Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …….
гр.В. Търново, 20.01.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, четвърти
състав, в публично заседание на 13.01.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при секретаря С.И.,
като разгледа докладваното АНД № 1309 по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от
Образувано е по жалба на И.Х.Х. с ЕГН **********,
против Наказателно постановление №16-1275-001249/25.05.2016 г. издадено от директор
Началник сектор ПП при ОДМВР В. Търново, с което за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП на основание чл. 174, ал.2, вр. чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 36 месеца и за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, представлява се от адв. В.Ф. - ВТАК. Поддържа жалбата и моли за отмяна
на обжалваното НП, алтернативно изменение размера на наложените наказания към
законоустановения минимум. Излага становище за нарушения на процедурата по
установяване на наличието на алкохол в кръвта на водача.
Въззиваемата страна, редовно призована,
не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди приобщените по
делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна
следното :
Административно
наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 173141 от 07.05.2016 г. с актосъставител Д.И.Г.
– мл. автоконтрольор в сектор ПП при
ОДМВР Велико Търново в присъствието на свидетеля Д.М.Д..
Актът е връчен на жалбоподателя. Срещу АУАН е постъпила жалба, имаща характер
на възражение.
Въз основа на АУАН е издадено
обжалваното НП.
В НП се приема за установено, че на 07.05.2016 г. около 01.05 ч. в гр. Велико
Търново, ул. "Сливница" до № 92 в посока крепостта Царевец
жалбоподателят управлява товарен автомобил БМВ Х6 с рег. № *, собственост на
ИЛИ-СТРОЙ 83 ЕООД гр. В. Търново под въздействието на алкохол. Водача е
изпробван за употреба на алкохол в 01.07 часа с техническо средство Дрегер
Алкотест7410+ с № ARSK-0263, който отчел 0,95 на хиляда алкохол в кръвта, чрез издишания въздух.
Жалбоподателят има дъх на алкохол и отказва да поясни какъв алкохол е
употребил. Издаден е талон за медицинско изследване с № 0357792 и водача е предупреден да не
управлява МПС. При проверката жалбоподателят не може да представи СУМПС и след
справка чрез ОДЧ на ОДМВР В. Търново се установило, че е неправоспособен. СУМПС е отнето на 03.12.2015 г. за управление
на МПС след употреба на алкохол. От направената справка в ИИС-АНД се
установило, че нарушението е в условията на повторност, съгласно Параграф 6,
т.33 от ДР на ЗДвП. Наказателно постановление № 15-1275-003094 на сектор ПП гр.
Велико Търново, връчено на 02.02.2016 г., обжалвано пред ВТРС. С решение № 125
от 16.03.2016 г. по АНД № 351/16, НП е изменено на шест месеца лишаване от
право да управлява МПС по чл.174, ал.1 от ЗДвП - от 03.12.2015 г. до 03.06.2016
г. Видно от цитираното решение жалбоподателят управлява МПС в условията на
повторност и в срока на лишаване, след като е лишен от това право по
административен ред.
При така описаната фактическа обстановка, наказващият
орган е налице нарушение по чл.150 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица,
в рамките на законоустановените срокове, не страдат от реквизитни недостатъци.
По отношение на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съдът счита, че са налице нарушения по процедурата
за установяване на алкохол в кръвта. Съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. В
настоящия казус е използвано техническо средство Дрегер Алкотест 7410+ с
фабричен № ARSK-0263. Същият е одобрено средство за измерване, преминал е периодична
последваща проверка за годност на дата 24.03.2016 г., т.е. по малко от шест
месеца преди процесното измерване. Замерването е вписано в съответния дневник
за отразяване на резултатите от използване на технически средства под № 158,
като е посочена датата - 07.05.2016 г., часът, на измерването - 01.07 ч.,
измерената стойност - 0,95 на хиляда, служителя извършел измерването, номера на
АУАН и подпис на служителя. Вписаното в дневника изцяло и напълно съответства
на установеното в АУАН и обжалваното НП.
Издаден бил талон за медицинско изследване № 0357792
в който е указано на жалбоподателя, че следва да се яви в спешно отделение до
02.00 часа. Талонът бил връчен на 07.05.2016 г. в 01.27 часа.
От събраните по делото гласни доказателства - разпитите на св. Г., св. Д., св. Т. и св. *, както и от приобщените писмени доказателства - докладни записки от 25.05.2016 г. и 07.05.2016 г. от св. Дочева и ст. инспектор Дочева - началник група Отчет на ПТП, АНД и ИАД в сектор ПП при ОДМВР Велико Търново, се установява, че жалбоподателят Х. се е явил в спешно отделение на МОБАЛ Велико Търново, като, част от свидетелите твърдят че това е станало преди изтичане срока, посочен в талона за медицинско изследване, а друга част, че не могат да посочат конкретен час. Жалбоподателят провел разговор със свидетеля доктор В.Т., с когото обсъждали състоянието на дъщерята на жалбоподателя, която била прегледана от д-р Т. около 21-21.30 ч. на 06.05.2016 г. по повод вирусна инфекция. Д-р Т. се поинтересувал от повода за посещение на Х. в болницата, след което го упътил към ЦСМП, където следвало да даде кръвна проба. Такава не му била взета, тъй като дежурният лекар заявил, че е просрочен вписаният в талона за медицинско изследване час - 2.00 ч. на 07.05.2016 г. Жалбоподателят не бил вписан в амбулаторният журнал на отделението.
Последното обстоятелство е в грубо нарушение
на чл.9 от Наредба № 30 от 27.06.2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. Следвало е лекарят или медицинският
специалист да спазят описаната в чл.8 -15 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. Следвало е да се удостовери самоличността
на жалбоподателя, същия да бъде вписан в амбулаторния журнал на лечебното
заведение, където да се впишат датата и часът на явяване, номерът и датата на
издаване на талона за медицинско изследване, часът на вземане на пробата кръв,
а след изпращането им в химическата лаборатория - и датата на изпращането.
Неизпълнението в цялост на процедурата по наредбата е довела до нарушаване на
правото на жалбоподателя за оспорване на установената с техническо средство концентрация
на алкохол в кръвта, до степен, че го е лишила от това му право. Нарушението е
съществено и неотстранимо по своя характер и води до незаконосъобразност на установяването на употреба на алкохол от
страна на жалбоподателя. Тези обстоятелства са били известни на наказващия орган,
видно от приложените по административната преписка докладни записки, цитирани
по-горе, но нарушенията на процедурата по Наредба № 30 от 27.06.2001 г. не са
били взети предвид. Това е довело до неправилна преценка на наказващия орган за
съставомерността на деянието по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и съответно до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление в тази му част.
Досежно нарушението по чл. 150 от ЗДвП съдът счита,
че не са налице нарушения по доказването. Правилно актосъставителят и наказващият
орган са установели фактическата обстановка и приложимият материален закон.
Деянието представлява нарушение по чл.150 от ЗДвП тъй като жалбоподателят е
управлявал посоченото в преписката МПС, след като е бил лишен от това право по съдебен
или административен ред.
Правилно
наказващият орган е определил санкционните разпоредби - чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът
счита обаче, че неправилно наказващият орган е индивидуализирал наложеното
наказание.
Наложените
наказание е в максималния предвиден в закона размер. В чл.27 ал.2 от ЗАНН законодателят
е предвидил, че административното наказание се индивидуализира съобразно
тежестта на нарушението, подбудите, останалите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. В НП липсват мотиви за определяне размера на
административните наказания. По същество липсва индивидуализация. Не следва да се допуска налагане на административни
наказания в максималния размер, предвиден в закона без излагане на каквито и да
е мотиви за това. Тежестта на доказване по всички въпроси в административно
наказателния процес, включително и относно индивидуализация на наказанието, е върху
наказващия орган и предвид липсата на доказателства в тази насока, санкционните
разпоредби следва да се тълкуват в полза на дееца.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
за нарушението по чл.150 от ЗДвП следва да се измени само в частта относно
размера на наложеното наказание, като същото се определи в предвидения от
законодателя минимум.
Предвид
изложените по-горе съображения съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно досежно наложеното за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП наказание, поради
което следва в тази му част да бъде отменено, а в частта относно наложеното за
нарушение по чл.150 от ЗДвП наказание изменено в частта относно размера на
наложеното наказание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №16-1275-001249/25.05.2016 г. издадено от директор Началник
сектор ПП при ОДМВР В. Търново, в частта му в която на И.Х.Х. с ЕГН **********
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 36
месеца като незаконосъобразно.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №16-1275-001249/25.05.2016
г. издадено от директор Началник сектор ПП при ОДМВР В. Търново, в частта му в
която на И.Х.Х. с ЕГН ********** за нарушение на на чл.150 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева, като на основание чл.177,
ал.1, т.1 от ЗДвП определя административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: