и е
отхвърлен при рязкото спиране на лекия автомобил напред, където пада на пътното
платно. Сочи е, че след настъпилото ПТП Г.С.Я. е транспортиран по спешност и
приет за лечение в УМБАЛ Света Анна - София. Въпреки предприетото лечение,
вследствие получените тежки травматични увреждания Г.Я. починал.
Твърди, че във връзка с горепосоченото ПТП е образувано досъдебно
производство №ЗМ 11261/2017г. по описа на СРТП-СДВР, пр.пр.№ 19181/2017г. по
описа на СГП. Сочи, че по отношение на увреждащият лек автомобил е налице
сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при
ответното дружество, валидна към датата на ПТП. Твърди още, че с молба с вх. № 100-2931/21.08.2017г.
сезирал ответника за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди, като с молба от 23.01.2019г. е представил и банкова сметка ***, но до
настоящия момент не е изплатено обезщетение от застрахователното дружество.
Ищецът поддържа, че преживява много тежко загубата на баща си, към когото
бил силно привързан. Връзката между баща и син била изключително силна. Смъртта
на баща му е неочаквана и ненавременна и е довела до продължителни морални
страдания от загубата му. Ищецът живее постоянно с мисълта за смъртта на баща си
и не може да преодолее шока. Същият преживява много голяма мъка, която
непрестанно му тежи.
В законоустановения срок по и реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна – З. „А.“ АД. Ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния лек автомобил към датата на ПТП.
Оспорва отговорността на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответното застрахователно дружество водач
на л.а. „Хюндай И 30“, с per. № СО ****АС - С.Н.Б. за настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Твърди,
че С.Н.Б. като водач на л.а. „Хюндай ИЗО“ с per. № ****** не е реализирал
виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното
ПТП. Оспорва твърденията, че пострадалото лице е било с влошено зрение, поради
което не е имало възможност да възприеме сигнала на светофарната уредба. Дори
пострадалият да е бил с влошено зрение, той е бил длъжен да съблюдава правилата
за движение по пътищата и да не допуска настъпването на ПТП, респективно
увреждането на трети лица и/или чуждо имущество. Твърди, че единствената
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на пешеходеца, който е
предприел пресичане на забранителен /червен/ сигнал на светофарната уредба,
внезапно, без да се огледа, без да съобрази поведението си с останалите
участници в движението. Същото е настъпило на бул. “Цариградско шосе“ в гр.
София. Според ответника ноторен е факта
за натовареността на столичния булевард, особено към часа на настъпване на ПТП
- 18:00 ч. Появата на пешеходец на мястото на настъпване на произшествието, при
наличието на светофарна уредба, която е сочила забранителен /червен/ сигнал по
направлението за движение на пешеходеца Я., представлява абсолютно непредвидима
опасност не само за водача на л.а. „Хюндай И 30“ с per. № ******. Твърди, че е
налице самоувреждане, предвид което не са налице основания за ангажиране
отговорността на „З.А.“ АД, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на л.а. „Хюндай ИЗО“ с per. № ******.
Твърди още, че Г.С.Я. е предприел пресичане внезапно, без да се огледа, без да
съобрази поведението си с това на останалите участници в движението. Заявява,
че поведението на пострадалия е единствената причина за настъпване на ПТП. Във
връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство № ЗМ 11261/ 2017 г.
по описа на СДВР , пр.пр. № 19181/ 2017 г. по описа на СГП, което е прекратено
с Постановление от 29.01.2019 г. на Софийска градска прокуратура, на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено
престъпление, тъй като е прието, че от страна на водача на МПС не са допуснати
нарушения на правилата за движение, посочени в ЗДвП. Оспорва наличието на пряка
причинно-следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и
смъртта на лицето Г.С.Я., като твърди, че при пострадалият са налице
предхождащи и съпътстващи събитието травми и/или заболявания, които са
допринесли за настъпването на летален изход. Оспорва твърденията в исковата
молба за наличието на посочените в нея неимуществени вреди, търпени от ищеца. При
евентуалност навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, тъй като освен, че е предприел пресичане на забранен
сигнал на светофарната уредба, той е навлязъл в рамките на пътното платно
внезапно, без да се огледа, без да съобрази конкретната пътна обстановка
(четирилентово платно за движение, натоварен трафик и т.н.). както и
приближаващите моторни превозни средства и конкретно л.а. „Хюндай ИЗО“ с per. №
****, и по този начин е нарушил чл. 113, както и чл. 114 от Закона за движение
по пътищата, предвид което е налице преимуществен принос от негова страна за
настъпване на произшествието.Навежда възражение за прекомерност на исковата
претенция. Оспорва претенцията по
акцесорния иск. В условията на евентуалност, оспорва дължимостта на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени
вреди за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. съобразно разпоредбата на
чл. 6 от ЗМДВИП. Навежда възражение за
недължимост на адвокатско възнаграждение на ищцовата страна. В условията на
евентуалност – възражение за прекомерност.
В срока по чл.373 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, с която се поддържат предявените искове. Ищецът
оспорва възражението за съпричиняване, като неоснователно. Твърди, че причина
за настъпилото ПТП са субективните действия на водача С.Н.Б., който нарушил правилата
за движение по пътищата, като пешеходецът не е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат.
В
срока по чл. 374 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, в който
се поддържат всички направени с отговора твърдения, възражения и оспорвания.
В открито с.з. ищецът
чрез адв.В. О. поддържа предявените искове. Представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В открито с.з. ответникът
ЗАД „А.“ АД, чрез юрк. М. оспорва
предявените искове. Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски
градски съд, ГО,
І – 7 състав, като обсъди направените
от страните доводи и възражения, прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия Констативен протокол № К-530 на СДВР, отдел „Пътна полиция“, се
установява, че на 29.07.2017г., около 18:00 часа в гр. София, лек автомобил
„Хюндай“ с рег. № СО ****АС, управляван от С.Н. *** към бул. „Ал. Малинов“ и в
района на кръстовището образувано с ул. „Д. Пешев“, участва в ПТП с пресичащия
от дясно на ляво, спрямо посоката на автомобила, пешеходец – Г.С.Я.. Установява
се, че пострадалият Г.Я. е с политравма, с опасност за живота настанен в
Болница „Света Анна“. /л.6 от делото/
Видно от препис – извлечение от Акт
за смърт №1073 от 01.08.2017г. издаден от Столична община Г.С.Я. ЕГН **********
е починал на 29.07.2017г./л.24/ Не се спори, като е видно и от Удостоверение
за наследници № 13506 от 29.01.2018г. издадено от Столична община, район
Младост, се установява, че ищецът В.Г.Я. е син и законен наследник на Г.С.Я.. /л.9 от
делото/
По делото е приета писмена кореспондеция между
страните, от която се установява, че на 21.08.2017г. ищецът В.Я., чрез адв.В. О. е предявил пред ответното З.
„А.“АД претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди от смъртта на баща му Г.Я. вследствие процесното ПТП,
причинено от водача на л.а.„Хюндай“ с рег. № СО ****АС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество. С молба от 23.01.2019г. пред
застрахователя е представено и удостоверение за банкова сметка. ***.12.2020г.
ответникът е съобщил на ищеца отказа си
да изплати обезщетение по образуваната щета №1001710010299ЗН, образуван
за събитие на 29.07.2017г. /л.26-л.29 от
делото/
По почин на ищеца е изслушана съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р В.Т., неоспорено от страните, чието заключение съдът
кредитира като обективно и пълно. Според приетото заключние на СМЕ, в резултат на ПТП пострадалият Г.С.Я. е
получил следните травматични увреждания: тежка съчетана травма изразяваща се в
счупване на костите на черепната основа в областта на средната черепна ямка,
счупване на шести шиен прешлен, счупване на три ребра вдясно, счупване на
костите на тазовия пръстен, тежък оток на мозъка с вклиняване, мекотъканни
увреждания по главата, тялото и крайниците. Според заключението на СМЕ, смъртта
на Г.С.Я. се дължи на тежката съчетана травма, като водеща е шийната травма
довела до възходящ оток на мозъка с последвало вклиняване и разстройство
функцията на продълговатия мозък, довело до остра дихателна и сърдечносъдова
недостатъчност. Обоснован е извод, че настъпилата смърт на Г.С.Я. е в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице д- р Т. пояснява още, че не се установява от
приетите медицински документи и справка от НЗОК пострадалият да е страдал от
затруднено зрение към момента на ПТП, което да му е попречило да възприеме
адекватно сигналите на светофарната уредба.
За установяване на конкретния механизъм на ПТП по
делото е изслушана съдебна – автотехническа експертиза с в.л. инж. С.Д., което
съдът кредитира като компетентно, пълно и обективно. Притето заключението на
САТЕ е оспорено от ответната страна в частта по отношение на възможността на
водача на л.а. „Хюндай“ да предотврати настъпване на ПТП чрез спиране.
От заключението на САТЕ се установява следния най –
вероятен механизъм на ПТП:
На 29.07.2017 г. около 18.00 ч. лек автомобил „Хюндай“
с per. № СО ****АС се е движил по бул. „Цариградско шосе“ в посока от Враня към
центъра на гр. София със скорост от порядъка на 66 км/ч във втората от трите
ленти предназначени за движение направо, приближавайки към кръстовището на бул.
„Цариградско шосе“ с ул. „Димитър Пешев“. Пред него в лентата, както и в
първата лента предназначена за движение на направо е имало движещи се
автомобили със скорост от порядъка на 30 км/ч. В даден момент водачът е
преминал от втората лента за движение в трета лента, намираща се от лявата му страна.
В същото време пешеходецът Г.Я., който първоначално е изчаквал преминаването на
автомобилите движещи се към центъра на зелен сигнал е предприел пресичане на
платното за движение на червен за него сигнал на светофара, първоначално
ходейки с бърз ход, а след това тичайки. В момента на започване на пресичането
от страна на пешеходеца, лекият автомобил се е намирал на разстояние от 113,68
метра до мястото на удара. Поради наличието на автомобили движещи се в първата
и втората ленти предназначени за движение направо на водача на лек автомобил
„Хюндай“ не имал възможност да възприеме започналото пресичане от страна на
пешеходеца. В момента, в който водачът на лекия автомобил се е намирал на 43,73
м до мястото на удара е възприел тичащия от дясно на ляво пешеходец и е
предприел спиране. Намалил е скоростта си до около 42 км/ч., при което е
настъпил удар между предната средна част на автомобила и лявата страна на
пешеходеца. От удара който е под масовия център на тялото на пострадалия същото
се наклонило към автомобила и е било качено върху капака, но поради ниския ръст
/155 см/ главата не е достигнала до челното стъкло. В следствие на предприетото
спиране от страна на водача на автомобила, тялото на пешеходеца е било
отхвърлено напред и в ляво, паднало е на пътната настилка и е преустановило
движението си на мястото. Автомобилът от своя страна е преустановил движението
си на мястото. Вещото лице инж. Д. обосновава извод, че при предприемане на
пресичането първоначално пешеходецът не е бил видим за водача на автомобила.
Същият е възприел пешеходеца, когато автомобилът е бил на 43,73 м. до мястото
на удара, а пострадалият в този момент се е намирал на 5,86 м. до мястото на
удара. Скоростта
на автомобила в момента на удара е 41,965 км/ч, а в района на произшествието
65,74 км/ч. Вещото лице
приема, че водачът на лек автомобил „Хюндай“ при движение в
района на произшествието със скорост от порядъка на 56 км/ч и по - ниска е имал
възможност да предотврати произшествието чрез спиране. От своя страна,
пешеходецът е имал възможност да предотврати
произшествието като предприеме пресичане на платното за движение след подаване
на зелен сигнал на светофара. Според заключението на САТЕ, че причините за настъпването на процесното ПТП са:
-субективните действия на водача на лек автомобил „Хюндай“ който се е
движил в района на произшествието със скорост от порядъка на 66 км/ч. и
-субективните действия на пешеходеца предприел пресичане на платното за
движение при червен за него сигнал на светофара.
В обясненията си в открито с.з. на 18.10.2022г. вещото
лице инж.Д. пояснява, че при определяне мястото на удара се е съобразил с
видеозаписа, който е подробно разгледан в констативната част на експертизата.
Мястото на удара е подробно описан – върху пешеходната пътека. Определеното от него
място на удара е по широчина на 12,30 м. вляво в десния край на платното за
движение. Това е най-лявата лента на бул. „Цариградско шосе“ - лентата за
движение на л.а. „Хюндай“. Взет е предвид ръста на пешеходеца от 155 см.
Използвал е софтуерен продукт, който определя с много голяма точност скоростта
в момента на удара по тези зададени данни – място на установяване на тялото,
ръст на пешеходеца и габаритни размери на МПС. По този начин е определено и
спирачното закъснение, с което л.а. е спирал към момента на удара, по данните
от видеозаписа и симулацията, както и скоростта. В района на ПТП е посочил къде
вече е задействана спирачната система на л.а. Експертът посочва, че с това
спирачно закъснение за това време на движение до мястото на удара, е изчислената
скорост от близо 65-66 км/ч. От момента на удара до мястото на установяване в
покой на пешеходеца се определя спирачното закъснение, което е 6, 809. Инж.Д. допълва,
че от видеозаписа се наблюдава, че л.а. „Хюндай“ навлиза на 27-28 секунда след
подаването на зелен сигнал за автомобилите, т.е. той не е потеглил от място. От
видеозаписа се установява, че преди него минават 10-15 автомобила, т.е. той се
е движил равномерно към мястото на удара с изчислената скорост. При изготвяне
на заключението относно предотвратимостта експертът е заложил в симулацията
джипове /по-високи автомобили, с по-голяма височина, за най-голяма точност/.
Този тип автомобил е висок от порядъка 1,60 – 1,80см зависи от марката и модела. Сочи се, че
автомобилът е бил по-висок от ръста на пешеходеца, който е – 155 см. Пешеходецът
се е намирал в края на втората лента за движение по пешеходната пътека, т.е. започнал е да излиза от
габарита на движение на предното МПС. Тогава водачът на л.а. „Хюндай“ е имал
възможност да го възприеме.
По почин на ответника в хода на съдебното дирене е
разпитан свидетелят С.Н.Б., който е управлявал лекия автомобил „Хюндай“.
Свидетелят посочва, че си спомня за ПТП, станало на 29.07.2017г., в 18.10 часа
на бул. „Цариградско шосе“ на светофара на „Горубляне“ при „Монтесито“ и
„Газпром“. Движил се от „Враня“ в посока центъра на гр. София. Описва, че на
светофара са 5 ленти – за ляво, три направо и четвърта направо и надясно. Той
пътувал с колата и влязъл във втора лента от ляво на дясно, преди тази, която е
само за наляво. Отпред имало няколко коли. Спрял на червено. Светнало зелено, и
тъй като лентата вляво била свободна, преминал вляво и тръгнал по нея. Навлязъл
в кръстовището с един л.а. ван, който бил по-напред от него. Движили се с него
и в един момент видял как към него лети човек, към дясната част на стъклото на
колата. Веднага натиснал спирачките. Той се свлякъл и паднал. Свид. Б. сочи, че
той бил на зелен светофар. Сочи, че там има пешеходен светофар. Свидетелят предполага,
че в лентата, в която се е престроил е бил първи. В другите ленти имало
автомобили. Не успял да ги изпревари, тъй като той направил първо маневра, за
да мине в лентата и после тръгнал направо, но с ванът влезли заедно в
кръстовището и заедно тръгнали да излизат. Заявява, че се е движил с не повече
от 40 км/ч. и скоростта не е била по-висока от тази на вана. Когато възприел за първи
път пешеходецът той се намирал от дясната му страна на автомобила. Сочи, че не го
видял да върви, видял е тялото как лети. ПТП станало на пешеходната пътеката,
на която има пешеходен светофар.
Пред СГС е разпитана свидетелката И.Т.Б.. Свидетелката
посочва, че си спомня за ПТП станало на 29.06 – Петровден. Със съпругът ѝ
пътували в посока центъра на гр. София. Движили се във втората лента и в
момента, в който доближили кръстовището на кв. „Горубляне“, наближавайки входа
на бензиностанция „Газпром“, всички светофари светнали в червено. Докато се движили
във втората лента, третата лента се освободила и те се престроили в третата
лента. В момента, в който се установили на предна позиция, светофарът светнал
зелено и те потеглили. До тях в първата и втора лента имало МПС-та. Движели се
до един ван, като предницата на техния автомобил бил на нивото на вратата на
водача на вана. В момента, в който техният автомобил пресякъл лентата за
движение на кръстовището и навлязъл в пешеходната пътека, видяла падане на тяло
на капака и след това отхвърчане напред. Това станало в рамките на 1-2 секунди.
След това видяла, че на асфалта лежи човек. В момента, в който възприела
пешеходеца, той бил във въздуха и паднал върху капака. Нямало видимост от автомобилите,
които се движели до тях.
По делото е разпитана З.П.И. – свидетел очевидец на
ПТП. Свид.И. ***, чакала да пресече бул. „Цариградско шосе“ и видяла човек,
който вървял хаотично ту нагоре - ту надолу. Когато с дъщеря й пресекли
булеварда, гледайки от „Враня“ по „Цариградско шосе“, дали идва маршрутка,
колите тръгнали и човекът тръгнал на червен светофар. Свид.И.
си спомня, че шофьорът, който блъснал пешеходеца, тръгнал последен на този
зелен светофар. Намирал се в последна лява лента. Пешеходецът пресичал на
червено. Автомобили имало и в 4-те пътни ленти.
Показнията на свидетелката З.И. почиват на насредствени
впечатления на очевидец, незаинтерсован
от изхода на делото, поради което съдът ги кредитира. Показанията на
свидетелката И.Б., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, доколкото същата е
съпруга на водач на МПС – участник в процесното ПТП, като съобразява и
несъответствието между сочената от нея дата /29.06.2017г./ и датата на
настъпилото ПТП - 29.07.2017г.
За претърпени от ищеца неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.Й.Я.– съпруга на ищеца.
Свидетелката сочи в показанията, че на 29.07.17г. ѝ се обадили от Окръжна
болница и дежурният полицай ѝ съобщил за произшестието. На другият ден
отишла на свиждане на Г., но ѝ казали, че той е починал. Свид. Я.сочи, че
съпругът й е с прекаран и не посмяла два дни да му каже за ПТП-то. Страхувала
се за него. След като му съобщила за смъртта на баща му, ищецът изпаднал в
депресия. От тогава насетне няма никакъв стимул. Приживе били близки с баща му,
памагали си. Докато бил здрав В. ходел през 2-3 дни при него, виждали се. След
инсулта на В. през 2016г., баща му Г.идвал да се виждат. Г.живеел в кв.
„Горубляне“ в къща.
Показанията на свидетелката С.Й.А.Я.са последователни,
непротиворечиви и житейски логични, поради което съдът ги кредитира вкл. и след
преценка по чл.172 от ГПК.
Безспорно
е между страните, че към датата на процесното ПТП по
отношение на лек автомобил марка „Хюндай", модел „И 30" с рег.№ ******,
е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилисти“, страна по който е З.
"А." АД, в качеството му
на застраховател.
При
така установената фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
По допустимостта:
Предявените субективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от
01.01.2016 г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 26-27 от
делото и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално –
правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти:
1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на
виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка
причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция
се предполага.
Безспорно се установи по делото настъпването на пътно-транспортно
произшествие на 29.07.2017г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента,
изразяващо се в нарушаване на правилата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана
непредпазливост. Това му нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар
между лек автомобил марка „Хюндай", модел „И 30" с рег.№ ****** и
смъртта на Г.С.Я., в резултат на получените при ПТП несъвместими с живота
увреждания. Установи се, че водачът С.Н.Б. на сочената дата е управлявал лек
автомобил марка „Хюндай", модел „И 30" с рег.№ ******, като се е
движил в района на произшествието със скорост от порядъка на 66 км/ч. Установи
се от заключенията на САТЕ, че водачът на лек автомобил „Хюндай“ е имал
възможност да предотврати произшествието чрез спиране, ако в района на
произшествието се е движил със скорост от порядъка на 56 км/ч и по – ниска.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно
установени в производството елементите от фактическия състав за пораждане на
деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на
вредата. Поради
изложеното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на лек автомобил „Хюндай",
модел „И 30" с рег.№ СО ****АС – С.Б..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „А.“ АД
е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед
на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ са доказани по
основание. По делото са установени и неимуществените вредите претъпени от ищеца,
както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението:
Предмет на исковите претенции са единствено
неимуществените вреди, които ищецът е претърпял вследствие смъртта на своя баща - Г.Я..
Според исковата молба, неимуществените вреди са се
проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб от внезапната
и нелепа загуба на починалият. Ищецът преживява много тежко загубата на баща
си, към когото бил силно привързан. Приживе между баща и син е съществувала
хармонична връзка, основана на взаимна обич и уважение. Ищецът изпъднал в
депресия след смъртта на баща си и загубил стимул да се бори за здравето си./показанията на свид.С.Я./
При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху
увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за
отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите".
С т.III на постановление №4/1961г. Пленума на ВС на НРБ е
приел, че обезщетение за неимуществени възмездява на най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт, като предмет на установяване са
действителните им лични отношения. Ищецът - низходящ на поналия попадат в кръга
лица посочен в ППВС № 4 от 1961г., които имат право да претендират обезщетение
за неимуществени вреди.
Установи се, че между пострадалия Г.Я. и синът му В.Я.
са съществували пълноценни отношения на обич, привързаност и споделеност.
Възрастта, както на пострадалия, така и на низходящите му не съставлява
самостоятелен критерий за съдържанието на връзката между тях. Връзката
родител-дете няма само едно измерение и най–силна проява при низходящи в детска
и младежка възраст. Морална подкрепа, приятелство, емоционална близост могат да
обогатят тази връзка и след израстването на децата. /В този см. Решение №178 от
12.11.2013г. на ВКС по т.д. 458/2012г. първо т.о. ТК / В случая към датата на
инцидента Г.Я. е бил на 83 г., и независимо от възрастта е бил моралната опора
на сина си. От събраните гласни доказателства се установява, че между
пострадалият Г.Я. и синът му са съществували отношения на близост и
разбирателство. При определяне на обезщетението съдът съобрази обстоятелството,
че след трагичния инцидент от 29.07.2017г. ищецът тежко понесъл загубата на баща си,
предвид значимата му роля в неговия живот, като баща, независимо, че вече има
свое семейство, за което сочат кредитираните показания на свид. Я..
При определяне на размерът, е необходимо да бъде
съобразена и съществуващата към момента на увреждането – 2017 г. обществено
икономическа обстановка в страната /МРЗ – 460 лв./, с оглед изложеното, настоящият състав на СГС
намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищеца В.Я. за
неимуществените вреди, причинени от смъртта на баща му, при установените
релевантни обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 90 000
лева. Съдът намира
този размер за адекватен и обоснован с
оглед претърпените от ищеца болки и страдания и отговарящ на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
По възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД:
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага
разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия
да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е.
последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д.
№ 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В конкретния
случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за
съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като освен, че е предприел
пресичане на забранен сигнал на светофарната уредба, той е навлязъл в рамките
на пътното платно внезапно, без да се огледа, без да съобрази конкретната пътна
обстановка (четирилентово платно за движение, натоварен трафик и т.н.). както и
приближаващите моторни превозни средства и конкретно л.а. „Хюндай ИЗО“ с per. №
****, и по този начин е нарушил чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по
пътищата. От приетата по делото САТЕ с
вещо лице инж. Д. се установи, че една двете причините за настъпване на
процесното ПТП са действията на пешеходеца предприел пресичане на платното за движение
при червен за него сигнал на светофара.
Предвид изложеното са налице предпоставките на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на
съпричиняване от страна на пострадалото лице, съдът възприема да е 50 %.
При отчитане на приетата степен на съпричиняване от 50
% като причинен принос на пострадалия Г.Я., обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде редуцирано на 45 000 лева.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид
доказаността на главната претенция, основателен е акцесорния иск с правно
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от 24.01.2019г., доколкото всички относими
документи по щета №1001710010299ЗН са
представени на ответника застраховател на 23.01.2019г.
По
разноските:
При този изход
на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е частично освободен от заплащане на
д.т., съгл. определение пот 19.05.2021г.
постановено по чл. 83, ал.2 ГПК /л.42 от делото/. С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал.2 от
ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на пълномощника адв. В.О.
за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2
от ЗА, възнаграждение в размер на 1 493.10 лв. с ДДС. На основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, на ищеца се следват 101.25 лв. разноски съобразно уважената част
от иска, като общо сторените разноски са в размер на 450 лв., съгласно представяния
на л. 233 от делото списък по чл. 80 ГПК.
В полза на ответника, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 348.75 лева, съразмерно отхвърлената част на
иска, както и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като общо сторените
разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК, са в размер на 450 лв. – 400
лв. депозити САТЕ, 40 лв. депозит за свидетел и 10 лева – 2 броя съдебни
удостоверения.
На основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, поради частичното освобождаване на ищеца от държавна такса по делото, ответника
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1400
лв., както и сумата от 90 лева, представляваща
част от съдебно – деловодни разноски платени от бюджета на съда за уважената
част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „А." АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.Г.Я., ЕГН **********, чрез адв.
В.О., със съдебен адрес:***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди/ лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на баща му Г.С.Я. в резултат от ПТП, настъпило на 29.07.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.01.2019г. до окончателното
изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 432, ал.1 от КЗ за разликата от присъдения до 90 000лв, поради съпричиняване, а за разликата до предявения размер от 200 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „А." АД, ЕИК ****, да заплати на В.Г.Я., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 101.25
лв. разноски пред СГС съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА
ЗД „А." АД, ЕИК **** да заплати
на адв. В.О. – САК на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. сумата от 1493.10 лв.
ОСЪЖДА В.Г.Я., ЕГН **********, чрез адв. В.О., със съдебен адрес:***, да заплати на ЗД „А." АД, ЕИК **** разноски по делото в размер на 348.75 лв., на основание чл.78, ал.3 и
ал.6 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, както и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД „А."
АД, ЕИК ****
да
заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата 1400 лв. – държавна такса, дължима по
уважените срещу ответника искове, както и сумата от 90 лв. представляваща съдебно – деловодни разноски, съобразно
уважените искове.
Присъдените на ищците суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка ***.32
от делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: