№ 67
гр. К. , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Стефан М. Стойков
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно
наказателно дело № 20201850200264 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Н. В. Г., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Г.М.“ № 27,
против Наказателно постановление № ОЗ 38 от 21.07.2020 г., издадено от Директор на РЗИ
С. област, с което на основание чл. 209а, ал. 1, пр. 1 от Закона за здравето й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП, като го счита за незаконосъобразно,
тъй като е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че е налице неизпълнение на задължение от страна на държавата и общините
по чл. 63, ал. 9 от ЗЗ, който определя, че средствата за осъществяване на мерките по същата
разпоредба – ал. 4 и ал. 7, се осигуряват от държавния и общинския бюджет. Твърди, че НП
е издадено в нарушение на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или
скриващо лицето, който не допуска носене на пеблични места на облекло, прикриващо
частично или изцяло лицето.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява лично. Представлява се от
упълномощен представител – адвокат Д.Ц., който поддържа жалбата и не ангажира
доказателства. Изтъква в допълнение, че актосъставителя няма право да работи на
територията на гр. К. съгласно вътрешни актове на въззиваемата страна.
Въззиваемата страна – РЗИ С. област не изпраща представител. В съпроводителното
писмо се иска потвърждаване на НП, като се оспорват аргументите в жалбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения срок, по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 21.07.2020 г., като е
връчено на 30.07.2020 г. – обратна разписка, в която е посочен номер на НП, а жалбата е
заведена в регистратура на въззиваемата страна на 08.08.2020 г., тоест в срок.
По същество е неоснователна.
Обжалваното НП е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № 1562 от 09.07.2020 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че при проверка
на 09.07.2020 г. на закрито обществено място, в обект за бързи кредити C.C. в гр. К. ул. „O.“
№ 3 жалбоподателя е без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал или други/.
В АУАН извършеното е квалифицирано като нарушение на чл. 64, ал. 4, вр. ал. 1 от
ЗЗ, вр. т. 4 от зап. № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването.
По идентичен начин, фактически и като правна квалификация е описано
нарушението и в обжалваното НП.
АУАН е съставен от А.Г. – държавен здравен инспектор при РЗС СО, в присъствие
на свидетелите З.К. и В.Й..
С обжалваното НП на жалбоподателя, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
В хода на проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни
доказателства, като съдът намира за установена фактическите обстоятелства, описани в
АУАН, който е съставен в надлежната форма, по надлежния ред, подписан е от лицата,
посочени в него, а препис от акта е предявен на жалбоподателя и е подписан от него без
възражения. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 09.07.2020 г., което е видно от
изричната разписка за това.
АУАН е съставен от оправомощено лице, в качеството му на държавен здравен
инспектор, на което по реда на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ е предоставено правомощие да съставя
АУАН за извършени нарушения или неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки. В тази насока е приложена заповед № 01-14 от 06.01.2020 г. на директора на РЗИ СО.
Тук следва да се отбележи, че съдът не споделя тезата на защитата, че длъжностното лице
А.Г. няма правомощие на съставя АУАН на територията на гр. К.. Както бе посочено
правомощието на държавните здравни инспектори да съставян актове за установяване на
административни нарушения произтича от законов текст и с вътрешноведомствен акт не
2
може да се ограничава това правомощие, след като закона не допуска отклонения от това
правило, както в посочената разпоредба, така и според чл. 19, определящ правомощията на
органите при осъществяване на държавен здравен контрол.
Без съмнение съдът приема за установено, че на 09.07.2020 г., в гр. К., на
обществено място – офис за бързи кредити C.C., намиращ се на ул. „O.“ № 3,
жалбоподателката, в качеството си на служител на офиса е била без поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа
и устата. Не съставлява нередовност непосочването на точен час на нарушението, след като
характера на нарушението не зависи от конкретния момент на денонощието.
От формална страна съдът не установи нарушение на процесуалните правила за
ангажиране отговорността на жалбоподателката. Както бе посочено АУАН и НП са
съставени/издадени от материалнокомпетнтни за това лица и в необходимата форма.
По същество може да се направи извод, че е налице нарушение от страна на
жалбоподателката, след като на 09.07.2020 г., на обществено място е била без предпазна
маска или друго средство, покриващо устата и носа.
Правилно в АУАН и НП е посочена нарушената правна норма, а именно т. 4 от
заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването, в която е
установено задължително правило за поведение – за всички лица, когато се намират на
обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Изключение от това правило за
поведение е направено със същия акт за клиенти в места за хранене, питейни заведения,
както и за спортуващи на закрито по време на физическата дейност.
С цитираната заповед е определено, че „обществени“ са местата, които са свободно
достъпни и/или са предназначени за обществено ползване.
Може да се обобщи, че с цитираната точка 4 е създадено задължение за всички лица,
намиращи се на закрити обществени места да носят маска или друго защитно средство,
покриващо устата и носа. Без съмнение в АУАН са посочени обстоятелствата, според които
жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на цитираното задължение,
след като се е намирал в офис за обслужване на клиенти, което е обществено място съгласно
определението на това понятие.
Неоснователни са възраженията на жалбопоподателката за противоречие на
установеното правило с други нормативни актове, след като действително забраната за
носене на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето на публични места
на територията на страната – чл. 2, ал. 1 от посочения закон /Закона за ограничаване
носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето/ не се прилага по здравословни
причини, а в случая изискването за носене на маска, или ползването на друго средство за
прикриване на носа и устата са мерки, наложени с цел опазване здравето на членовете на
3
обществото, каквито по своя характер са причините наложили обявяването на извънредна
епидемична обстановка на територията на страната с решение на МС от 14.05.2020 г., чието
първоначално действие до 14.06.2020 г. е продължено с последващи актове и е действало
към 09.07.2020 г. /както и в момента/.
Неоснователно и възражението относно осигуряването на средства за изпълнението
на противоепидемичните мерки, след като посочената разпоредба на чл. 63, ал. 9 от ЗЗ няма
предвид осигуряването на личните предпазни средства за всеки гражданин, в каквато насока
няма и установено изискване за носене на конкретни и определени предпазни средства, а
поне към момента на нарушението изпълнението на противоепидемичните мерки е било
възможно и с обикновени , домашни дрехи или други средства, поради което не следва да се
очаква изпълнението на мерките да се осигури изцяло с държавни или общински средства и
по отношение ползваните от всеки член на обществото средства за предпазване в
конкретната насока.
Принципно е възможно с подзаконов акт /извън закон и указ/ да се въвеждат норми за
поведение и съответни санкции за това - чл. 2, ал. 2 от ЗАНН, като в конкретния случай с
измененията в ЗЗ от 14.05.2020 г. е въведено по законосъобразен начин понятието
„извънредна епидемична обстановка“, определен е реда за обявяването и критериите за това,
като е предоставено правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда
противоепидемични мерки за страната. Именно това е основанието за издаването на заповед
№ РД-01-369 от 30.06.2020 г., с която е определено задължение за всички лица, намиращи се
в закрити обществени места да носят предпазна маска или друго средство, прикриващо
устата и носа.
Законов текст е основание за санкционирането на жалбоподателката, след като чл.
209а, ал. 1 от ЗЗ предвижда налагане на административно наказание „глоба“ от 300 до 1 000
лева за всеки, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки.
Предвид това съдът намира, че закосъоносъобразно и основателно е онгажирана
отговорността на жалбоподателя за нарушение на противоепидемичните мерки, установени
с цитираната заповед на министъра на здравеопазването, което предвид и извдите по-горе за
липса на нарушения при провеждане на административно-наказателното производство дава
основание за потвърждаване на обжалваното НП.
Относно размера на наложеното административно наказание, предвид налагането на
санкция в минималния размер е безпредметно обсъждането на съответствието й с
обществената опасност на нарушението, която в случая не може да бъде определена като
незначителна или да липсва, след като са застрашени важни обществени интереси – живота
и здравето на членовете на обществото.
Предвид липсата на искания за присъждане на разноски съдът не следва да се
произнася в тази насока.
4
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ОЗ 38 от 21.07.2020 г., издадено
от Директор на РЗИ С. област, с което на Н. В. Г., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Г.М.“
№ 27, на основание чл. 209, ал. 1, пр. 1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за извършено
нарушение на т. 4 от Заповед № РД-01-369 от 30.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, издадена на основание чл. 64, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за здравето.
Решението може да се обжалва пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподател, чрез пълномощника и
въззиваемата страна
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5