Р Е Ш Е Н
И Е
№……/……….…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на първи октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Елка И.,
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско
дело № 1177 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на Глава двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
32708/08.05.2019 г. на Ж.Н.А. и Д.Н.А., с
адрес ***, и двамата чрез адв. С.Л., срещу Решение № 1481/10.04.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 5904/2018 г. по описа на ВРС, ХIV състав, в частта, в която въззивниците са осъдени да
премахнат незаконно изградения в поземлен имот, целия с площ от
1269 кв.м., находящ се в
град ****, ул. ****,
представляващ УПИ VIII-457
в кв.71 по плана на град ****, при граници на имота: УПИ
V-456, УПИ
VI-458, УПИ IX - 455, УПИ VII-973 и улица, строеж, представляващ гараж от
ламаринени плоскости и врата от към изток, долепен за северната фасадна стена
на западната част на жилищната сграда със ЗП 18.50 кв.м., обозначен
като обект № 2 на
скицата към заключението на вещите лица от 21.11.2018 г., приподписана от съда, по предявения
иск на С.Й.В. и И.И.В.,
двамата с постоянен адрес ***, на основание
чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС).
В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и
необосновано. Навежда съображения за допуснати процесуални нарушения свързани с
отказа на съда да извърши оглед на процесния имот за установяване на
фактическото състояние. Сочи, че действително за гаража няма издадено
строително разрешение, но това не съставлява пречка за упражняване правото на
собственост на ищците. Позовавайки се на допуснатите по делото гласни
доказателства и допълнително заключение по изслушаната СТЕ се обоснова липса на
пречки за ищците да ползват собствения си гараж. Намира, че съдът не е извършил
доказателствен анализ на събраните доказателства и неправилно е кредитирал
показанията на свидетеля Е. В..
Иска
се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
исковете да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С.Й.В. и И.И.В., чрез адв. Г.М., в който е
изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Сочи се, че съдът не е
допуснал процесуални нарушения при събиране на доказателствата, тъй като
искането за извършване на оглед е свързано с извършване на фактически действия
по маневриране на автомобили при влизане и излизане от гаража, което е
недопустим способ за събиране на доказателства. Подчертава, че въпросът за
търпимостта на строежа е неотносим към въпроса за основателността на иска по
чл. 109 от ЗС, но заявява, че не са изпълнени всички условия за търпимостта на
строежа. Отделно, подробно се обосновава, че изградената постройка пречи за
нормалното упражняване на правото на собственост върху дворното място, гаража и
апартамента на ищците, позовавайки се на ангажираните по делото гласни
доказателства и допуснатата СТЕ.
Иска се
потвърждаване на решението.
Претендират се
разноски.
Съдът
като взе предвид разпоредбите на закона, доказателствата по делото и
становищата на страните приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Въззивната жалба,
инициирала настоящото производство е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на
чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези
предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и
допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
Законът осигурява защита за титуляра
на правото на собственост като му предоставя право да поиска прекратяване на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право – чл.
109 от ЗС. Това право може да бъде упражнено и спрямо съсобственик, който осъществява
такова действие. За да бъде уважена тази
искова претенция, по делото следва да бъде установено - неоснователността на
действията на ответниците (въззивници по настоящото дело) по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем.
Страните не спорят, а и от
представените по делото удостоверение за граждански брак от 1970 г., Договор №
584/27.05.1998 г., Нотариален акт № 8/1988 на нотариус при ВРС, Нотариален акт
№ 15/1988 на нотариус при ВРС, Удостоверение за наследници № 191/22.05.2018 и
удостоверение за отказ от наследство № 150/1988, се установява, че въззиваемите
са придобили в режим на СИО – 1) 1/6 от поземлен имот, целия с площ от 1269 кв.м., находящ се в град ****, ул. ****, представляващ УПИ VIII-457 в кв.71 по плана на град ****, при граници
на имота: УПИ V- 456, УПИ VI-458, УПИ IX - 455, УПИ VII-973 и улица; 2) ¾ от апартамент,
изграден на втория етаж от сградата изградена в УПИ VIII-457 в кв. 71 по плана на град ****, находящ се
на ул. „Бреза“ № 2; 3) ¾ от гараж в североизточната част на сградата
(под първия етаж) изградена в УПИ VIII - 457 в кв.71 по плана на град ****.
Останалата ¼ от апартамента и гаража са изключителна собственост на С.Й.В..
Страните не спорят, а и от
Нотариален акт № 7/2005 на нотариус при ВРС се установява, че въззивниците са
придобили – 1) 1/6 от поземлен имот,
целия с площ от 1269 кв.м., находящ се в град ****, ул. ****, представляващ УПИ
VIII - 457 в кв. 71 по плана на град ****, при граници на имота: УПИ V- 456,
УПИ VI-458, УПИ IX - 455, УПИ VII-973 и улица; 2) апартамент, изграден на първи
етаж от сградата изградена в УПИ VIII-457 в кв. 71 по плана на град ****,
находящ се на ул. „Бреза“ № 2, ведно с избено помещение в нея; 3) гараж,
находящ се извън сградата изградена в УПИ VIII - 457 в кв.71 по плана на град ****,
представляващ северна клетка от самостоятелна гаражна постройка. От Констативен
акт по чл. 309 ал. 1 от ППЗТСУ (стр. 160), писмо от община **** (стр. 30),
съдебно-техническа експертиза от 21.11.2018 г., изслушването на вещите лица в
съдебното заседание от 04.12.2018, съдебно-техническа експертиза от 13.02.2019
г. се установява, че семейство Андонови са построили в процесния поземлен имот,
без строителни книжа, но при спазване изискванията на § 16 от ЗУТ, навес за
дърва, впоследствие преработен в гараж, с врата към източната част на дворното
място, обозначен като обект № 2 на скицата към заключението от 21.11.2018 г.,
представляващ ламаринена пристройка, с бетонна основа към северната фасада на
жилищната сграда построена в поземления имот, с размери 18,50 кв. м., който
съществува и към настоящия момент.
От изложеното е видно, че в
северната част на процесния съсобствен поземлен имот, се поддържа гараж от
въззивниците, без да е осъществено разпределение на ползването за тази част от
двора, нито да има съгласие от другите съсобственици. Построяването на законна
или незаконна постройка в съсобствен имот само по себе си не представлява
неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, тъй като всяко лице, което
притежава право на собственост върху едно дворно място разполага с правомощието
и да го застроява. Още повече, че по правилото на чл. 92 от ЗС построеното
принадлежи на всички лица, които притежават право на собственост върху дворното
място. Само ако построеното пречи на останалите съсобственици да упражняват
правата си в съсобствеността, последните могат да искат премахване на
постройката. Следователно по делото следва да бъде установено дали процесният
гараж на въззивниците пречи на въззиваемите или не.
От точки 12 – 14 от заключението от
21.11.2018 г. и изслушването на вещите лица в съдебното заседание от 04.12.2018
г. се установява, че достъпът до гаражите на страните по делото се осъществява
от към ул. „Бреза“ като разстоянието между процесния гараж на въззивниците и
съседното УПИ IX –
455 е 4,55 метра, а между УПИ VIII - 457 и УПИ IX –
455 не е изградена ограда. Съдът
дава вяра на заключението в тази, част защото последното е пълно и обосновано. От
показанията на свидетелите П.С. и Е. Й. се установява, че при влизане в
процесния поземлен имот с лек автомобил, заради гаража на въззивниците е
необходимо известно маневриране, за да се навлезе в имота, а при излизане се
срещат по-големи затруднения, тъй като са необходими повече маневри. Свид. Й. е
посочил, че при влизане в процесния имот с автомобил често се налага да се навлезе
в съседния имот, тъй като пред процесния гараж има спряно друго МПС или защото
врата на процесния гаража е отворена и разстоянието за преминаване е твърде
малко. С показанията си свидетелите А.Ж. и Н.К. са посочили, че при влизане в
процесния имот с лек автомобил, включително камион с дърва, не се срещат
трудности и има място за маневриране. Съдът не дава вяра на тези показания. Като
взе предвид възможната заинтересованост на свидетелите П.С. (приятел на Й.) и Е.
Й. (син на въззиваемите), съдът дава вяра на техните показанията, тъй като от
оценката на доказателствата по делото е видно, че разстоянието между процесния
гараж и УПИ IX –
455 е 4,55 метра, при което при спрян автомобил пред вратата на гаража или ако
последната е отворена преминаването без навлизане в съседния имот ще бъде невъзможно,
а ако между УПИ VIII - 457 и УПИ IX –
455 бъде изградена ограда - самото
преминаване би било невъзможно.
От изложеното следва изводът, че процесният
гараж пречи на въззиваемите да упражняват правата си в съсобствеността в пълен
обем, поради което първоинстанционният съд правилно е постановил той да бъде
премахнат.
По делото не бе
установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в
обществен интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по
тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното
нарушение да не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за
правилност на обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото,
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, Ж.Н.А., ЕГН ********** и Д.Н.А., ЕГН **********,
с адрес *** следва да бъдат осъдени да заплатят на С.Й.В., ЕГН ********** и И.И.В.,
ЕГН **********, двамата с постоянен адрес *** сума в размер от 300 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1481/10.04.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 5904/2018 г. по описа на ВРС, в частта, с
която Ж.Н.А., ЕГН ********** и Д.Н.А., ЕГН **********, с адрес *** са осъдени,
на основание чл. 109 от (ЗС), да премахнат незаконно изградения в поземлен
имот, целия с площ от 1269 кв. м., находящ се в гр. ****, ул. ****
представляващ УПИ VIII - 457 в кв. 71 по плана на гр. ****, при граници на
имота: УПИ V - 456, УПИ VI - 458, УПИ IX - 455, УПИ VII - 973 и улица, строеж, представляващ гараж от ламаринени
плоскости и врата от към изток, долепен за северната фасадна стена на западната
част на жилищната сграда със ЗП 18,50 кв. м., обозначен като обект № 2 на
скицата към заключението на вещите лица от 21.11.2018 г., приподписана от съда,
по иск предявен от С.Й.В., ЕГН ********** и И.И.В., ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес ***.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, Ж.Н.А., ЕГН ********** и Д.Н.А., ЕГН **********,
с адрес *** да заплатят на С.Й.В., ЕГН ********** и И.И.В., ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес *** сума в размер от 300 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
Председател:………..….……….
Членове: 1….………..………;
2………….………...