Р Е Ш Е Н И Е
№ 677
гр. Б., 10.05.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Б., осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на петнадесети април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: М. Николова
при секретар Г.
С., като разгледа докладваното от съдия Николова административно дело № 510/2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за
устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.В.С. и С.З.С.,
с адрес: ***, к-с „Б.М.“, бл.145, ет.1, чрез адв. С.С. срещу Заповед №
343/02.02.2021 год., издадена от инж.Ч.К., на длъжност зам.-кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б., с която им е
наредено да премахнат собствения си незаконен строеж: „Навес”, покриващ
прилежащата тераса към самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.621.269.1.6, с адрес: гр.Б., ж.к. „Братя Миладинови" бл.145, ет.1,
ап.6.
В жалбата се излагат възражения за незаконосъобразност
на заповедта и се иска нейната отмяна, поради не установяване вярно на всички
факти, имащи значение за правилното разрешаване на случая, неправилно приложение
на материалния закон и не спазване на изискването за форма. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно
призовани, се представляват от адв. С.С., който поддържа подадената жалба и иска от съда да прогласи нищожност на
оспорената заповед, алтернативно да я отмени. Моли за
присъждане на разноски, съгласно представен списък.
Ответникът - Заместник-кмет по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Б., редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт Б., която оспорва жалбата и моли за оставянето
й без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки.
Административен съд - Б., осемнадесети състав, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, от фактическа страна намира следното:
На 12.10.2020 год. Началник Отдел „Устройствено
планиране и архитектура” при Община Б. изпратил писмо до жалбоподателите П.В.С. и
С.З.С., с което ги уведомил, че на осн. чл.26, ал.1 от АПК във връзка с
постъпила в Община Б. жалба относно изградено метално съоръжение,
представляващо навес – покрив на тераса към самостоятелен обект с идентификатор
07079.621.269.1.6 по КК на гр. Б., е извършена проверка и е започнато
административно производство по чл.225а от ЗУТ за премахване на строеж,
незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Писмото е получено от жалбоподателя П.В.С.
на 03.11.2020год. и от жалбоподателя С.З.С. на 02.11.2020 год., видно от приложените по делото известия за доставяне.
На 06.11.2020 год. П.В.С. и С.З.С. депозирали своите възражения, в които посочили, че
изграденото съоръжение изпълнява ролята на слънцезащитна конструкция и попада в
хипотезата на чл.93, ал.1 от Наредба №7/2003 год. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
На 10.11.2020 год. служители при Община Б. съставили
Констативен акт № „З”-30/10.11.2020 г. за извършена от
тях проверка на строеж „Навес”, покриващ прилежащата тераса към
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.269.1.6, с адрес: гр.Б.,
ж.к. „Братя Миладинови" бл.145, ет.1, ап.6. Строежът е определен като VI-та категория, съгласно чл.137, ал.1, т.6 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003 г.
на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Отразено е, че възложител и извършител на строежа са
жалбоподателите П.В.С.
и С.З.С., като строежът е изпълнен без издадено разрешение, като няма данни за
строителен надзор, няма одобрено конструктивно становище, в т.ч. съгласувани и одобрени части на проекта, няма протокол за откриване
на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво и няма заповедна
книга.
Според описанието в констативния акт, строежът е
изпълнен като върху
прилежащата тераса на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.621.269.1.6 по КК на гр.Б. е изграден навес с приблизителни размери 20.00м/1.50м.,
изпълнен с метални профили, захванати за фасадата на сградата, покрит с
поликарбонатни листове и подпрян с 8бр. матални профила, захванати за
съществуващ парапет. Посочено е, че навеса покрива прилежащата тераса на
самостоятелния обект.
Проверяващите са установили нарушения, изразяващи се в
това, че строежът е изпълнен без издадено разрешение за строеж - нарушение по
чл.148, ал.1 от ЗУТ във р. чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ.
Констативният акт е получен от жалбоподателя П.В.С.
на 23.11.2020год. и от жалбоподателя С.З.С. на 30.11.2020 год., видно от приложените по делото известия за доставяне.
В указания 7-дневен срок, П.В.С. и С.З.С. са депозирали своите възражения срещу Констативния
акт, в които изрично е посочено, че изграденото съоръжение изпълнява ролята на
слънцезащитна конструкция и попада в хипотезата на чл.93, ал.1 от Наредба
№7/2003 год. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони.
Въз основа на документите в преписката по съставения
констативният акт, заместник-кметът по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Б. е издал процесната Заповед № 343/02.02.2021 год. В мотивите на същата е възпроизведено
съдържанието на констативния акт, като е заявено, че с възраженията не се
внасят нови факти и обстоятелства от значение за производството. Посочено е, че
в конкретния случай при изграждането на навеса са засегнати общи части на
сградата – корниза и фасадата й и е налице строеж, съгласно §5, т.38 от ДР на
ЗУТ. Заключено е, че следователно в случая е налице извършено строителство със
засягане на общи части в сградата и без издадено разрешение за строеж, с което
е нарушен чл.148, ал.1 вр. чл.147, ал.1, т.2 от ЗУТ и възражението не следва да
бъде уважавано.
Със Заповедта е наредено на П.В.С. и С.З.С.
да премахнат собствения си незаконен строеж: „Навес”, покриващ прилежащата
тераса към самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.621.269.1.6, с
адрес: гр.Б., ж.к. „Братя Миладинови" бл.145, ет.1, ап.6.
В заповедта е определен 30 - дневен срок от влизане в
сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, като е
указано в същия срок незаконният строеж да бъде премахнат, а строителните
отпадъци да бъдат извозени на определено от Кмета на Община Б. място.
Указано е, че при неспазване на срока за доброволно
изпълнение по т. 2 от заповедта, ще се извърши принудително премахване на
незаконния строеж от Община Б. за сметка на собствениците на строежа: П.В.С. и
С.З.С..
Заповедта е получена от П.В.С. и С.З.С. на 08.02.2021 год., а жалбата от тях, адресирана до
Административен съд - Б., чрез Община Б. е депозирана на 19.02.2021 год.
По делото е изготвена съдебно – техническа експертиза
от вещото лице инж. С.Ж.И., от
заключението на която се установява, че „процесният навес” представлява метална
рамка от кух метален профил 25/25мм и покритие от поликарбонат, захванат към
външната стена на жилището с крепежни елементи - фишери и укрепен с 9 броя
конзолни метални пръти, монтирани на същата външна стена. При замерването на
място са установи размерите на обекта „навес“: в план - дължина - 20,80м,
широчина - 1,40м и височини H1 = 2,25 m. и Н2=
2,40 м., покриващ
северен и западен балкон на I-ри
жилищен етаж, разположен над партера на сградата с идентификатор 07079.621.269.1.6.
Вещото лице е заключило, че предвид тълковното значение за тента и материалите,
от които е изпълнен, процесният обект „Навес” е леко слънцезащитно устройство
на балкон, като за поставяне на слънцезащитна тента /метални профили и поликарбонат/
към балкон, захваната на фасадата на съществуващата законно построена сграда,
не се изисква разрешение за строеж, съгласно нормата на чл.93 от Наредба №7 от
22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони.
При
така установените факти се налагат следните правни изводи:
Жалбоподателите П.В.С. и С.З.С. са адресати на оспорената заповед, правата им са пряко и
непосредствено засегнати от нея, поради което за тях е налице правен интерес от
оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал.4
от ЗУТ, тъй като заповедта им е връчена на 08.02.2021 год., а жалбата от тях,
адресирана до Административен съд - Б., чрез Община Б. е депозирана на
19.02.2021 год. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория,
които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях.
Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на
правомощията му, предвид представената Заповед № 3379/08.11.2019 година (л.7-9),
при спазване на процесуалния ред, предвиден с разпоредбата на чл.225а от ЗУТ, в
изискуемата от закона писмена форма, като при издаването й не се установи да е
допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила.
Заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служителите по
чл.223, ал.2 от ЗУТ, като актът е връчен на заинтересованите лица, които са
подали възражения в предвидения 7-дневен срок.
Материалноправните предпоставки за издаване на заповед
за премахване на незаконен строеж са установени в нормата на чл.225 от ЗУТ, с оглед
препращащата норма на чл.225а, ал.1 от същия закон. Съгласно чл.225, ал.2, т.2
от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Според нормата
на чл.148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон.
Съгласно §5, т.38 от ДР на ЗУТ - Строежи са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Позоваване
на нормата на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ означава, че административният орган
възприема процесния „навес” като строеж, шеста категория - строежи по чл.54, ал.1 и 4
/временни строежи/ и чл.147 – строежи,
изброени от т.1 до т.17 вкл.
В цитирания в заповедта чл.12 от Наредба №1/30.07.2003
г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, също е посочено, че строежи от шеста категория са строежите по чл.54, ал.1 и 4 и чл.147 от ЗУТ.
Съгласно чл.54, ал.1 от ЗУТ „Временни
строежи могат да се правят и за нужди, свързани с организация и механизация на
строителството, с разрешение на органа, който издава разрешението за строеж.
Временните строежи се премахват при завършване на строителството. Ако
възложителят не изпълни това, строежът не се въвежда в експлоатация.
Чл.54, ал.4 от ЗУТ гласи: „Временни
строежи се разрешават и за нужди, свързани с осъществяване на мероприятия по
възстановяване и рекултивация на нарушени територии, от органа, който е издал
разрешението за строеж.”
В
чл.147, ал.1 са изброени следните строежи: т.1 - постройките на допълващото
застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство,
обществено обслужване или търговия и постройките по чл.151, ал.1; т.2 - монтаж на инсталации, съоръжения
и уредби, с изключение на съоръженията с повишена степен на опасност, подлежащи
на технически надзор от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически
надзор"; т.3 - реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради,
разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно
застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на
височината и предназначението на подпокривното пространство; т.4 - басейни с
обем до 100 куб. м в оградени поземлени имоти; т.5 - подпорни стени с височина
от 1,20 м до 2 м над нивото на прилежащия в основата им терен, когато не са
елемент на транспортни обекти; т. 6 - строежите по чл. 50, т.1 и т. 2, буква "в"; т.7 - плътни
огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната част от 0,60 м до
2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9; т.10 - строежите по чл.55; т.14 - монтаж
на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или
енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1
МW включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т.ч.
върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти;
т.15 - изграждане на физическа инфраструктура за разполагане на кабелни
електронни съобщителни мрежи в сгради, в т.ч. в режим на съсобственост или
етажна собственост; т.16 - изграждане на физическа инфраструктура за
разполагане на кабелни електронни съобщителни мрежи от регулационната линия на
имота, в който се изгражда, до входната точка на мрежата в сградата; т.17 - оранжерии
с площ от 200 кв. м до 1000 кв. м включително, без съпътстващи производствени
инсталации и без помощни (обслужващи) сгради и постройки.
В заповедта не е посочено кой от гореизброените видове
представлява процесния обект, но от анализа на неговите характеристики и
предназначение, в т.ч. и от описанието му в констативния акт, представен по
делото не може да се направи извода, че същият представлява съоръжение от вида
на изброените в чл.54, ал.1, чл.54, ал.4 или чл.147 от ЗУТ.
В този смисъл е и заключението на изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза, в която вещото лице сочи, че процесният
обект „Навес” е леко слънцезащитно устройство на балкон.
Заключението
е оспорено от ответника по делото само в частта му, „в която строежът е
характеризиран като тента”, но не и в констативната част. Съдът възприема
посоченото заключение като обективно, вярно и безпристрастно и цени фактите,
изложени в него, поради което достига до извода, че процесния „навес” не
представлява строеж шеста категория - строежи по
чл.54, ал.1 и 4
и чл.147 от ЗУТ.
С оглед така установеното от вещото лице, съда приема за
основателни възраженията в жалбата относно приложимостта на чл.93, ал.1 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Съгласно
посочената норма, не се считат за издатини по смисъла на тази наредба
и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на
прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и
покриви. В този смисъл и с оглед заключението на вещото лице и цитираната
правна регламентация следва, че за поставянето на леко слънцезащитно
устройство, каквото според вещото лице е процесното, не се изисква разрешение.
Всичко изложено до тук мотивира извод, че процесният обекта не представлява „строеж" по см. на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, поради което за него не е необходимо издаването на
разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти и същият не подлежи на
премахване на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, както необосновано и неправилно е приел
административният орган, издал заповедта.
Ето защо, възраженията изложени в жалбата се явяват основателни,
а заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна.
При този изход на делото и на основание разпоредбата
на чл.143, ал.1 от АПК, съдът намира искането на процесуалния представител на
жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски за основателно,
като такива следва да се присъдят в общ размер на 870 /осемстотин и седемдесет/
лева, от които 20 лева държавна такса, 400 лева адвокатско възнаграждение и 450
лева възнаграждение на вещото лице за изготвената експертиза.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд Б., XVIII-ти
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 343/02.02.2021 год., издадена
от инж.Ч.К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално
развитие“ на Община Б., с която е наредено на П.В.С. и С.З.С., с адрес: ***,
к-с „Б.М.“, бл.145, ет.1, да премахнат собствения си незаконен строеж: „Навес”,
покриващ прилежащата тераса към самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.621.269.1.6, с адрес: гр.Б., ж.к. „Братя Миладинови" бл.145, ет.1,
ап.6.
ОСЪЖДА Община Б. да
заплати на П.В.С.
и С.З.С., с адрес: ***, к-с „Б.М.“, бл.145, ет.1, направените по делото разноски в общ размер на 870 /осемстотин и
седемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: