Решение по дело №1145/2011 на Окръжен съд - Бургас

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер………                      Година 2010,21.12.                               Град Бургас

 

                                              

В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                           

 

Бургаски окръжен съд                                                            граждански състав

На   двадесет и втори ноември                     Година две хиляди и единадесета

В  публично  заседание в следния състав:

                                                    

                                        Председател:    Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                                  Членове:                                                          

                             Съдебни заседатели:    

 

Секретар Цветанка Арнаудова

Прокурор

като             разгледа               докладваното                от                      съдията

гражданско дело номер          1145       по описа за           2011             година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата Д.Х.Е., ЕГН **********,*** със съдебен адресат и пълномощник адв.Е.Б.,*** е предявила  обективно съединени искове  против П.Т.К., ЕГН **********,***, за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 250000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от  нея болки и страдания от увреждането, извършено от ответницата и представляващо виновно причиняване на смъртта на единствения й син, при  предизвикано от нея пътно-транспортно произшествие на 14.10.2007 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, начиная от момента на извършване на деянието, до окончателното изплащане на обезщетението, както и разноски по делото. Твърди, че на 14.10.2007 г. около 23,30 часа в гр.Бургас, при управление на лек автомобил, ответницата е предизвикала пътно-транспортно произшествие, при което е загинал синът  й З.Г. Заявява, че за това деяние е налице влязъл в сила съдебен акт по приключило  наказателно  производство, с което то е признато за престъпление, като от смъртта на сина си е претърпяла стрес, голяма мъка и страдания. Представя и ангажира доказателства.

Предявените  искове са  с правни основания в чл.45 и чл.86 от ЗЗД.

Ответницата П.Т.К., чрез пълномощника си адв.И.С.,***, оспорва основателността на предявените срещу нея искове. Твърди, че размера на търсеното обезщетение е силно завишен, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия. Заявява, че за управлявания от нея автомобил, към датата на произшествието, е имала сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” със ЗАД „Виктория”. Направила е искане за привличане на застрахователя в качеството на трето лице помагач.

Третото лице помагач на ответницата ЗАД „Виктория”, ЕИК*** със седалище гр.София, район „Оборище” и адрес на управление ул.”Екзарх Йосиф” 65 заявява, че не оспорва валидността на застрахователния договор, но сочи че е налице несъответствие между автомобила, посочен в застрахователната полица и този, описан в споразумението за прекратяване на наказателното производство. Счита търсения размер за обезщетение за силно завишен, позовава се и на съпричиняване на вредоносния резултат от самия загинал. Представя и ангажира  доказателства.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 Не се спори между страните по делото, а това се установява и от събраните писмени доказателства, че на 30.05.2008 год. по НОХД № 151 по описа за 2008 г. на Бургаския окръжен съд  в съдебно заседание е одобрено постигнато споразумение, по силата на което ответницата П.К. в качеството на обвиняема се е признала за виновна в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 предл.3 буква „б” във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.5 ал.2 т.1, чл.21 ал.1, чл.123 ал.2 б.”а” и „б” от ЗДвП,и по-точно  в това, че на 14.10.2007 г. около 23.30 часа в гр.Бургас по ул.”Тодор Грудов” до Дом № 46 при управление на МПС, л.а.”*” с рег.№ ***, нарушила правилата за движение, визирани в чл.5 ал.2 т.1, чл.21 ал.1, чл.123 ал.2 буква ”а” и „б” от ЗДвП и поради движение със скорост от 80 км/ч допуснала ПТП с пресичащия от дясно на ляво на посоката на движение на МПС пешеходец З.Д.Г., като му причинила черепно-мозъчна травма със счупване на черепа вляво и черепната основа, коремна травма с разкъсване на слезката, пукнатина на черния дроб, довели до настъпване на смърт, като след деянието е избягала от местопроизшествието.

Не се спори, а това е видно от всички събрани доказателства, че загиналият З.Г. е бил син на ищцата Д.Е. и в момента на произшествието е бил на възраст 19 навършени години.

Видно от всички събрани доказателства, ищцата е разведена, като към датата на пътно-транспортното произшествие е живяла в едно домакинство и се е грижела  и за трите си деца – И. Г., родена на *** г., Д. Г., родена на *** г. и починалия З.Г., независимо че две от тях са навършили пълнолетие. Видно от книжата по делото на 22.08.2006 год. е починал и бившият й съпруг, който е и техен баща. От събраната по делото като доказателство епикриза  от  хоспитализацията й  през периода 07.07.2008 год. до 08.08.2008 год. в Областен диспансер за психични заболявания със стационар  „Проф.Д-*** ЕООД, е видно, че тя страда от смесено тревожно-депресивно разстройство. Видно от горния медицински документ това психично заболяване датира отдавна, като при наличие на по-сериозни проблеми от лично естество ставала напрегната, тъжна, така се чувствала по време на развода си, обикновено се справяла без медикаменти, състоянието й се влошило и през миналата 2007 год., когато синът й починал при претърпяно ПТП, но приемала само леки лекарства. Хоспитализацията е  осъществена по повод гневно депресивни оплаквания и е проведено лечение в дневния стационар в посочения период.

От извършената по делото съдебна автотехническа експертиза, която съдът изцяло възприема, тъй като съответства на целия събран по делото доказателствен материал и не бе оспорена от страните по делото, безспорно се установява механизма на пътно-транспортното произшествие. Видно от експертното заключение, в този механизъм не се включва поведението на пострадалия. Основните причини за произшествието са били несъобразената с изискванията на закона скорост на движение на автомобила, управляван от ответницата П.К. и несвоевременното  й реагиране като негов водач. Безспорно от изслушването на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че ако не е била налице която и да е от двете причини, произшествието не би се случило. Поведението на загиналия пешеходец в конкретния случай с оглед на обективните данни ,снети на местопроизшествието, и преценени от вещото лице  в изготвеното от него заключение е ирелевантно и не е част от механизма му.

От събраните по делото доказателства се установява, че за датата на пътно-транспортното произшествие е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” с привлеченото трето лице помагач-застрахователно дружество. Налице е обаче несъответствие в една от цифрите на регистрационния номер на автомобила, с който произшествието е станало в одобреното от съда споразумение в наказателното производство, с всички останали доказателства по делото.

От събраните гласни доказателства се установява, че до датата на произшествието ищцата, нейната майка  и  трите й  деца са живели в едно домакинство. Отношенията със З.-единственият мъж сред четири жени са били много добри. Семейството е било сплотено, царяла е взаимна обич и подкрепа между членовете от три различни поколения. З., въпреки младостта си, е проявявал загрижеността и чувството за отговорност, характерни за зрял човек, подпомагал  е  майка си в грижите за домакинството и в издръжката на семейството, работил е, дори и преди да навърши пълнолетие и получените средства е влагал в семейството. Внезапната му смърт е разтърсила дълбоко ищцата-негова майка, тя е загубила опора в живота, грижовен и любящ син, чувствала се е съсипана. Психичното й заболяване е учестило проявите си, кризите са започнали да се проявяват през по-кратки интервали от време, при това не само по конкретни скръбни поводи, а и във връзка с различни други събития,които я връщат към спомена за преживяната трагедия-абитуриентски бал на племенник/видно от данните в епикризата/,случайно преминаване с превозно средство покрай мястото на катастрофата. Това състояние продължава и до настоящия момент, въпреки че от м.октомври 2007 год. и до сега е изминал дълъг период от време.

При установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Безспорно е, че по отношение на ищцата Д.Х.Е. са налице предпоставките по чл.45 за ангажиране на отговорността на ответницата П.К. за неимуществени вреди от непозволено увреждане. По отношение на тази отговорност е налице и влязло в сила споразумение по наказателно дело, което съобразно разпоредбите на НПК има силата на влязла в сила присъда, а следователно на основание чл.300 от ГПК е задължително за настоящия съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тази отговорност е и предмет на застраховката „Гражданска отговорност” , сключена между ответницата К. и третото лице помагач, поради което произшествието - квалифицирано в наказателния процес като престъпление, е и  застрахователно събитие по смисъла на Кодекса на застраховането и е  елемент от фактическия състав на правото да се търси застрахователно обезщетение. Без значение в настоящия случай е обстоятелството, че е допусната грешка при изписването на регистрационния номер на автомобила, с който произшествието се е случило, тъй като безспорно от всички доказателства по делото, включително и тези събрани в наказателното производство се констатира, че въпреки разминаването в една от цифрите на регистрационни номер в споразумението и в останалия доказателствен материал, се касае за един и същ автомобил,а и несъответствието е допуснато само в  текста на споразумението. При това положение с посоченото по-горе споразумение са установени три от петте предпоставки на отговорността за непозволено увреждане-деецът е ответницата, вината й за увреждането и противоправността му, произтичаща от квалификацията му като престъпление. От събраните по делото доказателства не се установява съпричиняване от страна на загиналия на вредоносния резултат. Безспорно е установено, че в механизма на произшествието поведението на З.Г. е ирелевантно. Единствените технически причини, довели до фаталния край на пешеходеца-син на ищцата, са свързани с поведението на ответницата П.К.. При това положение възраженията на ответната страна и третото лице помагач за съпричиняване се явяват неоснователни и не следва да се вземат предвид. От събраните гласни доказателства се констатира, че ищцата е претърпяла тежки  душевни болки и страдания от загубата на единствения си си. Тези болки и страдания са в причинна връзка с поведението на ответницата, тъй като именно тя виновно е предизвикала пътно-транспортното произшествие с фатални последици.

С оглед установения по-горе интензитет на  търпените  болки и страдания, тяхната продължителност във времето-четири календарни години,  момента на настъпването им и при съобразяване на съдебната практика за определяните размерите  на обезщетения в подобни случаи, съдът намира, че по справедливост за овъзмездяване на неимуществените вреди  на ищцата следва да се присъди сумата от 85000 лева. При това положение предявения иск следва да се уважи в този размер, като върху тази сума се присъдят и обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва, начиная от датата на произшествието до окончателното й изплащане. Съдът намира, че претенцията  за присъждане на обезщетение в по-голям размер е неоснователна тъй като той няма да съответства на  степента на увреждането ,а следователно и на  критерия за справедливост,залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

С оглед на приетото по-горе, съдът намира, че следва да се определи и размера на разноските  в тежест на ответната страна, а именно: 1705,10 лв., съобразно уважената част от иска и съгласно приложения списък на  разноски-лист  60  от делото.

По изложените съображения и на основание  чл.45 и чл.86 от ЗЗД, съдът

Р   Е   Ш   И:

        

ОСЪЖДА П.Т.К., ЕГН **********,***, при участие в качеството на трето лице помагач на ЗАД „Виктория”, ЕИК ***, със седалище гр.София, ул.”Екзарх Йосиф” № 65 да заплати на Д.Х.Е., ЕГН **********,*** със съдебен адресат и пълномощник адв.Е.Б.,*** сумата от 85000 лв./осемдесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от  нея неимуществени вреди- болки и страдания, от смъртта на нейния син-З.Г., загинал при ПТП на 14.10.2007 г., причинено от ответницата, ведно с обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва, начиная от 14.10.2007 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на  1705,10 лв. съобразно уважената част от иска,  като  претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-голям от уважения  размер до претендирания  такъв ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА П.Т.К., ЕГН **********,*** да заплати на държавата такса за водене на производството по настоящото дело в размер на 3400 лв., съобразно уважената част от иска по сметка на Бургаски окръжен съд, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от връчване на преписи от него на страните.

 

                                              

СЪДИЯ: