Решение по дело №2498/2022 на Районен съд - Варна

Мотиви към решение по АНД № 2498 по описа за 2022г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Настоящото производство е образувано на основание чл.375 и сл. от
НПК.
От ВРП е внесено постановление, с което се прави предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на С. Р. И. - обвиняем по Бързо
производство №859/2022г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Варна с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК. Като
основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за
престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК; извършителят не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК; от деянието не са
причинени съставомерни имуществени щети; не са налице отрицателните
предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв.И. Д. от ВАК, който не оспорва изложената в
постановлението фактическа обстановка, но счита за приложима нормата на
чл.9, ал.2 от НК.
Районна прокуратура –Варна не изпраща представител.
От приложените по делото писмени доказателства (по Бързо
производство №859/2022г. по описа на първо РУ при ОД на МВР-Варна),
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи от фактическа
страна следното:
Обвиняемият се снабдил по неустановен начин с известно количество
метамфетамин, поставено в прозрачно самозалепващо полиетиленово пликче,
което поставил в портфейла си. Около 02,00ч. на 25.06.2022г. той се намирал
в лекия си автомобил марка „Фиат Браво“ с рег.№ А 6010 ВТ, който паркирал
в района на Шишковата градина в гр.Варна. Той бил придружен от свой
приятел-св.Л. В.. Същевременно свидетелите В. П. и Б. К.-служители на
Първо РУ при ОД на МВР-Варна извършвали обход на района, в изпълнение
на служебните си задължения, като автопатрул. Двамата забелязали
паркирания от обвиняемия лек автомобил и двете лица в него и решили да
спрат и да им извършат проверка. След като установили самоличността на
намиращите се в автомобила лица, полицейските служители ги попитали дали
имат забранени от закона предмети или вещи. Обв.И. признал, че притежава
наркотично вещество и извадил от джоба си портфейла, в който било
поставено пакетчето с метамфетамин. Същият предал посоченото вещество на
полицейските служители с протокол за доброволно предаване, след което бил
отведен в Първо РУ-Варна за изясняване на случая.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото доказателства- от показанията на всички разпитани в
хода на досъдебното производство свидетели, протокол за доброволно
1

предаване, заключение по назначената физико-химическа експертиза,
протокол за оценка на наркотични вещества, както и всички останали
писмени доказателства, като в хода на съдебното производство от страна на
обвиняемия не бяха представени доказателства, оборващи фактическите
изводи на съда.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-химическа експертиза се установява, че предаденото доброволно от
обвиняемия бяло на цвят прахообразно вещество представлява метамфетамин
и е с тегло 0,47 грама, като съдържа 1,10 % активен компонент-
метамфетамин. Касае се за вещество, поставено под контрол в Списък на
Приложение №1- „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени
за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3,
ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
поради което се явява високорисково наркотично вещество по смисъла на
чл.354а от НК.
От приложения протокол за оценка на наркотични вещества се
установява, че приобщеното като веществено доказателство по БП №859/2022
г. по описа на Първо РУ - ОД МВР - Варна наркотично вещество е на
стойност 11,75 лв.
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът намира, че
с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК, тъй като
без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите държал високорисково наркотично вещество, а
именно-метамфетамин на стойност 11,75 лева. От доказателствата по делото
безспорно се установи, че обвиняемият е осъществил една от формите на
изпълнителното деяние визирана в състава на чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно
- държал, т.е. упражнявал фактическа власт, върху високорисково
наркотично вещество, което съхранявал в портфейла си. Предвид невисокото
количество държано наркотично вещество и минималната му стойност, както
и с оглед личността на извършителя, който е реабилитиран към момента на
деянието, съдът приема, че случаят действително е маловажен, като деянието
правилно е квалифицирано като такова по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3 от НК.
Не са налице основания да бъде уважено искането на защитника за
приложение на чл.9, ал.2 от НК, според който не е престъпно деянието, което
макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Според установената
съдебна практика при преценката налице ли са основания за приложението на
чл.9, ал.2 от НК съдът трябва да се съобразява с всички обстоятелства,
характеризиращи деянието - място, начин, последици от неговото извършване
2

(Решение № 83 от 14.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 116/2012 г., III н. о.), а
също и с обществената опасност на извършителя. В случая подсъдимият е
осъждан за престъпление от общ характер, като за осъждането е настъпила
реабилитация. Следва да се има предвид, че реабилитацията заличава факта
на самото осъждане и отменя за в бъдеще последиците, които законите
свързват с него; тя обаче не може да заличи факта на престъплението и на
наказанието, на значението, което те, в своето разнообразие, имат за
преценките при индивидуализацията на актуалната наказателна отговорност
/Решение №430/96г. на ВКС по н.д.№468/1995г./. Съществува и становище,
според което осъждане, за което е настъпила реабилитация, не следва да се
отчита при определянето на наказанието и реабилитираните лица следва да
се третират еднакво с неосъжданите. Настоящият състав споделя първото от
изложените виждания и счита, че от гледна точка на разума е неоправдано
обществената опасност на лица, които са били осъждани, но са
реабилитирани, да се приравнява изцяло на обществената опасност на такива,
които никога не са извършвали престъпления и не са били осъждани. Поради
това съдът приема, че наличието на предходно осъждане характеризира
отрицателно обвиняемия, независимо от настъпилата реабилитация. От
приложената справка за лице-установен извършител на престъпление (л.30-
л.35 от ДП) също така е видно, че по отношение обвиняемия са образувани
множество заявителски материали с оглед данни за различни престъпления.
От материалите по делото се установява и че спътникът на обвиняемия-
лицето Л. В. също е имал у себе си наркотични вещества. При това положение
не може да се приеме, че се касае за инцидентна проява на лице с добри
характеристични данни, а напротив- обществената опасност на извършителя е
сравнително висока, а това характеризира случая като общественоопасен в
достатъчна степен, за да изключи квалифицирането му като малозначителен.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл.
По изложените съображения съдът намери обвиняемия за виновен в
извършването на процесното престъпление, съобразно повдигнатото му
обвинение.
Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, а именно:
-за престъпление по чл.354а, ал.5, вр. с ал.3 от НК законът предвижда
наказание глоба до 1000,00 лева;
-обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер
(реабилитиран е) и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
- от престъплението не са причинени имуществени вреди;
- не са налице отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК.
3

При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства изразеното съжаление в хода на досъдебното производство,
както и липсата на данни за други престъпления от този вид. Доколкото освен
това глобата следва да бъде съобразена с имотното състояние, с доходите и
семейните задължения на дееца, а обвиняемият е безработен и няма данни да
получава доходи или да притежава имущество, съдът прецени, че наказанието
следва да бъде определено в минималния размер, предвиден в закона, а
именно-1000 лв. Така определеното наказание не надвишава размера на
наказанието глоба, предвидено за извършеното престъпление и съответства
на разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на обвиняемия да
заплати в полза на държавата сумата от 81,76 лева, представляваща направени
в хода на бързото производство разноски, които следва да бъдат заплатени по
сметка на ОДМВР-Варна.
На осн. чл. 301 ал. 1 т. 11 от НПК съдът отне в полза на държавата
вещественото доказателство по делото- 1бр. хартиен плик, съдържащ
опаковки от наркотично вещество, като прие, че след влизане в сила на
решението същият следва да бъде унищожен, като вещ на незначителна
стойност.
На основание чл.354а, ал.6 от НК съдът отне в полза на държавата
вещественото доказателство по делото- наркотично вещество- метамфетамин,
остатък след анализ, което след влизане в сила на решението следва да се
унищожи.
Водим от горното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4

Номер на акта:	978
Дата:	14 юли 2022 г. (в сила от 30 юли 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20223110202498
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	1 юли 2022 г.

Решение по дело №2498/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите