Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260040
гр. Сс, 31 март 2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на първи март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря А. А. като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 1528 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 108 от ЗС.
Ищцата Л.М.В.
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, офис 7- адв. В.Ф. моли съда да
признае за установено по отношение на ответника, че тя е собственик на имот с идентификатор
00895.501.48, намиращ се в с. А., обл. Сс, ул. Л. № …. с площ от 1308 кв.м.,
ведно с построените в имота сгради, подробно описани в исковата молба и да
осъди ответницата да й предаде владението върху имота. Претендират разноските
си по делото.
Твърди, че е
придобила правото на собственост върху имота по силата на осъществявано от нея
давностно владение, за което се е снабдила с констативен нотариален акт за
собственост. Въпреки това, когато посетила имота си, установила, че ответницата
се е нанесла в него с твърденията, че е нейна собственост. В първото по делото
заседание ищцата е заявила като основание на правото си на собственост –
наследяване.
Ответницата М.У.А. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния
си представител адв. В.В. – САК е подала писмен отговор, в които изразява
становище, с което оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че имотът, за
който ищцата се легитимира като собственик по силата на констативен нотариален
акт е собственост на ответницата, която го е придобила по силата на
осъществявано от нея давностно владение – лично от 2001 година. Твърди, че
преди това, от момента, в който е сключила брак със съпруга си П. Т. Т. тя и
семейството й са живели непрекъснато в имота, никога не са го напускали и
никога, никой не е предявявал претенции по отношение на този имот. Прави възражение за изтекла в нейна
полза придобивна давност, като се позовава на осъществявано непрекъснато
владение върху имота за период от 33 години.
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства, доводите и становището на страните, прие
за установено следното:
При
предявяване на исковата претенция ищцата е легитимирала правото си на
собственост върху процесния имот с констативен нотариален акт № 124 / 27. 08. 2018 г., том 3, рег. № 5538, нот.д.
№ 534 / 2018 г. на нотариус Никола Николов с рег. № 704 на НК. Впоследствие, ищцата е въвела като основание
за правото си на собственост – наследство, останало от Е. М. И.. Представени са
и два нотариални акта - № 118 , т. II, н.д. № 1048 / 1984 г. и № ….122,
т. III, н.д. №
1049 / 1984 г. по описа на СРС, от които е видно, че една от дъщерите на общия
наследодател – Ф. Е. С. и нейните дъщери Н. К. З.и Е.К. И. са се сдобили с
титул за собственост по отношение на общо 1 / 2 д.ч. от имот с пл. № …, кв….,
парцел …с уригулирана площ от 1262 кв.м. Съгласно удостоверение за идентичност
на обект в кадастъра изх. № 25-152731 / 27. 06. 2019 г. на АГКК, процесният
имот е идентичен с ПИ № 48, парцели V и ..….в кв. … за 1.307 дка и идентичен с имота
придобит от Ф. Е. С., Н. К. З. и Е.К. И. за останалият 0.001дка. Дори и да се
приеме за основателно твърдението на ищцата, че притежава права на собственик
по отношение на процесния имот по силата на наследственото правоотношение с
дядо си Е. М. И., то такова право притежават и С. Е. / за която няма данни да е
починала/ и И. П. Т. – видно от представеното удостоверение за наследници изх.
№ 312 / 24. 06. 2019 г., издадено от Кметство с. А.. Това обстоятелство не
препятства правото на иск от страна на ищцата но само по отношение на
притежаваните от нея права. За пълна защита на правата на ищцата, съдът приема,
че същата притежава наследствени права на собственост по отношение на процесния
имот, което обстоятелство и не е спорно между страните, но следва да бъде
разгледано и основанието, което ищцата първоначално е заявила – придобиване на
имота въз основа на осъществявано давностно владение.
Следва да се
има предвид, че по отношение на индивидуализацията на недвижимия имот,
включително и по отношение на неговия административен адрес няма спор между страните.
Тъй като
ответната страна също се защитава спрямо претенцията на ищцата с възражение за
придобиване на имота по давност, съдът следва да разгледа възникването на
правото на собственост на оригинерно основание.
На първо
място следва да се има предвид, че при спор за собственост, когато и двете
насрещни страни претендират да са собственици, като една от тях се легитимира с
констативен нотариален акт, при
разрешаването на правния спор следва да се вземат предвид задължителните
разяснения, дадени с ТР № 11/ 2012 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно тълкувателното
решение, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК,
относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи
за факти. При оспорване на признато с акта право на собственост тежестта на
доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В мотивите към
тълкувателно решение се дава разяснение за същността на легитимиращото действие
на констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост, а
именно, че правният извод на нотариуса е верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. За оборването на обвързващата доказателствена сила на
нотариалния акт досежно удостовереното право на собственост е необходимо пълно
обратно доказване, проведено от оспорващата констатациите на нотариуса страна.
Давностното владение като придобивен способ е правен въпрос, разрешаван в
правната теория и в константната съдебна практика, в т. ч. и задължителна
такава, като относима към настоящия спор е разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от
ЗС, предвиждаща „Правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години”. В чл. 68 от ЗС
владението се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за
придобиване на имот по давност, владението следва да бъде постоянно,
непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от
собственика/ и спокойно /според теорията означава то да не е установено с
насилие, както и да не е поддържано с насилие/. По въпроса за елементите на
фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС и
по-конкретно дали се включва в тях и изискването невладеещия собственик да е
уведомен за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да му е
противопоставено, в съдебната практика /напр. Р 262 от 29.11.11 год. по гр. д.
№ 342/11 ІІ г.о./ е прието, че такова изискване съществува, но само в
хипотезата на съсобственост – когато съсобственикът твърди да е придобил по
давност идеалните части на останалите съсобственици, то е необходимо да
демонстрира това свое намерение по отношение на тях, за да бъдат отблъснати
претенциите му. Когато обаче се касае за владение върху чужд имот, при липса на
заявени претенции от трети лица, упражняващият фактическата власт върху имота
като свой няма и по отношение на кой да демонстрира това свое намерение да свои
имота за себе. В този смисъл, при липса на действия, целящи отблъскването на
установеното владение и при липса на заявени претенции за имота, фактът, че
владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа,
следва да се възприеме като действия по смисъла начл. 68, ал. 1 от
ЗС. Според презумпцията на чл. 69 от ЗС се предполага, че упражняващият
фактическата власт държи вещта за себе си, т. е. притежава качеството на
владелец и то от момента на установяване на тази фактическа власт /пр. Р 144 от
2.12.14 год. по гр. д. № 1650/14 год. ІІ г. о./. С оглед на това е ирелевантно
дали владелецът съзнава, че имотът е чужд, стига да е установено наличието на
елементите на фактическия състав на владението, съгласно чл. 68 от ЗС и
приложението на презумцията по чл. 69 от ЗС.
В настоящото
производство е установено по несъмнен начин, че от 01. 02. 2001 г. / смъртта на
П. Т. Т. /, процесния имот се владее от ответницата М.У.А.. Ответницата е
заявила и демонстрирала пред обществото правото си на собственост, предприела е
действия по осъществяване на ремонтни дейности в собствен имот, като освен това
не е допуснала ищцата в имота си, дори напротив – отблъснала е опита й за
достъп до този имот. Заявеното и демонстрирано право на собственост се
установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели Т., С., С. и П.,
които са категорични, че ответницата владее имота за себе си и демонстрира
правото си на собственост, което не е било подлагано на съмнение от никой от
тях и е било явно. Част от свидетелите твърдят, че не са виждали и не познават
ищцата. Отделно от това, съдът преценява и показанията на свидетелите,
участвали в нотариалното производство по издаване на констативния нотариален
акт - Д. и К., които в съдебно заседание
отричан твърденията си, изложени пред нотариуса и заявяват, че единствено
ответницата владее и ползва имота като свой. Редно е да се коментират и
показанията на другата група свидетели, ангажирани от страна на ищцата, като
една от тях е участвала и в нотариалното производство. Съдът намира показанията
на тези свидетели за неубедителни, тъй като касаят факти, споделени от самата
ищца или такива, които не могат да обосноват осъществяване на давностно
владение по отношение на имота – свидетелите Е., Д. и Т. знаят за откъслечни и
редки посещения в населеното място, но дори не са сигурни относно
осъществяването на посечения в процесния имот. Свидетелките Топузова и Е. са
идвали с ищцата 2 – 3 пъти, но показанията им също отчитат невъзможност за
достъп до имота.
Горната фактическа обстановка обосновава извод за осъществяване на
елементите на фактическия състав на оригинерното придобивно основание по чл.
79, ал. 1, във вр. с чл. 68 от ЗС в полза на ответницата М.У.А. – налице е
непрекъсната негова фактическа власт върху спорния имот в продължение на
необходимия срок от 01. 02. 2001 г. до предявяването на настоящия иск на 06.
11. 2018 год. и намерението й да го държи като свой, обективирано в
осъществяваните фактически действия по поддръжката и стопанисването му и при
липсата на доказателства да го държи за друг. При установените факти за
наличието на упражняване на фактическа власт и намерение за своене в
предвидения от закона срок, правопрекратяващото възражение на ответницата е
основателно – притежаваното право на собственост на ищцата е изгубено поради
придобиването му от ответницата, съгласно чл. 99 от ЗС. Ищцата не е
предприела защита на правото си на собственост върху процесния имот по
съответния ред с оглед прекъсване на давностното владение и е загубила правото
си на собственост по отношение на него.
Съобразявайки
всичко изложено, съдът намира, че претенцията на ищцата е неоснователна и недоказана и следва да бъде
отхвърлена.
Предвид
изхода от процеса и на основание, чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се уважи
искането на ответницата за присъждане направените по делото разноски, които в
производството пред тази инстанция са в размер на 845.00 лева – заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева и 45 лв. – разноски за
призоваване на свидетели. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно – съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1 / 09. 07.
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по искове с
правно основание чл. 108 от ЗС, минималният размер на възнаграждението е 600.00
лева, а съгласно чл.7, ал. 9 от същата наредба при защита по дело с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
100 лв., като в случая са представени доказателства за заплатени разноски за
две заседания, независимо, че са проведени повече.
Мотивиран от
тези съображения, Силистренският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН иска с
правно основание чл.108 от ЗС, предявен от Л.М.В. с ЕГН **********,*** да се
признае за установено по отношение на М.У.А. с ЕГН **********, че Л.М.В. е
собственик на недвижим имот с идентификатор ……………….., намиращ се в с. А., обл. Сс,
ул. Л. № …. с площ от 1308 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниска застрояване, ведно с
построените в имота сграда с идентификатор 00895.501.48.1 със застроена площ 54
кв.м., на един етаж, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна и сграда с
идентификатор 00895.501.48.2 със
застроена площ 40 кв.м., на един етаж, с предназначение – селскостопанска
сграда и да осъди М.У.А. с ЕГН ********** да предаде владението на описания
имот.
ОСЪЖДА Л.М.В. с ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на М.У.А. с ЕГН **********
сумата от 845.00 / осемстотин
четиридесет и пет / лева - разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Сс, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: