РЕШЕНИЕ
№ 561/23.09.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и шести август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина
Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Елеонора Иванова…….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №517 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Р.К.И. с
адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Решение
№56 от 09.04.2020г., постановено по АНД №12/2020г. по описа на Районен съд – Димитровград,
с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К
№1577982, издаден от ОД на МВР – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно
и необосновано, поради постановяването
му при нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на
материалния закон. На първо място се сочи, че е необоснован основният извод на
съда, че Р.К.И. носела административно-наказателна отговорност в качеството си
на управител на дружеството-собственик на МПС, чиято скорост била засечена. По
делото било установено и в самото решение било посочено, че автомобилът не е
собственост на „Веникс – БГ“ ЕООД, чийто управител била г-жа Б., а на „Сожелиз
– България“ ЕООД. На второ място се навеждат доводи за необоснованост на извода
за доказаност на релевантното обстоятелство, че бил поставен предупредителен
знак за участък от пътя, на който се извършва контрол за скорост с
автоматизирани технически средства. Твърди се, че от преписката и намиращата се
в нея снимка по никакъв начин не ставало ясно къде е поставен знакът и дали
изобщо бил относим към настоящия случай. В касационната жалба се поддържат и
всички останали доводи, изложени в сезиращата районния съд жалба. Моли се за
отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде
отменен електронния фиш като издаден в противоречие с материалните и
процесуални разпоредби на ЗДвП.
Ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
изложените в касационната жалба доводи за неоснователни. Пледира за оставяне в
сила на решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Димитровград е
потвърдил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К
№1577982 на ОД на МВР – Хасково, с който за извършено на 25.04.2017г. нарушение
по чл.21, ал.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на Р.К.И. – Б. – управител на
„Веникс – БГ“, ЕИК ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 300.00 лева.
За да постанови решението
си, районният съд приел, че електронният фиш не противоречи на материалния и
процесуалния закон. Изложил мотиви в насока, че същият формално отговаря на
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Правилно била проведена процедурата по
издаване на електронния фиш, а нарушението е надлежно установено и доказано.
При извършената проверка
на оспореното решение, касационната инстанция намира следното:
Съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при постановяване на оспореното решение. От събраните по делото доказателства е видно, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1М №596, което безспорно представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение и същата към дата на нарушението е преминала задължителна техническа проверка, съгласно приложения за това протокол.
Член 189, ал.4 от ЗДвП (в приложимата в случая редакция, след изм. от ДВ бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В §6, т.65 (нова – ДВ, бр.19 от 2015г.) от ДР на ЗДвП се определя, че „Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.
В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение по пътищата е изцяло допустимо по закон да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.
Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл.9 от Наредбата), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства“ преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна през 2015 г., настоящият касационен състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП. Електронният фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН, и по отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4 изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В случая изискуемите реквизити (съгласно приложимата редакция на разпоредбата) са налице, като процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното ѝ заплащане. С оглед горното, безспорно са налице всички изискуеми елементи от съдържанието.
В случая се установява, както се сочи по-горе, че контролните органи изпълняват и изискванията на чл.4 (съгласно приложимата редакция) от Наредбата – контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол № 1-53-17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M, идент. № 596 от 11.04.2017 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, валидно до 24.02.2020г. Следователно безспорно се установява обстоятелството, че АТСС, с което е извършено измерването на скоростта на движение на управлявания от Р.К.И. автомобил на дата 25.04.2017 г. в 15:49 часа, е преминал през съответните проверки и те са надлежно удостоверени с документи – протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол.
Най-същественото за спора е, че в преписката се съдържа и задължителният Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или Система, с дата на използване на АТСС 25.04.2017г., във времеви интервал 15.00ч. – 17.00ч. (задължително изискване на чл.10 от Наредбата) и на която дата е извършено и коментираното нарушение от страна на касатора, ведно с фотоснимка, удостоверяваща мястото на поставяне на преносим пътен знак Е24 - изискване на чл.7, ал.1 и 2 от Наредбата в действащата към процесната дата редакция. Следователно процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време, технически изправно е, контролираната отсечка е съответно обозначена посредством поставяне на преносим пътен знак Е24, поради което административно-наказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред.
Видно от Протокола по чл.10 от Наредбата, в него изрично се отбелязва обстоятелството, че се касае за общо ограничение на скоростта от 90 км/ч и. за пътен знак, променящ общото ограничение на скоростта на 60 км/ч., важимо за мястото на нарушението. При така попълнените данни в протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Неоснователно е възражението, че от преписката и намиращата се в нея снимка не ставало ясно къде бил поставен предупредителен знак за участък от пътя, на който се извършвал контрол на скорост с автоматични технически средства и дали бил относим към случая. Както вече се отбеляза по-горе в настоящото решение, изискванията на чл.7, ал.1 и 2 от Наредбата са спазени в случая, което се установява от представените по делото доказателства.
Касационният състав намира за необходимо да отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, не е налице нарушение на законовото изискване на чл.189, ал.4 от ЗДвП (в приложимата редакция) установяването и заснемането на извършено нарушение от АТСС да е станало в отсъствие на контролен орган. Физическото присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на достоверността на отчитанията му.
Настоящата инстанция приема, че конкретното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал от заснет клип № 8788 с техническо средство радар TFR1-M № 596. Превишаването на скоростта с 36 км. /ч. в случая е заснето с техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесният фиш, нито се сочат от жалбоподателя, нито е искано тяхното събиране пред въззивния съд, а приетите и събрани от РС такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.
Ако касаторът е считал, че фактическата обстановка по делото е неизяснена и спорна, то пред районния съд е разполагал с напълно достъпен обем от процесуални възможности, чрез които да се търси събиране и на други годни доказателства пред тази инстанция, чрез които да подкрепи твърденията си. Такава процесуална активност липсва да е проявена от страна на настоящия касатор или упълномощен от него адвокат в кориците на делото пред РС. Наведените в настоящото касационно производство доводи за друг собственик на МПС, а не наказания, са преклудирани към настоящия момент. Оспорването на този факт е следвало да се извърши, твърди и докаже пред районния съд.
Непопълването на делото с относими според касатора доказателства не може да се вменява за допуснато процесуално нарушение от страна на съда, който въз основа на съвкупна преценка на събраните доказателства, достига до обоснования извод за доказаност на деянието и неговия извършител. Настоящата инстанция, която е контролна по отношение на акта на въззивния съд, с оглед разпоредбата на чл.220, ал.1 от АПК, преценява материалния закон въз основа на фактическите установявания пред РС.
Съобразявайки установените от РС факти, касационната инстанция намира за изцяло правилен извода на съда, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.2 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, че безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 300 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.
Неоснователно е оплакването за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето Р.К.И. -Б., с аргумента, че МПС било собственост на „Сожелиз-България“ ЕООД, а не на „Веникс-БГ“ ЕООД. От представените по делото доказателства – Справка за лек автомобил с рег. № СВ9297КВ, несъмнено се установява, че това МПС е в режим на съсобственост между „Сожелиз-България“ ЕООД и „Веникс-БГ“ ЕООД, а не собственост само на „Веникс-БГ“ ЕООД. Следователно касатора, в качеството ѝ на управител на „Веникс-БГ“ ЕООД, попада в кръга на лицата по чл.188 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания „глоба“. Наред с това, в качеството си на управител на дружеството съсобственик на лекия автомобил, Р.К.И. - Б. не се е възползвала от правото, респ. задължението да посочи лице, на което да е предоставила управлението на МПС, а в случай, че това е бил другият съсобственик на лекия автомобил, то последното е следвало да се сведе до знанието на контролните органи. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Според чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Предвид текстовете на закона, следва да се приеме, че същите са приложими на общо основание и в случаите като процесния, когато МПС-то, с което е било извършено нарушението, е в режим на обикновена съсобственост.
При тези съображения, настоящата инстанция счита, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо, обосновано и съответстващо на закона и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №56/09.04.2020
г., постановено по АНД №12 по описа на Районен съд –Димитровград за 2020
година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.