ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260170/20.11.2020г.
гр. Варна, 20.11.2020г.
Варненският апелативен съд, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ П.
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от съдия М. Славов в.ч.гр.д. № 491 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано по частна жалба, подадена от Н.П.П. от гр. Варна чрез
адв. Д. М. ***, насочена против определение № 260461/08.09.20г., постановено по
гр.д. № 2399/18г. на ВОС, с което е било прекратено
производството по делото по предявен иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД на осн. чл. 129, ал. 3, вр. чл. 130,
а и по арг. от чл. 299 от ГПК. Счита се, че
определението е неправилно и е постановено при допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необосновано.
Неправилна е преценката на първоинстанционния съд, че постановеното по делото
решение по предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е влязло в сила като необжалвано от ищцата, тъй като срещу същото е била
подадена въззивна жалба, образувано било и е висящо в.гр.д.
№ 104/20г. на ВАпС, което понастоящем е спряно до
приключването на производството по иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Поддържа се,
че в изпълнение на дадените от първоинстанционния съд указания ищцата с три
уточняващи молби е въвела дължимите от закона фактически твърдения, на които се
основава предявения иск по чл. 59 от ЗЗД – обедняване на ищцата и обогатяване на
ответника, както и връзка между тях чрез извършените плащания на сума от
5 000 евро и на сума от 20 000 евро. Уточнено било още, че не е
налице идентичност на фактите по евентуалния иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, както
и че не са налице твърдения за договорни отношения по предявения в евентуалност
иск. Счита се, че е допустимо съединяването на иск по чл. 59 от ЗЗД като
евентуален спрямо иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД при аналогични
фактически твърдения по двата иска, тъй като не се изключва предявяването на
иск на договорно основание, съединен в евентуалност с иск, основан на
извъндоговорно такова. В тази връзка е цитирана съдебна практика на ВКС.
Претендира се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния
съд, който да разгледа предявения иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД по същество.
В предвидения срок
е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна С.Д.Ш. ***,
представляван от адв. В. В. ***, с който същата е оспорена като неоснователна.
Сочи се, че претенцията на ищцата се основава на твърдяни
облигационни отношения между двете страни, произтичащи от сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот и анекс към него. Липсват наведени
твърдения за наличието на други факти, които биха могли да обусловят
разглеждането на субсидиарния иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Поддържа се, че по
конкретното дело са налице и доказателства за наличието на облигационни
отношения между страните, поради което и за ищеца е налице иск, основан на
договорно основание, което изключва приложението на субсидиарния иск по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД – така и т. 8 от ППВС № 1/79г. Счита се, че цитираните от частния
жалбоподател решения на ВКС са неотносими към
настоящото дело. Претендира се потвърждаване на обжалваното определение.
За да се произнесе, съдът съобрази следното
от фактическа и правна страна:
С подадената от Н.П.П.
против С.Д.Ш. искова молба са били наведени твърденията, че между тях е бил
подписан на 12.04.12г. предварителен договор за покупко-продажба на апартамент
и паркомясто в гр. Варна срещу уговорена цена от 125 000 евро. С НА №
122/22.05.12г. ответникът е прехвърлил собствеността върху апартамента срещу
цена, посочена в нотариалния акт, която ищцата заплатила по уговорения в
окончателния договор начин. Собствеността върху паркомястото не е била
прехвърлена, тъй като е имало проблеми с документацията за него. Това наложило
подписването на 16.07.12г. на анекс към предварителния договор, по силата на
който ищцата се задължила да заплати на ответника цена за паркомястото в размер
на 25 000 евро. Цената е било уговорено да се заплати на пет равни годишни
вноски от по 5 000 лв., начиная от момента на
представяне от ответника на удостоверение за въвеждане в експлоатация на
сградата, в която са изградени апартамента и паркомястото. Въпреки тази
уговорка, ищцата е заплатила сумата от 25 000 евро на ответника на две
вноски – на 27.09.13г. в размер на 5 000 евро и на 01.10.13г. в размер на
20 000 евро, за което ответникът е издал разписки. В разписката от
01.10.13г. ответникът е посочил изрично, че от тази дата ищцата може да ползва
обещаното ѝ паркомясто в закрития паркинг. Въпреки това на 20.04.15г.
ответникът е заявил, че прекратява ползването върху паркомястото и е лишил
ищцата от достъпа до паркинга. Поради всичко това се поддържа, че плащането на
сумата от общо 25 000 евро на посочените две дати е било направено без
основание, респ. на отпаднало основание. Отправеният до съда петитум е бил да се осъди ответника да заплати на ищцата
сумата от 25 000 евро като платена без основание, евентуално – на
отпаднало основание като цена за паркомясто. Евентуално, в случай, че горните
претенции бъдат отхвърлени – иска се осъждането на ответника да заплати сумата
от 25 000 евро на осн. чл. 59 от ЗЗД.
С уточняваща молба
от 12.11.18г. ищцата е посочила, че с предварителния договор за
покупко-продажба от 12.04.12г. ответникът се е задължил да ѝ прехвърли
собствеността върху паркомястото, но договорът не е съдържал конкретни
договорки за срока. Въпреки изпълнението на всички условия по договора и
заплащането на покупната цена, ответникът не си е изпълнил задължението по
договора, заявявайки, че паркомястото не може да се прехвърли, тъй като не е
обособен обект на правото на собственост. Уточнява в тази връзка, че договорът
за прехвърляне на паркомястото е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като от
момента на сключването му и към настоящия момент, вещта, предмет на поетото от
ответника задължение, не съществува фактически и не отговаря на изискванията за
самостоятелен обект съобразно действащия закон. Поради нищожността на договора
ответникът дължи връщането на получената без основание цена за имота.
В отговора на
исковата молба ответникът е заявил, че предварителен договор от 12.04.12г. не
съществува, а подписаният от страните на тази дата документ може да бъде
квалифициран най-много като разписка за получена от ответника сума /капаро/ от
5 000 лева срещу поетото задължение да подготви документи за изповядване
на продажба на „горепосочения“ в документа имот пред нотариуса. Не се отрича
сключването на 22.05.12г. на договора за покупко-продажба, но на апартамент и
то при условията на отложено плащане, съгласно уговорките в нотариалния акт.
Поради това не се отрича да са били налице между страните облигационни
отношения, но те касаят продажбата на апартамента, а ако все пак се приеме
наличието на предварителен договор от 12.04.12г., то същият следва да се приеме
за прекратен поради изпълнение чрез сключването на окончателния договор. Поради
това и възражението за нищожност на предварителен договор от 12.04.12г. поради
невъзможен предмет е неоснователно, тъй като това не е било договор, а ако е
било договор – същият не е с невъзможен предмет, тъй като предметът му е бил
прехвърлянето на собствеността върху апартамента. Относно анекса от 16.07.12г.
се сочи, че със същия страните са уговорили начина на заплащане на остатъка от
продажната цена, договорена в НА от 22.05.12г. Поради това и в този анекс не е
споменато за собственост върху паркомясто, а уговорката за плащане на сумата от
25 000 евро е всъщност заплащане на уговорения по НА остатък от
25 980 евро. Именно на това основание е получена и сумата от 25 000
евро с двете плащания, извършени от ищцата на посочените дати. Направеното в
тази връзка от ответника изявление в разписката от 01.10.13г., че с изплащането
на сумата от ищцата се получава безвъзмездно правото на ползване на пракомясто № 1, не представлява акт на разпореждане с
ограничени права върху вещ. Това изявление следва да се тълкува, че с
изплащането на цената на апартамента от ищцата, ответникът е дал съгласие
безвъзмездно да се ползва паркомястото, което обаче не е безсрочно. Поради
действително влошените отношения между страните през 2015г., ответникът е
поискал ищцата да преустанови ползването на паркомястото. Претендираната сума
не е плащане нито за собственост върху паркомястото, нито за неговото ползване,
тъй като прехвърлянето на собственост върху паркомястото не е било обещавано. В
тази връзка се поддържа, че сумата е платена на правно основание – продажна
цена за апартамента. При това положение и с оглед уточненото твърдение на
ищцата за наличието на облигационни отношения между страните по повод плащането
на сумата, то и нормата на чл. 59 от ЗЗД като евентуална претенция е
неприложима.
В изпълнение на
определението на въззивния съд, постановено по в.ч.гр.д.
№ 110/20г. (с което е било отменено определението на първоинстанционния съд по гр.д. № 2399/18г., инкорпорирано в постановеното на
02.10.19г. решение, с което производството по предявения в евентуалност иск по
чл. 59 от ЗЗД е било прекратено), ищцата е депозирала три уточняващи молби. С
първата е било посочено, че евентуалният иск се основава на фактите, изложени в
исковата молба – че без да е налице правно основание ищцата е заплатила общо
сумата от 25 000 евро на посочените две дати на ответника, с което същата
се е обеднила, а ответникът се е обогатил. В тази връзка неоснователното
разместване на имуществото произтича от общи факти – отношенията между страните
по повод на недвижимия имот, който ищцата е закупила от ответника и относно
паркомястото, което ответникът е обещал на ищцата с договора от 12.04.12г. С
втората уточняваща молба ищцата е посочила, че с плащането без основание на
сумата от 25 000 евро по описания вече начин, тя се е обеднила, а
ответникът се е обогатил за нейна сметка. Поддържа се, че въпреки това, че
някои от фактите по двата иска са общи (плащанията), то не е налице идентичност
на фактите по евентуалния иск и тези по главния иск. С третата молба ищцата е
посочила, че не твърди наличието на договорни отношения по предявения в
евентуалност иск, а се поддържа, че с получаването на сумата от 25 000
евро от ответника, имущественото състояние на ищцата се е намалило с тази сума,
а ответникът се е обогатил със същата, получавайки я е без основание.
На първо място
следва да се посочи, че действително понастоящем е висящо в.гр.д.
№ 104/20г. на ВАпС, имащо за предмет подадената от Н.П.П.
въззивна жалба против решението по първоинстанционното гр.д.
№ 2399/18. на ВОС, с което е бил отхвърлен предявения от нея срещу ответника
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от
25 000 евро без основание – като платена въз основа на нищожен поради
невъзможност на предмета му предварителен договор за покупко-продажба от
12.04.12г. Поради това аргументи за наличието на сила на пресъдено
нещо между страните по горния иск като абсолютна отрицателна процесуална пречка
за съществуването на правото на иск по чл. 59 от ЗЗД на ищцата, не могат да
бъдат черпени.
На следващо място
обаче следва да се посочи, че действително въпреки дадените многократни
възможности, ищцата не е навела твърдения за факти, които да преодолеят
съществуващото противоречие между обстоятелствената част и петитума
на предявения в евентуалност иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Така в исковата и в
уточняващата молба от 12.11.18г. се поддържа наличието на облигационни
отношения между страните във връзка с обещаната продажба на правото на
собственост върху апартамента и паркомястото и заплащането на сумата от
25 000 евро е станало именно в изпълнение на уговорки за заплащане на
продажна цена на паркомястото. Същевременно с трите допълнителни уточняващи
молби се сочи от една страна, че евентуалният иск се основава на фактите,
изложени в исковата молба - отношенията между страните по повод на недвижимия
имот, който ищцата е закупила от ответника и относно паркомястото, което
ответникът е обещал на ищцата с договора от 12.04.12г. /първата уточняваща
молба/, а от друга страна – че въпреки
това, че някои от фактите по двата иска са общи (плащанията), то не е налице
идентичност на фактите по евентуалния иск и тези по главния иск, както и че не
твърди наличието на договорни отношения по предявения в евентуалност иск. Не се
излагат обаче никакви факти, които да са свързани с това по какъв начин
плащането на сумата от 25 000 евро излиза извън контекста на твърдяните наличини облигационни
отношения за покупката на паркомястото. Не е достатъчно да се твърди, че
плащането е без основание и със същото се стига до обедняване на ищцата за
сметка на обогатяването на ответника. Това е така, защото в случая са налице
едновременно твърдения за наличието на спор, произтичащ от неизпълнение на
договорно правоотношение, а от друга страна се твърди, че между страните липсва
договор. Действително искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е субсидиарен и е поставен
на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не
може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск,
но при ясно посочени факти, които не се изключват взаимно с фактите, обуславящи
предявяването на главния иск, основан на каузалното правоотношение.
Поради горното
производството по предявения в евентуалност иск за заплащане на сумата от
25 000 лв. като платена без основание от ищцата на ответника, с която
същият се е обогатил без основание, квалифициран като такъв по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, се явява недопустимо поради неотстраняване нередовностите на исковата молба по този иск, на осн. чл. 129, ал. 3 вр. ал. 4 от
ГПК.
Обжалваното
определение следва да се потвърди по изложените съображения.
Воден от горното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260461/08.09.20г., постановено
по гр.д. № 2399/18г. на ВОС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред ВКС при наличието на предпоставките на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в едноседмичен срок от връчване на определението на страните чрез процесуалните им представители (на осн. чл. 6а,
ал. 4 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, деловодителят да установи чрез телефонен разговор с
процесуалните представители на страните дали същите желаят настоящото определение
да им бъде връчено по електронен път на посочен от тях електронен адрес и при
задължението да потвърдят получаването му).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: